Арчибалд Кронин
Дамата с карамфилите (17)

XVII

Завръщането в Ню Йорк беше едно мълчаливо мъчение. Крис мълчеше, свил се в единия ъгъл на колата, а Катрин гледаше втренчено през прозореца. Лицето й беше бледо, а под очите й се бяха очертали тъмни кръгове.

Катрин сама не знаеше как успя да стигне до стаята си, без да изгуби съзнание.

Беше пет часът. Нанси се бе върнала от театъра и беше довела Бъртрам, Паула Брент и Джон Сидней. Бяха изпили вече по няколко коктейла и Нанси, която изпразваше весело третата си чаша, изпадна в истински възторг, когато видя Крис.

— Здравей, мили! — провикна се тя радостно. — Очаквах те едва утре. Чудесно е, че си дошъл по-рано! Ела да те целуна!

Това приповдигнато състояние попречи на Нанси да забележи мъчителното колебание на Мадн, когато той прекрачи прага. Тя не подозираше и за мъчителната борба, която се водеше в него, когато се приближаваше към нея. Младото момиче се спусна към него, обгърна врата му с ръце и притисна устните си към неговите.

— Колко хубаво е, че си тук — въздъхна тя щастливо. — Днешният ден беше толкова уморителен! Бъртрам се отнася към нас като с кучета, имах нужда да чувствам присъствието ти близо до мен.

Страните й бяха розови, очите й сияеха. Тя го привлече към себе си и го изгледа с доволна усмивка. Катрин беше извърнала очи, все още бе бледа, но вече се беше овладяла. Само лекото потрепване на устните й издаваше мъката й.

Изтегната удобно в едно кресло, Паула Брент изгледа с изненада двамата новодошли.

— Откъде идвате? Изглеждате премръзнали, сякаш слизате от планината.

Катрин почувства как всички погледи се обърнаха към нея.

— Точно така — каза тя спокойно, като сваляше ръкавиците си, — бяхме в планината. Обядвахме горе, над Хъдсън. Беше прекрасно в този снежен ден.

— В планините на Хъдсън? — повтори Сидней недоверчиво. — Каква смелост в този студ!

— Напротив, намирам, че е много интересно — възрази Паула. — Видяхте ли лавини? Джон, дай ми една цигара.

Катрин леко се изчерви. Бъртрам също я наблюдаваше, но тя със спокойна увереност се приближи до Нанси и седна до нея.

— Значи ти си имала днес тежък ден?

— Просто ужасен за всички ни — каза Нанси. — Слава богу, че започваме в понеделник. Бърти се отнася с нас като с циркови животни. Вече го споменах, нали? Ако откажем да играем, заплашва ни камшик! Но сега съм толкова щастлива, че Крис се върна. Ще излезем всички заедно, нали, и ще прекараме една хубава вечер. Ще бъде прекрасно. Вземи един коктейл, Катрин.

Тя отказа. След чистия леден въздух на планината едва понасяше тази задушна и опушена атмосфера. Забеляза, че и Мадн не пиеше нищо. Тогава Катрин се обърна към Бъртрам:

— Доволен ли сте от репетициите?

Той се засмя, протегна ръка и когато лицето му стана непроницаемо, се вгледа във върховете на обувките си.

— Кога съм бил доволен? Но има нещо, което мога да ви кажа, и то е, че вашата дръзка племенница все пак не е лишена от талант.

Нанси изкриви лицето си в шеговита гримаса.

— Похвални думи от арбитъра! Включете радиото. После ще излезем всички заедно.

Сидней се приближи до радиоапарата. Нанси пусна Крис, за да начерви устните си. С умели движения тя нанасяше червилото, което беше със същия цвят на лака на ноктите й.

За сетен път Катрин се възхити от очарованието и жизнеността, които се излъчваха от лицето й. Може би веждите й бяха малко повече оскубани и устните твърде подчертани, но челото й беше високо, а очите й изключително красиви. При все че движенията й бяха пресметнати, Катрин търсеше в тях само онова, което беше неволно и непресторено. Тя потрепери. Не, никога не би могла да й причини зло. Нанси сигурно си имаше недостатъци, може би беше егоистка и студена, но все пак бе още дете. По-късно вероятно ще узрее и дълбоко вкоренените в нея качества ще се развият. Женитбата й с Крис ще й разкрие нови хоризонти и преди всичко тогава тя ще си изгради съвсем други схващания за живота.

— Какво ще кажете? Ще дойдете ли? — запита Нанси. — Бихме могли да вечеряме в „Рейнбоу“, сетне да отидем да чуем новите тиролски певци.

Лицето на Мадн беше непроницаемо. Той каза с явно усилие:

— Нямам желание да изляза тази вечер, Нанси.

— Струва ми се — подхвърли Паула през рамо, — че планинарите са малко уморени!

— Но, мили — възрази Нанси с изражение на сърдито дете, — не бива да разочароваш твоята малка! Бейби ще бъде много мила със своя голям приятел.

Дори Бъртрам избухна в гръмък смях. Наистина беше много смешно да гледаш как Нанси имитира много сполучливо глезенето на американките. Единствено Крис, който гледаше упорито в пода, не се присъедини към общото веселие. Той чувстваше върху себе си погледа на Катрин. Най-после Мадн кимна с глава в знак на съгласие и стана.

— Добре, Нанси, ще дойда.

Малката компания се приготви да тръгва. Нанси хвана за ръка Крис, Бъртрам помогна на Паула да облече палтото си. Но Катрин под предлог, че я боли глава, не ги последва. Тя искаше Нанси и Крис да бъдат сами. Младата жена отправи молитва към небето всичко помежду им да се уреди и тази молба се изтръгна искрено от сърцето й.