Никола Анастасов
Смехът на шопа (12)

Арен човек

Пешо, ти си арен човек!

— Па що си е право, право си е — арен съм.

— Та ще ти сакам малко пари…

— Гьоре, па има и по-арни от мене!…

Заключение

Двама шопи от съседни села разговарят:

— Бае, имахте ли миналата годин много дъжд?

— Е па имахме, ама комшията ми имаше повече от мене.

— Е, оти така?!

— Е па оти неговата нива е по-голема…

Софиянци

Съботен ден. Край околовръстния път на София, до шосето, нане Вуте пасе овцете. Подпрял се с двете ръце върху тоягата, гледа замислено върволицата от леки коли, която идва от столицата.

— Какво гледаш, нане Вуте?

— Е па кво, гледам… Гледам как софианци си одат по родните места.

Оти да не те събудим

Дедо Мито — викам му, — язе сега че отидем да постегнем из къщата това-онова, па че легнем по сранко, оти сабаале че одим до градо… Айде ме сабуди каде пет и половина! А?

— Па оти да не те сабудим, Ване!… Пет и половина, колко му е! Толико ми окни каде пет часо, да не се успим за пет и половина!…

Надхитряне

Геле вика на Вуте:

— Язе карам колата толко бързо, та тополите край пато ми се чинат като ограда.

А Вутето му казува:

— Това е нищо! Язе вчера зех таков остар завой, та си видох заднио номер на колата!

Умник

Обикалял нане Вучо изправената сред двора стълба и повдигал нагоре метъра да я премери. Мъчел се да достигне до горе, но стълбата висока…

— Абе свали я на земята и я премери — викнал му, като го гледал, някой.

— Ти менека на акъл не учи, като не знаеш какво сакам — отсякъл троснато Вучо.

— Мене не ми требе колко е дълга, а колко е висока, оти че се качвам да чиста комино…

Урок по граматика

Било през време на ограмотяването. В курса за четвърти клас включили и горския Митър, който по собствено желание седнал на един чин с пазача на стопанството дядо Гуньо Кримката.

Веднъж, в час по граматика, учителката вдигнала бае Митър и попитала:

— Кажи в кое време е глаголът от изречението: „Аз сека дърва“?

— Е па… зимно време! — отговорил бае Митър.

Учителката прихнала да се смее. Това засегнало Митревия приятел, той скочил и язвително попитал:

— А па тогая, учителко, кажи ти кое време е: „Сандьо Мишката краде от стопанството“?

— Сегашно време — спокойно отговорила учителката.

— Ядец! — хилнал се дядо Гуньо… — Нощно време е, щото през деньо че го забележат…

Само три са наопако

Бай Асен Димитров е овчар в Гинското ТКЗС. Разболели му се няколко овце и за да не умрат, ги заклал. Идва комисия от управителния съвет на стопанството и го питат всичките ли овце са налице, а той им отвърнал:

— Сите са налице, само три са наопако! — И им показал на плета одраните кожи.

Най-дървени

Питам вуйчо ми Ванчо, баш шоп от Требич, кои са най-дървени, а он се смее:

— Ние не сме — отсече он.

— Нас ни облагородява Блатото. Ония отатък Искаро са най-дървени.

Но един от богровете ме отпрати към шопите от Лозен.

Дедо Васо се засегна най-много:

— Макья, ние не сме баш толкова дървени. От боянчени я по-дървени не съм видел. Они никогаж не одат на Витоша.

Арно, ама Рашо от Бояна е на друго мнение. По-твърдоглави от вердикалци немало. Допитах се и до дедо Кольо.

— Я че ти кажем — дума ми он. — Тия от Волуяк са най-дървени. Един мраморец се возил у влако и забива пирон у купето да си закачи торбата. Забива, забива, ама пироно не улази. Надзърнал у съседното купе и що да види: един волуеченец си запнел главата и не мърда. Послека зеа, та предписаа това твърдоглавие на требичани.

Ранго

Ранго стои пред минералната чешма у Горна баня и дума на бабите, дека пият вода:

— Пийте, бабки, пийте. Лани сичките, що пиа, се се излекуваа. Ни една се не върна. Бог да ги прости.

Дядо и внуче

Дедо бе — пита малкият Николчо, — оти ти умееш само змейове да ми рисуваш?

— Оти никой не знае точно как изглеждат, дедовото!

Не бих ти рекла

Айде, майсторе, да ручаме! Стана обед вече… — подканила една шопкиня бояджията си.

Помълчала, погледала работата му, па сякаш за извинение добавила:

— Ете оно я не бих ти рекла „майсторе“, ама ти не знам името…

Кокетка

Е бай Жольо, ти си купил от София кобила, а?

— Море, много загазих… Що ми требеше да купувам градска кобила? Она пред секи гьол се спира да се огледва.

Синове

НАНЕ: — Здрасти, дедо Гоце! Как си, как живееш? Гледат ли те синовете?

ГОЦЕ: — Абе що да ти кажем, до лани никой не ме гледаше, ама откак падна дуваро, цело село ме гледа…

НАНЕ: — Оно си е така, дедо Гоце, ти видел ли си крава от телето да бозае?

Духовит шоп

Минал владиката през едно шопско село и когато благославял от файтона селяните, един шоп не си свалил шапката, та попът започнал да му се кара.

— Море — отвърнал шопът, — оно ако е арен благослово, че пробие и през капата.

Модерен кмет

Требичкио кмет беше модерен. Щом селото стана квартал на София, секо събрание он започваше така:

— Драги гражданье на село Требич!

Или:

— Драги селяне на квартал Требич!…

На спортни теми

ВУТЕ: — Кажи, Нане, що е това щафета?

НАНЕ: — Щафета е това нещо, дека никой не си свършува работата докрай. Бега, бега до едно место, па даде на другио да се мачи по-нататък. До финало…

Едни срещу други

Отива баба Гица на пазара да си купи прасе. Обикаляла пазара, оглеждала и най-после се спряла на едно. Занася го дома, но мъжът й, дедо Милко Микин, й се скарал, че не е хубаво прасето. Тя му се сопнала:

— Я ако можех да избирам, най-напред мъж като свето чех да си найдем!…

Кой движил колата

Пендо се спира възхитено пред един автомобил. Гледа го отгоре, гледа го отдолу и събира кураж, за да запита шофьора:

— Байно, кой движи таа кола? Къде са конете?

— Няма нужда от коне.

— Макя!?

— Разбира се, чичо. Отвътре аз карам колата.

— Бре — вика Пендо, — па я си знаех, че се требе да има некакво животно…

Зет като мед, син като пелин

Отиде чина Митра в София да си види сина и щерката. Погостува им, па се прибра на село.

— Как са децата, Митро? — запита я комшийката й Станка.

— Щерката арно се нареди. У них зето рипне сабаале, приготви закуска, свари кафенце и всичко у кревато й го носи. Она само заръчва. Нозе не мръднува… Те това е зет — като мед… Маана нема!

— Бре, бре! А сино?

— Зарежи го, не е свет! Син като пелин… Затри се с оная убосница, поразницата да я порази! Рипне он сабале, приготви закуска, свари кафенце и у кревато чак й го носи. Слугуе й и всичко у дома он връши. Она само ока и се курдисва. Пръст не мръднува! И не го зачита. Ама кат е улав сино — нек си пати… Не сам отчувала я маж а плюнка… Зян, сестро, зян!…

На чешмата

Како се измени светот, комшийке — въздъхнала баба Бръмбарица. — Едно време, кога бееме млади невести, колко лоши беа свекървите… — И ората се измениа, комшийке — добавила стрина Татарка. — Сега ние станааме свекърви, ама са се навъдили едни снаи!…

Между съседи

Комшу, ти закла ли шопаро?

— Ба, още вчера.

— Па я не го чух да квичи?

— Опих зо с едно шише първак и он нищо не разбра. Ти оти не опиташ така?

— Море зарежи, после требе я да квичим от мъка за толко многу ракия.

Кога се върнал дома

Скарала се бабичката на дядо Мито Ванчин и той отишъл у кръчмата да се напие, та дано я забрави. Но когато се върнал у дома пиян, тя му се видяла двойна. Уплашил се дядо Мито и извикал:

— Оле-ее!… Да беше само мойта — иди-доди… Ама сега при тиа две бабички как че отърва бойо?

От моята категория

Закарал Стоил Минин една заран кравата на водопой, а там — три жени, изправили се на мостчето, скръстили ръце, хвалят една друга мъжете си.

— Моят пие… редко…

— И моят пийва редко…

— Моят пък — съвсем редко — заключила третата.

— И тримата са от моята категория — включил се в разговора Стоил. — И я пия редко, а гасто ли е… с лъжица го кусам…

В казармата

Войникът в първата редица, третият отляво надясно?

— Аз, другарю лейтенант, редник Трайко Трайков Трайков от Чепинци, Софийско.

— Кажи, редник Трайков, братя имаш ли?

— Тъй верно, другарю лейтенант, двоица бракя, един от них — сестра…

— Женен ли си?

— Тъй верно! Женен съм за жена.

— Що за отговор? Че кой се жени за мъж?

— Сестра ми, другарю лейтенант!

— А деца имаш ли?

— Тъй верно! Две деца и едно — женско…

Посрещане

Един шоп разправял: — Като ни дойдат на госкье, софиянци си обличат най-старите дреи. Ние ги посрещаме, гощаваме, чудиме се какво да им сложим на масата. А ние като одиме на госкье — обличаме най-новите дреи, носиме си погача, винце, ама никой не ни посреща…

Дефицитна стока, дефицитни части…

На дедо Марто, столетник от Пасарел, пояснявам що е дефицитна стока, дефицитни части, дефицитни кадри… Той се загръща в кожухчето си и не крие смеха си:

— Начи, требе да се пазим! Оти сам дефицитен — и менека ме нема веке…

Свинар и дълголетие

У Бухово живее свинар, с доста свине. По едно министерско постановление свинар: стоката му — стотина свинки, че и повече. У тоя човек и парата е бол и бол…

— Да ще бог и много живот! — казва човекът по постановлението, а „буавци“ са подсмиват:

— Тоя що сака? И свинки, и пари, и живот. Тоа и у постановлението го нема накуп!

Защо намаляват столетниците у нас?

Дeдo Тодър, столетникът от Божурище, чул, че в последно време доста старци са се поженили за млади невести. И се подсмива:

— Те затоа намалея и столетниците у нас я!

Не му дали

Умряла жената на един шоп. Той жалил, жалил, па прежалил. След време умряла и кравата му. Дето седне, дето стане, все кравата си оплаква. Най-после селяните го запитали:

— Абе ти оти толко не плачеш по жената, като по кравата?

— Е па откак умре жената, сума ора доождаа да ми дадат те таа, те онаа жена, ама никой не доде да ми даде некоя крава.

Остави и за другите…

През 1932 година кандидат за депутат държал предизборна реч пред група шопи. Нане Вуте слушал всички обещания, които щедро се раздавали, и извикал:

— А бре стига бе, нане! Остави нещо и за другите кандидати, и они да ни направят по некоя добрина!

Ловджийска

Съседките Йорданка и Фиданка са се запътили към текстилния магазин и си приказват. Понеже съпругът на Йорданка е ловджия, фиданка й подхвърля:

— Дане, колко заека удари твой Филчо миналата година?

— Един!

— А тази?

— Тази по-малко!

Така си е

Всяка сутрин бае Стойко носи мляко от кравите си в събирателния пункт. Последния път магазинерът му рекъл:

— Ей, байно, анализът показва, че млякото е оводнено.

— Така е! — отвръща бае Стойко. — Анализо нема грешка! Вчера кравите пиха повечко вода!

Ядове

Бае Никола, днеска малко пиене продадох! — дума ядовито кръчмарят на застаналия до тезгяха нашенец.

— Така е! Ама ако сипваш пиенето според грамажо, повече щеше да продадаш! — отвръща му бае Никола и си тръгва.

Философия

Чичо Мичо е извикан от кръчмата по спешност. Жена му го посреща още на улицата… с плач.

— Е? — застава чичо Мичо на педя от нея.

— Прасето… дека оня ден го купихме… умре-е!

— Нали е рекъл некой: Бог дал, бог взел…

— Ма ти… такованка, барем малко нема ли да ревнеш за него?! — подсмърча Мичовица.

— Я па тая! — възмущава се чичо Мичо. — А ако да речем… на негово место язека бех умрел, оно щеше ли за менека да квичи, а?

Щял да си бъде у дома

Косял си ливадата Панчо Зевзеклията, а седемгодишното му внуче затичало до близкото изворче да налее стомничката с прясна вода. Когато Зевзеклията отпил от стомничката, погалил внучето си и благословил:

— Да ми живееш, дедовото, 130 години!

— И-ии, дедо, саде толку ли?

— Бе ти изкарай тиа 130 годин, па аку не стигнат — язе съм си у дома, че додеш да ти дадем още толку! — рекъл Панчо.