Колин Уилсън
Истински престъпно (2)

От Лъки до Готи: смесица от американски мафиоти

Американската мафия, най-силната престъпна организация в света, дължи сегашната си мощ на усилията на Чарлс Лъки Лучано, който през първата половина на XX век трансформира сбирщината от воюващи помежду си изнудвачи в корпорация на стойност милиарди долари.

Истинското му име е Салваторе Лукания. Роден е в Източен Харлем, Ню Йорк, в голямо и бедно семейство. Баща му е строителен работник, а майка му подпомага оскъдния семеен бюджет, като пере дрехи на други хора. Петнайсетгодишният Салваторе е изхвърлен от къщата, защото баща му се ядосва на склонността му към престъпления. Дори жестоките побои не укротяват сина и бащата се отчайва от престъпните му наклонности. Майката продължава да боготвори детето си и тайно му дава буркани с домашно приготвени спагети — любимото му ястие.

Салваторе си наема апартамент и сформира боргата — банда от млади улични престъпници. Мнозина от най-видните членове на нюйоркската мафия започват кариерата си в бандата му — Франк Костело, Гаетано „Трите кафяви пръста“ (от много пушене на „Кемъл“) Лукезе, Албърт Анастасия и Вито Дженовезе.

От страх да не посрами името на семейството си, младият мафиот променя презимето си от Лукания на Лучано. Той решава да използва по-краткото Сал и се прекръства на Чарлс, а по-късно възприема прякора Лъки (Късметлията), когато оцелява след опит за убийство с нож. Лъки превъзхожда съмишлениците си и притежава изключителна проницателност като бизнесмен и организационни способности. На осемнайсет години става цар на дребната престъпност и обмисля планове за национална конфедерация на гангстерите. Лъки дори извършва безпрецедентния ход да образува съюз с двама гангстери евреи — Меир Лански и Бенджамин Сийгъл Бъгси от Лоуър Ийст Сайд.

Няколко години Лъки работи за дона „амичи“, босът на мафията Джузепе Масерия, или Джо Боса, който покровителства Лъки и го нарича бамбино, дете. Масерия е яростен антисемит, мрази Сийгъл и Лански и настоява Лъки „да се отърве от онези шибани чифути“. Лъки ненавижда Масерия и има удоволствието да организира убийството му по заповед на Салваторе Маранзано, който го наследява на трона на властта. Масерия е застрелян в ресторант, където се е срещнал с Лъки, за да ядат спагети. По средата на вечерята Лъки става и отива до тоалетната. И докато е там, ресторантът се разтърсва от изстрели.

Маранзано е елегантна фигура и нещо като сицилиански традиционалист. Макар да няма нищо лично против него, Лъки разбира, че има малка вероятност Маранзано да одобри плановете му за съвременен бизнес. Маранзано чете историята на Римската империя за вдъхновение, докато Лъки мечтае за модерна империя на престъпността, защитена от счетоводители и адвокати. Налага се Лъки да превземе трона със сила. През септември 1931 г. Маранзано и поддръжниците му умират по време на инцидент, станал известен като „Сицилианската вечерня“. Заклан е от четирима мъже, които го посещават, преоблечени като чиновници на Данъчната служба. Убити са и четирийсет от съдружниците му. На трийсет и четири години Лъки Лучано става бос на нюйоркската мафия, която впоследствие се превръща в най-силната престъпна организация, известна в света.

Той е задържан с усилията на един решителен прокурор, Томас Дауей, който го арестува по обвинение, че ръководи мрежа за проституция. Но пребиваването в луксозната килия на нюйоркския затвор „Клинтън“ дава тон на осъдените мафиоти. Лъки има самостоятелна килия с електрическа готварска печка, завеси на вратата и канарче, носи ушита по поръчка затворническа униформа, копринена риза и лъснати обувки, денонощно е пазен от платени телохранители, провежда официални срещи в двора на затвора и раздава услуги, досущ истински монарх.

От първите дни на съществуването на мафията в Америка голяма част от богатството й произлиза от незаконен рекет от хазарт, предимно от играта „с цифри“, която преобладава в гетата на чернокожите. Билетите струват между двайсет и пет цента и долар и се продават в бръснарниците и сладкарниците. Играта представлява опростен вариант на лотария. Участникът избира три числа от едно до десет. Залозите варират от десет към едно до хиляда към едно. Печелившото число се определя от последните три числа на изтегляно всеки ден число, което на теория не можело да бъде фалшифицирано — като например тиража на някой вестник или цената на американските ценни книжа на борсата. Печалбата представлява разликата между продадените билети и изплатените печалби. Без данък и с ниски режийни разноски, приходите са огромни.

Вероятно най-голямото постижение — защото дава възможност за безпрепятствена предпоставка за незаконно забогатяване — е мирът, който Лучано постига между клановете на мафията. Но с разширяването на мрежата на организираната престъпност положението му на капо ди тути капи (бос на босовете) става все по-привлекателен пост.

Когато го изпращат в затвора, Втората световна война е започнала и американското правителство се обръща за помощ към мафията. Властите искат съдействието на сицилианската мафия, в случай че съюзниците извършат десант, мафията да шпионира на пристанището в Ню Йорк, за да осуетява саботажите на германски и италиански агенти. Мафията се съгласява. Тайната отплата е освобождаването на Лъки Лучано. Правителството склонява, при условие че той бъде върнат в Италия.

На 9 февруари 1946 г. Лучано е транспортиран от луксозната си килия в Ню Йорк в Бруклин, откъдето трябва да се качи на трансокеански кораб с еднопосочен билет до Италия. Изпращат го всички водачи на нюйоркската мафия — Албърт Анастасия, Вито Дженовезе, Джоузеф Профачи, Джоузеф Бонано, Франк Костело и Джо Адонис. Присъстват и двама бързо издигащи се мафиоти — Карло Гамбино и Томас Лукезе.

Лъки стои известно време в Рим, но после започва да се промъква обратно към Съединените щати. Озовава се в Куба, управлявана от корумпирания Батиста, където мафията инвестира много средства в казина и хотели. Но той е твърде близо и американските власти карат кубинците да го върнат в Италия. През януари 1962 г. Лъки Лучано очаква на летището в Неапол кинопродуцент от Съединените щати, който ще прави филм за живота му. За всеобщ ужас обаче кинопродуцентът пада мъртъв от инфаркт във фоайето на летището.

Лъки се притеснява, че в негово отсъствие мафията ще започне да се разпада. И веднага щом корабът му потегля от пристанището, най-лошите му страхове се сбъдват. Арогантният Вито Дженовезе не само се опитва да се домогне до титлата „капо ди тути капи“, но и настоява мафията да се намеси в бързо разрастващия се пазар на наркотици и иска да разбие плодотворното партньорство на Лъки с мафиотите евреи. Франк Костело, мафиотският дон на Манхатън, не одобрява желанието му. Костело е един от най-близките хора на Лъки и се ползва с голямо влияние и уважение и в мафията и извън нея. Той е известен като „министър-председателят на подземния свят“ заради уменията си да предотвратява потенциално взривоопасни спорове. Костело е приветлив и предпазлив човек, ненавижда насилието и усилено ухажва полицията и политиците и властите в Ню Йорк си затварят очите за дейността на мафията, стига организацията да не се занимава с наркотици и да се придържа само към вътрешно насилие, при това минимално. Освен това той няма нищо против евреите и цени проницателността им в бизнеса. Мафията научава много от тях, особено за значението от поддържането на псевдолегалност в дейността си и внедряването в законния бизнес там, където е възможно.

Костело си създава враг в лицето на Дженовезе, който на свой ред се съюзил с Анастасия. Омразата и амбициите не им дават покой и през 1957 г. те решават да завземат властта. На 2 май Костело е нападнат във фоайето на хотела си от главорез, известен с глупостта си, бивш боксьор на име Винсент Гиганте „Брадичката“. Той прострелва Костело от упор в главата. Куршумът улучва Костело в слепоочието, но по чудо пробива само кожата, обикаля в кръг главата на повърхността и излиза през точката на попадението. „Брадичката“ не разбира това и мисли, че Костело е мъртъв.

Костело казва на полицията, че няма представа кой би искал да убие обикновен бизнесмен като него, и решава да се оттегли. Той разбира посланието и умира от естествена смърт двайсет години по-късно.

Анастасия е психически неуравновесен човек и провалът на опита да ликвидира Костело го побърква напълно. Той започва да страда от параноя, мисли, че ще бъде убит за отмъщение, и премахва всеки, който представлява заплаха за него. Настава кървава баня. Насилието и желанието му за власт се засилват все повече и се налага да се вземат мерки. Един от собствените му капи, Карло Гамбино, урежда елиминирането на Албърт Анастасия на основание, че взима четирийсет хиляди долара такса за членство в семейството на мафията — непростимо нарушение на традиционния протокол. Гамбино се обръща към най-известните убийци — братята Гало, Лудия Джо, Кид Туист и Кид Бласт. През октомври 1957 г. те влизат в бръснарницата в манхатънския хотел, където обслужват Анастасия, и както е с хавлия на главата, му пръскат черепа.

Гамбино умира от естествена смърт през 1976 г. и зет му Пол Кастелано, също от фамилията Гамбино, става „капо ди тути капи“. Кастелано е като Карло Гамбино. Той е дипломатичен и обича спокойния живот, за разлика от дългогодишния лейтенант на Гамбино, Анело Делакроче, наставник на Джон Готи, бъдещ бос на клана Гамбино и дон на мафията.

Анело Делакроче (което на сицилиански италиански означава „агнец на кръст“) от много години е вторият след Гамбино. Неподправеният му садизъм помрачава чара на дона. Делакроче е роден в Италия и още като момче проявява престъпни наклонности, а на деветнайсет години става мафиотски главорез, специализирал се в силова дейност с огнестрелно оръжие и убийства, които очевидно му доставят удоволствие.

Той съсредоточава вниманието си върху жертвата и с внимателно премерен тон обяснява на човека как ще умре. Първо го прострелва в коленете, после в стомаха и след като спира, за да се наслади на болката, която е причинил, му пръсва черепа. Докато е главорез на мафиота Албърт Анастасия, Делакроче има задачата да „управлява“ казината му и да наказва отклонилите се от „правия път“ крупиета, като смазва с чук ръцете им.

Когато намират трупа на една от жертвите му, полицаите са убедени, че е обезглавен. По-късно обаче патолозите откриват остатъци от главата, набити в гръдната кухина.

Друг труп е идентифициран само по зъбите, намерени в стомаха му. Докато пътува инкогнито, Делакроче се преоблича като католически свещеник.

Салваторе, или Сали де Вита, е необикновен бандит. Той е невероятно грозен и единственият травестит в мафията и прекарва повечето си свободно време, преобличайки се като жена. Слага си руси перуки, руж, грим, червило, подплатен сутиен и гардеробите му са пълни с изумителни рокли на дизайнери, повечето откраднати. Но не е разумно да го дразнят много, защото Де Вита винаги носи зареден пистолет в чантичката си от Гучи.

Делакроче и Готи натрупват милиони за мафията от сделки с хероин. Публично тя забранява на членовете си да търгуват с наркотици, заплашвайки ги със смърт, но хазартът, охранителният бизнес и измамите в големи размери са основата на богатството й и дейността й става все по-законна. Едната от причините да не насърчава членовете си да търгуват с наркотици са дългите присъди за това престъпление. Застрашен от четирийсет години затвор, престъпникът може да се изкуши да стане информатор на полицията срещу имунитет.

Но всъщност от първите дни на съществуването си в Америка мафията се занимава с наркотици. В този бизнес се печелят много пари, при това лесно. Килограм опиумна основа за хероин струва дванайсет хиляди долара в източника си в Средния Изток или Югоизточна Азия. След като се обработи и се смеси с други вещества, докато съдържанието на хероина стане само три и половина процента, същият килограм донася два милиона долара.

Карло Гамбино, фигурата, вдъхновила изпълнението на Брандо за ролята на Дон Корлеоне в „Кръстникът“, пристига нелегално в Америка през 1924, когато е на двайсет и две години. Отначало той е лоялен член на мафията, бандит от доковете, после става водещ капо и накрая — гениален стратег, контролиращ цялата организация. Интелигентността му в бизнеса е ненадмината. По време на сухия режим Гамбино успява да завладее пазара на дестилиран алкохол, като купува тенекията за петнайсет долара и я продава за петдесет. През Втората световна война той организира огромен черен пазар, използвайки фалшиви купони, и спечелва милиони долари. Гамбино въвежда мафията по-навътре в сенчестия свят на псевдолегалността, където печалбата от незаконната дейност може да бъде изпрана и инвестирана в законен бизнес, за да донесе още повече пари. Под негово ръководство мафията заздравява контрола си върху профсъюзите, някои от които с готовност позволяват пенсионните им фондове да бъдат инвестирани по преценка на Гамбино. Той е скромен и любезен човек и полицията го разследва четирийсет години. За последен път Гамбино е в затвора през 1937 година. После така и не успяват да го уличат в нищо. Невъзможно е да намерят някой достатъчно луд, за да свидетелства срещу този мил и добър, възрастен джентълмен. Когато отиват да го разпитват в непретенциозната му къща в Бруклин, полицаите винаги са посрещани учтиво и са им предлагани отличните, домашно приготвени курабии на госпожа Гамбино. Но макар да ненавижда показността и излишното насилие в бизнеса, като поддръжник на строгата дисциплина, Карло Гамбино е много жесток и голям брой хора умират по негова заповед. Мъж, който се опитва да прелъсти съпругите на хвърлените в затвора мафиоти, е подложен на ужасна смърт, като бавно го пускат с краката напред в голяма месомелачка.

Общо взето мафиотските босове стоят в сянка и обикновено действат в съдружие с някой друг клон на организираната престъпност. От средата на петдесетте години на XX век контролира от дискретно разстояние търговията с хероин в Америка, като реорганизира мрежата за снабдяване, свързва се с мощните корсикански разпространители и създава лаборатории в Сицилия с персонал от френски химици. „Френската свръзка“ е създадена и мафията наводнява американските градове с висококачествен хероин. През петдесетте години броят на пристрастените към хероина американци се увеличава от петдесет хиляди на около половин милион.

Син на бедни имигранти от Южна Италия, Джон Готи е роден в Ню Йорк през 1940 година. Той израства в Източен Харлем и Бруклин и бързо става известен с избухливия си характер. Готи непрекъснато е ядосан за нещо и още в училище е неконтролируем, макар че несъмнено е умен — има коефициент на интелигентност 140. Той е роден водач, скоро привлича група от буйни глави като него и образува „боргата“.

След като баща му премества семейството в изпълнения с насилие пристанищен район на Бруклин, Джон Готи става член на брутална банда, „Моторизираните момчета от Фултън“. Те се занимават с дребни изнудвания, кражби и отвличания и организират незаконен хазарт в малък мащаб, като внимават да не засегнат интересите на мафията, и преди всичко водят битки за територия с други банди.

Готи скоро става водач на „боргата“. Освен с жестокостта и неприкритата си агресивност, той се отличава с отвратителен вкус към дрехите. Готи облича всичко, стига да е крещящо, колоритно и откраднато. Лилавите костюми са му любими. Той привлича вниманието на Кармине Фатико, или Чарли Уагънс, съдружник на покойния Албърт Анастасия. Макар едва седемнайсетгодишен, Готи бързо доказва цената си като бияч, извършвайки два зрелищни побоя, и става един от сто и двайсетте души, които работят за Кармине. Фатико има добре структурирана организация, която му носи бруто около трийсет милиона долара годишно. Парите идват от отвличания, незаконен хазарт и лихварство, но Фатико има специално участие в педерастките барове. По онова време хомосексуализмът в Америка е забранен и веригата му от дискретни гейклубове, където мъже, готови да платят огромни цени за вход и питиета, могат да видят екзотични изпълнения, са изключително доходни. По ирония на съдбата точно в един от баровете му, „Стоунуол Ин“, през 1969 г. хомосексуалистите създават движение за правата си.

През 1980 г. нестабилният характер на Готи се изостря от лична трагедия — дванайсетгодишният му син Франк по невнимание е прегазен от съсед, човек на име Джон Фавара. Фавара е много разстроен, но изразяването на угризения и състрадание е посрещнато с гняв и мълчание. По-късно колата му е открадната и на нея е надраскана думата „убиец“. В пощенската си кутия Фавара намира снимка на мъртвото момче. Разнасят се слухове, че той ще бъде убит. Фавара решава да се премести, но в деня, в който продава къщата си, трима мъже с микробус отиват на работното му място. Фавара изважда пистолет и стреля, но не улучва. Пребит до безсъзнание, той е хвърлен в микробуса и повече никой не го вижда.

В началото на кариерата си Готи често влиза и излиза от затвора, главно за кражби и отвличания. Времето, прекарано зад решетките, му дава възможност да се запознае с мнозина мафиоти, които на свой ред запомнят избухливия и способен млад мъж. Кармине Фатико се разболява и Готи е определен да отговаря за организацията. Заедно с неколцина средни по калибър бандити успешно организира доходен канал за наркотици в Ню Йорк. Той прави всичко възможно Кастелано да не знае за търговията с дрога и дори публично изгонва един член на екипа си на основание, че е наркопласьор. Макар че до 1979 г. Готи е само редови войник на мафията, започват да се носят слухове, че Делакроче го е избрал за приемник като заместник бос на клана Гамбино. Това е забележителен прогрес, след като Готи официално е приет в мафията само преди две години.

Главната слабост на Готи е хазартът. Той може да прахоса трийсет хиляди долара на ден и през 1982 г. загубва четвърт милион в залагане през футболния сезон в Америка. Готи и брат му имат незаконно казино в Малката Италия. Готи не устоява, залага срещу собственото си заведение и за една нощ загубва петдесет и пет хиляди долара.

Делакроче умира от рак през 1985 година. По същото време полицията разкрива мрежата на Готи за разпространение на наркотици. Срещу него и неколцина други членове на мафията е насрочен процес.

Ядосан заради трафика на хероин, Кастелано започва да гледа на Готи като на значителна пречка. Само въпрос на време е да го убият. Покровителят му е мъртъв, Готи се чувства уязвим и решава пръв да нанесе удар. Той набързо осигурява необходимата закрила на действията си сред членовете на мафията, като привлича и заплашва, и убеждава мнозина, че остарелият Кастелано е твърде измъчван от съвестта си и трябва да бъде сменен.

На 16 декември 1985 г. Кастелано пристига пред ресторант „Спаркс“ в Ню Йорк. Той слиза от колата си и среща трима мъже в еднакви палта и кожени шапки. Те изстрелват шест куршума в тялото му. Кастелано умира мигновено. Мъжете убиват и шофьора му и изчезват. Готи не присъства на погребението.

На Коледа 1985 г. Джон Готи стави бос на най-силната престъпна организация в света. През април 1992 г. той е обвинен в убийство и изнудване и осъден на доживотен затвор без право на замяна. В момента присъдата се обжалва.

Погребението на Кастелано е скромно, за разлика от другите мафиотски погребения. Стандартът за тези церемонии е създаден през 1928 година от зрелищния последен ритуал за застреляния бруклински мафиот Франк Уале. В погребалната процесия участват двеста автомобила. Трийсет и осем от тях возят цветя и няколкото хиляди опечалени. Уале е погребан в ковчег от сребро и никел на стойност петнайсет хиляди долара. Цялото събитие струва двеста хиляди долара.