Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (64)

Сънуването

Понякога и възрастни, и деца преминават от сън в продължително полубудно състояние, наситено със сънища, от които не могат да се измъкнат и които хвърлят субекта в странно вцепенение. Това са леко невропатични състояния, които обикновено имат връзка с липсата на общуване. Те могат също да настъпят и вследствие на някаква малка неприятност. В други случаи се появяват, защото сме принудили детето да се преструва, че спи, когато вече се е събудило.

Някои деца се събуждат много рано просто защото такъв е техният ритъм. Често те са онези, които по-късно ще бъдат работоспособни сутрин, така както други са по-работоспособни вечер. На такива деца трябва се позволи да се раздвижат, с единственото условие да не събуждат останалите: нека да свикнат да стават безшумно, да си слагат халата и пантофите и да отиват да си играят в другата стая, за да се забавляват и да се занимават с нещо, без да пречат на останалите до тяхното събуждане. Някои дори предпочитат заниманията в тези сутрешни часове, защото това е единственото време да останат на спокойствие, без другите да им се „мотаят из краката“ — нито големите, които се пречкат в играта, нито малките, които все искат да имитират.

Ако вместо това детето знае, че няма право да става, то ще изпадне във вцепенение от принудителния сън, съпътстван от фантазии, които представляват истинска мисловна мастурбация, наложена от възрастните. Това състояние може да се окаже спасително в отношенията с възрастния, на когото не пречим, щом вече не го безпокоим. Но то може също да предизвика силна регресия. Тъй като родителите са смятали, че трябва да задължават детето да спи, то винаги ще бъде само наполовина заспало. Те го насилват да се свие под завивките, където и много хора остават такива за цял живот. После изведнъж установяват, че поставено в необичайни условия, то било свръхактивно, а дотогава те не го били забелязали. До този момент то е живяло като сънливец, за да бъде в мир с възрастните наоколо. Възпитателите постепенно са извършвали тази работа по вцепеняването му с единствената цел да си улеснят задълженията.

Нека подредим живота на децата си така, че да им предоставим условия за тишина, за относително уединение и за почивка в определени часове, и нека в тези рамки да ги оставим свободни да отпочиват по свой собствен начин, като ги научим също да уважават и този на останалите. И тъй като личният пример е опорна точка на цялото възпитание, трябва самите ние да съумеем да съгласуваме своите мигове на уединение и почивка с тези на децата си.