Захари Стоянов
Христо Ботйов (18) (Опит за биография)

I

Дошла година 1876, тая страшна, велика и историческа година, тая забележителна епоха от нашето робско минало. Тя беше крилата, вълшебна, обаятелна и идеална. Пукванието на нейната пролет, цъфванието на минзухара плениха с някаква си невидима сила покорния и мирния рая. Той си въобрази като никога, че е в състояние да си премери силите със старата империя, че може да дели с нея мегдан на живот и на смърт, че няколкото кремъклии пушки, които се падаха на 30–40 души по една, сърповете, косите, кръклигите и брадвите ще да направят чудеса! Защо не? Нали са разказвали стари хора, че шопите превзели Цариград със сопи? Че те щели да турят на престолнината царска и свой цар, но хитри гърци ги излъгали, пресушили им водата, пуснали вместо нея вино — и победата рухнала! А само това ли беше? Ами черешовите топове, за които така също се знае, че Кара Георги освободил с тях Сърбия? Малки ли работи бяха тия?

Сестра Сърбия се моли на нож и на пушка, храбър черногорец наднича като сокол, хвърковатият Тотю чака на Дунава с 500 души, Панайот е отдавна по Балкана, Търново ще да пусне огнена конница, от която ще да избяга всичко, щото не вярва в кръста; от Враца пишат вече писма с кръв; сливенци отдавна са прогласили своята Стара планина за независима; в Цариград се въртят 300 души черногорци, които ще да го запалят на триста места; Турция се объркала и не знае нито що прави, нито що мисли; пашите си дават оставката; аскерът бяга; Европа не дава вече пари — чукнал е знаменитият оня час, че всеки българин трябва да въстане, турско ще царство да пропада, което предвижда и самата 1876 година, като се преобърнат цифрите в черковна азбука! А велика Русия? О, тя чака и се преструва, че не знае нищо, но щом види, че са издигнати нашите байраци — големите ѝ топове сами ще да се поклатят.

Да, годината беше такава, каквато раята не беше дочаквала и не помни никога в разстояние на 500-годишното си робувание. Който българин не вярваше… не, чакайте, който си помислеше даже, че българите няма да надвият и да възтържествуват в бъдещата борба, тоя българин се считаше за предател, за прокажен, за черна душа. Тоя въпрос беше влязъл в такава фаза, щото критика го не досягаше вече. Всичко знаеха в Румъния от оня огън, който гореше във вътрешността на България, който се беше раздухал от смелите ония проповедници, наречени апостоли. Когато те пишеха в Букурещ, Гюргево и пр., когато пращаха своите куриери за туй и онуй, то не говореха и не съобщаваха новини и сведения за тоя или оня окръг, но просто и определено четяха ултиматуми с такава самоувереност, като да пишеха проект за С. Стефанския договор. Един от тях пишеше, че не е в състояние вече да задържи своя окръг, своите подчинени патриоти, които искат да си премерят силите с пропадналата Турска империя. Втори го надминаваше и уверяваше, че месец има вече, откакто е блокирал града издалеч-издалеч и е завзел всичките по-важни стратегически местности по Балкана, отгдето юнаците като соколи трептят и искат да се хвърлят върху тиранина, и пр. и пр. Особени пратеници с по 800, 1000 и повече лири непрестанно пристигнаха в Румъния да купуват за своя окръг оръжия. Пияцата изведнъж почувствува тоя алъш-вериш и побърза да достави из Австрия и Германия най-простите и най-евтините пушки, особено револвери, които се купуваха незабавно и прекарваха в България. Много търговци тая година, писари при търговци, таксилдари и др. обираха касите на своите ортаци или чорбаджия и преминуваха в Румъния. Един врачански търговец, М. Цветков, задигна много лой от един турчин и дойде в Гюргево да го продава и сумите от него се броиха за пушки. Кризата беше страшна.

Който е бил по онова време в България, т.е. който на мястото е наблюдавал тия чудни движения, иди-дойди — не са му правили дотолкова впечатление. Но който е стоял отстрана и е бил свидетел всеки ден на приготовлението и известията из България, той непременно е бил длъжен да дойде до такива заключения, че целият български народ, който се считаше дотогава за 7 000 000, ще да въстане като един човек. Имаше и такива някои от апостолите и бъдещи главнокомандующи, които си бяха поръчали скъпа униформа в Букурещ. Всички истински българи и патриоти в Румъния бяха в течението на работите, беше възвряла и тяхната кръв, разделяха и те общото настроение на своите отсамшни братия. Няма съмнение, че нашият херой от всички най-много е знаел и най-много се е вълнувал. От всички румънски градове събирал пари, оръжие, церове и други военни потребности, а млади момци бързали да се записват. Тия приготовления ставали за всеки случай, че щом се приеме радостното известие от България, че народните байраци са се развили, да има с какво да отидат на помощ на своите братия и румънските българи.

Прочутите и авторитетните войводи пречели вече тук-там по градовете и подканяли момчетата да бъдат нащрек. Ето ви и няколко писма от това време, ето ви документалната част на въпроса:

 

 

Галац, 15 април 1876

Господине Д. Горов, в Гюргево

С настоящето си спеша да ви попитам за г. Филип Тотя, който замина от Галац миналия месец и не знаеме где е сега. Като се снабди с материални средства от Болград, беше приказката да дойде до града ви и до Турну Мъгуреле и оттам да иде да се споразумее с г. Панайот Хитов и после да се върне пак в речените градове, отгдето да се приготви и да си отиде на мястото. Затова, ако го знаете накъде е и какво прави, отговорете.

Научаваме се, че Попът^[1] с другите си другари до 30 души момчета да са преминали, също и в Цариград са се известили за минуванието му. Също и правителството (турското — р.) се е научило, затова е викало екзарха, та го е питало за това, а той отговорил, че не знае нищо, и казал на правителството, че властта е в ръцете му. И повече нищо.

Трябва да явите и на другите войводи, ако е минал Попът, за кое място е отишел, да знаят где се намирва, защото и другите трябваше да му явят всеки кое окръжие или място ще да заеме. Както и Панайот Хитов, Филип Тотю и дядо Желю, трябва да минат и те. Вярвам, че Панайот трябва да е пристигнал в Турну Мъгуреле досега, може да сте известни за това. Само гледайте по-тайничко да се върши.

Рафаил Танасов

 

 

Приятелйо (неизвестно кой — р.),

Според разговора, що имахме с г. Никола Т. Обретенов, аз приготвих хора за Тутракан, хора сигурни и деятелни, които живеят в Тутракан и познават добре кьошетата и се заклеха, че вярно ще изпълнят длъжността си, щом им се извести минутата за делото. И тъй, не остава друго, освен да ми известите два деня по-напред минутата, та да имам време да ги известя и аз навреме. Тъй също и за път, и за водач през тия места имаме, само вашият отговор се чака.

Ваш усердний

А. Чернев

Олтеница 19 априлий 1876 г.

 

 

Господин Ангелов (Янко)!

в Гюргево

Приех ви депешата и ви отговорих, защото му не беше пратена, ама днеска изпратих с добра воля всичките дребни работи, само останаха дългите свирки (пушки — р.) и лековете, чакаме добър случай, и за ножето голямо пак чакаме случай.

Аз ваш приятел

Марко Цвятков

Зимнич, 29 априлий 1876 г.

 

 

Побратиме Ангелов (Янко)!

Вчера дойде тука господин Филип Тотю войвода. Той вече решил и ще в непродължително време да замине отсреща.

Но за да е работата редовна, господство му ще да замине за града ви, гдето ще трябва да се срещне с вас и с някои отсрещни братия, за да се добре споразумее. Аз вярвам, че г. Филип ще бъде в града ви подир три деня. Спишете се с отсрещните братия за работите. Здравейте!

Ваш Т. Пеев

Браила, 19 априлий 1876 г.

 

 

Николай Цветков, Гюргево

Да кажете на г. Димитра И. Горова да се яви на Иванча, че когато е минал преди 5–6 деня през Зимнич за в Александрия, която стока (оръжие — р.) му се е поръчала за Свищов, да я не бави, защото ми пишат отвътре (из България — р.) да им я проводи по-скоро.

Христо Ц. Бръчков

Свищов, 19 априлий 1876 г.

 

 

Брате Тома (Кърджиев)!

Известието, че си бил забягнал вече във Влашко, ме наскърби. Но както и да е, ти може да си имал право да направиш това, според както ми пишеш. Гледай час по-скоро да се намериш посред своите, защото инак работата куца.^[2]

Пишеш, че предстояваш да се изпращат револвери и други неща. Благодариме за труда ви; но само едно искаме да попитаме: дали досега, като се трудят такива хора, можаха да ни изпратят едвам тринадесет револвера без картуши?!! Но както и да е, всичко ще да се оправи.

Ваш С. Стамболов

Горня Оряховица, 18 априлий 1876 г.

 

 

Бае Сидере^[3]

Приключвам ви писмо, което приех от Г. Оряховица. Гледай наставленията им.

Човек отсреща дохожда завчера и ми разправи, че от 6–7 деня насам турците са пуснали едно малко параходче, което варди по Дунава от Нов град до Свищов, но нищо параходчето, а по сухо вардели цяла нощ пак туй същото място. Човекът ни отиде да обиколи надолу-нагоре и гдето намери сгодно място, оттам ще да се прекарат нещата (оръжие и хора — р.). Засега от хъшовете по-малко ще да прекарваме, лафса, тия дни ще гледаме по-добрите работи да прехвърлиме и щом се намери случай отнякъде, ще мислим всичкома наведнаж. Аз им писах оттука, че зле са направили, гдето върнали парите ви.

Ваш Ив. х. Димитров^[4]

Зимнич, 26 априлий 1876 г.

 

 

Кръстниче (Георги Петкович — Русе)!

Приехме писмото ти от 15-и того. За динамит писахме да ни купят. Помислете си, байновата, че вам е най-потребно това вещество. Добре е, ако и вие изпратите няколко наполеона, за да си купите.

С приносящия пращам ви 5005 гроша, които ще да преобърнете в злато и ще ги пратите в Гюргево до г-на Сидера. По е добре, ако отиде някой от вас да ги връчи нему или на Донева лично, за да не стане някое злоупотребление. Това ви молим да го направите.

Писмата за отсреща ще изпратите с най-голяма бързина, без да се разпечатва нито едно от тях. Някой си ваш човек задържал един от Кайсер (система — р.) револвери. Това не е право. Вземете го и ни го пратете. Кирия ако иска, ние сме в състояние да платим — защо ни взема оръжието? Тук хората му са дали парите още от зимъс, а те взели да ги присвояват. Кахпе славна България и патриотизъм! Ламбе и Даса ще изпратите да дойдат дотука. Така също от вашия град се призовава един от първите работници да дойде на нашето окръжно събрание, гдето ще да се решават най-важните въпроси за нашия окръг. Човек непременно ще да ни изпратите, който да познава добре силата ви и духа на населението. Чакаме го бездруго да пристигне в петък или събота най-късно. Пратете отсрещни вестници. Хванахте ли да правите в страната си военни упражнения? Поздравления — бъдете здрави.

Ваш С. Стамболов

Г. Оряховица, 18 априлий 1875 г.

 

 

Брат Янко (Ангелов)!

Приключеното писмо ще изпратиш, загдето трябва, сигурента, час по-скоро. Ако има нещо да допълваш, направи го по-скоро това. Не остана време за чакане и, мисля, пишеш ми, че ти трябвали още 25–30 наполеона, за да допълниш спицарията.^[5] Чорт возми, отгде толкова пари, за което ти сам ми каза, че трябват само 10 наполеона? Къде са 10, къде са 30?

Хора да не ни изпращате, защото нямаме сега нужда от тях, че освен това и парите ни са малко, пък още и твърде мъчно се събират, че не ни се ще да ги пръскаме, гдето трябва и гдето не трябва. Никой няма право да ни праща хора, ако ние не ги викаме. Това трябвало да знае тоя, който ги е повикал. Много и за тях ще да се намери: България е широка — и ние имаме где да се крием. Но не можем само да се съгласим да се пръскат народните кръвни пари!

С. Стамболов

Г. Оряховица, 18 априлий 1875 г.

 

 

Братко Горов (Гюргево)!

Моля ви да помогнете на Митя Цветков във всяко отношение, а пък ние, докато сме тука (Враца — р.), вие се не бойте, защото България трябва да умре, че тогава вам да ви стане нещо лошо. Ние сега събираме пари и до един месец ще ви внесем около четиристотин лири. Народът дава, брате, като е за свобода.^[6]

С поздрав твои братя

Апостолов

Заимов

(без дата)

 

 

Такава беше горе-долу деятелността на патриотите по онова време, духът на времето и възбуждението, за които ние няма да се разпростираме по-надълго, понеже сме писали вече един път то тая знаменита година.^[7] Тук искахме да покажем само доколко това движение, произходяще в средата на България, се е чувствало и в Румъния, какви са били там сведенията. Войводите се движели от град на град, българските патриоти се готвели, в Крайова отдавна работели фишеци 30–40 момчета, но за Ботйова, че той ще да бъде войвода, Радецки и пр., нямало още дума. На всичките очите били обърнати към войводите, тяхното име се носело от уста на уста, а Ботйов, щом дохождало дума за предводителство, сам се турял при обикновените, сам показвал на войводите, при които се тъкмял да завзема второстепенно място. Въобще много чети се готвели, както видяхме и ще да видим от писмата, които чети едновременно трябвало да прегазят Дунава и вървят навътре. Една чета трябвало да мине Дунава и вземе направление към Враца, като пренесе в същото време и оръжието на врачани, което те се готвеха да купуват в Румъния, друга чета щеше да гони Търново, трета чета при Видин, четвърта при Тулча, пета нам где си и пр.

От писмото на А. Чернев се вижда, че и на Тутракан даже щяла да излезе една чета, която направо през Делиорман да се добие до Котленските и Сливенските балкани.^[8] А планът на нашия херой — да излезе в Свищов с параход, да гръмне и да блесне — оставал на втори план, въртял се само в неговата поетическа глава, отстъпял място на по-горните и по-авторитетните от него.

Така неопределено вървели работите, дордето те били неопределени и в сърцето на България, източника на движението. Часът на 10 заранта на 20 априлий пушките загърмяха в Копривщица, а в Панагюрище се развиха народните байраци, байраци за свобода и за народни права.^[9] По вятъра, по миризмата на въздуха са били получени известия за тоя велик акт в Румъния в средата на българските патриоти. Тия известия, както ще да видим, са пристигнали твърде в обезобразена форма. То е страшно и невероятно почти как се е било разпоредило турското правителство, щото на десетина часа вън от Копривщица и Панагюрище, IV революционерен окръг, хората не са знаели положително нищо и тогава вече, когато тия две исторически села и околните им пунктове са горели вече в пламък. Документите, които имаме от тоя месец и по-после, са налице. Те ни обаждат най-нагледно тая нечута глухота, както следва:

 

 

Побратиме Ангелов (Янко)!

Гюргево

Разни слухове се раздават за движението в нашето отечество, но аз нищо положително от наш източник и досега не можах да се науча. Мене ми е нужно да зная и положително работата, за да мога я представи в полза народа ни на някои лица в Русия и другаде, които ме питат и които трябва да я знаят! Мисля още да направя съобщение на европейския печат. Освен това предполагам да предприема издаванието на един политически вестник, български вестник, който в днешното време е потребен на нашия народ като сол и хляб. Поради тия причини аз ви моля да побързате и да ми доставите всички положителни сведения, които имате за народното ни движение. Преди немного време ви пратих едно писмо за Българско, приехте ли го и изпроводихте ли го за назначеното място? Отговорете ми за това и не забравяйте за друг път, когато работата се касае за такова писмо, да бъдете в строга редовност. Братски ви поздравлявам.

Ваш. Т. Пеев

Браила, 30 априлий 1876 г.

 

 

Забележете, 30 априлий, десет деня после въстанието, когато то беше умряло вече, и хората, които трябваше да знаят най-много, лутат се още из тъмнината!

 

 

Брат Ангелов в Гюргево,

Сутре или аз, или други от нас ще да дойде; задържете стоката (оръжие — р.), за която бях писал на Гудовича (А. Данев — р.). Работата в Оряховица май опръскана, оръжията хванати в колата, също хората хванати с тях в града и селата, защо седят, та не въстават — не зная? Много било опасно за пътуване по вънка, много строго дирят в колата, не може да се скрие нищо вече. Писмото изпратих по Хаджи Тома кираджията, защото нашите хора не смеят, май по някаква си магарешка каприция, че не съм им поверявал работите, които не трябва всеки да знае. Много сигурно ще пристигне писмото, направихме тъй изкусно, щото и дяволът не ще му дойде на ума где да търси. Картушите, които бях поръчал да ми се вземат, защо не ми пращате, също и за напрежните револвери, т.е. 4000? Постарайте се за изпращанието им. Що стана с дългите? Калъпче ми прати (за куршуми — р.). Чу се, че Юрдан ефенди (мюдюрин — р.) в Габрово бил убит от нашите хора, но не се потвърди тоя слух. Делата, за които ни писа уста Георги (Т. Кърджиев — р.) в писмото си, също и аз не знам, вижда се, че времето ще предизвика въстание навсякъде, но не на определено време; причината на отлагането не зная, като чувате и виждате положението ни. Поздравлявам ви.

Кръстник

Русе, 1 май 1876 г.

 

 

Олтеница — Гюргево (депеша)

Горову, свещар, 4 май

Истина ли е, че в Стара планина имало 40 000 наши? Скоро отговаряй. Колко момчета имаме, събраха се и чакат.

Чернев

 

 

Братия (във Влашко)!

Пристигнаха нови известия от Търновско окръжие, и то ни ги донесе човек известен донейде в работите.

В Оряховица са изловени няколко мъже, всичките наоръжени, Семерджиев и още двама души, които се били събрали в къщата, гдето са били оръжията и припасите, с цел за да ги натоварят през нощта и изпратят, за гдето трябва; прочее, тия хора са издадени от нашите и нея вечер отиват до 300 души войска, бастисват ги, намерват на колата, като станало и едно малко сражение, но не сполучили, и тъй трима са били въоръжени, а другите уловили по дюгените и къщите им. Палигорчоолу (?), и той бил уловен с още 20–30 души. Друго, Дряновският манастир пълен с добре въоръжени войници, обграден от турски войници, и не се знае числото на тия хора, гдето са вътре. От Търново нататък пътищата били заловени от нашите войници, работата върви сериозна, дай боже по-добре…

С поздравление Кръстник

Русе, 2 май 1876 г.

 

 

Бекет — Букурещ, 6 май

Шербан вода №117 — Ботйов

(депеша) URGENT

Огънят пламнал в нашето отечество, София обградена, Враца гори, боят се продължава. Какво правим?

П. Юрданов^[10]

 

 

Бекет — Букурещ, 8 май

(депеша)

Горов — хотел „Теодор“

Пътник ни каза, че сливенци, панагюрци, карловци, калоферци, Sovaai (София — р.) излезли на паша. Бързайте!

Тихов (Н. Обретенов)

 

 

Белград — Букурещ, 8 май

(депеша) URGENT

Редакция Знаме

Овде новини (вестници — р.) казват, че търговски ствари много добре. Имало събрани в планина 15 000 юнци. Има ли мющерии?

Иван^[11]

 

 

Всеки може да си въобрази какъв е огън пламнал между емигрантите от страшната тая новина, че байраците са развити вече по Стара планина, градове са се превзели от нашите, неприятелски войски са се блокирали, пътища захванати, боят се продължава! Вестниците, които земята ровят за бунтове и различни приключения и които имат тая мания, щото да преувеличават всичко, щом не става върху техния гръб, с масло и с пламък отишли върху пожара. Онова, което се писало само в писма между работниците, в депеши с алегорическо съдържание, скоро станало притежание на цялото общество; а това дало на работата още по-голяма сериозност. Тия вестници писали и повторили, че действително Балканът е вече царство на българските въстаници; че много градове са попаднали в техните ръце, оръжието им печели от ден на ден и пр., и пр. В някои от тия вестници имало и описание на сраженията, имената на войводите и на предводителите. Един български вестник по това време в Румъния, „Български глас“ или „България“, като констатирал на основание на верни сведения, че числото на въстаниците е 40 000 души, така представил работата, че патриотите от Румъния и да преминат в България, рядко ще да намерят турчин да се смърсят.

От всичките градове хъшовете заявили своето съществувание, събирали се на купове и пеели песни за бой и за отмъщение. Те потърсили съществующите и прочутите тогава войводи да се турят на челото им и да ги поведат към балканите. Естествено, че тия хъшовски демонстрации са били най-много в печатницата на нашия херой, че сам той е горял от мнозина най-много да се види под байряка, да стъпи в България, а още повече в неговата любима Стара планина. Стамболов, Волов, Заимов, Н. Т. Обретенов и други командуват вече цели окръзи, а той, Ботйов, настрана, в бездействие! Това било убийство, срам и позор. Всичко той е правил, но само едно не си е позволявал: да стане войвода и да поведе на борба другите. При съществуването на познатите войводи, на хвърковатия Филипа, за когото той, както видяхме, нарочно ходи в Одеса, дързост би била от негова страна. Той знаел от всички най-много що би значело в България, ако народът чуеше, че Филип Тотю, Панайот Хитов или друг някой техен събрат иде и що — някой си редактор Христо Ботйов, който в България не беше още така познат, щото да влече и води хората. Следующата сметка, която носи подписа на самого Ботйова, показва най-добре, че той до 9 май е стоял все настрана от предводителството.

Сметка за приетите ни от г-на Павеля Календжи 5000 франка.
За Филип Тотя и Кекерова[12] — 2 пушки	… фр.	500
,, 25 тесака	…,,	230
,, 4 пушки, искани от Ф. Тотя	…,,	690
,, 8000 капси	…,,	88
,, 70 патрондаша	…,,	390
,, 1 чанта	…,,	20
,, Разноски на Ковачева и на други	…,,	60
,, Точение на тесаците	…,,	16
,, Чизми на Кекерова	…,,	40
,, Телескоп за Ф. Тотя	…,,	110
,, 2 чанти на Кекерова и на Ф. Тотя	…,,	44.75
,, Мушама за Кекерова	…,,	28
,, Телеметър за същия	…,,	17
,, Церове	…,,	10
,, Пътни разноски на Хитрова и Ковачева	…,,	96
,, Компас на Кекерова	…,,	10
,, Ядение на хотела	…,,	109.75
,, Бекет за торби и куршуми	…,,	1000
,, Железницата до Гюргево	…,,	36.75
За Полицата на Смилова	… фр.	1000
,, Доплащане на 25 револвера	…,,	459.75
Всичко	фр.	5000
[[13] Това конте Кекеров само помада не си е взело. Мисля, че той е родом от Сопот, бил по онова време офицер в румънската жандармерия, после полицмейстер в София.]

Букурещ, 9 май 1876 г.

(Подп.) Хр. Ботйов

Д. И. Горов

 

 

А за Христа Ботйова, за войводата, комуто на ръката са били тия 5000 фр., една чекийка даже не е купена! Той тичал по цял ден и по цяла нощ из Букурещ ту за туй, ту за онуй. Жена му Венета разказва, че по два-три вечера се не завръщал дома, спял, гдето завърне. На ден по стотина души хъшлаци дохождали да го търсят. Печатницата или къщата му се преобърнали на арсенал, гдето имало няколко точила и брусове. Пет-шест души постоянно точели и триели ножове, сабли, пушки, пищови и пр. със затворени врата. Дотолкова бил уморен, залисан и разсеян, щото често говорел на жена си:

— Не ми давайте тия дни да нося ни бастон, ни пардесю, защото много забравям.

— От какво ли е толкова захласнат и грижен? — питала Венета баба Ботйовица.

— Как да не бъде захласнат, когато отникъде не може да посрещне за ядене пари да изкара, когато хората искат пари, печатницата не е платена? Не го ли виждаш колко се е развалил? — отговорила майката и въздъхнала.