Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
analda (2016)

Издание:

Никола Анастасов, Смехът на шопа

Литературна обработка: Никола Анастасов

Редактор: Йордан Костурков

Рецензент: Станислав Стратиев

Художник: Борис Димовски

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректор: Жанет Желязкова

 

Българска, I издание

ЕКП 07/9536226435/5605-165-84

Издателски №2223

Формат 60/84/24

Печатни коли 15,50

Издателски коли 9,64

Условно издателски коли 6,50

Тираж 80107

Дадена за набор на 18.III.1984 г.

Излязла от печат на 30.III.1985 г.

Издателство „Христо Г. Данов“

ДП „Георги Димитров“ — София

Цена 0,86лв.

История

  1. — Добавяне

Предговор
Шопите

Времето тече, времето не тече, а лети, и само за няма десетина години шопският пейзаж се измени пред очите ми. Изчезват магаретата, конете каруците, плетените огради, сиво-жълтите пътища, романтичните кривнати къщурки и се показват асфалтови пътища, магистрали, лифтове, трактори, автобуси, селскостопански машини, каменни площади с блеснали в светлина дворци — читалища.

И чезнат народни песни, танци, кавали и гъдулки — гръмват радиокасетофони и телевизори.

Чезнат пъстрите народни костюми с шарените престилки с гайтани и кърпи, с пъстри чорапи, а хората от Шоплука станаха съвременни, модерни граждани.

Така бързо всичко се променя, че хем ме радва, хем ми се ще да спра нещо, което си отива.

И ако всичко това, което изредих, не можеш да го задържиш, то има духовни, културни ценности, които сме длъжни да запазим и развиваме, а това са песните, мелодиите, шарките, танците и духовитостта на тоз „народ“. Като представител на съвета за култура на район „Девети септември“ се докоснах и постепенно потънах в плен на това шопско богатство. И основна цел в тази моя дейност стана да издирваме майките какви песни и танци са ни оставили, бащите какви хора са ни свирили и най-вече какви остроумия измисляли.

Много от нас са потомци на това жилаво, твърдо и понякога твърдоглаво племе. Яки като кремък мъже, весел, остроумен народ и най-важното… деликатен.

Много хипотези, теории и легенди се мъчат да обяснят как се е появило на земята шопското племе. Всички вие сте ги слушали, затова искам да ви запозная с една нова хипотеза. С името „шопи“ е била увековечена една жажда за знания, прогрес и развитие. Щом някъде ставало нещо, шопите били там първи. А другите, като ги видели, викали: „Ш-ш-ш… оп и те!“ Стане на друго място друго нещо — шопите пак там и пак: „Ш-ш-ш… оп и те!“ Това подвикване постепенно се сляло звуково и се получило „шопите“. Шопско даде на България чаровния Елин Пелин, който отвори вратите на българската литература и шопите влязоха в нея с целия си колорит, остроумие и изумителна жизненост. И казва Елин Пелин: „Най-веселите хора на света са шопите, защото това им е природата — да се веселят, да се смеят над слабостите си, да бъдат мъдреци.“

Никола Анастасов