Захари Стоянов
Христо Ботйов (16) (Опит за биография)

X

Да не забравят читателите, че ние се намираме в 1875 г.; през лятото, тая година, която беше като предисловие на Априлското въстание и на „Радецки“. Огънят пламна най-напред в Босна и Херцеговина. Това беше достатъчно. Той намери нашите емигранти съвсем разбити помежду си. Тайните комитети в България бяха в много по-добро положение. Игото на чуждото правителство ги караше да бъдат съгласни и сговорни помежду си. Букурещ, гдето имаше уж централен револ. комитет, към който бяха обърнати очите на всеки отсамшен българин, почти не съществуваше, видяха читателите как се третираше неговият представител Л. Каравелов. Така или инак, но борбата на братята херцеговци и бошнанци трябваше да пламне в средата на нашите емигранти, трябваше да ги наелектризира и тури в движение. Нашият Христо, който по това време не бил „ял по два деня“, възкръснал като от мъртвите.

Събрали се всичките млади патриоти, в няколко заседания разисквали и решавали каква рол трябва да играят и те в новата ера, която се отваря на Балканския полуостров. Решили едногласно, че настанало вече време да зареве заспалият български лев. Набързо съставили революционен комитет, в състава на който влезли: Ботйов, Д. Ценович, И. Драсов, Д. Шопов и доктор Чобанов. Написали циркуляри, извадили прокламации, направили си печат, много по-голям, отколкото печатите на днешните български министри, и почнали работа. Деятелността кипяла, всичките войводи били повикани в Букурещ, сам С. Стамболов се намирал там, без дълги и широки съображения революцията била решена в България, минутата се намерила една от най-сгодните. Ето ви и някои документи от това време, които характеризират деятелността на тоя на бърза ръка съставен комитет. Ние притежаваме оригиналните ръкописи на тия документи.

 

 

Български революционен комитет в Букурещ

Август 21, 1875 г.

Господа родолюбци!

Обещахме ви се в първото си да ви съобщим някои подробности върху народните ни дела. Ето днес изпълняваме обещанието си. Извънредното ни Народно събрание от важните за всеки южен славянин обстоятелства, което свърши заседанията си на 12 т.м. под председателството на почитаемия ни войвода П. Хитова, съгласно с Централния български революционен комитет в Българско, реши едногласно революция. Вашият благоприятен отзив с бързите ви доброволни пожертвувания доказва, че и вие оценявате сгодната минута и съгласявате за едно всеобщо въстание в Българско. За тая цел се избра петочленен комитет, който заседава всеки ден. Каква е задачата му — вам е известно. Неговите действия са засега ограничени да приготви тая революция. И понеже тя трябва да избухне отвътре, първата ни грижа беше да свържем народните си сили и улесниме началото, а това стана, като изпратихме няколко решителни и влиятелни пред народа ни апостоли.^[1] Всичко това, господа, с вашата помощ се нареди и сполуката, която се очаква от това народно движение, ще ви даде точен отчет за всичко. Но това, господа, не е достатъчно. Вие, вярваме, сте съгласни, че е неизбежно нужно да се изпратят и оттука няколко чети, добре организувани, от които ако и да се не очаква много, но пак щат да подкрепят силите на отсрещните ни братия и щат ги немалко насърчат. Следователно, за тяхната организация се изискват огромни суми; а тия суми, разумява се, ще се събират пак измежду ни, та затова вие трябва да имате винаги на разположението си една сума, та щом стане нужда, да се употребят, за гдето трябва.

Ние вярваме, че във всеки град и в околността му се намират доста юнаци, които би отишли с радост да пролеят кръвта си за своята собствена свобода. Като е тъй, ваша длъжност е да се постарайте още отсега и ни явите до колко юнака би се намерили при вас и са готови да отидат, щом стане нужда. Освен това ще ни явите ще ли можат тия момци себе си или частно вие да ги въоръжите, понеже трябва да знаем колко и какви юнаци имаме на разположението си и готови ли са във всеки случай да тръгнат.

За тия и подобни работи трябва да ни пишете с осигурени на пощата писма или с особен човек, инак е опасно, за да не падне нещо в ръка и се открие делото ни.

Също ако познавате някои лица, достойни за войводи, пратете ги тук при нас с особена препоръка за споразумение, понеже се нуждаем от предводители.

Длъжни сме да ви явим и това, че емигрантският ни вестник „Знаме“, на който по-после мислим и името да се промени^[2], стана чист комитетски лист, който ще да се занимава изключително с народните ни интереси. Никакви лични нападения няма да се срещнат в него. Комитетът ще да се труди дано може да се издава два пъти в неделята. Маловажните неспоразумения между някои тук лица, като например Ботйов, Цанков и др., престават завинаги, и тия лица днес работят съгласно в полза на народното ни предприятие.

Пращаме ви също и печатни разписки срещу приетите пари, а ония ръкописните ще ни върнете. Здравейте.

(Печатът)

 

 

Комитетът е издал и следующите прокламации към българския и турския народ.

1

Българската:

Милий народе български!

Всичките около тебе народи се наслаждават от доброчест живот във всяко едно отношение. Само ти и твоите съжители, които сте имали злочестината да се управлявате от турското правителство, сте лишени от неоспоримите права за всеки човек и тежко стенете под едно варварско иго.

Особено ти, милий народе, никак не можеш и да мислиш, че живееш като народ: само тебе е най-строго, под жестоки наказания, запретено най-законното нещо — народното ти просвещение; само твоите занаяти се намират в първобитното си състояние; твоето земледелие и търговия са съвършено убити: честта, имотът и животът на твоите деца са всякога изложени на произвол и на подигравка; само ти не намираш отеческо правосъдие там, гдето го търсиш.

И всичко това произлиза само и само от досегашното ти неспособно и безчеловечно правителство. Това нетърпимо вече състояние ти наложи своята длъжност да се вдигнеш с оръжие в ръка и да премахнеш злото. Ти изпомежду себе изваждаш засега нас и ни изпроваждаш на бойното поле, за да се борим за святата цел.

Ние те послушахме и сега ето ни вече на бойното поле, гдето ще пролеем и последната си капка кръв за твоето освобождение. Молим те само да вземеш във внимание долните наши предложения във вид на закон, които ще приведеш в точно изпълнение:

1-во. Всеки българин, от най-малкия до най-големия, длъжен е да постоянствува в народното решение и да не дава никаква поддръжка и помощ на досегашното правителство и на неговите привърженици, виновниците на нашите злочестини. Напротив, това правителство и неговите привърженици от всекиго трябва да се гонят и наказват най-безмилостно.

2-ро. Всеки от нас, и които оставате в къщите си, и които вземате оръжие в ръка, не трябва да бива ни най-малко ожесточен против мирните турци, наши съжители и състрадалци. Напротив, длъжни сте да им дадете братска ръка, помощ и покровителство, ако бъдат преследвани от правителството, защото са съчувствували на народното ни движение. Честта, животът и имотът на мирните турци трябва и вас да бъдат толкова мили и святи, колкото са и за тях.

3-то. Додето не се освободим от това правителство и не наредим друго, способно да ни направи доброчестни, паричният имот на всяко частно лице трябва да е на разположение на нуждите на святата ни цел. Но обществени имоти за поддържане училища и черкови, които сме отделили от залъка си, трябва да останат ненарушими до втора заповед.

Милий народе, ти си страдал много, но това страдание в тоя честит час, вместо да те отслаби, напротив, ще те раздражава като лев и в твоите мишци ще влее юнашка кръв, като си сметнеш за какво се бориш и какви ще са следствията на твоята борба…

Освен това ти, народе, си многоброен, ти си в своята къща помежду стените на твоя крепки Балкан, ти си обиколен от имота си. А всичките тия неща са твои най-здрави и непобедими съюзници. Дързост прочее и напред с уверение, че победата ще бъде на твоя страна, защото и правдата е твоя. Дързост, защото твоето въстание е благословено от бога и трябва да бъде одобрено от всяка държава, народ и община, у които правдата и человеколюбието не са угаснали!^[3]

Издадена от хиляди български въстаници на Балкана.

На 8 септември 1875 г.

2

Турската:

Авропа туркиянън мюслиманларъна.

Топрак кардашлар!

Маалюмдур ки, хер бир милиет кенди саадет халъ ве истирахаттъ ичин хюкюметине верги верир. Биз дахи девлети алиенин денилен ехалилери бу хусус ичин нехаеттени акчемизи вирдик исе, ине гюриюруз ки, бизден факир ве дюшкюн хич бир милет йоктур. Бунун себеби ялънъз шимдиедеки хюкюметтир. Гюн гиби ашикердир ки, илерде дахи мезгюр хюкюметтинин идареси алтънда каладжак олур исак, халъмъз бедтер овладжак. Ище бу чекилмез артък феналъгън кестерилмеси ичин, силяхларъмъзъ аларак, мезгюл хюкюмети деф идилмесини, не ерпве дигер бир бизи сеадет хала тютюреджиги тенземи ичин калкъщък. Иш бюйле икен сиз гюриорсунуз ки, бизим харакетимиз сизип файденизе дахи даир дир. Бу ниетимизи ислямлардан чок киши аплают бизлер ийле берабер харакети умумиеде болуни орлар. Сизин дахи борджунуз дур ки, иши йедже тефекир идуп, бизе мувафък олмънъз. Бу муамеледе хер кишиниз болунаджак олур исе, хич бир кедер ве зян тйормееджек. Бойлесинин ърс ве йомрю, ве млъ тарафъмъздан хъфз едпледжектир факат ол ислямларки бу хаккъ анламак истемеюп умуми харакетимизе карши дурмаа чакарлар исе, топрак кардашларъмъз саимаюп кенди йовюр ве малларъна сахип олмаяджаклар. Бу кейфиетлер ден хабериниз олмак ве сопра иши билмедик деюпда пишман олмаманъз ичюн, иш бу пляннамемиз язилуп тарафапъза гюндерилди.

Фи ерми секис агустос синии бин ики юз доксан бир.

(Преводът му на български)

До мюсюлманите от Европейска Турция.

Съотечественици!

Известно е, че всеки народ за своята доброчестина и спокойствие плаща данък на своето правителство. За тая цел и ние, жителите на така наречената османска висока държава, ако и да дадохме последната си бодка, пак виждаме, че няма нито един народ по-беден и по-западнал от нас. Причината на това е само досегашното правителство. Неоспоримо е, че и занапред ако останем под управлението на същото правителство, положението ни ще бъде още по-окаяно. Прочее, за да се пресече вече това нетърпимо зло, ние се дигнахме с оръжието в ръка да изпъдим досегашното правителство и на мястото му да наредим друго, способно да ни направи доброчестни. Така като е работата, вие виждате, че нашето движение е и за ваша полза. Това наше намерение разумяха мнозина турци мюсюлмани и заедно с нас се намират в общото ни движение. И ваша длъжност е, след като размислите добре работата, да се съгласите с нас. Който от вас се обнесе така, няма да види никаква повреда. На такъв честта, животът и имотът от нас ще бъдат запазвани. Но ония мюсюлмани, които не искат да разумеят тая истина и се наемат да противостоят на общото ни движение, или пък покажат към досегашното правителство доверие и помощ, няма да се считат за наши съотечественици, нито пък ще бъдат притежатели на своя живот и имот. За да бъдете известни за всичко това, щото отсетне да не се каете, нито казвате, че не сте знаели работата, написа се настоящето известие и ви се изпроводи.

На 28 август 1291 от егира.

На 28 август 1875 от Христа.

 

 

Попъплали апостоли и агенти на много страни, апостоли от първо качество. С. Стамболов тръгна за Заара, най-надеждния център; Н. Обретенов за Шумен; Панайот Волов за Троян; С. Заимов за Цариград, да го пали; Панайот Хитов за Белград, да прави някакви си преговори; а сам нашият херой — за Одеса, да кани хвърковатия Филип Тотя за войвода и да събере някои помощи от тамошните българи. Ето и разписките на поменатите патриоти, които са издали на тръгвание срещу получените разноски:

 

 

Разписка

Днес на 1875 г., августа 20, приех от г-на Драгоя Шопова, касиерина на Бълг. революц. комитет в Букурещ, сто (100) австрийски жълтици, които комитетът ми определи, за да отида в Одеса и да доведа войводата Филипа Тотя. За уверение се подписвам.

Хр. Ботйов

Букурещ

 

 

Квитанция

Приех от г-на Драгоя Шопова четиресет австрийски жълтици, за да ги употребя според назначението им, както беше определил Ц. Р. комитет.

Ст. Стамболов

Букурещ

875, август 19

 

 

Приех от комитета у Букурещ български 100, словом сто, лири турски за пътни разноски, за да премина у отечеството ни България.

Панайот Хитов

Краево, 1875, септември 4

 

 

Разписка

Приех от г-на Д. Шопова, касиера на Българския революц. комитет в Букурещ, тридесет австрийски жълтици за пътни разноски по Българско за народната ни цел.

Панайот Волов

Букурещ 19/VIII.875 г.

 

 

Квитанция

Подписаният приемам от г-на Драгоя Шопова петдесет минца, които Б. Р. комитет в Букурещ ми определя за пътни разноски, за да обиколя: Шуменско, Варненско и Разградско. И за уверение се подписвам.

Н. Т. Обретенов

Букурещ, 17 ав. 875

 

 

Разписка

Долуподписаният приех от г-на Шопова, касиерина на Б. Р. Ц. комитет в Букурещ, (15) петнадесет турски лири, които ми се назначават от комитета, за да отида с петима души другари в Цариград по народни работи. За уверение се подписвам.

Стоян Заимов

Букурещ, 21/VII. 875

 

 

Тия оригинални разписки напечатихме ние, едно, да покажем деятелността на комитета, а, друго, да обърнем вниманието на читателите върху това, че дадените доволно дебели суми на разните апостоли показват, че комитетът не е бил без последователи, от лептата на които са събрани тия пари. Доколкото знаеме, само Болград е отказал да подаде ръка на комитета. Ето едно оригинално писмо на неговия представител, който е бил на събранието и който пише след завръщането си:

 

 

Болград, 1875, август 19

Господин Д. Шопов!

Писмото или циркуляра на Централния б.р. комитет приех.

Причината, гдето не ви изпроводихме пари, е следната:

Аз сам бях в Букурещ като представител от града ни. Но като видях раздорите и несъгласията, които са се дигнали между Ботйова и Каравелова, които не мислят да се споразумеят помежду си и да начнат общата работа, както трябва, ние не се решаваме да изпратим означените пари. Много ми е жал, че не можах да се видя с вас лично и да поговоря за тази работа.

Ние сме готови да внесем не само толкова, колкото сте ни определили, но в много пъти повече, стига само да има хора, с кои да можем да работим сериозно.

Поздравлявам ви и пр.

Н. Минков

 

 

Какво направи комитетът въобще и неговите апостоли частно в своите окръзи, ние няма да говорим тука, защото читателите знаят това вече от I том на нашите Записки по българските въстания. Ние ще да ги оставим веднаж завсякога и ще да се впуснем пак подир дирите на оногова, комуто описваме живота. Както видяхме, той бил определен да отиде в Одеса при Филип Тотя, да го покани за войвода на бъдещото движение и да събере помощи от тамошните българи, особено да вземе анекдотичните 3000 пушки, които се намирали в дълбоките маази на Мироново-Тошкович. Тръгнал Ботйов по своята мисия от Букурещ на 21 август със следующите препоръчителни писма, които са писани от неговата ръка:

 

 

Пълномощно

Долуподписаний давам настоящето г-ну Христу Ботйову, за да му служи за доказателство на пълното ми към него доверие, и моля всичките свои приятели и познайници да му оказват изискваната от него помощ на нашата народна цел, като вземат от него разписки, подписани от Българския революц. комитет в Букурещ срещу всяко едно пожертване. Вярвам, че всеки родолюбец ще да се отнесе със съчувствие към неговите предложения.^[4]

Здравейте.

Ваш побратим

Панайот Хитов

Букурещ, 12 август 1875 г.

 

 

Второ пълномощно

Свободолюбиви господа!

в Русия.

Българският революц. комитет в Букурещ, на когото главната деятелност досега е била да приготви нашия нещастен и поробен народ за свобода, а следователно и за въстание, като вижда днес, че е достигнал до едни твърде утешителни резултати, не може да остане чужд на движенията, които произхождат в Босна и Херцеговина и които с такава енергия се отзовават и в нашето нещастно отечество България. Нашата революционна пропаганда, господа, е работила цели осем години и в продължение на това кратко време е успяла да доведе възприемчивия български народ до съзнание, че единственият изход из неговото грозно положение е революцията — революция, която да съсипе несносното турско иго и с това да строши чашата на нашите безбожни и безчовечни страдания. Тая революция е вече приготвена. Чрез своя Централен революц. комитет в България нашият народ ни дава да разбереме, че той не ще и не може да пропусне днешните благоприятни обстоятелства — когато Турция се намира на края на своята погибел и когато по-голямата част от поданиците на н.в. султана проливат кръвта си за свобода, — а ще да въстане и ще да раздели честта на оръжието със своите братя херцеговци и бошнаци.

При такова едно решение от страна на народа^[5] Бълг. револ. комитет в Букурещ не може да остане глух на отчаяните въстанали за свобода, а е принуден да пристъпи до окончателното решение на своята задача. Съгласно с всичките революц. комитети в България той е решен вече да прогласи святата борба и да побърза да събере колкото е възможно повече морални и материални сили, за да се притече на помощ и да даде направление на въстанието. За тая цел комитетът разпроводи писма и нарочно хора до по-главните български (патриоти) извън България и отвредом почти доби благоприятни отзиви. До българските патриоти в Русия се определи и изпровожда един от членовете на комитета г-н….^[6], който е натоварен с мисия и с пълно доверие да влезе в споразумение с тия патриоти и да поиска да принесат своята лепта на олтара на българската свобода.

Молиме всеки българин и славянин да се отнесат с пълно доверие към нашия пратеник и да му окажат изискваната за народната ни цел помощ.

Комитетът

 

 

Писмо до Филип Тотя

Уважаемий ни войводо!

Вам трябва да е известно вече, че в България се приготовлява силно и общо въстание и че това въстание скоро ще да избухне. Всичките революционни комитети в България изпроводиха свои представители и на едно общо събрание се реши да ви поканиме да дойдете, за да вземете командата на една огромна, добре организувана чета.

Ние вярваме във вашия патриотизъм и във вашата всякогишна готовност да послужите на своето потъпкано и поробено отечество и затова изпроваждаме нарочно едного от членовете на тукашния революционен комитет, а именно г-на Христо Ботйова, с когото като се споразумеете, молиме ви незабавно да дойдете в Букурещ.

Сега е време да покаже всеки своето достойнство и своята любов към отечеството си, сега е време да види и нашият народ бял ден. Вие, уважаемий ни войводо, сте един от първите синове на България, вие сте жертвували и имот, и живот за нейната свобода, вие сте напълнили България с името си и със своите подвизи, вие сте началото на българското движение — не оставайте и сега надире от своите другари и приятели, покажете, че у вас не е угаснала любовта към отечеството, елате да нанесете страх и трепет на нашите тирани и да оставите името си вечно в българската нова история.

Уверени във вашия патриотизъм, чакаме да ви прегърнеме братски и заедно с вази да извикаме: Да живей България! Да живеят нейните достойни синове!

Комитетът

 

 

Като се турим в епохата, когато са се писали тия писма, епоха, която не ни е чужда, ние влизаме всецяло в душата на нашия херой. Той, както и други мнозина млади и запалени души вярваха, че е възможно да се катури старата и великата османска империя. Четете долното негово писмо, което той пише още на втория ден от своето за Русия пътуване:

 

 

Брате Драсов!

Моето отбиване в Браила излезе твърде щастливо; щом излязох из железницата, се срещнах с един мой приятел, който идеше нарочно при нази за споразумение. Тоя човек е от четата на Хаджи Димитра, а сега е слуга на мошията на С. Берон. Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърба. Аз му казах, че на отсрещните трябват 400 жълтици за барут и куршуми, и той се съгласи утре да се върне на мошията да вземе тия пари и да ги донесе до вечерта на Пейова, за да ви ги изпроводят. И така в други ден вие ще да получите тия пари. Щом ги получите, то да иде един от вас в Гюргево и да даде тия пари на някого от тамошните, за да ги занесе тутакси на Иванча. Можете, мисля, да ги предадете и на Кара Михала. После това да напишете едно благодарително писмо до тоя момък и да го насърчите, както трябва. Той има около 1000 жълтици и е готов да ги пожертвува, за да обружи сам една чета и да я предвожда. А той е вреден човек. Името му е Христо Македонски. Вижте адреса му в адресите на вестника.

Из пътя се срещнах с един влах от официална нога и научих от него много неща. Тукашното правителство ще да гледа на всичко през пръсти. Работете само по-енергично. Вчера вечер в Букурещ се е съставил комитет за помагане въстаналите провинции в Турция. Тоя комитет се състои от българските медици, в него е и Цанков^[7]. Внимавайте, че те ще да искат да отслабят действията на нашия комитет и под вид на това да събират пари и да ги употребят по свое усмотрение. Те са ходили при Давила^[8] и той им е казал да не спят, а да работят. Всичките влашки министри са на Синай при княза на съвещание. Войската е в движение. Както и да е, вие си отваряйте очите на четири и бъдете по-сериозни. В мене се разигра вече хъшовският бяс. Тая нощ на 1 1/2 часа заминувам за Яш. Сега сме тука у Пейова всички наедно. Прощавайте. Тукашните събират пари, но цариградските ще да се забавят още два-три деня.

Искам да се отбия в Галац, но не можа — ще да закъснея. Прощавайте.

Браила

22 август 1875, часът 11.

Ваш Ботйов

 

 

Това писмо показва колко е била силна вярата в делото, как леко се е гледало на много въпроси, как на частни и на некомпетентни хора се е почитало мнението и се е вземало за чиста монета. Срещнал се Ботйов случайно по пътя с някого си, по всяка вероятност чиновник, от когото много важни работи научил. На някого си професора, Давила, се искало мнението, който благоволил да подскаже на медиците да не „спят“, най-после Христо Македонски, хъшлак, слуга, и 1000 жълтици в ковчега му! И нам е смешно, и самият автор на писмото се би смял, ако да би бил жив, но тогава така се вършеха работите: децата се радват на всяка пъстрина, а тогавашната епоха беше първоначална за българите, нещо, върху което ние сме говорили твърде напространно.

В Одеса и с нейния гостенин, „уважаемия войвода“, както и с родолюбивите българи там какво е направил нашият пълномощник, няма да се простираме надълго и нашироко. Ще кажем само това, че дядо им Филип Тотю не носел нито разпалената глава на Стамболова, Волова, Обретенова и други, нито пък идеализирал като Ботйова хайдушкия живот в Стара планина. Парен бил той много пъти, сам с ръката си хващал змията, снагата му била като решето от куршуми, знаел той що значи да водиш чета срещу турците и да пееш из влашките кръчми: „Стани, стани, юнак български“, с една реч, той мъчно можел да влезе в капана. Некавалерско от негова страна било това, че той не казал това открито, а се съгласил. А безчестието пък било това, че подир като се съгласил, задигнал някакви си суми от комитета и изчезнал пак в Русия. Ботйов бил силно потресен и разочарован от това войводско действие, от това хайдутско слово, което той имал от по-напред за светиня.

А що е той свършил с „родолюбивите господа в Русия“, за които, както видяхме, носеше нарочно пълномощно писмо? С Тошковича и с неговите 3000 пушкала? Трябват ли предположения за „обаче“ и „понеже“, когато познаваме вече Ботйова, познавали са го и родолюбивите българи, които са били от „партията“ на генерал-губернатора и на полицмейстера, прочее, да имат друго мнение освен това, което е имал и негово високопревъзходителство тайният съветник. Ботйов бил изслушан само от по-долня ръка българи, които помогнали на делото кой как може, а големците, които чакали да заговори императорът, избягвали с него всяка среща, защото се научили, че и полицията го следи. Но ние не сме съвсем с празни ръце по това заключение за „родолюбивите българи“, имаме на ръка едно тяхно писмо, което, макар и по-късно писано, после мисията на Ботйова в Одеса, потвърдява думите ни. Ето това писмо, адресирано до комитета в Букурещ:

 

 

Одеса, 13 март 1876 г.

Почитаеми господа!

С удоволствие идем да отговорим на любезното ни ваше писмо от 26 февруари.

Ние с голямо внимание четохме това, що из Белград ви пишат, и твърде ви благодарим за съобщението на вашето мнение върху това дело. Личностите, които ви пишат, нам са непознати; но ако вам са известни за хора положителни, ние заедно с вас даваме вяра на писаните им и идем да ви кажем и нашето мнение.

Съгласни сме с това, че в делото, за което е речта, без сърбите ние ще можем да направим само един жив протест пред Европа против злоупотребленията, които нашият народ тегли от угнетителите си. А за да се достигне напълно желаната цел, необходимо е, даже повече, отколкото е необходимо, да имаме ръката на сърбите. Без тях едва ли можем направи нещо, както и те без нас са слаби, макар че техните ръце са развързани. Но как да се положим на тях и да им повярваме, когато толкова пъти те се показаха коварни към нас? Толкова пъти те ни лъгаха и си изплитаха кошницата, а ние оставахме да теглим за тях и за себе си. Толкова пъти ние им вярвахме, а какво е излязло досега, вам е известно. Затова, като споделяме напълно мнението да се изпрати нарочен човек в Белград за преговори върху всичко, ние считаме за своя длъжност да се уговорим.

Нашите стари, макар и да не вземат участие в нашата работа, но никога не ни лишават от опитните си съвети. Те недоверяват на сърбите, както и ние. Същото мнение е и на полковника г-на Кишелски, който се съглашава да земне на себе си мисията да иде в Белград като представител от Българския централен комитет или ако такъв комитет не се е организовал, то като представител от страна на всичките дружини пред белградското правителство.

На белградското правителство трябва да се поставят тия условия:

1. В 1867–68 год. тогавашните министри г. г. Гарашанин и Блазнавац обещаваха от името на тяхното правителство да дадат на българите 40 хил. пушки. Ако не повече, поне това количество да дадат сега.

2. Тия пушки отрано да се пренесат в Балкана заедно с необходимото количество патрони.

3. Сръбската граница във всичкото продължение на въстанието да е открита за българите.

4. Сръбското правителство на книга да обяви искрено и публично, че няма да постъпи с нас тъй, както досега е правило; че то няма завоевателни цели по отношение на българите.

5. Сръбското правителство първо да обяви война и тогава да наченат нашите чети.

6. Тъй като ние от себе си не можем даде пари, които са необходими в тая работа, а пък и не сме в състояние да заемем, то сърбите да дадат или да направят заем за сметка на българите, които пари, при желания изход на работата, ще имат да получат от бъдещото наше правителство.

В тия ако сме съгласни, също ако одобрявате полковника Ивана Кировича Кишелски за председател, спишете се по-скоро с другите дружини по вас и пратете пълномощно писмо за г-на Кишелски, в което ще поместите тия пунктове. За повече ще се положим на опитността на г-на Кишелски.

Господството му вчера замина за Петерсбург, гдето ще си даде оставката и ще чака там да му явим резултата на това писмо, та може оттам направо през Виена да замине за Белград.

Ако сърбите приказват чистосърдечно и искрено, те не трябва да се боят от заема, който предполагаме за българите. Ако изходът на работата бъде добър, те ще си получат парите; а пък този изход всецяло ще зависи от тях. Ако те не отстъпят назад. Черна гора няма да остане проста зрителница. Ние не допущаме мисъл, дето Турция да може с такава сила да излезе наглава при днешното си положение. Ако пък някой от западните заискат да я поддържат, то неужели може помисли някой, че винагишната наша покровителница Русия няма да ни поддържи? Затова казваме, че стига Сърбия да желае, а изходът ще е благоприятен.

Било би желателно да се организува централен комитет някъде по вашите места, по-близо към отечеството. Ако това стане, ние убедително ви молим да внушите, комуто следва, да се не притуря на комитета епитет „Революционерен“; защото той не отговаря на целта, която ние преследваме — избавлението на отечеството ни от угнетителите му; освен това тая дума произвежда лошаво впечатление на всеки благомислещ челяк и може да поколебае доверието към българския народ на ония, които в днешното критическо време могат да бъдат много за него полезни.^[9] Ние сме напълно уверени, че за членове на централния комитет ще се изберат хора, които да заслужават доверието на народа и на другите, а не таквиз като Ботйова или Каравелова.

Като се надяваме за благоприятния и скория ответ, ние ви сърдечно поздравяваме.

За Одеската българ. дружина

(под.) Д. В. Волков

С. И. Стомоняков

 

 

Мислим, че писмото толкова ясно говори, щото коментарии са излишни, че то на четири страни потвърдява нашето гореизложено мнение. В него се привеждат убежденията на одеския генерал-губернатор, на неговата полиция. От Сърбия и от сръбското правителство тия полицейски представители на българската дружина в Одеса искат такива задължения и обещания, като че тогавашната българска рая да имаше на своето чело Анибала, Наполеона I, Илдъръм Баязида. Пряко ултиматум! Страх и трепет от Сърбия. А от благословена Русия? Хе-хей!

Че може ли да се спомене нейното име? Тя от бога е упълномощена да употребява народите, както ѝ скимне. Изказват желание подписавшите писмото, щото нейната автократическа рутина да бъде наложена и на Ботйова, и на Каравелова, и на други, да не се споменавала, сакън, думата революционерен. Не трябва! Хапе и сърби тая дума, макар тя и да се отнася за „поганното агарянство“. Забележете, че писмото се пише от „младите“, т.е. от радикалите. А ако беше от „старите“ — консерваторите? Въобразяваме си.

Дордето Ботйов бил още в Николаев, изпратил до комитета в Букурещ следующата депеша:

 

 

Редакция Знаме, Букурещ.

В сряда ще срещна одеските. Работите могат да бъдат добри, ако са добри и нашите. Страх ги е да си развалят кариерите мнозината, които се решават да дойдат (офицерите може би — р.). Какво прави Хитов? Отговорете Николаев, Соборная N 6.

Ботйов

 

 

Пише той още пак от Николаев долното писмо до някого си Гр., оригинала на което ние не притежаваме. Той се намира у г. П. Кисимова:

 

 

Николаев, 30 август 1875

Брате Гр.,

Три дена става вече, откакто съм дошел в Николаев по мисията на Комитета. Обиколих Кишнов, Одеса и Николаев. Работата ни отива добре. Революцията е готова, пари ще да се съберат и след 5–6 деня ще да чуеш, че цяла България е на оръжие. Букурещ кипи. Каравелов е отстранен от всички.

Вземи инициатива и събирай пари, пък ги изпроваждай до Минкова. Пушки ще да взема от Одеса (?).

Сега за мене: аз имам типография, издавам Знаме, проповядвам бунт. Преди 10 деня в Букурещ имахме голямо събрание из България, из Сърбия (Панайот) и из Румъния; решихме: бунт! Всичко у нас оживява, всичко жертвува. Панайот ще да мине с 2000 души през Сърбия. От Одеса вземах Филипа, за да мине през Влашко с още няколко души войводи. Тукашни наши офицери подават оставка. А в България! О! Там ще да скочи мало и голямо. Дадохме им 1000 жълтици за куршум и барут. Емисари за сигнала изпроводихме 15, с тях е и Стамболов, който цяла зима беше при мене.

Тайно: Цариград ще да запалим на 30–40 места.

Приех последното ти писмо. Жално ми е много за тебе, но ти можеш да принесеш още голяма полза за България. Събирай пари!

Прегръщам те, целувам те и съм твой.

Ботйов

 

 

Поздрави Бояджова и жена му.

Аз тръгвам за Букурещ и оттам Петербург (?). Напред! Напред!

Имаме хора и в Цетина, и в Белград, и в Атина.

Пак твой

 

 

От тая кореспонденция из Николаев Ботйов излага истината в депешата до комитета; а в писмото до Гр. той поетизира и насърчава само.