Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les etapes majeures de l’enfance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Франсоаз Долто

Заглавие: Основни етапи на детството

Преводач: Николина Жекова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: Френски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: научнопопулярен текст

Националност: Френска

Отговорен редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 978-954-529-699-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2006

История

  1. — Добавяне

Същност и външност

Трябва да сме наясно, че преминава ново течение, но дъното си остава. Дълбините все по-малко ще се откриват в привидното. Дълбинно е именно неизказаното и неизслушаното. Всеки образ, приет от юношата, му служи в опитите да намери свой двойник, спътник или сексуално допълнение. Християнското семейство не би трябвало да обръща никакво внимание на външността, а да се грижи за същността на човешкото създание, защото зад външните гримаси стои личността, която трябва да се подкрепя и подпомага в себепознанието посредством всичко, което изразява или не успява да изрази.

Целостта на субекта винаги се запазва, дори насън. Все пак съществува и разпокъсване, предизвикано от поривите на желанието и от търсенето на допълнение. След тринадесет-четиринадесетгодишна възраст вече става дума за сексуално допълнение, което обаче присъства още от осемнадесетия месец във вълнуващата среща със словесния обмен. Трябва да знаем, че, обладан от желание, всеки човек има усещане за риск, иначе не би изпитал истинско желание. Желанието предполага риск, който от своя страна предполага тревожност, за разлика от потребностите и тяхното задоволяване, които не са съпроводени от безпокойство.

Всяка поява на съмнение и тревожност прикрива желание, което се опитва да се прояви чрез заместител. Това остава неизменно в човешката природа и не можем да очакваме, че за всяко безпокойство има утеха. Със самото наличие на съзнание човекът вече се превръща в арена на противоречията, особено между желанието да се съхрани и желанието да се извиси към по-цялостна себеизява. Възможно е обаче да няма кой да му помогне в изживяването на това безпокойство и ако не получи отговор на своя повик, той може да изгуби себеуважение. Така тревожността се превръща в себеобвинение — процес, който възпитанието трябва да се стреми да избягва. От малко детето трябва да се отглежда с убеждението, че неговите вътрешни конфликти са нормални и са проява на добра жизненост. Юношите трябва да знаят, че напрежението между тяхната привързаност към семейството и желанието им да се откъснат от него е знак за жизненост. То става патологично, ако се сблъска с неразбиране в семейството, и тогава „свръзката“ е застрашена.