Никола Анастасов
Смехът на шопа (11)

Реви, мума

Баба Дона спира камиона на Ганчо Лалов и го моли:

— Качи ма̀, Ганчо, жив да си, оти сам за града, па бързам!

— Брей, каква е тая акция?

— Нали оня ден на дащерката свекърва й умре. Па са струпаа зълви и девере на гробищата и реват ли, реват… Ама я им разбрах пулетиката. За наследство са се сетили, зер за нея реват! Па думам на мойта: „Реви, мума! Какво стоиш като блъсната? Реви да видат, че си я уважавала!“ А она току вика: „Баа, ще рева… Ега ти вампиро! Добре че пукяса!…“

И още вечерта й подметнаа, че зле я гледала, та затова умрела. А на другио ден доведоа садия да делят кащата и градината. Сега и она реве като крава, ама — каква файда?…

През къща кола

Един нашенец се фали:

— У нашто село сите сме арно. Ората много забогатеа. Оно да видиш какво е: през къща кола, през къща кола…

— А ти къде си? — питат го.

— Я съм през къщата, та немам кола.

Заплеснала се

На гара Бов шопкиня чака влака за София. Гледа — от вагоните слизат мъже, жени, деца, старци. Всякакви.

А тя на всеки ще намери кусур, да каже по нещо:

— Я па тоя… Я па тая… Я па това мънечкото… Я па тоя старец, дека е пошел у това време? Озърнала се:

— Я па я! Заплеснах се. Изпущих влако…

Пижо и мач

Е, Пижо хареса ли ти мачът?

— Абе оно си е арна и права приказката: луд свири, луд играе, а по-луд е оня, дека ги гледа.

Стар дост

Докато джандарите „обработвали“ в полицейското Шопа заради антифашистките лозунги, влязъл старшията. Вгледал се в лицето на нашенеца и възкликнал:

— О, стар дост, пипнахме ли те натесно? А подигравай се с властта де! Сега само едно ми е желанието — в затворо да те видя!

— Дебели са му стените, госин старши — отвърнал Шопа. — Не види се от вънка… Требе и ти да улезеш у него…

Еднаква участ

Ако не пиеше, нямаше да те боли стомахът и нямаше да имаш язва! — казва един въздържател на приятеля си.

— Ами ти, като не пиеш, оти си язваджия?

— Моите болки са от нервност.

— Е па оти се нервираш?

— Как нема да се нервираш — като гледаш толко народ да пие, па ти да седиш и да гледаш…

Че ми говориш

Весо Чешляко и жена му баба Тонка се скарали на градината.

— Я нема да ти говорим — казала му тя.

— Че ми говориш!

— Нема да ти говорим!

— Че ми говориш!

След малко Весо отишъл на другия край на градината и продължил да копае. Събул гащите. Но по пътя се задали моми от Славовци.

— Обуй се бе, дъртако. Не те ли е срам?

— Я казах ли ти, че ще ми говориш, а?!!…

И майка му е такава

Ей, чичо, кученцето, що купих от теб, било женско, а не мъжко.

— Ту-уу, да го убие господ, каква порода!… Оно и майкя му беше женска!

Подслушано през плета

Ти, като ойдѐ у градо, научи ли да окаш баре „Да“?

— Баа, научих се я!

Диагноза

Отива баба Николица в здравната служба и докторът я пита:

— Кажи сега, бабе, от какво се оплакваш?

— Па от снаата!

— Но… аз те питам каква ти е болката? — уточнява се той.

— Е па тая ми е — същата! Кога снаата се кара, одма ме свие язвата.

Един неосъществен милионер

Дедо Тодър от Божурище, като научи, че бръснарите комай навсякъде вземат бакшиш, подсука мустак:

— Глей ква гяволия! Да си даех самичок бакшишо, дося да сам милионер! И взема пъргаво самобръсначката.