Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les etapes majeures de l’enfance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Франсоаз Долто

Заглавие: Основни етапи на детството

Преводач: Николина Жекова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: Френски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: научнопопулярен текст

Националност: Френска

Отговорен редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 978-954-529-699-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2006


Храненето на най-малките и отбиването

„Детето и ние“, 1950 г.

Майчиното мляко е единствената храна, която напълно отговаря на потребностите за хранене и израстване на новороденото. Това е известен факт, но никога не е излишно да се подчертае отново. След интимния жизнен взаимообмен между майката и детето през деветте месеца живот в утробата, раждането, което превръща детето в същество със самостоятелно дишане и кръвообращение, го прави също и изключително уязвимо. Майчиното присъствие, мляко и обич му принадлежат и не трябват да му бъдат отнемани.

Можем да приведем множество психологически и физиологически доводи, но те само ще потвърдят здравия разум, почерпен от практиката. Крехкото кърмаче има нужда не само от майчините грижи, топлина, спокойствие и закрила, които всеки друг би могъл да му предостави, но и от сетивното и психоемоционално присъствие на онази, която представлява за него първоизточник и жизнена среда. Техническият напредък е помогнал за спасяване живота на много кърмачета, лишени от майчиното мляко по различни причини, които иначе не биха оцелели. Но колкото и добре да е обработено, никакво прясно или консервирано мляко не може да замести на бебето майчината гърда.

Що се отнася до количеството, което трябва да му се дава, известно е, че няма по-добра мярка от апетита и ритъма на самото кърмаче.

Когато майката има достатъчно количество кърма, не остава никакъв друг проблем, освен избора на началния момент за отбиването. Съвременните психологически изследвания са установили невротични разстройства при деца и възрастни, свързани със зле преживяно отбиване. Отбиването всъщност представлява етап от развитието, който може да се сравни с второ раждане. За съжаление обаче пораженията от комплекса на отбиването често се преувеличават и аз съм срещала бъдещи майки, твърдо решени изобщо да не кърмят детето си, за да не се налага после да го отбиват, като смятат, че така ще избегнат и самия комплекс на отбиването. Такава абсурдна нагласа ми напомня родителите, които спестяваха на детето всякакъв намек за смъртта, за да не се страхува от нея.

Отбиването е важен психологически и физиологичен етап; той просто трябва да се преживее в точния момент, а именно тогава, когато се усети необходимост от по-стабилна храна за детето, с поникването на зъбките му и придобиването на способността да слага предмети в устата си. Значи на около седем-осем месечна възраст. Това изпитание трябва да се премине в разумно съгласуване с майката. В нашето общество тя има и други задължения, освен да бъде дойка, и за нейното удобство и здраве се приема, че първите каши с краве мляко могат да се предлагат на четиримесечна възраст. Кърмачето преминава през много етапи на отбиването: първото шише с краве мляко и каучуков биберон, първата каша с лъжичка и най-накрая — общото хранене без помощта на майката. Някои деца изобщо не възприемат изкуствения биберон и директно преминават от гърдата към лъжичката и купичката, успоредно с кърменето един-два пъти дневно, ако майката още има кърма. Във всички случаи отбиването се осъществява постепенно. По-късно пак ще се върнем на въпроса.

Относно децата, които по една или друга причина са на адаптирано мляко, още в началото пред майката възникват въпроси за качеството, количеството и интервалите на хранене. Винаги е разумно да се вслушваме в професионалното мнение на лекари и акушерки, но правилата трябва да се познават, а не непременно да се следват неотклонно. Толкова често чуваме някоя майка на чудесно бебе да се оплаква, че било с тегло под нормата или не си изяждало необходимото количество; или пък друга, която го оставя да крещи от глад и от жажда, за да го вмести в таблиците. Да не забравяме, че човешко същество в добро здраве се храни именно защото е в добро здраве, а не защото „трябва“ да яде. Една народна поговорка гласи, че „докато бебето не заплаче, няма да го нахранят“, следователно трябва да изчакаме да изплаче от глад, преди да започнем да го храним. В Съединените щати е направен експеримент с двеста деца от едно селище, които още от раждането са били оставени без никакъв предварителен режим на кърмене. Изчаква се тяхното събуждане и проплакване от глад. Експериментът показал, че ритъмът се движи между два часа и четиридесет и пет минути и четири часа и половина в най-дългия интервал. Децата спонтанно искали хранене в интервал средно от три часа и петнадесет минути до три часа и четиридесет и пет минути.

Приблизително такъв е равномерният интервал за хранене на всяко здраво дете. Що се отнася до необходимото количество, то зависи от качеството на млякото. Преценката за доброто здраве и нормалните физиологични процеси на кърмачето, било то на естествена или изкуствена храна, се извършва според състоянието на тъканите, кожата, лигавиците и плътта; на техния цвят, обем и еластичност; според теглото в съотношение с възрастта и ръста; според закономерността в ритъма на заспиване, събуждане и изхождане и нормалния вид на изпражненията; както и според жизнеността на бебето и състоянието на фонтанелата му; неговата подвижност и качеството на неговия поглед и плач.

Детето има нужда от подходяща храна на подходящи за него интервали, но за да бъде в добро здраве, то се нуждае и от хармонична емоционална среда: моментите на хранене са най-важни и за отношенията между майката и детето, представляващи за него мигове на органично задоволство. Ако, вместо да го обгръща със спокойствие и нежно внимание, майката е тревожна, припряна, изнервена и обсебена от хиляди дреболии, тази напрегната атмосфера може да се отрази на чувствителното дете. Заедно с млякото то поглъща и тревожността. Съществува пряко въздействие на майката върху детето, което няма обяснение, но се вижда във все по-многобройните филми за наблюдения върху кърмачето и отношенията с майка му, както и техните последствия за изграждане на неговата личност. Знам една ясла, в която на всеки четири месеца децата се разпределят при други детегледачки. Всяка стажантка се грижи за няколко пеленачета. И детегледачките, и бебетата са в униформи. При посещението на лекаря се прави игра за разпознаване на групата от пеленачета, поверени на всяка стажантка, тъй като е установено, че бебетата заприличват на бавачката си. Разбира се, не става дума за прилика във външните черти, а за излъчването и жизнеността, които бебето поема от бавачката като емоционална храна, независимо от своето наследствено и здравословно състояние.

Най-малките дори в по-голяма степен от големите бебета, които вече разполагат с други средства за общуване със света, се нуждаят колкото от материална храна, толкова и от жизнерадостна, търпелива и внимателна бавачка. Сигурност — вегетативната сигурност от присъствието на майката или друга заместваща майчина фигура, която е устойчива и неизменна по време на сътресенията от първата година: това е психологическото и социалното условие, благоприятстващо за бъдещото равновесие на детето.

В незабравимите си филми видният нюйоркски психоаналитик д-р Шпиц показва травмата, неизменно белязала малкото същество, разделено от майка си през първата година.

В комплекса на отбиването обаче детето преживява сътресение не само заради лишаването от топлата течна храна, приета чрез сучене от гърдата или от шише, но и заради отношението на майката, която често се възползва от този етап, за да разреди престоя си край малкото, докато то се нуждае от нея дори още повече. Нейното присъствие му е необходимо не само по време на хранене, но именно заради емоционалната и сетивна храна от вниманието и обмена на игри, ласки, усмивки и звуци с майката.

Отбиването трябва да става постепенно. Най-добре кърменето да приключи до десет месеца, максимум година. В периода на поникване на зъбките захапването на гърдата може да бъде болезнено преживяване както за майката, така и за детето, което става неспокойно от нейната болка и недоволство. Рискът от ухапване може да се предотврати с помощта на кремче за венци, с което при болка се масажират венците на бебето преди кърмене. Освен това неудобство, да се продължи с кърмене веднъж на ден, ако майката има още кърма, няма никакви лоши последствия за детето, стига това да е приятно и на двамата.

Що се отнася до деца, отглеждани с изкуствено хранене, също е излишно да се избързва. Отбиването не трябва да става преждевременно. Ако голямо, пет-шестгодишно дете все още пие от шише с биберон, наистина има емоционално изоставане, но подобен регресивен симптом вероятно представлява значителна утеха за целия му ден, прекаран в семейна атмосфера, която не му предоставя никаква възможност да настигне връстниците в развитието си. Освен това някои деца, напълно приспособени към общата храна и начина на хранене на възрастните, понякога искат шише с биберон по време на първото сутрешно хранене или след някое друго хранене, както и седмици след изоставяне на биберона, в случай на някакво здравословно смущение. Няма причина да му отказваме този „остатъчен биберон“. Естествено, не трябва и да го поощряваме, но преди всичко трябва да избягваме противопоставяне в името на „нормалното“. Правилното отбиване е това, което детето осъществява само и без ограничения. Принудителното отбиване е винаги лошо — то става източник на несъзнавани конфликти.

Ще завършим с няколко примера, които по-добре от теорията показват психоемоционалната роля на кърменето за изграждането на личността на детето. Първият случай е с малкия Робер, кърмен от майка си до осмия месец и отгледан от нея до петгодишна възраст без никакви проблеми с отбиването, храненето и характера. На пет години той е оставен на село при баба си и дядо си, където престоява две години, без да вижда майка си. Привързаността му към нея изглежда непокътната и той не дава вид да страда от нейното отсъствие. Когато детето става на седем години, майка му отива да го посети. Щом я вижда отдалеч, той се втурва към нея, хвърля се в обятията й, разкопчава блузата й и търси гърдата й.

Друго дете на пет години и половина, което лекувах, беше изоставено от майка си на около годинка, настанено в дом за деца, и на около пет години беше осиновено от добра жена, която го отглеждаше на общо хранене. Детето не общуваше нито с нея, нито с когото и да било в обкръжението си и затова го бяха довели на лечение. След няколко психотерапевтични сеанса първият жест на обич без думи, който то отправи към майката-осиновителка, беше да й разкопчае блузата и да започне да суче с нежност.

Ще разкажа и случая с момченце на три години и половина, хранено с краве мляко още от раждането и постепенно отбито след шестия месец, като последното му пиене от биберон било приблизително на седемнадесетмесечна възраст. То беше доста добре развито на двигателно и словесно равнище. На три години и половина бе оперирано по спешност в тежко състояние на апендицит. След събуждане не изпитваше жажда, нито на следващата сутрин въпреки четиридесетградусовата температура. Отказа да пие и на третия ден, а когато го подканиха, поиска биберон. То беше забравило да суче, но безмълвната наслада, с която си наливаше биберона в устата с притворени очи, временно прекъсвана от поглед на признателност и възклицанието „хубаво е“, му помогна веднага да възстанови силите си. До вечерта температурата му спадна. То повече не посегна към шишето с биберона, въпреки че му беше подръка.