Тим Коки
Катафалката, с която ти дойде (23)

23.

Пожарникарският пилон в жилището на Джулия ти позволява да се спуснеш от ателието в галерията, ако вече си горе. Но аз бях долу и използвах вратата.

Сю Китайката седеше зад рецепцията и четеше списание „Вилидж Войс“. Тя ме погледна и каза:

— Няма я.

През няколкото години, в които Сю Китайката отговаряше за галерията на Джулия, не я бях чул да произнесе нито една многосрична дума. Залагах й капани и й задавах подвеждащи въпроси, но Сю Китайката знаеше играта. И аз отдавна се бях отказал.

— Имаш ли представа къде е? — попитах аз.

— Не.

— Кога я очакваш да се върне?

— Не знам.

— А кога излезе?

— Не знам.

Разходих се из галерията, разглеждайки картините на Джулия. Веднъж тя ми каза, че обикновено не знае какво рисува, когато започва нова картина, а понякога — дори когато я завърши. И затова избира произволно имената им. Например „Господин Грийн яде велосипеда си“ или „Тунизийска палачинка, втора част“. Но Джулия подбира с вкус цветовете и създава красиви форми и мисля, че някои от най-хубавите й картини са неразбираемите със смешните имена. Между другото, има един колекционер, който още търси „Тунизийска палачинка, първа част“, която Джулия не си направи труда да му съобщи, че не съществува. Но другите й картини се продават по-добре. Повечето изобразяват онова, което се нарича съпоставителен размисъл — човек с кокошка вместо ухо, водопад, спускащ се от административна сграда или семейство пури на плажа.

Попитах Сю Китайката какво чете.

— Лайна — отговори тя.

Леля Били ме бе помолила да й помогна в следобедното поклонение. Ставаше въпрос за една от онези неприятни ситуации, когато смъртта — в случая на възрастна жена — принуждава двете враждуващи фракции на семейството да оставят оръжията и да се опитат да се съберат под един покрив — на погребалния дом — за час и нещо. Ще се изненадате, ако ви кажа колко много такива случаи имаме. Задачата ми не е както обикновено да уталожвам скръбта, а да й попреча да се намеси. Обикновено скандалът възниква в близост до ковчега. И горкият мъртвец лежи безпомощно там, без да е в състояние да направи нищо. Понякога двамата с Били се намесваме в тези караници, опитвайки се да разтървем враждуващите страни и обикновено приключваме с разкъсани дрехи.

В подобни случаи изключително полезна се оказваше мълниеносната мобилизация на леля ми. Не ставаха истински сбивания. Един-два пъти се наложи да потушим леки припламвания, но общо взето нямахме проблеми в това отношение. Веднъж дори бяхме почетени с изненадващото посещение на Еди Велвит. Издокарана в готически костюм и отрупана с пет килограма бижута, тя се приближи до ковчега, възхити се на трупа, стисна ръцете на неколцина опечалени, привлече гневните погледи на други и излезе от залата, като преди да си тръгне, се разписа в книгата за съболезнования.

Били и аз се бяхме паркирали пред телевизора. Леля ми се бе отдала на една от малките си мръсни тайни — сълзливите сериали. Тя е обсебена от тях. Убийства. Изнасилвания. Кръвосмешение. Незаконни аборти. Изневери. Били не може да им се насити. Понякога, в усилие да прикрие онова, което с готовност признава за просташко занимание, тя приготвя чай, кекс или богато гарнирани пасти за следобедната серия. Били прилича на херцогиня в публичен дом, докато седи, заобиколена от фин китайски порцелан и се кикоти на греховете, извършващи се пред очите й.

Тя ми обясняваше какво е станало в предишната серия, когато програмата беше прекъсната от извънредна новина. Голямата глава на Мими Уиг изведнъж изпълни екрана. Изражението й беше адски сериозно. Бавно и монотонно, тя съобщи, че Джеф Симънс е получил инфаркт и е откаран в болница „Джон Хопкинс“. Състоянието му било неизвестно, макар че по непотвърдени данни, любимият на целия щат говорител бил спрял да диша.

— На това му казваме, че е умрял — отбеляза Били. — Горката Хелън!

Тя имаше предвид майката на Джеф Симънс. Забелязах, че масата за карти е наредена и чака.

Мими Уиг призова гражданите на Балтимор да се молят за Джеф Симънс и сключи пръсти като за молитва, в случай че сме забравили как се прави.

После образът й изчезна и сапуненият сериал продължи.

— Онази е Глория — заговорнически прошепна Били и си наля още една чаша чай. — Мисля, че миналата година уби кмета. Или роди бебе от него. Вече не си спомням.