Христо Калчев
Лебедовата песен на майора (11)

11.

МВР беше подало за издирване Кита. Нямаше никакво съмнение, че бившият представител на СИК за Бургас, момче тръгнало по пътя на наказателните структури, беше човекът, организирал и финансирал убийството на Месаря. После изчезна. Търсеха го Интерпол, Европол, български агенти под прикритие, но него го нямаше никъде. Кита се беше дематериализирал. Всъщност, той беше приел македонска самоличност и спокойно се разхождаше из Европа, продължавайки да търси истински средства за препитание, защото и ресурсите му свършваха, и българските структури се пресушаваха все по-бързо.

Кита не беше свикнал да бъде „сам юнак на коня“. Той беше от типа хора, които се нуждаят от върховна воля или власт над главата си, която да управлява и поведението, и живота му. Два пъти проведе лични войни и два пъти с трагични резултати. Първият път — хората на Митьо Гъза едва не го заклаха в бара, а следващия път, когато реши да застреля оня боклук Месаря, нае най-неподходящият човек за тази цел — „големият мъж — снайпериста Бойко“ беше заловен като зайче в храсти и първата му работа беше да изпее всичко. За голям късмет на Кита, неговият стар приятел Кирчо — Аса, син на един от най-страшните мъже в България, навреме му запали светофара. Нещо повече, Кита напусна държавата с неговата легитимация, макар че това никога на никого нямаше да стане известно.

Има две зависимости на този свят, които не подлежаха на никакво съмнение. Едната всеизвестна колизия се наричаше любовно привличане — на тази тема са изписани милиони страници, изпети хиляди песни, нарисувани още толкова платна. Разбира се това привличане не подлежеше на никакво съмнение и ако човек не е обратен, би го разбрал. Може би го разбират и обратните, но по свой начин. Другата колизия обаче беше къде, къде по-страшна и по-задължаваща. Тя се наричаше мъжка преданост, подчинена на една-единствена логика — респект и доверие.

Между малкия Ас и Кита съществуваше именно такава връзка, но тя вървеше само в една посока. Асчето управляваше един боклук, който му беше роб до гроба. Нито един от двамата не бяха в състояние да формулират така нещата. Не се и стараеха да го правят, но за набитото око на много по-интелигентния от тях Влад Аберман-Аберадо не беше трудно да разгадае истинската връзка между тези двама млади престъпници.

„Когато човек е предупреден, е въоръжен“ — това беше фраза на Шекспир. Нито един от двамата български галфони не я знаеха, нито ако я чуеха, можеха да я анализират, но сефарадският евреин Аберман стърчеше в интелектуално отношение над тях, като Айфеловата кула и тези опасни момчета се превърнаха в лесна плячка за физически безпомощния, здравословно и емоционално немощен „капитан на кораба“. Евреите не са моряци, още по-малко Володя Аберман (Влад Аберадо). Затова той знаеше, че трябваше да предприеме сухопътна битка.

Когато остана очи в очи с Кита, едно момче, което лошо говореше български според това, което неговата изтънчена слухова интонация му подсказваше и никакъв друг език, освен баналните O.K. и I’ll be back, Аберман (Аберадо) му каза кротко:

— Ще ти струва усилие, приятелю, но и Мойсей е хвърлил жестоки усилия да разнася евреите четиридесет години през Синайската пустиня при положение, че е знаел, че на един ден път от тях е Обетованата земя.

Ниско интелигентният, но природно агресивен Кит му зададе много остро въпроса: „Защо ги е преебавал по този гаден начин?“

— Ще ти отговоря утре — каза Влад и го остави сам.

Не му отговори и на следващия ден. Щеше да му отговори тогава, когато получи необходимия иширет от истинския главен герой на пиесата. Но когато го получи, отново викна Кита:

— Виж сега, приятелю — на лош руски и на още по-лош български или с други думи казано на някакво славянско есперанто, каза той, — ти ще работиш, за когото кажа и когато кажа. При първото неподчинение ще умреш, когато поискам и от когото ти изпратя. Справиш ли се — ще бъдеш богат човек. Чувал ли си някой да преебе евреин и да е прокопсал?

След дълго и тъпо мълчание Кита отговори:

— Не!

— И аз не съм — каза Аберман и стана от масата. — Ще те потърся и ще ти задам един въпрос.

— Казвай! — объркан се обади Кита.

— Не бързай, боклук — каза Аберман, но употреби английската дума trash и Кита не го разбра. — Тези неща аз ги решавам. Ако тази вечер в двадесет и един часа потвърдите участието си, вие се превръщате в хамъри, ако не — в клиенти на Интерпол.

— Какво значи хамър? — наивно попита Кита.

— Английска дума — на лош руски каза Аберман. — А на руски означава чук… — но понеже беше забравил руски и никога не беше го научил като хората, вместо „молот“, което значи чук, той произнесе „молоко“, което значи мляко и съвсем обърка бургаското гангстерче, което трудно се справяше със собствения си език, камо ли с чуждите.

— Мразиш ли евреите, Михаил?

Майора очакваше най-малко такъв въпрос и нито беше подготвен с отговора, нито беше мислил някога по този въпрос.

— Не, защо? Уважавам Айнщайн, Кисинджър, Рейгън…

— Рейгън не е евреин — напълно сериозно каза Бенина, — но няма никакво значение. Ти нямаш отношение към евреите, нали?

— Откровено казано, не! — каза Майора, който ако не много образован, то беше достатъчно интелигентен мъж, за да съобразява и реагира бързо. — Никога не съм мислил по този въпрос.

— И аз — продължи да го натиска Бенина. — Има един стар виц, пък кой знае дали е виц, най-мразя расовата дискриминация и негрите!

— Евреите негри ли са, госпожице? — почнал да се окопитва, попита Майора.

— Не, Михаил — остро каза Бенина, — и точно това искам да осъзнаеш, приятелю, а може би партньоре?

— Това решаваш ти — за първи път Михаил Митев избра интимната форма на обръщение.

— Не! Ще го решим двамата. Ти си гангстер, аз съм еврейка. Вековната цел на двете структури е добиването на лесни пари. Според мен тези две думи са синоними.

Майора се разсмя откровено.

— Ти си страшен модел! — искрено възхитен каза той, а това естествено го правеше глупав в очите й. — Колкото си апетитна отвънка, толкова си алчна отвътре!

Бенина вдигна чашата пред очите си и го погледна по най-мръснишкия възможен начин, а тя знаеше как да го направи.

— Виж сега, Мишо — каза тя, — в присъствие на твоите хора, естествено ще те наричам Майоре или както ти намериш за добре, но сега мога да те кажа нещо на четири очи. Няма цена, която да не съм готова да платя за целта си. Сексът е детайл, смъртта — бъдеще. Дай да се вместим в тези параметри. Постигнем ли разумно единство, ние ще си свършим работата, Майоре! Няма никакво значение дали ще ти направя свирка или ще ме поискаш анално. Няма да бъда разочарована, ако установя, че предпочиташ сервитьора пред мен. Едно нещо обаче не забравяй никога, аз знам къде е Ханаан и дай да не се лутаме през пустинята, а да намерим този, който може да ни преведе?! Няма да се пазаря за цената. Ти я знаеш предварително. А сега, кажи какво ти се прави? Имаме три дни на разположение. Сутринта минах на депилация, путката ми грее като слънце!

Свикнал на съвсем друг подход, на респект и подчинение Михаил Митев — Майора мълча десет минути, загледан в тази малка атрактивна жена, преди да събере вътрешните си сили и да каже фаталната си фраза:

— Аз съм на твое разположение, Бенина!