Никола Анастасов
Смехът на шопа (10)

Бащин съвет

Овдовял Дочо Мурдата от Лознево. Имал дечурлига, имот, добитък, пък и още млад бил и решил да се жени. Както му е редът, отишъл при баща си за съвет.

— Тате, не може вече, ще се ожена — започнал още от вратата Дочо. — Деца, добитък, самотия, не може вече…

— Немой да си мачиш децата с мащеха, синко — рекъл старецът. — И да се смеят хората, че си взел повторкина. Ама и на това колай има: вземи като за прислуга некоя жена, ама да е над петдесет барем, та да не се смеят хората.

Дошъл след година старецът да види сина и внучетата и гледа — по двора на Дочо шетат две съвсем млади жени.

— Кои са тия бре? — попитал бащата.

— Ами-и, тате, ти нали рече да взема некоя жена около петдесетгодишна, да реди дома, ама като не намерих такава, зех тия две по двайсет и пет, та да не ти строша хатъра…

Зет

НАНЕ: — Вуте, ти чу ли? На Гелето щерката му довела зет.

ВУТЕ: — Е па що, лошо ли му е на Гелето?

НАНЕ: — А, на Гелето нищо му нема, ама кучето му много лае зета.

ВУТЕ: — Оти?

НАНЕ: — Оти тва е третио зет, дека му довежда щерката през таа година.

Казал истината

Мъжо, болна съм… Всичко ме боли! — оплакала се Мара на съпруга си Ристо.

— Не бой се! Не си целата болна, щом езико не те боли.

Шопски вервания

Кажи ми, Пендо, ти верваш ли, че има гяволе?

— Море, Пижо, какво да не вервам, кога съм се оженил за сестра им.

Нахалство

Господарката се обръща към слугинята си:

— За нищо те не бива, Пено! Тук аз работя повече, отколкото ти!…

— Е па, госпожа, не сека е родена за слугиня — отговаря Пена.

Между вакарелски свахи

Мари, свао, колко ти са убави и прилични дечурлигата…

— Е па гледай мене каква съм! — рекла майката.

— Само дека са много парцаливи и кирливи, свао.

— Кой е баща им мари? Видела ли си го опран и закърпен?

Диета вардя

Седят на пейката пред читалището трима-четирима нашенци, пушат лулите си и бистрят политиката. Пък слънцето, като грейнало гърбовете им, та ги удря на дрямка и лека-полека се умълчават.

— А-аа-аав! — прозява се шумно и нарушава тишината чичо Кола Мечков.

— Абе, Мечка, това ли ти е сичката култура?! — забелязва дълбокомъдрено Гьоре Горномахленеца. — Като зяеш, туряй лапата си на муцуната, ща ма лапнеш!

— Де, не бой се де! — кикоти се чичо Кола. — Знайш убаво, че вардя диета и шилешко не ям.

Интервю

След като дошли на власт цанковистите, пристигнал веднъж техен агитатор в Байлово, за да разбере какво е мнението на селяка за новото правителство. Отседнал в кръчмата на дядо Вълко и се опитал да влезе в разговор.

— Я ми кажи, байо, ама правичката, как сте, откак дойде новата власт…

— А-аа, нема що — почнал Харалампи. — От добре по-добре. Хеле пък откак пуснахте ситната сол на пазаро, на сух залък още не сме седеле…

Коньо мерси не руча

Секи ден бай Григор от Драгалевци превозва с каруцата си материали от Хладилника до вилните зони.

— Бай Григоре, откарай тоя чувал до Драгалевци — дума му един виладжия и не чака съгласието му: мята чувала, мята се и той.

Накрая слязъл от каручката, наметнал на рамо чувала и извикал:

— Мерси, бай Григоре!

— Мерси, мерси, ама коньо мерси не руча — рекъл Григор и го изпсувал.

Анто мецалото

Анто Мецалото се напил у Кътина, пошел си за Мировяне и паднал у сухата Червена река. Доста време полежал. Извила се буря, завалело дъжд, реката дошла. Он се сепнал. Обръща се на едната страна, обръща се на другата, па дума на водата:

— И оттука место има, и оттука… що идеш под мене!!!

Деликатен

На Пуне Енчов бабата умрела и он земал за погребението ракия на вересия от кръчмата на Кола Тасов. Минава време, но Пуне не плаща ракията. Кола го среща и го пита:

— Пуне бе, ти спиш ли?

— Спим си, защо? — учудил се той.

— Я не мом да спим. Сека нощ току сънувам твоята баба и она се ме пита: „Коле, Пуне плати ли ти ракията?“

Заслужен отговор

Един зевзек се пошегувал с нане Вуте на пазара:

— Бре, нане, много ти са големи ушите!

— Оно моите за човек са големи, ама твоите за магаре са много маненки — усмихнал се нане Вуте.

Новият икономически механизъм

СТОЙКА: — Ама, Пено, каква беше тая тупурдия у вас? Драхте ли се, клахте ли се?

ПЕНА: — А-а, не се драхме, внедрявахме новио икономически меанизъм.

СТОЙКА: — Е по кой начин?

ПЕНА. — По-рано Вуте, като земаше заплата, я му я зимах целата, а сеги он ми я дава сам.

Най-краткото събрание

Глашатаят: — Другари и другарке, имам да ви съобщавам нещо много важно! Тая вечере че се състои най-краткото събрание при следнио дневен ред:

Първа точка: Нане че критикува началнико!

Втора точка: Началнико че отговори на Нане!

Трета точка: Нане че се сбогува с колективо!

Прогнози

Бай Стойко и бай Спас чакат в стопанския двор полевъдния бригадир да ги разпредели за работа и разговарят.

— Снощи моето радио съобщи, че днеска времето че е убаво.

— Не е верно! Моето каза точно обратното — щело да вали дъжд!

— Сичко е възможно. Твоето радио сигурно е от друга марка.

Заради носа

Решили една група нашенци да си направят колективен спомен, отишли във фотото и се подредили като аптекарски шишета пред снимачния апарат. И както е редно, всички гледали напред, само наш Спаско стоял с обърната глава, в пълен профил.

— Я погледа насам, момче! — подвикнал му фотографът.

— Тц! — кимнал отрицателно с глава Спаско. — Носо ми е дълъг, ще пречи да се затваря албумо.

Неуспяла шега

Дъщерята на чичо Тане учи техникум в София, затова бае Стойко я задява:

— Миме, вече трета година учиш у градо, научи ли се по градски да говориш?

— Е, па! — отвърнало девойчето и усмивка цъфнала на лицето му.

Де е живо̀то

Един нашенец ми дума:

— Баш живо̀то е у градо!…

А я му отвращам:

— Оно си е така, ама ключо за таа работа е у село.

Върнал му го

Идва дядо Мила от Годеч в Бракьовци и пита кръчмаря Стоимен Милев къде живее кметът Георги Стефчов.

— А-аа, он се изсели към долнио край на селото — упътил го кръчмарят.

Дядо Мила тръгнал в указаната посока и скоро се озовал в селските гробища. Разбрал шегата на кръчмаря, той се върнал при него и му казал:

— Кметът ти праща много здраве и рече да ти кажа, че и за тебе има при него место да са заселиш.