Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (22)

Детето и законът

Смятам, че съвсем отрано детето трябва да бъде запознато с истинските закони. Не трябва дори за улеснение на майката да му казваме, че на четиригодишна възраст училището е задължително. Когато му налагаме някакъв закон, трябва добре да внимаваме дали става дума за действителен, надсемеен закон, управляващ хората в гражданската общност, към която принадлежим. Това се отнася както за обществените закони, така и за правилата на поведение по отношение на вещите. Някои неща са напълно забранени, като например да пипаме татковата писалка, защото може да я повредим (възрастният също); да пропускаме училище без причина и т.н. Ако наруши закона, детето се чувства виновно — чувство, успокоено след наказание, но само такова, каквото то е предвидило. Нарушаването на закона се заплаща. „Струваше ли си да поемеш риска от наказание?“ — трябва да го попитаме. „Да? Значи с основание си го направил.“ Така изглежда възпитанието на децата към самостоятелност. Когато е непрекъснато наказвано в училище, родителите се ядосват, а детето заявява: „Не ми пука.“ На лицето му е изписано обратното, но то просто иска да ги вбеси. Ако обаче го попитаме: „Струваше ли си? Какво си направил, за да заслужиш това наказание?“ — „Говорих в час пет минути.“ — „Е, струваше ли си?“ — „О, не!“ — „Виждаш ли, така стоят нещата, говоренето в час се заплаща и ти си го заплатил прекалено скъпо.“ Следващия път детето само ще си направи тази равносметка.

Ако детето е в конфликт със законите на групата, обществото или училището, не се намесвайте с положителни или отрицателни коментари на случая. А при нарушение на някое правило никога не се отклонявайте от поставените условия, никога. Само така ще му помогнете да интроецира бащината инстанция. Същевременно обаче, в хода на развитие на детето с възрастта, трябва да бъдат въвеждани изменения в правилата, но облекченията в закона се внасят в момент, различен от неговото нарушаване.

Както виждате, първоначалното възпитание в семейство или в заместител на семейната триада (т.е. субектът, поставен между майчина и бащина инстанция, реагиращи по различен начин на събитията) е задължително. Тази триада е необходимост за човешката природа и никакви съвременни социални видоизменения не могат да я премахнат.

При сегашните обстоятелства родителите могат преди всичко да дадат образеца за общуване с приятели на тяхната възраст; упражняване на странични интереси, които съчетават тяхната социална среда с личния живот на семейството; и творчески обмен с другите. Това ще направи детето зряло в обществото и ще му позволи да остане свързано със своята семейна единица, като същевременно се присъедини към младежките групи и банди по начин, който вече не престъпва закона.