Барбара Тейлър Брадфорд
Жените в неговия живот (52)

52

— Това е заговор — избухна Камилия. — Двамата с Дейвид сте се наговорили. Не е честно. Направо съм възмутена.

— Не, не си. Красивото ти тяло не притежава и една фибра, способна да се възмущава — отвърна Максим. Бяха седнали до малката масичка на терасата и той я гледаше с пряма усмивка. — Освен това не е точно така както си мислиш, наистина не е.

— А как е, тогава? — студено попита тя.

Той замълча. След това се изправи и й подаде ръка. Тя я пое автоматично и изтръпна при допира му. Веднага разбра, че той все още притежава същата опустошителна власт над нея, както преди. Камилия овладя чувствата си и го остави да я отведе до перилата на терасата.

— Какво виждаш ей там? — запита Максим и се обърна към нея преди и той да погледне в същата посока.

— Нищо особено — отвърна тя. Беше озадачена и напразно шареше с очи из градината. — Трева, дървета, цветя.

— Оттатък градината… Погледни към морето.

Тя проследи погледа му и възкликна:

— О, това е лодката ти, нали?

— Корабчето — поправи я той с усмивка. — Или по-точно яхтата. Да, това е „Прелестна мечтателка“. Плавахме с приятели и на Хлапето му дойде гениалната идея да се отбием да видим нашия стар приятел Дейвид. Да го изненадаме, така да се каже. Най-после вчера пристигнахме и хвърлихме котва тук.

Максим махна с ръка по посока на яхтата и продължи:

— Снощи Хлапето се обади на Дейвид да му съобщи за пристигането ни. И по типично свой обичай се самопокани на обяд. Само че Дейвид му даде да разбере, че не можем да дойдем на обяд, защото ти си му била на гости и той не искал да те притесняваме.

Последва кратко мълчание. Максим я погледна право в очите и завърши:

— По-точно аз да те притеснявам. — Той се усмихна малко тъжно и добави: — Дейвид се обади на Хлапето да му каже да не се обиждам…

— А ти обиди ли се?

— Не съвсем. Но това ме накара да се замисля. Разбрах, че ти дължа извинение, Камилия.

— И за това ли си тук?

— Отчасти да.

— Какво означава това? — Камилия внимателно опипваше почвата и бе готова за всякакви изненади. Тя незабавно се приготви за отбрана. Срещу нея стоеше най-смъртоносно опасният чаровник, когото познаваше. Мъжът, който отдавна обичаше. Той бе в състояние да я съсипе. Трябваше да внимава.

Максим не отговори веднага. После промълви с глас на разкаял се грешник:

— Съжалявам, Камилия, ужасно съжалявам. Държах се лошо с теб и знам, че не трябваше да те отблъсквам така безцеремонно. Направих голяма грешка.

Не последва никаква реакция и той попита:

— Приемаш ли извинението ми?

— Да.

Максим се усмихна широко, както винаги на една страна.

— Хайде да се целунем и да се сдобрим тогава.

— В никакъв случай — извика тя. — Никакви целувки. — Камилия се отдръпна и подаде ръка. — Да си стиснем ръцете и да се сдобрим.

Максим се засмя развеселен и тържествено се ръкува с нея, но неочаквано се наведе и целуна пръстите й.

Когато усети устните му върху кожата си, тя загуби самообладание. Издърпа ръката си и посегна към чашата шампанско на масичката. В опита си да прикрие своето смущение, тя запита с неестествено тънък глас:

— Щом като Дейвид е бил категоричен, че не бива да ме безпокоите, как Хлапето успя да го убеди да дойдете?

— Той няма нищо общо с това — отвърна Максим и се приближи към нея. — Аз се обадих на Дейвид от яхтата рано тази сутрин. Казах му, че искам да те видя. Обясних, че трябва да ти се извиня и че искам отново да сме приятели. С две думи, той ми предложи да се отбия към седем и половина и да пийнем по едно.

— И той се съгласи толкова лесно? — Тя не можеше да повярва, че Дейвид може да бъде толкова наивен.

— Съвсем не. Беше безмилостен към мен. Всъщност трябваше доста да го убеждавам. Но накрая се предаде.

Разбира се, помисли си Камилия, ти можеш да бъдеш много убедителен, когато искаш. Добре те познавам.

— И все пак аз още се чувствам жертва на заговор между вас двамата — заяви тя.

— Моля те, не приемай така нещата. И не се сърди на Дейвид. Този прекрасен човек истински те обожава и сметна, че постъпва правилно. Намеренията му бяха добри, каквито са впрочем и моите.

Камилия го погледна изпитателно.

— Когато преди малко те попитах дали си тук, за да ми се извиниш, ти отговори „отчасти да“. Искам да знам какво всъщност имаш предвид.

— Виж какво, дойдох не само за да ти се извиня. Исках да те видя отново, да поговорим, да излезем някъде на вечеря.

— Не мога! — почти извика тя. Отново я обзе паника. — Знаеш защо, а освен това вечерята ни вече е приготвена. Аз вечерям тук. Сама.

Той само се усмихна.

Вбесена, Камилия добави с леден глас:

— А не ти ли е идвало на ум, че може да не искам да излизам с теб?

Без да отговори, Максим невъзмутимо поясни:

— Дейвид се погрижи готвачът да сготви кускус. Това е едно от любимите ми яденета. Едно време го ядях в „Ел Джазир“ в Париж. Всъщност ще вечеряме тук — усмихна се отново той.

Тя отстъпи крачка назад в желанието си да бъде по-далеч от него. Погледна го гневно и заядливо рече:

— Бях права! За всичко сте се наговорили. Изиграхте ме!

За Камилия бе ясно, че Дейвид с желание бе участвал в конспирацията. Той бе надминал себе си в стремежа обстановката да бъде по-изумителна от всякога, макар че вилата и градината изглеждаха достатъчно прекрасни.

Беше се погрижил да вечерят в градината на свещи, където ги обслужваха Али и Менуба — главният прислужник и икономката. Когато се стъмни, точно преди да им сервират яденето, Али включи скритите прожектори и изведнъж фонтаните, портокаловите дървета и цветята изплуваха в цялата си красота, окъпани в светлина. Градината бе като омагьосана. Али пусна звуковата уредба и те вечеряха на фона на тиха романтична музика, подбрана предварително от Дейвид.

Кръглата маса бе поставена близо до няколко евкалипта. Пред тях се простираше зелената морава, която се сливаше в далечината с тъмносребристото море. Мастиленосиньото небе бе ясно, с много звезди, а въздухът топъл и напоен с аромата на жасмин. Тази вечер бе пленителна.

Али постоянно пълнеше кристалната чаша на Камилия с изстудено бяло вино и тя почувства, че се отпуска. Не беше особено гладна и само опитваше, а от време на време хапваше ту от кускуса, ту от салатата.

Без да иска и без да съзнава, тя отново попадаше в плен на Максим, омаяна от неговия чар, пленена от обаянието му, от хипнотичния му глас, от неговата красота и топлота. Обичаше го толкова отдавна, че отлично знаеше притегателната му сила. Неусетно за себе си започна да се смее на историите му, слушаше го с интерес и бе щастлива, че е с него. Не можеше да устои на неговия магнетизъм.

Той се държеше толкова непринудено, че в един момент за малко не го попита защо бе изчезнал от живота й така внезапно през януари. Но се въздържа. Страхуваше се от отговора — всъщност, изобщо не искаше да го чуе. Тя се боеше дали ще го понесе, ако й кажеше, че е заради Анастасия. Мисълта, че може би все още обича нея, я накара да се опомни. Беше се заклела да не се поддава на чара му. Едно бе сигурно — тази вечер Максим бе възхитителен. Тя бе запленена от него. И когато той я целуна нежно по бузата, след като го бе накарала да се смее от сърце на нещо, и когато после взе ръката й и я целуна, Камилия не се отдръпна и не се възпротиви.

Малко по-късно, след като им поднесоха малките чашки със силно и много сладко кафе, тя го погледна внимателно на светлината на свещта и се опита да прецени какви бяха мотивите му. Бе дошъл с определена цел, не само да се извини и да поприказва с нея.

След една дълга минута, през която той не трепна от погледа й, тя го попита:

— Какво искаш?

— Теб, Камилия.

— За колко дълго?

— За тази вечер. За следващите две седмици, докато съм тук.

— А после?

— Не знам.

— Е, поне си откровен, Максим.

— Аз съм длъжен да бъда откровен с теб. Не мога да те лъжа. Не и сега. Е? Какъв е отговорът ти?

— Аз също те желая, не мога да го отрека. Но… се страхувам.

— Недей. Обещавам ти да не те наранявам отново.

— Не може да не ме нараниш, ако се любиш с мен и ограбиш чувствата ми, а после ме зарежеш.

Настъпи пълно мълчание. Нито един мускул не трепваше по красивото му смугло лице.

Камилия не помръдваше.

Те впиха поглед един в друг, изгарящи от страст. Желаеха се толкова силно.

— Няма да стана твоя любовница — промълви тя.

— Знам — отвърна той с приглушен глас. После бутна стола назад и се изправи. — Да се поразходим в градината — предложи той и й помогна да стане.

Максим я хвана за ръка и тя се остави да я води. Всякакви сили я напуснаха в присъствието на Максимилиан Уест. Внезапно той спря, сложи ръка на голото й рамо и я накара да се обърне с лице към него. Погледна я и докосна с пръсти лицето й.

— Толкова си красива, Камилия, и нямаш представа колко силно те желая. Но не искам да те увещавам. Трябва сама да решиш.

— Аз също те желая, Максим — прошепна тя. Той се притисна към нея, целуна я съвсем леко по устните и веднага се отдръпна.

— Какво ще кажеш да влезем вътре?

Камилия кимна с глава.

 

 

Максим заключи вратата на спалнята, обърна се и се облегна на нея. Гледаше Камилия с истински плам.

Тя бе влязла преди него и стоеше в средата на стаята неподвижна като статуя, осветена от снопа лунна светлина, който струеше през отворения прозорец.

Колкото повече я гледаше, толкова по-силно ставаше напрежението в гърдите му. Тя беше много красива жена. С бяла кожа и светла коса, спокойна и изискана, Камилия бе истинска дама. Но под тази изтънченост се криеше нейната земна чувственост и страст. Именно този контраст най-много го възбуждаше и разпалваше огъня в кръвта му. Още първия път, когато се любиха, той разбра, че тя е способна да го възбужда многократно и да го довежда до екстаз няколко пъти на нощ.

През трите месеца, в които бяха заедно миналата година, Камилия му бе доставяла върховно удоволствие всеки път, когато я беше любил, и то както никоя друга жена досега, с изключение на Анастасия. Но нея той не можеше да си върне. Максим се отърси от мисълта за жена си. Вече бивша. Да мисли за нея в този момент би било пагубно. Ако в главата му изплуваше нейният образ, той нямаше да може да направи нищо. Не беше изминал целия този път в търсене на Камилия, в желанието си да спи с нея и да разпали наново връзката им, само за да се провали поради минали спомени. Нямаше да позволи плановете му да рухнат. През последните шест месеца бе живял само с мисълта за тяхната среща. А доколкото познаваше Камилия, тя също. Тя не беше от жените, които спят с когото им падне, и той бе сигурен, че след него не бе поглеждала друг мъж.

— О, Максим — задъхано изрече тя и пристъпи напред, без да откъсва очи от него.

Той хвърли сакото си на стола, махна вратовръзката и започна бързо да разкопчава ризата си. Когато застана пред Камилия, Максим се усмихна, разви дългия копринен шал от врата й, остави го да падне на земята и махна сребърните гребени от главата й. Водопад от коса се изсипа около лицето й.

Той прокара ръка по роклята и промълви:

— Свали я.

Тя дръпна ципа и остави роклята да се свлече в краката й. Прескочи я и се озова в прегръдките му. Голите им тела се притиснаха.

Максим я целуна леко по устните, както преди малко, и се наведе да целуне гърдите й. Те бяха малки, заоблени, стегнати и високи като на момиче и той не преставаше да ги целува, докато я водеше към леглото. Положи я леко върху него, наведе се, събу обувките й и ги захвърли настрана. Свали внимателно сивите й копринени пликчета и започна да откопчава жартиерите й един по един. Чорапите леко се плъзнаха надолу един след друг.

Очите й не се откъсваха от лицето му.

— Постоянно мислех за теб. Непрекъснато те желаех, месеци наред. Не искам да бързам — каза той.

— Да — прошепна тя. Сърцето й лудо биеше. Цялата тръпнеше. Никой друг мъж не я караше така да гори от желание. Само Максимилиан Уест. Начинът, по който събличаше бельото й, толкова внимателно и бавно, я подлудяваше. Тя притвори очи и едва успя да обуздае надигащия се в нея страстен повик. Не искаше никакъв звук да развали удоволствието от възбудата, която нарастваше и у двама им. Искам те сега, помисли си тя. Веднага. В този миг. Сега. Вземи ме. Обичам те. Обичам те. Максим. Максим. Винаги съм обичала само теб. През целия си живот. Само теб. Вземи ме. Вземи ме. Едни и същи думи непрестанно се повтаряха в главата й като фуга от Бах, повтаряха ли се, повтаряха…

Той галеше тялото й, после спря и се надигна. Тя чу стъпките му по облицования под и отвори очи. Видя го как си разкопчава ципа. Стоеше до стола и трескаво се събличаше. Камилия го наблюдаваше и с чувствена наслада поглъщаше всяка извивка на тялото му — широките рамене, тесния ханш, дългите му бедра. Той пристъпи гол към леглото и сърцето й замря, като видя колко е възбуден.

Максим легна до нея, обви я с ръце и я целуна страстно, впивайки топлите си устни в нейните. Тя почувства как мекият му влажен език търси нейния и пое дълбоко сладкия му дъх.

Камилия лежеше върху прохладния чаршаф, опиянена от удоволствие. Беше се заклела никога повече да не го допуска близо до себе си. Сега това й изглеждаше смешно. Нима имаше нещо по-важно от това да се любят, устните му да я галят, ръцете му да я докосват. Красивите му ръце. Деликатни и нежни, те се движеха леко по цялото й тяло, милваха гърдите й и се спускаха към бедрата в търсене на най-съкровеното.

Тя отвори очи и го видя как целува корема й, после бедрата. Устните му се плъзнаха и стигнаха до мястото, където винаги се спираха. Ръцете и устните му достигнаха сърцевината на женската й природа. Той знаеше, че така бързо ще я възбуди. Но когато започна да потръпва, тя се опита да се овладее.

— Недей да се съпротивляваш — пошепна той и я погледна настойчиво. Тогава тя го остави да прави с нея каквото иска и му се отдаде изцяло. Камилия не можеше да се сдържа повече и в миг на върховна възбуда и наслада страстно извика:

— Максим! О, Максим!

Той я облада внезапно, бурно, със силен тласък. Тялото й се изви в дъга и тя обви с ръце широкия му гръб. Максим пое с длани тялото й и я повдигна към себе си, по-високо и все по-високо, докато тя обгърна с крака талията му и сякаш се сля с него. Телата им се движеха в пълен унисон.

Месеци наред Максим бе копнял да я държи в прегръдките си и сега всяка брънка на тялото му неистово я желаеше. Сексът с нея бе върховно удоволствие. Изведнъж му се прииска да я притежава напълно. Трябваше да я докара до онази точка на физическо удоволствие, която самият той скоро наближаваше. Започна да се движи все по-бързо и по-бързо. Тя поде ритъма му и ускори тласъците си нагоре и надолу заедно с него.

Вулканичното чувство на върховна наслада изригна внезапно. Тя извика отново името му, но той не издаде нито звук. Само се отпусна върху нея и изпадна в забрава.

 

 

Лежаха един до друг. Максим се надигна на лакът, погледна я, отстрани кичур руса коса от лицето й и попита:

— Щеше ли да се разстроиш, ако днес заедно с Хлапето и приятелите се бяхме отбили на обяд?

— Да. Но щях да се справя и никой нямаше да разбере какво чувствам. Знаеш, че съм добра актриса.

— Не просто добра — ти си велика! — Той я целуна по носа. — Но през изминалия час не се преструваше, нали? Всичко бе истинско.

— Да.

— Аз също не се преструвах.

— Знам.

Максим се поколеба, преди да заяви:

— Може и да не ми вярваш, но не съм спал с друга жена, откакто се разделихме през януари.

Изненадана от това признание, Камилия отвърна:

— Вярвам ти. Какъв смисъл има да ме лъжеш. Но защо?

— Нямах време.

— Негодник!

В очите му заблестя игриво огънче.

— Това е само отчасти истина. Въпреки че бях затрупан с работа, аз наистина не исках да спя с никоя друга. — Той зарови лице в нейната коса и пошепна в ухото й: — Ти си прекрасна, Камилия.

Тя се усмихна и стана от леглото. Отиде в банята и се появи с голяма кърпа. Включи вентилатора на тавана и се върна в леглото. Изтри с кърпата първо неговото тяло, а после и себе си.

— Толкова е горещо тук, че и двамата сме потни — рече тя. — Нямаш нищо против вентилатора, нали? Мислех, че може да ни поохлади малко.

— Нищо не може да ме охлади. Не и когато си до мен — отвърна Максим с момчешка закачливост.

Камилия се усмихна. Тя се долепи до него и започна да го възбужда с милувки и ласки, както той нея преди това. Бавно и пламенно плъзна устни по тялото му, докато неговото дишане стана тежко и учестено. Когато вече не можеше да издържа и му се струваше, че всеки момент ще избухне, той бързо я притисна и отново проникна в нея.

 

 

— Тежа ли ти много? — попита Максим.

— Не. Харесва ми да усещам тежестта ти.

Въпреки това, след като я целуна по бузата, той се отмести настрани и легна на възглавницата си.

— Има ли тук бутилка с вода, Кам?

— Да. Ей сега ще я взема. Аз също съм жадна.

Камилия отиде до шкафа близо до прозореца, наля вода в две високи чаши и ги занесе в леглото.

— Трябва да си призная нещо — каза Максим.

— Какво?

— Идеята да дойдем тук не беше на Хлапето, а моя. Опитвах се да се свържа с теб по телефона преди да отлетя за Монте Карло да взема яхтата. Пробвах няколко дни. Накрая се свързах с прислужницата ти и тя ми каза, че си отишла в Танжер и си отседнала в „Ел Минза“. Обадих се на хотела, но оттам ми съобщиха, че си напуснала. Настоях да ми посочат новия ти адрес и те казаха, че си се пренесла при Дейвид Мейнс.

— Защо искаше да ме намериш?

— Сигурен съм, че знаеш.

Тя не отговори.

— Не можеш да отречеш, че между нас съществува силно сексуално привличане — продължи Максим.

— Затова ли дойде?

— Да.

— Беше сигурен, че няма да ти откажа, нали? — забеляза тя и го погледна право в очите.

— Не съвсем. Но аз съм на четирийсет и седем години, ти също и не сме деца. Нас ни свързва огромното взаимно привличане. Сама виждаш — няколко минути заедно и неминуемо се озоваваме в леглото.

Тя продължи да го гледа втренчено, без да промълви дума.

— Признай си, Камилия. Знаеш колко добре се разбираме двамата с теб в леглото.

— Да — рече тя най-после. С тази разлика, че тя бе влюбена в него. Нямаше намерение да му разкрива чувствата си. Той явно не я обичаше. Харесваше я, в това бе сигурна. Но това бе всичко.

— Имаше и друга причина да те търся. Исках да те поканя да ни придружиш в нашето малко пътешествие. — Той протегна ръка и прокара пръст по скулата й. Усмихна се нежно и попита: — Ще дойдеш ли с нас?

— Защо?

— Защото имам нужда от теб, Кам.

— Колко дълго ще продължи това?

— Преди малко споменах, ще плаваме още две седмици.

— Знаеш, че нямах това предвид, Максим. Казах ти вече в градината, че няма да ти стана любовница.

— Знам, че искаш да се оженим, но не мога да ти обещая това. Нека видим какво ще се случи, как ще се погаждаме две седмици на яхтата. Ще дойдеш ли?

— Ще си помисля.

Той поклати глава.

— Докарваш ме до лудост — промълви той и като се наведе над нея приближи устни към нейните. Бавно започна да я люби наново.