Колин Уилсън
Истински престъпно (3)

Корпорацията за убийства

Точно преди избухването на Първата световна война населението на еврейския квартал в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън, Ню Йорк, и съседните квартали Малката Италия и Източен Харлем започва да набъбва, да се придвижва на изток, през Ийст Ривър, и да навлиза в огромната равнина на Бруклин. Там от поколения съществуват тихите села Уилямсбърг, Браунсвил и Ийст Ню Йорк. Но пасторалното им спокойствие скоро ще бъде нарушено. Заедно с имигрантите там отива и организираната престъпност и през 1930 г. италианската мафия и еврейските мафиоти преуспяват един до друг. Макар че често се карат, през повечето време те са доволни да постигат взаимноизгодни споразумения в търсене на печалба.

Италианската мафия се съсредоточава върху традиционните си интереси — предимно лихварство и незаконен хазарт, а еврейските мафиоти извличат богатство от изнудване, като се прицелват главно в дребни производители на облекла. Мнозина от тях преминават на другия бряг на реката, за да избягат от Центъра за конфекция в Манхатън, който от години е под контрола на мафиоти като Луис Бухалтер, по прякор Лепке, използван от производителите, за да организира стачки. По-късно той разбира, че може да печели пари, като взима такса от производителите за услугите си.

Производителите, които преминават реката, не успяват да избягат за дълго от Бухалтер. Той тръгва след тях, но в Бруклин открива, че седмина местни гамени вече се опитват да изнудват производителите на дрехи, за да им осигурят протекция. Бухалтер е дълбоко възмутен от това нашествие в територията му и решава да ги елиминира. Но убиването на седмината представлява проблем. Макар да разполага с добре въоръжени мъже, на които може да разчита, че ще трошат глави, Бухалтер няма талантливи, дискретни убийци, които да извършат задачата успешно, без да ядосат властите, и да не оставят кървави следи, водещи към вратата му.

За да реши проблема, Бухалтер повежда преговори с мафията, представена от изгряващата звезда в Бруклин, Албърт Анастасия, капо на изнудвания в доковете. Бухалтер предлага италианците и евреите да обединят талантите си и да създадат обща ударна група от убийци професионалисти, които срещу заплащане да работят както за отделни личности, така и за организираните престъпни синдикати. Анастасия се съгласява и така се ражда Корпорацията за убийства (или Сдружение на убийци).

Организацията слива убиването с корпоративни методи. Бухалтер е президент, а Анастасия — главен изпълнителен офицер. Те имат персонал от подбрани и умни убийци с годишна заплата дванайсет хиляди долара. Корпоративните правила са строги — убийствата трябва да бъдат извършвани само по „делови причини“ и „цивилни“ не трябва да пострадат.

Президентът и главният изпълнителен офицер обмислят как да бъде извършено всяко убийство и рационално и хладнокръвно обсъждат последиците от исканията за убиване в сферата на организираната престъпност. Ако приемат поръчката, за екзекуцията е определян екип от убийци.

Звездата на организацията е убиецът Ейбрахам Релис, или Кид Туист. Той е пълен, висок едва метър петдесет и пет и има дебели устни, сплескан, счупен нос и дълги ръце. (Прякорът му произлиза от навика му непрекъснато да дъвче шоколадовите лакомства „Туист“.)

В средата на трийсетте години на XX век Луис Бухалтер изнудва с близо петдесет милиона долара годишно производителите на дрехи в Ню Йорк, като им гарантира, че няма да има срив в работата им. Той има двеста и петдесет зли главорези, включително прословутия Джейкъб Шапиро, главния му лейтенант. Шапиро се разхожда с оловни тежести в джобовете, с които разбива черепите на непослушните производители и профсъюзни водачи.

Той се специализира в използването на шило за лед, което забива в сърцето на жертвата. Релис е безмилостен и когато го видят на улицата, хората минават на отсрещния тротоар. Всеки знае, че веднъж Релис е убил на публично място двама чернокожи, без да го провокират. Единият работи в автомивка и не забелязва малко петно на предната броня на колата на Релис. Другият работи на паркинг и не тръгва достатъчно бързо, когато Релис му заповядва да докара кадилака му.

Никога няма да стане известно колко човека е убила Корпорацията за убийства в разцвета на бизнеса, между 1935 и 1939 година. Някои смятат, че цифрата е триста, но само десетина убийства, сред които това на Артър Дъч Шулц Флайгенхаймър, се свързват с организацията. Наемниците се разхождат свободно по улиците на Бруклин, необезпокоявани от полицията, която ги отбягва. „Служителите“ са двеста. Освен елитните убийци има и „фингърмен“, които посочват жертвата на убиеца, и „чистачи“, които почистват след престъплението и имат грижата трупът на жертвата да изчезне.

Корпорацията за убийства може би още щеше да тероризира Америка, ако не бе арестуван Ейб Релис. Кид Туист извършва неодобрени от организацията убийства извън квотата си в Корпорацията за убийства. Полицията го прибира за едно от тях. Доказателствата са неоспорими и го заплашва смъртна присъда. Срещу имунитет от съдебно преследване Ейб Релис се съгласява да стане предател и да разкаже всичко, което знае за Корпорацията за убийства. Сензационните му разкрития позволяват на полицията да разбие организацията и Луис Бухалтер е изпратен на електрическия стол.

Всяка задача се нарича „договор“ — евфемизъм, който бързо придобива популярност заедно с „удар“ — официалната дума за убийство в Корпорацията за убийства. Наетите от организацията убийци са най-добрите в Ню Йорк. Сред тях е Вито Гурино „Пилешката глава“, който спечелва прякора си, защото се упражнява в стрелба, като пръска главите на живи пилета, и Франк Абанандо „Спринтьора“. Кръщават го така, защото веднъж оръжието му засича по време на удар и жертвата го подгонва. Абанандо се оказва по-бърз и успява да заобиколи сградата, да се появи в гръб на преследвача си и да го застреля в тила.

Но Релис така и не доживява да се порадва на новия живот, който властите му обещават. След като издава Корпорацията за убийства, той започва да говори за мафията и споменава имена, включително Албърт Анастасия, пред бруклинския прокурор Уилям О’Дуайър. Твърде късно Релис научава, че Уилям О’Дуайър е продал на Анастасия радостната новина за разкритията му. Босът на мафията плаща на корумпирания прокурор сто хиляди долара, за да убие Кид Туист.

На 11 ноември 1941 г. Ейб Релис загадъчно пада от прозореца на седмия етаж на хотел в Кони Айланд, където прокуратурата го крие под денонощна охрана. Макар че убийството официално е останало неразкрито до ден-днешен, предполага се, че О’Дуайър или Анастасия урежда двама-трима корумпирани полицаи да изхвърлят през прозореца доносника, преди да е казал още нещо.

Смъртта му слага край на разследването на Корпорацията за убийства, но Релис остава легендарна фигура в Ню Йорк. Гангстерите от Бруклин вдигат чаши и казват: „Наздраве за Ейб Релис Канарчето. Той можеше да пее, но не можеше да лети“.

Албърт Анастасия, мафиотският „крал на Бруклин“, е известен и като Лудия шапкар и Екзекутора. Той е маниакален убиец с избухлив нрав и убиването му доставя удоволствие. Той заповядва екзекуции и по най-малкия повод. След като прочита във вестника, че местен гражданин е разпознал прочутия банков обирджия Уили Смит и го е предал на полицията, Анастасия нарежда незабавно да го убият. „Мразя информаторите — заявява той, — които и да са те.“ Анастасия обича жестоко да изтезава жертвите, преди да ги убие, и когато не може да участва лично, настоява да му разкажат всички подробности и изпитва особено голямо удоволствие, когато жертвите молят за милост. Той живее като император близо до нюйоркското пристанище в Ню Джърси, в голяма къща, опасана с двуметрова ограда с бодлива тел, с глутница добермани и денонощен телохранител. Парите му идват от изнудвания на доковете, рекет, кражби, хазарт, лихварство и комисиони. Четирийсетте хиляди докери, които работят на пристанището, са под контрола му. Брат му, Тони Коравия, е президент на най-големия профсъюз и се предполага, че подкупва полицаи и политици.