Оле Лунд Киркегор
Гумения Тарзан (8)

Осма глава

Докато господин Олсен лежеше в кревата с торбичка лед на челото и хленчеше, Иван реши да направи няколко кръгчета с колелото. Той изнесе високото черно дамско колело от мазето и скочи на седалката.

— Пази се! — извика той и се наведе напред над кормилото. — Иде рицарят на велосипеда!

— Дрънкаш глупости! — подвикна му едно голямо момче, което мина на мотоциклет оттам и имаше намерение да се подиграе на Иван Олсен. — Ти изобщо не можеш да караш колело, Гумен Тарзане. Тичай при майка си, да ти смени пеленките, запъртък такъв!

Иван Олсен закова колелото точно пред голямото момче.

— Ако имах малко повече време — каза той на момчето, щях да ти налея вода в гащите, дангалако неден. Вместо това ти предлагам да се състезаваме.

— О-хо — възкликна момчето с мотора. — Ха-ха, ти май не си съвсем добре днес, а, Гумен Тарзане?

— Напротив, хубавичко го запомни — отвърна Иван. — Тъкмо днес съм изключително добре. Хайде да започнем надбягването.

— Ха-ха-ха! — изсмя се голямото момче и запали цигара. — Ти да не си въобразяваш, че имам желание да се състезавам с кърмачета?

— Хайде бе! — каза Иван Олсен и се качи на колелото. — Ти изобщо не смееш, мухльо такъв.

Голямото момче почервеня като рак.

— Не съм смеел ли? — възкликна то и хвърли цигарата. — Сега ще те науча аз!…

— Да-да, опитай само, мърльо неден! — извика Иван и се понесе като вихър надолу по улицата.

Когато стигна до големия супермаркет „Панва-Канва“, той профуча с такава скорост на завоя, че гумите на колелото се нажежиха до червено.

Голямото момче даде газ и препусна с мотора си след Иван. Но като стигна до супермаркета „Панва-Канва“, изобщо забрави да завие.

Вместо това нахълта през стъклените врати на супермаркета и префуча през автоматичния брояч.

Заедно с мотоциклета.

Виж го тук:

— Какво ли беше това? — попита касиерката.

— Ау-у! — извика дамата, която тъкмо плащаше пакетче мая. — Ау-у… приличаше на мотор.

— Не може да бъде — каза касиерката. — Тук в „Панва-Канва“ изобщо не продаваме мотори.

— И все пак приличаше на мотор — настоя дамата с маята.

В същия миг точно в центъра на „Панва-Канва“ се чу страхотен грохот.

Срутиха се триста консерви с храна за котки. Кутиите се търкаляха по пода и дрънчаха.

Касиерката и дамата с маята се спуснаха нататък.

Мотоциклетът лежеше на пода сред грамадата консервени кутии, а голямото момче се бе приземило върху хладилника за дълбоко замразяване, пълен със замразени, заклани пилета.

— Напълно бяхте права, госпожо — каза касиерката на дамата с маята. — Мотор е.

— Да — рече дамата с маята. — И на всичко отгоре с едно голямо момче. Днешните младежи от ден на ден стават все по-разпасани.

— Имате пълно право, госпожо — каза касиерката. — От разпасани, по-разпасани. За всичко е виновна телевизията.

— Ох! — извика голямото момче. — Ох, по дяволите!

А Иван Олсен летеше надолу към пристанището.

Той още отдалеч съгледа кея и видя, че на него стоят четирима рибари.

Изпита желание да се спусне при тях, да ги поздрави и да им каже, че вече се е научил да кара колело.

В това време рибарите стояха мирно и тихо, пушеха си лулите и гледаха водата, докато един от тях внезапно забеляза, че срещу тях се задава Иван Олсен.

— Ау-у, недей — извика той и захвърли въдицата. — Пак онова побърканото момче! Спасявайте се!

Рибарите хвърлиха въдици и лули, шапки и очила и скочиха във водата с главата надолу.

Иван спря пред кея.

— Здравейте! — извика той и махна с ръка на четиримата мокри мъже, които плуваха около кея. — Вече се научих да удрям спирачката.

Четиримата рибари се спогледаха.

Ето ги как се споглеждат:

— А-а-а — казаха недоволно те и изплюха водата от устата си. — Ха-ха, много забавно, няма що.

— Сега ще ви извадя — рече им Иван Олсен.

— Ха-ха — казаха рибарите. — Много забавно, нали?

— Да — отвърна Иван. — Винаги съм искал да ми разрешат да ловя риба.

И така, този ден Иван Олсен хвана на въдицата четири големи шарана.