Върнър Виндж
Дълбина в небето (27)

24.

Като се подпираха с ръце и предни крака, Вики и Гокна успяваха да държат главните си очи на нивото на стъклената стена. Позата беше твърде неудобна и двете се местеха постоянно ту на едните, ту на другите крака, драскайки трескаво в долната част на прозореца.

— Благодаря ви, господин Дигби, Радио Принстън си осигури гордостта…

Дрън-дрън-дрън.

— Тя говори много странно — отбеляза Гокна.

— Нали вече ти казах — чужденка е.

Диди говореше равнодушно и не адресираше думите си към никой от тях. В момента беше заета с някакво тайнствено приспособление от техниката в апаратната. По всичко личеше, че не слуша особено внимателно онова, което се говори отвъд стъклената стена. Брент наблюдаваше шоуто като прехласнат, докато Джирлиб се раздвояваше между разговора и стремежа да си намери място, колкото се може по-близо до Диди. Той вече не я напътстваше в работата й, но въпреки това обичаше да е близо до нея. Понякога умишлено задаваше наивни въпроси. Единствено в такива случаи Диди склоняваше да говори с него, стига да не е заета с нещо друго.

— Исках да кажа, че „Преподобната Педуре“ говори сякаш разказва виц, който не разбира — ухили се Гокна на Вики.

— Хм.

Вики все още наблюдаваше скептично пратеничката на Църквата на мрака. Няма спор, дрехите на Педуре бяха много странни. Тя беше виждала такива църковни наметки само по книгите. Одеждите представляваха безформена пелерина, която покриваше тялото отвсякъде и оставяше открити само главата и гушата на Педуре. Въпреки това тя изглеждаше доста яка. Вики знаеше добре какво мислят повечето хора за деца като нея. Е, значи Педуре изпълнява ролята на адвокат на справедливо възмутеното гражданство. Но речта й имаше някакъв друг, по-особен смисъл…

— Мислите ли, че вярва всичко това, което казва?

— Разбира се, че го вярва. Точно това я прави толкова забавна. Не виждаш ли как се усмихва татко.

Шерканер Ъндърхил седеше разположен удобно върху сцената от другата страна на стъклената стена и небрежно галеше бебетата. До този момент не беше обелил нито дума, но по лицето му играеше едва забележима усмивка. От козината на гърба му надничаха два чифта бебешки очи. Рапса и Хрунк едва ли разбираха онова, което става пред тях, но въпреки всичко изглеждаха уплашени.

Гокна също го забеляза.

— Горките бебета. Те са единствените, които тя е способна да изплаши. Гледайте сега как ще поздравя Преподобната Педуре!

Тя се отдели от стъклото, хукна към страничната стена и бързо се покатери по лавиците с ролки и ленти. Момичетата бяха седемгодишни — вече твърде едри за подобни акробатически изпълнения. „О-о-о-о-п!“ Лавицата вече не се държеше на нищо и след миг към пода полетяха ролони и кутии с ленти. Гокна обаче успя да стигне върха още преди някой в апаратната да е разбрал какво става. После се засили и се хвърли, сграбчвайки здраво горната част от рамката на прозореца. Тялото й увисна надолу и се удари в стъклото с шумно пляскане. Наистина приличаше на поздрав. От другата страна Педуре стоеше онемяла, очевидно изпаднала в шок. Двете момичета запищяха от възторг. Не се случваше често да се получи толкова съвършено изпълнение, в резултат на което бельото ти да се вее точно под носа на набелязаната мишена.

— Престани веднага! — Гласът на Диди премина в съсък. Ръцете й бързо започнаха да бягат по пулта за управление. — За последен път, вие малки никаквици, престъпвате прага на апаратната. Джирлиб, ела веднага тук! Смъкни незабавно сестра си оттам и ги изкарай и двете навън. И без повече щуротии!

— Разбира се, разбира се! Много съжалявам! — Гласът на Джирлиб наистина звучеше разкаяно.

Той се хвърли напред и дръпна сестра си от стъклената стена. Секунда по-късно Брент сграбчи Виктъри.

Джирлиб не изглеждаше ядосан, а само разстроен. Той вдигна Гокна близо до лицето си.

— Стой тихо. Поне веднъж се опитай да се държиш, прилично.

На Вики й хрумна, че той сигурно е притеснен заради избухването на Диди и това че се нахвърли срещу него, без да е виновен. Но това нямаше никакво значение. Веселото настроение на Гокна се изпари без следа. Тя докосна главата на брат си и меко каза:

— Ще се държа прилично чак до края на шоуто. Обещавам.

Вики забеляза, че зад тях Диди говореше на някого. Вероятно по микрофона, който беше свързан със слушалката в ухото на Дигби. Вики не можа да чуе думите, но водещият кимаше в знак на съгласие. Той се опита да успокои Педуре и продължи с представянето на баща им. Случилото се от тази страна на стъклото не се отрази по никакъв начин на предаването. Някой ден двете с Гокна сигурно щяха здравата да загазят, но дотогава имаше много време.

 

 

Ксопи седеше напълно объркана. Обикновено „умните глави“ се опитваха да правят симултанен превод на шоуто. Силипан твърдеше, че предложението било негово, но на „умните глави“ се харесвало да плуват в потока от думи на чуждия език. В известен смисъл на тях наистина им доставяше удоволствие да играят различни роли. Само дето днес не го правеха особено сполучливо.

Най-сетне Брут се съвзе и представи сравнително гладко и без запъване Шерканер Ъндърхил.

Шерканер Ъндърхил. Сега Триксия Бонзол превеждаше думите му. Пък и кой ли друг можеше да изпълни неговата роля? Триксия първа откри тайната на говоримия език на Паяците. Джау каза на Езр, че в първите предавания на живо тя е изпълнявала всички роли — детските гласове, възрастните участници, въпросите по телефона. Но дори след като и други „умни глави“ започнали да говорят гладко езика и започнали да участват в шоуто, пак на Триксия давали най-трудните партии.

Шерканер Ъндърхил: той беше първият представител на Паяците, на когото дадоха име. Името на Ъндърхил фигурираше в огромен брой радиопредавания. Отначало помислиха, че той сигурно има принос за две трети от всички нови изобретения и е един от вдъхновителите на индустриалната революция. Скоро обаче тази заблуда се разсея: „Ъндърхил“ беше често срещано име. Там, където споменаваха „Шерканер Ъндърхил“, най-вероятно означаваше, че някой от неговите студенти е свършил работата, за която става дума. Очевидно беше някакъв бюрократ, основател на Принстънския институт, в който учеха повечето студенти. С течение на времето обаче Паяците откриха микровълновите предаватели, а разузнавателните устройства улавяха все повече държавни тайни в ефира, чийто код лесно можеше да бъде разшифрован. „Шерканер Ъндърхил“ фигурираше в почти двайсет процента от секретните държавни сведения, които се предаваха от единия до другия край на Гокнанското Съглашение. Явно ставаше дума за някаква институция. Решиха, че най-после са стигнали до правилния извод, докато не разбраха, че „Шерканер Ъндърхил“ има деца и те водят популярното радиошоу „Наука за деца“. Макар да не схващаха още всичко, личеше, че предаването играе важна роля и в политиката. Несъмнено в момента и Томас Нау гледа шоуто от кабинета си в Хамърфест. „Чудя се дали Киви е с него.“

— Благодаря ви, господин Дигби — започна Триксия. — Щастлив съм тук този следобед. Крайно време беше да се проведе пряма и открита дискусия по наболелите въпроси. Надявам се младите хора — независимо дали са родени по време или извън фазата — да ни слушат. Знам със сигурност обаче, че моите деца следят разговора.

Триксия погледна спокойно и уверено към Ксопи. Въпреки това гласът й леко потрепери. Езр се втренчи в лицето й. На колко ли години е сега? Непрекъснатите Бдения на „умните глави“ бяха разредени. Сигурно причината бе, че мнозина от фокусираните вече не ставаха за работа. На всеки нормален човек щеше да му отнеме цял живот да научи онова, което Триксия знаеше в момента. Още първите години в колонията колкото пъти той застъпваше на дежурство, толкова пъти тя беше на работа. Сега изглеждаше с десетина години по-възрастна отпреди фокусирането. А докато изпълняваше ролята на Ъндърхил му се видя дори още по-стара.

— Искам обаче да внеса една корекция в казаното от лейди Педуре — продължаваше Триксия. — Нямаше никакъв заговор възрастта на тези деца да се пази в тайна. Двамата най-големи са на по четиринайсет години в момента и често са участвали в шоуто. Мисля, че тяхното участие е съвсем естествено, а от получените писма стана известно, че имат почитатели сред последните две поколения — деца и техните родители.

Ксопи погледна Триксия през масата.

— Естествено причината за това е, че са държали в тайна истинската си възраст. По радиото едва ли може да се усети толкова малка разлика. По радиото някои… гнусотии остават незабелязани.

Триксия се разсмя.

— Наистина е така. Ето защо искам нашите слушатели внимателно да се замислят върху това. Повечето от тях са много горди с Джирлиб, Брент, Гокна и Вики. Срещата „на сляпо“ с моите деца по радиото е разкрила на слушателите една истина, която в други случаи те сигурно щяха да пропуснат — родените извън фазата са също толкова нормални и достойни хора като всички останали. Още веднъж повтарям — нищо не сме крили. Освен… Е, освен факти, които са толкова очевидни, че едва ли някой би се усъмнил в тях.

— Като очевидната наглост — сигурно това имате предвид. Втората двойка деца, родени извън фазата, едва са навършили седем години. Такава мръсотия дори радиото не може да прикрие. При срещата ни в студиото забелязах, че имате дори новородени, които отглеждате в козината си. Отговорете ми, сър, имат ли край злините, които сте готов да причините на околните?

— Но, лейди Педуре, за какви злини става дума? Нашата аудитория е слушала едно или друго от децата ми в продължение на цели две години. Те познават добре Джирлиб, Брент, Вики и Гокна като нормални и приятни хора. Вие сама видяхте малкия Хрунк и Рапса, които ви наблюдават от гърба ми… — Триксия замълча, сякаш даваше възможност на събеседника си да се огледа спокойно. — Знам, че ви е трудно да гледате бебета толкова време след Годините на Чезнещото слънце. След година-две обаче те ще са достатъчно големи, за да говорят, а аз съм решен рано или късно да включа в „Наука за деца“ всичките си отрочета. От предаване на предаване нашата публика ще се увери, че тези малки приятели с нищо не са по-лоши от другите, родени в края на Чезнещото слънце.

— Абсурд! Коварният ви план би успял, ако превземахте умовете на хората малко по малко като ги принуждавате постепенно да отстъпват една по една крепостите на нашия морал, докато накрая…

— Докато какво? — попита Триксия, усмихвайки се лукаво.

— Докато… Докато… — Езр забеляза очите на Ксопи иззад визьора на шлема — гледаха диво. — Докато най-накрая почтените хора не сметнат за нормални тези личинки, които са върху гърба ви.

Сега Ксопи вече стоеше права и махаше с ръце срещу Триксия. Триксия обаче продължаваше да се усмихва.

— С една дума, моя скъпа Педуре, дори вие допускате, че един ден хората ще приемат моите децата като нормални хора. Само ще вметна, че родените извън фазата не са личинки. Те не се нуждаят от Първия мрак, който да им даде душа. Те са създания, които могат да се превърнат в обичливи Паяци по тяхно собствено желание. С течение на годините „Наука за деца“ ще покаже на всички, че това е напълно възможно.

Ксопи отново се беше върнала на мястото си. Сега наистина приличаше на участник в дебат, който е усетил, че противникът го превъзхожда и замисля нов план за атака.

— Виждам, че призивът към почтеност и благоприличие изобщо не значи нищо за вас, господин Ъндърхил. Сред нашата аудитория сигурно има и слаби хора, които ще се поддадат на извращенията под ваше влияние. Всеки от нас може да бъде изкушен от греха, за това съм съгласна. Но нашите морални устои са по-силни от него. Традицията ни учи да балансираме между двете… Аз обаче се уверих, че не почитате дори традициите. Вие сте учен, нали така?

— Хм, може и така да се каже.

— Освен това сте и един от четиримата Покорители на Мрака?

— … Да.

— Нашите слушатели едва ли си дават сметка каква забележителна личност стои зад „Наука за деца“. Вие сте един от четиримата, видели самото сърце на Мрака. Значи може с право да се каже, че за вас вече няма тайни на този свят. — Триксия понечи да отговори, но Ксопи в ролята на Педуре не й даде възможност да каже и дума. — Ще си позволя да отбележа, че това обяснява до голяма степен вашето изкривено съзнание. Вие сте глух и сляп за опита на предишните поколения, трупан толкова бавно и мъчително. Нашите предци са се опитали да ни предадат какво е смъртна заплаха и кое е добро за Паяците. В моралните закони има дълбоко основание, господине! Без тях в края на Чезнещото слънце трудолюбивите и прилежните ще бъдат ограбвани и убивани от мързеливите и безделниците. Ако не съществуваше моралът, убежищата ни щяха да бъдат превърнати в развалини от онези, които първи се събудят. Ние всички имаме мечти и желания, но някои от вашите рушат из основи моралните ни устои.

— Това последното е вярно, лейди Педуре. Но какъв е смисълът от казаното досега?

— Смисълът е, че съществуват причини и основания за налагането на моралните правила. Особено в забраната да се раждат деца извън фазата. Като Покорител на Мрака вие превръщате най-голямото бедствие на нашия свят в нещо обикновено и банално. Едва ли ще отречете обаче, че той служи за отсяване на годното от негодното. Слушах внимателно вашите деца. А днес преди предаването ги наблюдавах в апаратната. Вашата гнусна тайна има и скандална страна, но това не е изненадващо. Най-малко едно от децата ви — Брент ли му беше името? — е кретен. Нали?

Ксопи спря да говори, но Триксия продължаваше да мълчи. Очите й гледаха право в една точка; очевидно не се опитваше да навакса пропуснатото от разговора, следейки текста върху визьора на шлема. Внезапно Езр почувства странна промяна в перспективата, нещо като преобръщане на представите, но с много по-голяма сила. Очевидно причина за това не бяха нито думите на преводачите, нито емоцията, която се съдържаше в тях. Промяната се дължеше на… тишината. За първи път Езр усещаше някой от Паяците като живо същество, което може да бъде засегнато и наранено.

Мълчанието продължи още няколко секунди.

— Ха — обади се Силипан, — това потвърждава много от нашите догадки. Паяците се размножават в големи количества, а после Майката природа отсява доброто от недъгавото по време на Мрака. Хитро.

Лиао изкриви лице.

— Това и ние го разбрахме.

Тя протегна ръка и докосна рамото на мъжа си.

Внезапно Зинмин Брут наруши тишината.

— Господин Ъндърхил, ще отговорите ли на въпроса на Преподобната Педуре?

— Да — треперенето в гласа на Триксия сега беше още по-забележимо отпреди. — Брент не е кретен. Той просто малко говори и се учи по различен метод от останалите деца. — В гласа й отново се появи предишният ентусиазъм и тя се усмихна. — Интелигентността е толкова забележително нещо! В Брент аз забелязвам…

Ксопи я прекъсна:

— А пък аз виждам в Брент едно недъгаво по рождение дете, защото се е появило на бял свят извън фазата. Приятели, аз зная, че устоите на църквата бяха разклатени по време на последното поколение. През тези години настъпи коренен обрат в живота ни и много от старите закони сега ви се виждат тиранични. В миналото дете като Брент би могло да се появи единствено в затънтените и забравени от бога паланки, където варварството и извращенията винаги са съществували. Но тогава подобно явление е могло лесно да се обясни: „Родителите са занемарили задълженията си към Мрака, което не се случва дори при животните. Те са създали горкия Брент, за да прекара на земята няколко години като жалък неволник, ето защо трябва да бъдат презирани заради тяхната жестокост.“ Но в днешно време един начетен човек като Ъндърхил — кимване в посока на Триксия, — причинява същото на собствения си син и се надсмива над традициите. Ето защо трябва да се боря срещу него с неговите собствени аргументи. Погледнете това дете, господин Ъндърхил. Още колко като него сте създали?

— Всичките ми деца са пред вас.

— О, няма съмнение, че съществуват и други подобни на Брент „недоразумения“. Ние знаем само за шест от тях. Питам се обаче още колко криете? Убихте ли онези, които бяха явен провал? Ако светът последва извратения ви начин на живот, нашата цивилизация ще изчезне още преди настъпването на следващия Период на мрак, задушена от орди недъгави и родени извън фазата чудовища.

Педуре дълго и с увлечение рисуваше все по-злокобни картини. Всъщност идеята й беше доста проста и разбираема: деформации по рождение, пренаселеност, умишлени убийства, бунтове в убежищата в началото на Мрака. Всичко това щеше да се стовари върху главите им, ако масово прегърнеха идеята за създаване на деца извън фазата. Ксопи не спря да говори, докато накрая съвсем не остана без дъх.

Брут се обърна към Триксия в ролята си на водещ:

— А вашият отговор?

Триксия:

— О, чудесно е, че имам право на отговор. — Триксия отново се усмихваше, а тонът й пак стана лек и игрив като в началото на предаването. Ако Ъндърхил е бил разстроен от атаката срещу неговия син, то дългата реч на Педуре му даде възможност да се съвземе. — Най-напред искам да ви уверя, че всичките ми деца са живи и здрави. Те са само шест на брой. Това обаче не бива да ви изненадва. Много е трудно да заченеш деца извън фазата. Убеден съм, че всеки от вас знае това. Също така е трудно да отхранваш бебета извън фазата, докато им се оформят очите. Природата също не позволява охотно да ги отглеждаме точно преди настъпването на Мрака.

Ксопи се протегна напред и заговори високо.

— Внимавайте в това, което се казва, приятели! Ъндърхил току-що призна, че е извършил престъпление срещу природата!

— Изобщо не е така. Еволюцията ни е научила да оцеляваме и да се противопоставяме на Природата. Времената се менят…

Гласът на Ксопи прозвуча саркастично:

— Значи времената се менят, така ли? Благодарение на науката станахте един от Покорителите на Мрака и сега се смятате за по-велик от Природата?

В отговор Триксия само се засмя:

— О, аз все още съм неразривна част от Природата. Дори още отпреди появата на технологиите. Известно ли ви е, че преди десет милиона години продължителността на слънчевия цикъл е била по-малко от година?

— Чиста измислица. Как тогава са оцелявали създанията…

— Как ли наистина? — Усмивката на Триксия стана още по-широка и в гласа и прозвучаха триумфални нотки. — Свидетелствата на вкаменелостите от онази епоха са съвсем ясни и недвусмислени. Преди десет милиона години слънчевият цикъл е бил много по-кратък, а живите организми — много по-малобройни и не така разнообразни. Тогава не е имало нужда от убежища и летаргичен сън. Когато периодите на мрак и светлина станали по-продължителни, а условията за живот — поносими, всички оцелели живи организми започнали да се адаптират към тях. Подозирам, че това е бил доста суров процес. Много от големите промени са били неизбежни. А сега…

Ксопи направи рязък жест. Дали само предполагаше, че събеседникът в студиото постъпва точно така или по някакъв начин го разбираше инстинктивно от радиоизлъчването на Паяците?

— Дори да не е измислица, това все още не доказва нищо. Господине, аз няма да споря с вас за хода на еволюцията. Сигурно има почтени хора, които вярват на всяка ваша дума, но това си е чиста спекулация. Не съществуват никакви доказателства за подобен естествен подбор.

 

 

— Ха! Точка за татко!

Двете момиченца тихо коментираха казаното, настанени над Джирлиб и Брент. А когато Диди не ги гледаше, правеха подигравателни жестове по посока на Преподобната Педуре. След поздрава на Гокна обаче тя не даваше никакви признаци да ги е забелязала. Въпреки това те държаха да й покажат точно какво мислят за нея.

— Не се тревожи, Брент. Татко ще даде на тая Педуре да се разбере.

Но Брент беше по-притихнал и унил от когато и да било.

— Знаех си, че така ще стане. Положението беше достатъчно напечено още от самото начало. Сега татко ще трябва да обяснява за мен.

Всъщност баща им едва не изгуби ума и дума, когато Педуре нарече Брент кретен. Вики никога не го беше виждала толкова объркан. Но сега започна отново да се съвзема малко по малко. Отначало Вики си мислеше, че Педуре е пълен невежа, но после разбра, че е наясно с всичко, за което говори баща й. Всъщност това сега нямаше кой знае какво значение. Преподобната Педуре не беше чак толкова учена; освен това баща им имаше право.

Сега Шерканер атакуваше на свой ред:

— Чудно как така традиционалист като вас не се интересува от далечното ни минало, лейди Педуре. Както и да е. Скокът в науката, който беше осъществен през последното поколение, е толкова грандиозен, че изглежда е най-добре него да дам за пример. Природата ни принуждава да прибягваме към едно или друго в името на нашето оцеляване. Установеният цикъл на поколенията е точно такова нещо, съгласен съм. Без тази самоналожена принуда едва ли щяхме да просъществуваме дълго. Но помислете и за загубите, които сме принудени да търпим. Всичките ни деца се развиват заедно и с еднакви темпове. Отминат ли определен етап на обучение, техните пособия стават ненужни чак до идването на новото поколение. От сега нататък обаче няма да е необходимо да понасяме това. С помощта на науката…

Преподобната Педуре избухна в писклив смях, в който се долавяше сарказъм, но и изненада.

— Значи вие признавате това пред всички! Замисляте да наложите вашите извращения като начин на живот и те вече да не са срамен, но поне изолиран грях, както е било досега!

— Разбира се! — подскочи баща им. — Искам хората да знаят, че живеем в съвсем различна епоха. Искам хората свободно да раждат деца през всеки сезон на слънцето.

— Именно — каните се да промените всички, които се различават от вас. Я кажете, Ъндърхил, да не би вече да сте организирали тайното обучение на деца, родени извън фазата? Да не би да съществуват още стотици или хиляди като вашите шест, които чакат нашата благословия?

— Ами… Не. До този момент не успях да намеря другарчета в игрите за своите деца.

И шестимата искаха да си имат другарчета. Майка им къде ли не търси, но без никакъв успех. Гокна и Вики стигнаха до извода, че сигурно другите родени извън фазата са много добре скрити… Или пък изобщо рядко се срещат. Вики понякога се чудеше дали пък наистина не са прокълнати, щом е толкова трудно да се намерят други като тях.

Преподобната Педуре се протегна напред от мястото си и заговори отново с почти приятелски тон.

— Последните ви думи са като балсам за душата ми, господин Ъндърхил. Дори в днешно време повечето хора са съхранили своята почтеност и извратените са рядкост. Въпреки това „Наука за деца“ продължава да се радва на голям успех, независимо че родените във фаза са вече двайсетгодишни. Вашето шоу е съблазън, която доскоро не ни заплашваше. Ето защо този разговор е толкова важен за всички нас.

— Да, така е. Аз съм на същото мнение.

Преподобната Педуре вирна глава. Ама че късмет. Децата усетиха, че баща им говори искрено. Ако тя обаче го хванеше, че се колебае… Положението щеше да стане доста напечено. Следващият въпрос на Педуре беше зададен с искрено любопитство.

— Струва ми се, че вие все пак разбирате моралните закони, господин Ъндърхил. Замисляли ли сте се какво би станало, ако великите закони на съзиданието бъдат престъпени от големите мислители на нашето поколение — такива като вас самия?

— Ами, големи мислители… — Но въпросът заседна в съзнанието на баща им и го отвлече от убедителните доводи, които беше намислил да използва. — Знаете ли, Педуре, преди никога не съм се замислял над моралните закони от тази гледна точка. Идеята ви е много интересна! Значи според вас те могат да бъдат пренебрегвани от хора с вроден — как да го кажа — талант да вършат добро? Разбира се, че не… Пак повтарям — аз съм бос по въпросите на морала. На мен ми харесва да се забавлявам, а обичам и да размишлявам. Приключението в Мрака представляваше за мен огромно забавление, независимо че беше ужасно важно за изхода на войната. Съвсем скоро науката ще постави началото на велики промени в света на Паяците. Аз ужасно се забавлявам с всичко това и искам нашите слушатели — дори експертите по морала — да вникнат в последиците от тези промени.

— А, така ли — отвърна Преподобната Педуре. Сарказмът в гласа й можеше да бъде доловен само от предубедени слушатели като малката Виктъри. — И вие се надявате, че с помощта на науката ще отнемете загадъчността на Мрака и той вече няма да е средство за отсяване на най-добрите сред нас.

Баща им направи неопределен жест с ръце. Явно беше забравил, че говори по радиото.

— Науката ще направи и Мрака, и Слънцето познаваеми и безвредни. Те ще се редуват също толкова естествено, колкото денят идва след изтичането на нощта.

В апаратната се разнесе учуденото ахване на Диди. Вики за първи път виждаше инженерът да реагира на казаното в предаване, за което отговаря. От другата страна на стъклената преграда Рапопорт Дигби седеше изопнат, сякаш някой му заби стрела в задника. Баща им изобщо не забеляза това, а отговорът на Преподобната Педуре беше толкова равнодушен, сякаш обсъждаха шансовете да завали.

— Значи ние ще продължаваме да водим активен живот и да работим в Периода на мрак, сякаш той е просто една по-дълга нощ, така ли?

— Точно така! За какво мислите са всички тези приказки за ядрената енергия?

— В такъв случай всички ние ще се превърнем в Покорители на Мрака и вече няма да съществува Мрак, няма да има мистерии около него, нито пък ще се грижим за осигуряването на убежища. Науката ще ни отнеме всичко това.

— Глупости! В нашия малък свят вече няма да съществува тъмнина, но Мракът винаги ще го има. Излезте навън тази вечер, лейди Педуре. И погледнете нагоре. Ние сме обгърнати от мрак и така ще е вовеки веков. Но както нашият Мрак приключва и идва Новото слънце, така и по-големият мрак отстъпва пред сиянието на милиони и милиони звезди. Помислете само! Ако нашият слънчев цикъл навремето е траел по-малко от година, значи са съществували периоди, когато слънцето е светело непрекъснато. Сред моите студенти има такива, които са уверени, че повечето от звездите приличат на нашето слънце, но са много по-млади от него. И че около тях има светове, подобни на нашия. Вие говорите за сигурно убежище — такова, на което Паяците да могат да разчитат. Но, Педуре, небето е именно такова убежище и то ще съществува вечно. — Баща им постепенно затъваше в последната си теория за космическите пътешествия. Дори завършващите студенти се изцъкляха, щом започнеше да говори по тази тема. А те всички до един бяха вманиачени специалисти по астрономия. Теорията му обръщаше всичко с главата надолу и с хастара навън. За повечето хора идеята, че сред звездите над тях може да съществуват и други слънца изискваше почти религиозна фанатична вяра.

Дигби и Преподобната Педуре гледаха със зяпнала уста, докато баща им развиваше все по-сложни варианти на своята теория. Дигби най-много харесваше онази част от шоуто, която беше посветена на науката, но сега думите на баща им сякаш го хипнотизираха. Педуре обаче… Тя бързо се съвзе от шока. Или беше чувала тази теория и преди, или пък държеше да следва предварително начертаната стратегия.

Часовникът в апаратната отчиташе наближаването на рекламния блок, с който обикновено завършваше шоуто. По всичко личеше, че баща им ще има последната дума… Но Вики беше готова да се закълне, че Преподобната Педуре следи този часовник много по-внимателно от самата дискусия, сякаш очакваше да настъпи точно определен момент.

После представителката на църквата грабна микрофона, доближи го до устата си и заговори толкова бързо и високо, че заглуши думите на Шерканер:

— Много интересно, но идеята да се колонизира междузвездното пространство е извън непосредствените задачи на това поколение.

Баща им махна пренебрежително.

— Може и така да е, но…

Преподобната Педуре продължи, а гласът й зазвуча още по-авторитетно.

— Значи голямата промяна по времето на това поколение ще бъде завладяването на следващия Период на мрак, след което слънчевият цикъл вече няма да има същото значение за нас.

— Правилно. Ние — всички, които слушат това предаване — няма да имаме вече нужда от убежища. Гаранция за това е ядрената енергия. Всички големи градове ще разполагат с достатъчно енергия, за да се поддържа в тях нормална температура за период от двеста години — целият Период на мрак. Така че…

— Разбирам. Но въпреки това около градовете трябва да израснат огромни сгради.

— Да, и ферми. Няма да имаме нужда от…

— Значи това е причината, поради която настоявате да има още едно поколение възрастни. Ето защо поощрявате раждането на деца извън фазата.

— О, това не е в толкова пряка зависимост, а е просто една от особеностите на новата ситу…

— От думите ви излиза, че Гокнанското Съглашение ще посрещне настъпващия Период на Мрак със стотици милиони Покорители на Мрака. Ами какво ще кажете за останалата част от света?

Изглежда баща им най-после осъзна, че си е навлякъл беля на главата.

— Хм, останалите напреднали в технологично отношение страни могат да сторят същото. По-бедните държави ще използват отново обичайните си убежища, а пробуждането им ще стане значително по-късно.

В гласа на Педуре звънна стомана — дълго подготвяният капан най-сетне щракна.

— „Пробуждането им ще стане значително по-късно“ значи. По време на Великата война само четирима Покорители на Мрака успяха да сринат най-могъщата нация в света. През следващия Период на мрак вие ще сте милиони. Това звучи по-скоро като подготовка за най-кървавото клане в убежищата, което историята познава.

— Не, напротив, точно обратното. Това ще бъде…

— Съжалявам, госпожо… Господине, времето ни изтече.

— Но…

Дигби продължи да говори, пренебрегвайки протестите на баща им.

— Искам да благодаря и на двама ви, че бяхте с нас и…

Дрън, дрън, дрън.

От другата страна на стъклото Педуре търпеливо изчака Дигби да приключи със заключителните думи. Сега микрофоните бяха изключени и Вики не можеше да следи разговора оттатък. По всичко личеше, че двамата с водещия си разменят прощални любезности. От другата страна на подиума с озадачен и объркан вид седеше баща им. Когато Преподобната Педуре профуча край него, той стана и я последва навън, обяснявайки разпалено нещо. Единствената реакция на Педуре обаче беше тънка, високомерна усмивка.

Зад гърба на Вики Диди Улмот натискаше оживено копчета и буташе плъзгачи, стартирайки най-важната част от предаването — рекламите. Накрая се откъсна от пулта. Изражението й беше малко отнесено и замаяно.

— Знаеш ли, баща ти има някои наистина… откачени… идеи.

Последва някаква поредица от тонове, което можеше и да е музика, а после думите: „Заострените ръце са щастливи ръце. Напълни догоре лъскавата кутия с пъстри ленти…“

Рекламите на Паяците понякога бяха най-силната част от програмата на Радио Принстън. Освежаване за козината, блясък за очи, козметика за крака — при някои от продуктите успяваха все пак да схванат какво е предназначението им, но рядко проумяваха идеята на този, който ги рекламира. Понякога названията звучаха съвсем неразбираемо, особено ако продуктите са непознати, а преводачите не толкова умели в работата си.

Днес беше точно така. Ренг, Брут и Триксия седяха неспокойно по местата си, изключени от радиосигнала. Придружителите им вече се канеха да ги отведат по стаите. Този път и посетителите в пивницата на Бени не обърнаха особено внимание на рекламния блок.

— Не беше толкова забавно като предаванията, които водят децата, но…

— Схвана ли идеята за космическите полети? Чудя се дали това ще окаже някакво влияние върху нашите планове. Ако е така…

Езр не обръщаше внимание на разговорите около себе си. Той остана с поглед втренчен в стената, а коментарите наоколо стигаха до него като монотонно жужене. Триксия изглеждаше по-зле от всякога. На Езр се стори, че очите й са пълни с отчаяние. Той често си мислеше за това, но Анне Рейнолт всеки път го убеждаваше, че е просто нетърпение да се върне към работата си.

— Езр? — Една ръка внимателно разтърси ръкава му. Беше Киви. Сигурно е успяла да влезе незабелязано по време на предаването. Беше го правила и по-рано, после сядаше тихо и мълчаливо наблюдаваше шоуто. — Езр, аз…

— Спести си обясненията.

Той й обърна гръб. Именно поради тая причина гледаше право към Триксия, когато всичко се случи. Придружителите тъкмо извеждаха Брут от залата. Когато преведоха Ксопи Ренг покрай нея, Триксия изпищя, скочи от мястото си и юмрукът й размаза лицето на младата жена. Ксопи изви тяло и се опита да се изтръгне от хватката на придружителя. После загледа равнодушно кръвта, която струеше от носа й и изтри лицето си с ръкав. Техниците сграбчиха пищящата Триксия преди да е направила още нещо. По някаква причина думите й се чуха и по главния аудиоканал:

— Педуре е зла! Умри! Умри!

— Майчице! — Тръд Силипан се надигна от мястото си и бързо се отправи към вратата на пивницата. — Рейнолт ще трябва сама да се справи с това. Връщам се обратно в Хамърфест.

— И аз идвам с теб.

Езр отмести Киви и се устреми към вратата. В пивницата за миг настана мъртва тишина, после всички заговориха в един глас.

Но през това време Езр се беше отдалечил достатъчно и вече не чуваше разговорите. Опита се да настигне Силипан. Двамата поеха бързо по основния коридор към хангара със совалките. Силипан набра някакъв код върху люка на една от тях, после се обърна.

— Какво искате вие двамата?

Езр погледна през рамо и видя, че Фам Тринли ги е последвал от кръчмата на Бени дотук.

— Трябва да дойда на всяка цена, Тръд. Искам да видя Триксия.

Гласът на Тринли също прозвуча угрижено.

— Това ще провали ли сделката ни, Силипан? Трябва да сме сигурни, че…

— О, дявол да го вземе. Вярно, ще трябва да помислим как това ще повлияе на плановете ни. Хайде, идвай. — Той погледна Езр. — Ти обаче… С нищо не бих могъл да ти помогна.

— Аз идвам, Тръд.

Езр се озова на десетина сантиметра от него, а юмруците му бяха свити и готови за атака.

— Добре, де, добре! Сега се отмести от пътя ми.

След миг люкът на совалката засвети в зелено, те се качиха и машината се отдели от повърхността. Диамантените скали приличаха на светло петно в долната част на синия диск на Арахна.

— Как можа да се случи точно когато сме на другия край на астероида. Совалка!

— Сър!

— Колкото се може по-бързо към Хамърфест.

Обикновено се налагаше да внимават със совалките, но тази явно познаваше гласа на Тръд и усети по тона, че работата не търпи отлагане.

— Тъй вярно, сър!

И совалката се понесе напред. Силипан и другите двама пътници се вкопчиха в предпазните колани. Диамантената планина пред тях ставаше все по-голяма и по-голяма.

— Тая работа хич не ми харесва. Сега Рейнолт ще докладва, че съм отсъствал по време на инцидента.

— Ами какво друго да каже — не е ли точно така?

Тринли се беше разположил точно зад Силипан.

— Естествено, че е така, но това едва ли има голямо значение. Проклятие, един придружител би трябвало да е напълно достатъчен за цяла група преводачи. Дявол да ги вземе дано! А сега аз ще опера пешкира.

— Триксия добре ли е?

— Защо Бонзол избухна по този начин? — попита Тринли.

— Хич не ми пука. Нали знаеш, че се бият понякога, особено тези, които са от една и съща специалност. Досега обаче не сме разбрали каква е причината. — Силипан внезапно млъкна и дълго гледа нещо върху визьора на шлема си. После продължи: — Всичко ще е наред, всичко ще е наред. Бас държа, че е имало още някакъв предавател на повърхността. Нали знаеш — рисковете на живото предаване. Сигурно е грешка в организацията на предаването. Може пък Ъндърхил да е цапардосал другия Паяк. В такъв случай Бонзол е направила „симултанен превод“… Проклятие!

Силипан беше явно притеснен и нареждаше задъхано откъслечни обяснения. Тринли обаче беше твърде тъп, за да разбере какво става. Той се ухили и леко тупна Силипан по рамото.

— Не се притеснявай. Нали знаеш, че и Киви Лизолет участва в сделката. Това ще рече, че Пастир Нау също иска „умните глави“ да имат по-широко приложение. Ще кажем, че си бил извън лагера, за да ми помогнеш с повече информация по въпроса.

Совалката направи последен кръг и шумно кацна. Сега Диамантената планина и дискът на Арахна закриваха цялото небе.