Оле Лунд Киркегор
Гумения Тарзан (3)

Трета глава

Един ден бащата на Иван Олсен, господин Олсен, се върна в къщи с книга под мишница.

Ето как си идва:

Книгата се наричаше „Тарзан в джунглата“.

Тя май беше много увлекателна — толкова увлекателна, че господин Олсен забрави да си изпие кафето.

И докато четеше, кафето му изстина.

Такива ми ти работи.

А в книгата се разказваше за един мъж на име Тарзан.

Тарзан живеел в джунглата и бил стра-а-шно силен.

Така пишеше в книгата, но можеше да се види и от картинките.

Както виждаш, Тарзан е можел да се катери по дърветата. А също така да разговаря с маймуните на маймунски език.

Затова бил цар на маймуните.

Да, точно така е написано: цар на маймуните.

Тарзан си имал и приятелка. Казвала се Джейн и постоянно се чувствала уморена.

— Носи ме, Тарзан — казвала тя.

Тарзан това и правел. Непрекъснато носел приятелката си из джунглата.

Но Тарзан можел да върши и по-сериозни работи.

Можел да убива крокодили. Много време му отнемало да убива крокодилите в тинестите реки на джунглата.

 

 

Бащата на Иван Олсен беше на мнение, че „Тарзан в джунглата“ е чудесна книга, а Тарзан — чудесен мъж.

Затова, след като прочете книгата, той повика сина си.

— Виж — каза той на Иван и посочи с пръст една от картинките в книжката. — Ето това е истински мъж!

Иван погледна картинката.

— Защо седи горе на дървото? — попита Иван, който никога не беше виждал възрастен мъж да се катери по дърветата.

— Защото е цар на маймуните — отговори господин Олсен и така се потупа по гърдите, че чак се закашля.

— Тъй ли! — рече Иван. — Ами че той няма никакви дрехи. Само някакви си долни гащи. Истинските царе носят хубави дрехи.

— Как не — възрази баща му. — Истинските царе са жалки слабаци. Да, а този тук е силен и благороден, едър и красив.

— Изглежда дебел — заяви Иван Олсен.

— Не е — извика баща му и удари с юмрук по книгата. — Той е силен и здрав.

На тази страница можеш да видиш как бащата на Иван Олсен удря с юмрук по книгата и както забелязваш, улучил е Тарзан точно по темето.

— Господи — измърмори уплашено бащата на Иван Олсен и стана. — Извинявай, господин Тарзан.

Но на Тарзан, изглежда, му беше все едно.

Той бе увиснал на един клон и наблюдаваше няколко крокодила, които би могъл да убие.

— Хм, така… — каза господин Олсен и внимателно затвори книгата за Тарзан. — Такъв, значи, е бил Тарзан, царят на маймуните.

— Цял шишко — рече Иван.

Лицето на баща му почервеня от гняв.

И изглеждаше точно така:

— Не — кресна той, но този път не удари с юмрук по книгата. — Тарзан е едър и представителен. И ти, сине, трябва да станеш едър и представителен като него!

— По дяволите! — измърмори Иван. — Че как ще стана такъв?

— Ами — по-любезно заговори баща му, — най-напред трябва да се научиш да се катериш по дърветата.

— Не смея — заяви Иван. — Ще падна и ще си разбия носа.

— Глупости — каза баща му. — Такова голямо момче като теб лесно ще се научи да се прехвърля от клон на клон.

— Да, но аз не изпитвам никакво желание да се люлея от клон на клон — отвърна Иван Олсен. — Единственото ми желание е да ме оставят на мира.

— А-а — рече баща му и си придаде много важен вид. — Този въпрос ще решавам аз. Защото ти си мой син, а синовете трябва да вършат това, което бащите им кажат.

— Защо пък да трябва? — попита Иван.

— Хм… — рече господин Олсен. — Защото е така. Сигурно го пише в закона. Децата трябва да правят това, което им нареждат бащите — така е написано там.

„Ама че тъп закон“ — мислеше си Иван, докато баща му го замъкна в градината и го качи на едно дърво.

Иван Олсен увисна на един клон и стомахът му се свиваше от страх, докато накрая клонът се счупи. Иван падна и от носа му потече кръв.

— Сега сам се убеди — каза Иван на баща си, като триеше кръвта от лицето си. — Не мога да стана като Тарзан и разни подобни.

— Ох! — извика баща му и почна да си скубе косите. — За нищо не те бива. Ти си… да, ти си нещо по-лошо и от Гумен Тарзан!

— Ха — подхвърли Иван и отново изтри кръвта от носа си. — Аз пък мислех, че съм слабак.

— И слабак си — кресна баща му. — Но преди всичко си Гумен Тарзан!

— Добре де — каза Иван и си тръгна.

 

 

Но вижте какво стана по-нататък.

Край тях по пътя минаваха много деца и някои чуха как бащата нарече Иван.

— Ха-ха, Гумен Тарзан! — крещяха те и се смееха. — Страшен прякор. Така ще му казваме вече Гумен Тарзан, ха-ха…

И още на следващия ден големите момчета го чакаха в двора на училището и викаха:

— Хей, Гумен Тарзане, може ли да ти видим мускулите? — и се превиваха от смях.

— Затваряйте си устата — отговори им Иван.

Но, разбира се, това не му помогна и за Иван денят започна с наливане на вода в панталоните в една от училищните тоалетни.

Да, ето какво излезе от цялата работа.