Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les etapes majeures de l’enfance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Франсоаз Долто

Заглавие: Основни етапи на детството

Преводач: Николина Жекова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: френски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: научнопопулярен текст

Националност: френска

Отговорен редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 978-954-529-699-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2006

История

  1. — Добавяне

Щедростта

Ще кажа няколко думи на християните относно възпитаването в щедрост. Ние често се ядосваме при вида на деца егоисти, които пазят всичко за себе си, но в повечето случаи именно те след време стават най-щедри от всички. Ако не проявява щедрост, значи детето просто не е разбрало, че разполага с всичко необходимо. Съществува възраст за щедростта. Детето преминава първо през чувството за собственост, а ако е лишено от него или с болка се оставя да му отнемат вещите, не трябва да бъркаме това с щедростта. Да не забравяме, че когато дава, то най-често го прави, за да се хареса на възрастните, които го заставят да дава, а не защото знае, че да даваш означава да се идентифицираш с получаващия. Докато не стане самодостатъчен, субектът не може да даде, без после да съжалява за това. Преди да достигне етапа на даването, той трябва първо да премине през етапа на размяната.

Етапът на размяната не е добре познат от родителите и най-често се осъжда от тях. Защо? Детето не практикува размяната според уравняващата стойност на парите, както смятат за редно родителите. То би дало химикалка, струваща двадесет франка, срещу топче за десет сантима. Нека не се намесваме твърде много в детските размени или поне да ги наблюдаваме отстрани. Можем да поговорим за тях, но да ги оставим да се случват, защото познанието за стойността на парите идва по-късно, към седмата-осмата година — едва тогава може да се говори за щедрост.