Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (7)

7.

Преди да се свърже с мутрите Любчо, както го наричаха близките му или Любомир Лазов както всъщност се казваше, беше завършил английската гимназия в Русе и по настояване на баща си и все още под контрол, изкара един семестър във варненското военноморско училище.

Той беше умно момче, поне така си въобразяваше и бързо разбра, че офицерското поприще не е за него. Когато приключи първата година под претекст, че ще гостува на приятели, той замина за София и кандидатства в юридическия факултет на СУ. Старото ченге Лазар Лазов — Аса прие тази новина като лична обида, но по настояване на жена си я преглътна. Все пак синът им имаше свой живот и трябваше да го изживее, както той намери за добре, а не под диктовката на баща му. Заминаването на Любо в София, това съвпадна с основаването на „Ескадрона на смъртта“.

Той нямаше представа, че баща му живее на петстотин метра от квартирата му под прикритие, а Аса имаше възможност, без да контролира пряко сина си, поне да има повърхностен поглед върху развитието му. После събитията се развиха стремглаво, Козела оглави „ескадрона“, започна истинската война с подземния свят. И тогава за свой ужас Аса установи, че малкият Любчо, синът му, детето, което се нуждае от протекция е потънал дълбоко в недрата на ъндърграунда.

Първото нещо, което направи Аса беше да сподели с жена си. Като всяка влюбена майка в сина си, жена му изкрещя: „Луд! Ченге! Утре ще започнеш мен да подозираш!“ и в продължение на един месец в дома му беше по-студено от Северния полюс. Аса се отказа да споделя каквото и да е било с жена си, но пусна опашка след малкия.

Любчо беше на двадесет и две години, когато извърши първото си убийство. Аса замете следите, но повика сина си на разговор. Показа му пълната документация, снимки от жертвата, веществени доказателства, които уличаваха категорично убиеца и му каза кротко и в лицето:

— Как трябва да постъпя според тебе? Да те застрелям и да направя майка ти най-нещастния човек на света, да те предам на правосъдието и оттам след десет години да се върнеш най-печеният убиец на държавата или аз да се застрелям, за да се спася от този срам? Кажи, сине? Както кажеш, така ще постъпя?

— Застреляй ме! — каза Любомир Лазов и завинаги прекъсна свещената връзка с баща си.

Сега, години по-късно го търсеше отново. Загледан в мътните води на залива на Малмьо, младият Лазов се питаше дали баща му ще му осигури тази връзка или не. „Баща ми е, ще го направи, — казваше половината от съзнанието му, ченге е, ще ми откаже… — другата половина“. Тогава в главата му се зароди една идея, подсказана от Аса, която по някакъв вътрешен начин му беше чужда. Любо набра телефона отново, изчака десетина секунди и после каза:

— Мамо, аз съм!

Минути по-късно, когато ужасената му майка успя да възстанови и дишането и говора си, Любчо продължи:

— Имам нужда от помощ! Помощ от тебе, мамо! Баща ми не трябва да знае нищо за нашия разговор.

Жената на Лазар Лазов — Аса обърна земята, обади се на всички възможни източници, с изключение на Рогатия, както сама тя мислеше, но намери телефонния номер на Козела и го продиктува на сина си. После отиде в църквата „Св. Параскева“, купи свещи за мъртви и живи, сложи в свещниците за живите, но когато се наведе над пясъчния сандък, да почете мъртъвците си, внезапно я връхлетя шемет, загуби съзнание, падна до пясъчното сандъче и умря като праведник. Последната й мисъл беше: „И все пак, аз помогнах на сина си“.

Ченге по характер Лазар Лазов — Аса погреба жена си, изпрати гостите си и остана сам в празната си къща. Някога беше създал дом, сега това беше пустиня. Имаше жена — мъртва, жив син — повече от мъртвец, но какво беше убило жена му? И тогава погледа му попадна на телефона й. Елена Лазова беше оставила джиесем-а си до леглото в спалнята. Защо там? Сякаш хиляда волта ток удари старото ченге. Той скочи, грабна апарата и напусна дома си. Един час по-късно вече знаеше всичките разговори на жена си и най-важното, че синът му беше открил Козела.

— Аберадо, — каза Любомир Лазов — намерих Козела! Сигурен ли си, че ако застанем очи в очи с него, знаеш какво да му предложиш?

— Петстотин милиона долара, приятелю! — отговори евреина.

— Как?!

— Ето този въпрос не биваше да ми задаваш — каза Аберман. — Направим ли партия ти, той и аз ще научиш подробностите. До тогава само можеш да гадаеш.

— И понеже аз не съм гадател, Аберадо, но обичам парите казвай какво предлагаш?

— Ти да ме заведеш при Козела, — кротко каза Аберман — останалото е моя работа.

— Моят процент? — попита Любо Лазов.

— Това са сметки, които ще уточняваш само и единствено с Козела, българино! — каза Влад Аберман. — Ако си готов да играеш в този отбор, замини за Амалфи, има го на картата, отсреща е остров Капри. Стигнеш ли там — обади ми се! Аз съм евреин, мразя студа, тогава ще ти кажа къде съм аз и заедно ще отидем при Козела, ако благоволи да ни приеме. Ако не — забрави тоя телефон и не се мотай из Европа с татуирани мутри.