Никола Анастасов
Смехът на шопа (14)

И накрая

Когато се разделяме и сме станали съпричастни на „Смеха на шопа“, тук е мястото да отдадем заслуженото на истинските творци на този смях — шопите, защото с хитроумието си те ни развеселяват и ни правят всъщност по-мъдри, по-силни.

Анекдотите и веселите истории, които разказвам и преразказвам в сборника, са само незначителна част от този хумор на всекидневието, останал и като жива народна памет, и като актуален съвременен коментар. Представеният тук в по-голямата си част устен фолклор няма претенциите, нито характера на академичен подбор — то е задача на истински учени изследователи и събирачи. Моето скромно дело се състоеше в това да представя — както вече съм го правил от сцената, по Радио София и в Българска телевизия — един личен подбор и интерпретация на шопски истории, прочетени, чути, научени от приятели.

Къде необработени, къде понагласени или преразказани така, както на мене са ми допаднали и отговарят на моите представи за хумор, анекдотите, шегите и закачките на шопите ще допаднат, надявам се, и на всички влюбени почитатели и истински създатели на тази хумор, на хилядите читатели, които ще приемат сборника като свой.