Арчибалд Кронин
Дамата с карамфилите (21)

XXI

Когато Катрин се прибра в пет и половина, изведнъж изпита чувството, че се бе случило нещо. Нанси бе облечена за излизане и навярно се беше върнала от обяда си с Бъртрам. Макар че не показваше с нищо, Катрин усети, че не е напълно спокойна. Отначало не й каза нито дума, само поръча да им донесат чай. Едва когато им поднесоха чая, тя се обърна към Нанси със загриженост:

— Е, какво има? Да не би договорът да е пропаднал?

Нанси пушеше замислено.

— Не, договорът е подписан.

— Тогава какво е станало?

Племенницата й замълча за миг.

— Ако говорим с езика на романите, мила — заяви тя най-сетне, — току-що направих най-голямата жертва в живота си.

— Жертва? — повтори Катрин поразена. — Заради кого?

— Заради кариерата си — отговори Нанси, като наблягаше на думите си.

Катрин остави чашата си и смръщи вежди.

— Ще ми обясниш ли най-после каква е работата?

Погледът на Нанси стана унесен, но тя се овладя.

— Върнах свободата на Крис — каза тя, — завинаги.

Настъпи дълбоко мълчание. Поразена от онова, което чу, Катрин почувства как започва да трепери, как лицето й се сгърчи. Изведнъж в нея се развихри ураган от най-различни чувства — гняв, съжаление, възмущение и страх — главата й се завъртя.

— Нанси — извика тя строго, — престани да се шегуваш и ми кажи най-после какво става!

Нанси бе втренчила поглед в пепелта на цигарата си.

— Безполезно е да се нервираш, жертвата е направена. Или Крис, или кариерата ми. Трябваше да избирам. А аз никога не бих се отказала от призванието си.

— Но ти винаги си твърдяла, че женитбата ти с Крис няма да попречи на кариерата ти — възрази Катрин.

— Вече не мисля така, от снощи.

Всякакво друго обяснение беше излишно. Катрин разбираше всичко, но не искаше да го приеме. Тя настоя:

— Не можеш да направиш това, Нанси! Главата ти е замаяна от снощния успех и от всички тези събития. Истинско безумие е да се откажеш от щастието си!

— Кой ти е казал, че се отказвам?

— Зная го — отговори Катрин сериозно, — защото мога да преценя!

Нанси й хвърли бърз и изразителен поглед.

— Не, ти не можеш да прецениш, защото се отнася за мен. Една жена не може да съчетава успешно брака с театъра. Стотици пъти са опитвали, но не са успявали. О, помня какво казвах преди… Безполезно е да го повтаряме. Пощадих Крис, но с теб, Катрин, искам да бъда съвсем искрена. Тази промяна е последица от успеха. Пред мен се разкрива всичко — една изключителна кариера, триумфът.

В гласа й прозвучаха глухи, особени нотки:

— Един ден аз ще бъда голяма, много голяма артистка…

— Не бъди толкова сигурна — прекъсна я рязко Катрин. — Много хора са мечтаели за това също като теб.

— При мен е съвсем друго нещо — отвърна Нанси унесено. — Аз ще се изкачвам все по-високо. Уверявам те, че един ден ще ме видиш в ролята на Офелия.

Катрин си спомни думите на Изард, критика. Обзе я примирение, но при все това реши да направи последен опит и затова рече умолително:

— И ако в края на краищата постигнеш този голям успех, тогава какво ще стане? Ще бъдеш ли по-щастлива? Успехът невинаги означава щастие. Зная, че това ти се струва безсмислено, но е вярно, ужасно вярно. Аз съм по-възрастна от теб, мила, и познавам живота. Имам голям опит. Ти говориш за кариерата си. Виждаш ли, аз също направих кариера и заради нея пожертвах всичко. Повярвай ми, не си заслужава труда. Ако сега трябва да започна отначало, ще предпочета да имам собствен дом, дори в най-бедното предградие, деца и някой, който да ме обича на старини, отколкото всичката слава на света.

Катрин млъкна притеснена. Невъзмутима, Нанси я гледаше съчувствено и в същото време дръзко.

— Ти схващаш така нещата — каза тя разсеяно. — Аз мисля по-другояче от теб.

— Ще се разкайваш.

— Не, никога! — възрази Нанси.

Настъпи мъчително мълчание. Катрин гледаше тъжно племенницата си. Тя беше сразена, но все още не се признаваше за победена.

— Кажи ми, Нанси, не обичаш ли вече Крис?

— Напротив, много го обичам. Но все пак, недостатъчно. Има нещо, на което държа повече, отколкото на него и затова трябваше да се разделим.

— Не мога да повярвам в това, което казваш — промълви Катрин, — особено когато се отнася за теб.

Нанси стана, лицето й беше непроницаемо.

— Съжалявам, че оставаш с това впечатление, мила! Тъжно е, но няма какво да се прави. Всеки трябва да живее своя живот. Аз избрах този път. Това е всичко!

Тя погледна часовника си, отметна косите си назад със спокойно движение и влезе в спалнята.

— В седем трябва да бъда в театъра.

— Нанси! — извика Катрин умолително.

Ала племенницата й вече не я чуваше. Вратата се бе затворила с глух шум. Този шум, в който се съдържаха толкова безполезни усилия, засегна Катрин в сърцето. Тя беше направила всичко, за да накара Нанси да се откаже от решението си, но не бе успяла. Може би грешеше, но за нея тя беше едно разглезено и своенравно дете, което разбиваше живота си и се хвърляше заслепено в нещастието с ръце, протегнати към сапунените мехурчета на своите самоизмами. Катрин потрепери. С тъжно умиление тя си припомни деня, в който Нанси, малко самотно създание, беше дошла при нея. Тя беше смазана, но очите й бяха сухи. С каква любов бе отрупала племенницата си! Колко планове, колко жертви, с надеждата да я направи щастлива!

Въздъхна дълбоко. Сърцето й се късаше при мисълта, че Нанси беше изоставила Крис. Катрин имаше отчайващото чувство, че е загубила и двамата… И все повече и повече изпадаше в състояние на безпомощност.