Никола Анастасов
Смехът на шопа (3)

Дръж се, земьо, шоп те гази!

Учтив и деликатен е шопът. Преди да започне своите буйни танци, той се обръща към земята: „Дръж се, земьо, шоп те гази.“ Хем земята да разбере, че си има работа със свой човек, хем да се държи, та да не падне отговорността върху шопа, ако после стане нещо…

Избори

След като пуска бюлетина си, Пижо се запътва за дома. На един ъгъл го посреща група избиратели.

— За кого гласува бе, Пижо?

— За сговоро…

Вдигат се сопи и няколко чифта ръце. Олелия… Едва се спасява и налита на друга група избиратели.

— Пижо, за кого гласува?

Пижо помисля и за да се спаси, казва:

— За опозицията!

Удрят му и те няколко тояги. Видял се в чудо, той си тръгва, страхувайки се пак да го не тупат. И наистина, насреща му идва трета група. Преди онези да го питат, Пижо вдига ръце и вика:

— Удрайте, па ме не питайте.

Будни шопи

На предизборно събрание през 1931 година в едно шопско село правителственият кандидат агитирал хората да гласуват за него.

— Нашата власт не се съмнява, че родолюбивите шопи няма да се посрамят пред царя и Отечеството. Вие винаги сте били най-будните граждани на…

— Па-а, будни сме, та гладно спи ли се? — подхвърлил някой.

Доверил се

Попаднал Коце Митрин — известен гайдарджия и шегобиец в полицейското управление.

Колкото преди говорел Коце, толкова сега мълчал и не признавал нищо. Вкарали при него най-изкусния си агент, преправен като арестант.

— Мен скоро ще ме пуснат — шушнел след много увъртания провокаторът — поради застъпничеството на един големец, та можеш да поръчаш нещо за дома си…

— Кажи на жената — доверил се Коце Митрин — да премести оръжието, дето е закопано в градината, че е много плитко и ще го открият дъждовете.

Още на другия ден пристигнали в село няколко полицаи и прекопали цялата градина, но нищо не намерили.

— Ей-сега вече си излизам! — явил се пак провокаторът. — Поръчай друго нещо!

— Сега кажи на жената да насади картофите! — поверително пошушнал Коце.

Бивол и бацил

Живеело си мирно и тихо село Бояна и единствената му гордост били историческата му черква и по шопски упоритият кмет.

Към 1930 година в отсъствието на кмета дошла хигиенна комисия и след разни проби сложила край Боянската река табели:

„Водата съдържа болестотворни бацили! Ползуването забранено!“

— Как така? — сопнал се кметът, като видял това. — Да дойде комисията, я че им докажем, че нищо не разбират от бацили.

Дошла комисията и той ги завел на водопада над селото.

— Е, какви са ви аргументите срещу изследването на водата? — запитали от комисията.

— Е, па, ако пущиме тука от тоа скок един бивол, що че стане с него? — изстъпил се кметът.

— Ами ще се убие! — казала дълбокомислено комисията.

— Е, а бацило да не е по-як от биволо?

Професор и шоп

Професор ойдел на госкье на един шоп. Домакино поднесъл ракия. Пили по чашка, по две…

— Иии, тая пущинья бие право у главата — рекъл професоро.

— А менека у краката. Оно дека е слабо, тамо бие — пояснил му шопът.

Още от събота

На Буда от Мировяне у неделята била сватбата, а у понеделнико рано-рано се сдърпала със свекървата. Па й рекла:

— Море, оно ти се е набрало още от събота, ама а да видиме…

При бирника

Нане Вуте е повикан при бирника.

— Колко лева ще внесеш? — пита го той.

— Колкото мога, господин бирник!

— Колко можеш?

— Ич не мога, господин бирник! — отговаря усмихнат нане Вуте.

И он си цъка, цъка…

Пред сладкарницата на припек седят и разговарят дядо Иван Булаиреца и Мито Обозлията.

— Косех у ливаге. Ти знаеш, там расне трева до пояс. По едно време камбаната заби безотказно. Рекох си веднага — има нещо! Грабнах косата, та у село. А оно война се отворила. Мобилизираа ме и до вечерта ойдох. Три години се бих. Кога се изволних, веднага — право на ливагето, оти у зора си бех забуравил саато.

— И найде ли го?

— Найдох го! У тревата! И он си цъка, цъка…

След 50 милиона години

Подпрели с гърбовете си попукания зид на селкоопа, Геле Костин и Наско Мийн разгръщаха някакъв вестник. Край тях спря нане Ордо и попита:

— Бре, момчета, кво пише у вестнико?

— Е, па пише, дека след 50 милиона години Земята че спре да се върти…

— Бе, я и сега не усещам она да се върти, ама ега сме живи до тогай, да видиме! — заключил нане Ордо.

Дядо Захари

Веднъж, като си носел с кобилицата вода, го срещнала млада байловчанка и рекла да го подкачи:

— Дедо Зако, ама теб те бива и за невеста…

— Море — отвърнал веднага старецът, — и за две ма бива, ама нема.

Бастунът

Когато бил ерген, дядо Славе Петров въртял танеца на хорото и важно размахвал изпъстрения с шарки бастун. Но годините минавали и грохналият старец едва пристъпвал, като се подпирал с бастуна. Сред селото го забелязал дядо Йото от Ребръчката махала и решил да се пошегува:

— Бре, Славе, тогай носеше бастуна за ербаплък, ама сега па защо го носиш? Да се не подпираш, а?

— Не, да се варда от млади булки… оти много ме налитат! — отговорил старият шегобиец.

Писмо

Получил нане Леко писмо от брат си Коле, който наскоро постъпил в казармата, и решил да му върне отговор. Наплюнчил химическия молив и спокойно занизал буквите:

„Коле, пиша ти писмото бавно, оти знам, дека не можеш да четеш бърже…“

Молбата на Вуте

В аптеката влиза нане Вуте.

— Е те, господин аптекар, това са две рецепти, ама те молим да внимаваш, оти едната е за кравата, а другата е за жената, па да не ги объркаш, та да ми умре кравата!…

Юнак

Нане се фали у кръчмата пред съселяните:

— Нашата рода какви сме юнаци, ние мечки сме правили на нищо, та един Вуте… Помним, с брато ойдохме у гората за дърва, па таман апнаме и те ти мечка. Ама — колко камбанарията. Па като я фанаме с брато, он дръж, яз дръж… Кога после се върнах — от брата барем парцали останали, а от мечката — нищо…

Пари на баир

Гуне от Церецел и брат му търсят през нощта заровени пари на един баир при лошо време и вятър.

Гуне казва на брат си:

— Нане, а д̀идеме долу у ниското на завет, да копаме, се толкова пари че извадиме.

Шопска любов

— А бре, Митре, любиш ли се с некоя?

— Па че се любим, та нече си мачим душата.

— Е, па с коя се любиш?

— С Цона, на кмето щерката.

— Е, като я любиш, че я земеш ли за жена?

— Па оно и я така мислим.

— А нихните знаят ли, че се любите?

— Е, па я не знам и она дали знае, та камо ли нихните…

Никогаж

ВУТЕ: — Геле бе, виждал съм те вечер кьор-кютук пиян, па гледам не сменяваш паспорто! Ти не падаш ли?

ГЕЛЕ: — Я — никогаж! Я пием, додека не почнем да лазим.

Предвидливост

Пижо се връща у дома много пиян. Пижовица грабва остена и започва да налага неспособния да се отбранява съпруг и да му крещи. Пижо й вика:

— Барем не пищи мари, че ще кажат комшиите, оти я тебе тепам!

Лека му пръст

ШОП (към новодошлия в пивницата дядо Славе):

— Дедо Славе, знаеш ли, че наш Геле престана да пие?

ДЯДО СЛАВЕ: — Лека му пръст!… Кога е умрел?

Най-простото нещо

ВУТЕ: — Геле, оти нашите щангисти на секо състезание земат по толкова много медале?

ГЕЛЕ: — Е па те това е най-простото нещо. Оти непрекъснато дигат гири. Ората гледат, че дигат гири, и кво да ги праат — дават им медалите. Оно и у живото е така. Който си мълчи — нищо. Който дига гири, неговата е лесна. Е да земем например моата Пена. Она такива гири ми дига, като ме види, че й викам Нураир Нурикян.

Модерни времена

Нане Вуте, защо и ти копаеш?

— Е па… требе ми телефон.

— Толкова години караш без телефон, а сега — телефон! Защо ти е?

— Е, защо… Да дзвоним за волгата от АПК-то, да дойде да ме земе за работа, оти у фермата немат овчаре.

„Командири“ на… генерали

В кръчмата седят на една маса Торко Благио и Борчо Мишин. Торко бърза да се похвали:

— Кога бех у казармата, язе командувах сите офицере и генерале. Речем им „мирно, не шавай“ и они одма зимаа войнишка стойка.

— Как така бе, Торе? — пита изненадан Борчо.

— Е па нали бех шивач у казармата…

— Апа язе ги фатах за носо и дека си сакам, там можех да вода сите офицере и генерале! — хвали се на свой ред Борчо

— Нали бех бръснарин у офицерскио щаб…