Върнър Виндж
Дълбина в небето (21)

18.

Първите две години лично време на Езр Вин след атаката се равняваха на близо осем години реално време. Подобно на всеки добър капитан от Чуенг Хо, Томас Нау използваше времето на дежурствата за подобряване и развитие на средата, в която живееха. Киви и нейният екип прекараха най-кратко в хладилните камери, но дори те изоставаха с работата.

Анне Рейнолт също не даваше миг покой на своите астрофизици. Светлината на Изчезващата продължаваше да се придържа към кривата, позната от миналото. За някой непрофесионален наблюдател звездата изглеждаше нормално слънце, чийто състав е главно от водород, а повърхността й е изпъстрена с петна. В началото директор Рейнолт държеше учените на по-свободен режим, очаквайки да настъпи активния за Паяците период. Радиоемисиите на военните от Арахна се възобновиха още на първия ден след Изгрева, независимо че повърхността на планетата беше забулена от унищожителната гореща пара и ураганните бури в годините на Новото слънце. Очевидно последната фаза на Изчезващата беше прекъснала някаква локална война. За година-две се появиха дузина точки на радиоизлъчване върху двата континента на планетата. Тези същества трябваше на всеки два века да подновяват почти изцяло структурите си на повърхността. По оскъдните данни, с които разполагаха личеше, че са много умели в това. Всеки път, когато въздушните течения разкъсваха облаците, отдолу се виждаха все нови градове и пътища.

През четвъртата година точките на радиоизлъчване вече наброяваха две хиляди — класически модел на стационирани трансмитери. От този момент нататък Триксия Бонзол и останалите лингвисти минаха на утежнен режим на дежурства. Екипът им за първи път имаше случай да работи върху запис с по-голяма продължителност.

Когато Бденията им съвпадаха — а сега това се случваше много по-често — Езр посещаваше Триксия Бонзол всеки ден. Отначало тя се държеше отчуждено и сякаш изобщо не го чуваше — разговорите на Паяците изпълваха цялото пространство в работната й стая. Звуците приличаха на пронизително пищене, докато Триксия и другите фокусирани лингвисти не откриха най-накрая къде в акустичния спектър се намира нормалният говор на Паяците. Тогава намериха и подходящите символи — звукови и визуални, необходими за по-нататъшните им проучвания. Накрая Триксия разполагаше с пълен набор от данни, за да работи спокойно.

Едва тогава започна истинският превод. Фокусираните лингвисти на Рейнолт се ловяха за всичко, до което можеха да се доберат. Всеки ден превеждаха поредица от думи, обединени в полуразбираеми текстове. Триксия обаче се оказа най-добрият професионалист сред тях. Това си пролича още от самото начало. Благодарение на нейната работа върху текстовете по физика стана първият и най-съществен пробив. Нейна беше заслугата и за напасването на почти две трети от писмените образци с говоримия език, извлечен от радиопредаванията. Триксия Бонзол вече превъзхождаше дори лингвистите на Чуенг Хо; колко би се гордяла, ако можеше да го осъзнае.

„Тя е крайно необходим специалист.“ Рейнолт изрече това с характерния за нея равен тон, лишен от всякаква емоция. Той не се променяше, независимо дали казаното е похвала или безмилостна присъда. Рейнолт просто отбелязваше фактите. Триксия Бонзол едва ли щеше да бъде освободена преждевременно, както стана с Хънт Уен.

Езр се стараеше да изчете всички материали, подадени от преводачите. Отначало те представляваха грубо съчленен езиков материал. В него всяка дума би могла да се подмени с многобройни нейни значения, а всяка фраза — с близки по смисъл словосъчетания. С всяка Мсек обаче преводите ставаха все по-разбираеми. Арахна беше населена с живи същества и пред очите им техните думи постепенно добиваха значение.

Някои от фокусираните лингвисти не успяха да надскочат нивото на анотатния превод. Те оставаха на нивото на най-повърхностния слой от смисъла и не правеха повече усилия да уловят духа в речта на чужденците. Може пък и това да бе напълно достатъчно. Сега вече знаеха със сигурност, че Паяците нямат информация за каквато и да е предшестваща ги цивилизация.

— Нямаме никакви сведения за техен Златен век на технологиите.

Нау погледна скептично към Рейнолт.

— Това само по себе си е вече твърде подозрително. Дори на Старата Земя са съществували поне митове за далечното минало.

Ако можеше да се твърди, че съществува свят, от който са произлезли всички те, това несъмнено бе Старата Земя.

Рейнолт сви рамене.

— Пак повтарям — упоменаването на отмрели развити цивилизации е под допустимото ниво на правдоподобност. За пример бих посочила факта, че в този свят археологията се смята за занимание без всякакво научно значение.

Това съвсем не приличаше на отчаяния стремеж да бъде възстановено величието на отминалите времена, какъвто се наблюдаваше при западналите колонии.

— Излиза, че Заразата е заличила всичко — обади се Ритцер Брюхел. — Ако не можем да изровим нищо от миналото на тия приятели, значи всичките ни усилия са били напразни.

„Жалко, че не си предвидил и такъв изход преди да се включиш в експедицията“, помисли си Езр.

Нау явно остана разочарован — личеше си по киселото му изражение. Въпреки това сряза Брюхел.

— Все още разполагаме с резултатите на д-р Ли — погледът му се стрелна към представителите на Чуенг Хо, насядали в другия край на масата.

Езр можеше да се обзаложи, че през ума на Нау мина и друга мисъл, но той не я сподели гласно с тях. „Освен това владеем флотската библиотека на Чуенг Хо и най-добрите специалисти на Спекулантите, които да ни разкрият тайните й.“

Триксия вече позволяваше на Езр да я докосва понякога. Случваше се дори да я реши, но в повечето случаи се задоволяваше само да постави ръка на рамото й. Сигурно причината за това бе, че се застоява твърде дълго в работната й стая; изглежда Триксия вече го приема като част от мебелировката или като някоя от машините, които се активират от човешки глас. Тя работеше с шлем и това понякога му създаваше илюзията, че гледа към него. Дори отговаряше на неговите въпроси, стига да не се отклоняваха от темата на Фокуса и да не прекъсваха разговорите с нейните колеги и компютрите.

В стаята на Триксия почти през цялото време цареше полумрак, за да не се напрягат ненужните за работата й сетива. Тя само слушаше и превеждаше. Още неколцина от преводачите работеха по този начин, изличавайки разликата между себе си и машините. Вин обаче предпочиташе да си мисли, че това не се отнася за Триксия. И тя като всички останали анализираше отново и отново получените данни. Само че нейната цел не бе само да прибави още няколко интерпретации относно някоя синтактична структура. Триксия се опитваше да вникне в начина на мислене на тези, които говореха; да проникне в съзнанието на съществата, за които Арахна бе съвсем нормално и познато място. Ето защо преводите на Триксия Бонзол се превръщаха в… изкуство.

Само че изкуството беше последното нещо, което вълнуваше Анне Рейнолт. Отначало тя нямаше много поводи да се оплаква. Преводачите избираха алтернативни ортографи за предаването на получената информация; те представяха глифове x и q с диграфи. Това правеше преводите им да изглеждат малко тромави и остарели. За щастие тази странна схема не беше дело на Триксия. За сметка на това обаче тя въведе много по-дръзки иновации и съмнителни новости.

В един ужасен ден Рейнолт заплаши, че ще забрани на Езр да посещава Триксия в работната й стая, а това значеше, че ще го откъсне от живота й.

— Вие пречите на работата й, Вин. В резултат на това тя ми предлага някакви твърде метафорични преводи. Погледнете само имената: Шерканер Ъндърхил, Джейберт Ландерс. И пренебрегва сложността на материала, която всички други преводачи потвърждават. На някои места дори предлага срички, които нямат никакъв смисъл.

— Тя прави това, което се очаква от нея, Рейнолт. Явно вие твърде дълго сте ползвали само автоматика.

Имаше едно сигурно нещо при Рейнолт: макар да беше ужасно невежа дори за стандартите на Новородените, тя поне не бе отмъстителна. Допускаше дори да спорят с нея. Но ако наистина му забранеше да вижда Триксия…

Рейнолт го гледа мълчаливо известно време.

— Ти не си лингвист.

— За сметка на това съм Чуенг Хо. За да станем това, което сме, трябваше да проникнем в същността на хиляди човешки култури и няколко, създадени от нечовеци. За разлика от нас хората ви са сврени в един ъгъл на Обитаваното от човеци космическо пространство, а всичките ваши диалекти се базират на емисиите ни по мрежата. Сигурно не си давате сметка, че съществуват много и коренно различни езици.

— Напротив! Ето защо нейното смешно опростяване е неприемливо за нас.

— Вие имате нужда от хора, които да вникнат в начина на мислене на непознатите същества. Те трябва да отделят най-същественото, което ни различава от тях. Затова предложените от Триксия имена на Паяците ви звучат глупаво. По всичко личи, че групата на „Съглашението“ е съвсем наскоро възникнала култура. Ето защо техните имена все още пазят смисъла и значението си във всекидневния език.

— Това обаче не се отнася за всички с изключение на личните имена. В действителност езикът на Паяците обединява личните и фамилни имена. Прилича на нещо като развален телефон.

— Пак повтарям, че Триксия работи на пълни обороти. Готов съм да се обзаложа, че личните имена произлизат от по-стари езици. Обърнете внимание — нарицателните също имат свое четливо значение.

— Точно така. Именно това е най-лошото. Някои сякаш са заимствани от ладиле и аминезе. Пък и всички тия „часове“, „инчове“ и „минути“ едвам се разчитат и са напълно непроизносими.

Езр имаше свои проблеми с влудяващите части от езика ладиле, но нямаше намерение да ги споделя с Рейнолт.

— Според мен Триксия е открила нещо, което се съотнася към нейния превод така, както аминезе и ладиле се съотнасят с несе — езикът, на който говорим двамата с вас.

Известно време Рейнолт не каза нито дума, гледайки празно пред себе си. Често това означаваше, че разговорът е приключил, но тя не си е дала труда да го освободи. Само в редки случаи показваше, че тя с всички сили се старае да проумее казаното.

— Може би искате да кажете, че тя е минала на по-високо ниво при превода и се опитва да предаде казаното от чужденците в съответствие с нашето мислене и самосъзнание.

Заключението беше типично за Рейнолт — тромаво изказано, но изключително точно като мисъл.

— Да! Точно така! Вие все още държите преводите да са придружени с всички допълнителни обяснения, изключения и противоречия, въпреки че е време да разширим представата си за езика и света на Паяците. Едно от най-важните правила на добрите търговски взаимоотношения е да подходиш добронамерено към своя партньор, да се опиташ да вникнеш в неговите потребности и да предугадиш очакванията му.

Явно Рейнолт се беше вслушала в съвета му, защото Нау одобри опростените преводи на Триксия и дори се примири със старомодното звучене на ладиле. С течение на времето останалите преводачи също започнаха все по-смело да ползват нововъведенията на Триксия. Езр се питаше дали някой от нефокусираните Новородени е достатъчно компетентен, та да оцени нивото на преводите. Въпреки че продължаваше да се изказва авторитетно и самоуверено, Езр започна да се чувства все по-неуверен и объркан: преводите на Триксия бяха като извадени от времената на Зората на цивилизацията, в чиято история тя се ровеше точно преди атаката. За Нау, Брюхел и Рейнолт те сигурно звучаха твърде чуждестранно. Но за Езр това беше тясната му специалност — той откриваше твърде много подозрителни прилики и съмнителни съвпадения между лексиката на Паяците и езика на човечеството от Зората на цивилизацията.

Триксия обикновено пренебрегваше външния вид и физическите особености на Паяците. Това можеше да е и за добро — повечето хора изпитват непреодолимо отвращение към тези насекоми. Но въпреки това трябваше да се отчете, че по строежа на тялото тези създания нямат нищо общо с човешката раса. Имаха необикновени форми и начин на живот, различаващи се от която и да е друга позната на човечеството цивилизация. Някои от крайниците им по функция отговаряха на човешките челюсти; освен това не притежаваха нищо, което поне далечно да напомня ръце и пръсти. Имаха само крака, с помощта на които манипулираха с различни предмети. Всичко това убягваше от вниманието при преводите на Триксия. Тук-там в тях се споменаваше за „заострената ръка“ (най-вероятно сгънатия преден крайник, който напомняше на писец), за предни или средни ръце, но с това се изчерпваше всичко. В училище Езр често попадаше на неясни по смисъл преводи, но те бяха дело на специалисти с богат личен опит, работили десетилетия в културната среда на съответния Клиент.

Детските радиопрограми, както ги определи Триксия, бяха находка в света на Паяците. Тя преведе заглавието на една от тях като „Наука за деца“. Програмата се оказа най-добрият източник на информация за Паяците. Радиошоуто представляваше чудесна комбинация от научна терминология (в която хората вече имаха задоволителен напредък) и разговорен език. Никой обаче не разбра дали това предаване има за цел да обучава децата под формата на игра или просто служи за развлечение. Нищо чудно накрая да се окаже, че е средство за обучение на новобранците в армията. Въпреки това предложеното от Триксия заглавие завладяваше въображението и придаваше на всичко казано след това някакво невинно очарование. В преводите на Триксия Арахна приличаше на вълшебна приказка от Зората на цивилизацията. Понякога Езр прекарваше по цял ден с нея, а тя не проронваше нито дума, защото фокусът й беше толкова стеснен, че отхвърляше всичко свързано с човешките същества… В такива дни Езр се питаше дали тези преводи не са плод от труда на една Триксия, запратена в миналото, окована с веригите на най-жестокото робство на всички времена, която въпреки всичко надава вик за помощ. Светът на Паяците беше единственото място, в което Фокусът й позволяваше да надзърне. Може би тя нарочно го преобразяваше, създавайки си един щастлив и мечтан свят. Единственият, който й оставаше.