Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (15)

Училищната тревожност

Намирам за наистина преувеличено значението, което в днешно време отдават родители и преподаватели на училищния успех, като че ли училището е най-важното нещо за детето и сякаш не е известно на всички ни, че това не е вярно! Преди време училището наистина е представлявало за децата единственият източник за придобиване на знания, но вече не е така. То е незаменимо място за среща с другите, но улицата, радиото, телевизията и магазините са също средства за познание. Днес учителите не са само педагози. Те трябва да наблягат и на възпитанието, което тесният семеен кръг вече не може да осигури, и от тях се очаква да бъдат не толкова преподаватели на знания, колкото възпитатели в личния живот на всяко дете. Понякога те получават психологическа подготовка, но смисълът на връзката дете — възрастен не се усвоява чрез курсове. В миналото учителите са имали усет за тази връзка, защото в провинцията смесеният клас е обединявал деца от шест до тринадесетгодишна възраст. Освен това те са разполагали с личния си опит на деца, а после и на възрастни от многолюдни семейства, за разлика от днешните, особено градските семейства. Днес децата в града са подредени под калибър като яйца според официалната им възраст, но на тяхната емоционална възраст не се отдава внимание. В клас от деца на еднаква възраст някои са на две години и половина в своята зрялост, а други — на десет. Не е лесно.

Когато детето има „проблеми в училище“, този симптом трябва да се разглежда с особено внимание и да се оценява според множество критерии, без да се обвинява детето. Той показва, че нещо друго не е наред. Защо трябва да се обезсърчават и то, и неговите родители, като се предрича най-мрачно бъдеще? Да бъде обезверено в собствените си способности означава да се отнемат всичките му шансове. Това никога не може да го насърчи. Слабият успех в училище е трагично изпитание за много деца^[1]. Характерът и общителността, уменията на тялото и ръцете, усетът за предприемчивост и сътрудничество са жизненонеобходими. Да се интересува от това, което се говори и прави в час (и в междучасието), е по-важно от оценките, които получава. Намесени са множество емоционални фактори, произтичащи от миналия и настоящия живот на детето, както и от атмосферата в класа.