Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
analda (2016)

Издание:

Никола Анастасов, Смехът на шопа

Литературна обработка: Никола Анастасов

Редактор: Йордан Костурков

Рецензент: Станислав Стратиев

Художник: Борис Димовски

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректор: Жанет Желязкова

 

Българска, I издание

ЕКП 07/9536226435/5605-165-84

Издателски №2223

Формат 60/84/24

Печатни коли 15,50

Издателски коли 9,64

Условно издателски коли 6,50

Тираж 80107

Дадена за набор на 18.III.1984 г.

Излязла от печат на 30.III.1985 г.

Издателство „Христо Г. Данов“

ДП „Георги Димитров“ — София

Цена 0,86лв.

История

  1. — Добавяне

Жаба на суе не крека

gaba.png

Платен отговор

Стрина Пендовица кара през селото две магарета, натоварени с дърва. Срещат я неколцина градски безделници, дошли в селото на курорт, и я подиграват:

— Добър ден, майко на магаретата!

— Дал ви бог добро, мои деца! — отвръща стрина Пендовица.

Тайно гласуване

Какво ново че кажеш, нане?

— Новото е, че моята Пена у неделя гласува, ама не сака да ми каже за кого, демек тайно, та после стана нужда да я тепам явно.

За какво бил у затвора

А бре, нане, оти лежа у затворо?

— Оти ме фанаа с въже у раце.

— Та саде за това ли?

— А, не… и оти на другио край на въжето беше вързан един вол.

На сметка

ПЕНА: — Е па, како Стойке, твоа Нане се фалил на моа Вуте, че сте били минале на стопанска сметка.

СТОЙКА: — Е па минааме. На Нане сичко, що му требе, си го зима от стопанството и сме на голема сметка.

ПЕНА: — А ако ви фанат?

СТОЙКА: — И я така му думам, а он вика, ако ме фанат, че идем у затворо и че живеем на държавна сметка.

Па лощо ли е?

НАНЕ: — Вуте?

ВУТЕ: — Кажи, Нане?

НАНЕ: — Е па мене ме избраа за Дедо Мраз у службата. Оти съм работел у складо. Да дарувам сите, дека требе.

ВУТЕ: — Па що, лошо ли е?

НАНЕ: — А-а-а, не е лошо, само дека тоа, дека беше Дедо Мраз миналата година, сеги е у затворо…

Фали се

Една шопкиня се фали от зето си:

— Много ни е арно момчето. Само заран много вода пие…

Другоселец

Един ойдел на госкье у съседно село. Там му се фалат.

— Я виж каква нова кръчма си имаме, а вие?

Другоселецо постоял, погледал, па отвърнал:

— И ние си имаме нова кочина, ама свинете са се едни и същи.

Още нема мерка

Един беден шоп влиза с десетгодишното си момченце в обущарски магазин.

— Абе, бае, дайте едни обуща на тоя момчурляк!

— Каква мярка, чичо? — пита обущарят.

— Море, оно още нема мерка, оти досега се босо е одило…

Нема страшно

СТОЙКА: — Пено, я като одим днеска по сокако, видох на Геле снаата. Била на Черно море и пливала все навътре.

ПЕНА: — И я чух, ама нема страшно, она секой пат земала с нея по един спасител.

Гости

Очаквал бай Мито Пандурина важни гости… и затова наредил на жена си:

— От тебе днеска искам да приготвиш печеното, ама от убаво по-убаво. Яз ще наточа от ланското винце, да си е готово за после.

Разударила се жената, приготвила обяда, както й било заръчано, па после дограбила метлата, завързала я на дълъг прът и започнала да мете гредите на тавана, където естествено работели паяци.

Ала случило се тъй, че гостите не дошли. Затюхкала се жената, заядосвала се:

— Язък, толко ядене наготвих!

— А, не е язък! — успокоил я бай Мито. — Яденето ще си го изядем сами, пиенето — и него ще го изпием. Само едно ми е чудно — как ще окачим паяжините по тавана…

Характеристика

На Кремиковския събор кака Тана Бибина от Челопечене подръпнала за ръкава един човек и рекла:

— Вашенче ли е това момче, дека води орото?

— Е па нашенче е. Оти питаш?

— Оти се увърта каде назека, па имам момяче, та сакам да попитам арно ли е.

— Па арно е. Оно като пийне — ту пее, ту играе. Ич не мирясва — сума е весело.

— Ама я питам за секи ден как е?

— Нали ти рекох — пийне ли, сума е арно!

— А кога е трезвено?

— Е, такова не сме го още видвали!

Диспут

Дядо Блаже и стрина Митра седят на пейката, гледат леките коли по шосето и си думат:

— Ойде си неделният ден и синовете не дойдоа!

— Нема да дойдат и в идущия!

— Защо?

— Защо изклахме агнетата, затова!

— Да-а. — Ама кокошките взеха да снасят яйца!

Съобразителност

Свечерявало се. Бая Гьоре отворил пътната врата на двора си, огледал се и тръгнал по посока на стопанските блокове с едра зряла царевица. На улицата го срещнал съседът му.

— Ей, комшу, накъде?

— Па я ако ти кажа, требе да се върна! — рекъл Гьоре и продължил.

Кой как мисли

Дядо Михо Пандура безпомощно кърши пръсти пред автостанцията: автобусът току-що е заминал за село. Минава такси и Пандура размахва каскет. За негово изумление, колата спира пред него. Старецът блажено се отпуска на седалката. Когато с бясна скорост преполовяват пътя, Пандура започва с ръкав да бърше студената пот от челото си. Шофьорчето присмехулно го следи под око:

— Какво, дядка, не ти ли понасят високите скорости, та така се видоизмени в жълто. Стегни се малко, не съм за първи път зад волана!

Дядо Михо Пандура едва отлепва засъхналия си език:

— Абе трекна ми, дека не си сефте шофьор, ама се дзверим, дека да не съм ти последнио пасажерин…

Столетникът и любовта

Попитах божурищенския столетник деда Тодър:

— Що требе да прави човек на възраст, да примаме некое моме за невеста?

— Що да праиш? — съчувствено заклати глава столетникът.

— Ка си по оротенето, она мож да не е. Женската де… Готви се за лошо, а убавото, доде ли… я ли че те учим как се руча убавио леп?!