Орсън Скот Кард
Следотърсачът (25)

Глава 25
Заменим

Когато Рам се събуди, в стаята грееше дневна светлина.

Не се чувстваше изтощен. Когато се будеше, винаги възприемаше заобикалящата го обстановка с най-голяма яснота. Затова веднага разбра няколко неща. Той не се намираше на борда на кораба, защото там нямаше дневна светлина. Това означаваше, че или някаква злополука е прекъснала пътешествието, или то бе свършило и сега той се намираше на новата планета.

— Добре дошъл на Градина — приветства го заменимият.

— Значи новата планета вече има име? — попита Рам.

— Име, което може би е по-скоро израз на надежда, отколкото описание, Рам. Атмосферата все още се възстановява от проблемите, свързани с удара на група извънпланетни обекти преди около двеста години. Това събитие е унищожило живота на нея и ние бяхме принудени да я заселим отново от нашите запаси от земна флора и фауна. Но както виждаш, слънцето вече грее достатъчно ярко. То поддържа фотосинтезата и растителността се развива буйно. Време е да основем колонията.

Рам стана от койката си.

— Аз първият съживен ли съм?

— Както е по план.

— По план? — учуди се Рам. — По план аз трябваше да бъда събуден непосредствено след като напуснем орбитата на Земята. По план аз трябваше да бъда в съзнание по време на скока. Предполагаше се, че аз трябва да взема някои решения.

— Имаше решения, за чието вземане трябваше да бъдеш събуден при нужда. Но нямаше нужда от теб и затова не те събудиха.

— Не ми се вярва това да е било оставено на вашата преценка.

— Ако смяташ, че има нещо нередно в начина, по който изпълняваме програмите си, ще проведем диагностика.

— Без независим инспектор? Системата наистина ли е проектирана така, че при срив да го открива сама?

— Ако в нашата система се получи срив, ние ще докладваме достоверно факта. Ние нямаме самозащита, която да ни накара да мамим теб или себе си. Докато в момента ти прилагаш самозащита. Мислел си, че ще бъдеш необходим по време на пътуването, а сега откриваш, че не си бил. Това те натъжава.

— Това ме кара да се тревожа за вашето функциониране, тъй като в първоначалните години на колонизацията, докато пристигнат новите запаси и колонисти от следващите рейсове, ние много ще зависим от вас.

— Това, което ти наричаш „тревога“, е стандартен отклик на приматите при откритието, че не са в алфа позиция. Подобна тревожност може да доведе до избухвания като това, с което те доказват превъзходството си. Затова нека те уверя: първо, нямаме записани данни за това някое човешко същество някога да е умирало непосредствено от смазване на егото, макар да е известно, че това подбужда към много рисковано поведение в опити за възстановяването му. Второ, сега, след като си вече буден, ти всъщност си алфата. Отсега нататък ние получаваме нарежданията си от теб, в рамките на нашите програми.

— В рамките на вашите програми.

— Както вече казах.

— А какви са тези рамки?

— Да те информирам за рамките не влиза в рамките на нашите програми.

— Значи аз съм алфа, освен когато вие ми кажете, че не съм.

— Докогато ти си упълномощен да ни контролираш, ние сме под твой контрол.

— Но моят контрол върху вас не включва способността да откривам кои страни от вашето поведение не мога да контролирам.

— Успокояването ти след смазването на твоето его изглежда твърде трудно.

Рам обмисли възможните резултати, ако заменимите решат, че смазването на неговото его достига нива, които биха го подбудили към твърде рисковано поведение.

— Не — отрече той. — Просто се опитвах да си изясня нещата. Скокът успешен ли беше? Без произшествия?

— Самият скок беше произшествие. Но бе извършен точно в рамките на физичните закони. Много знания получихме от данните, събрани по време на скока.

— Но сега сме тук, здрави и читави — огледа се Рам. — Ние сме в един от преносимите заслони, но не виждам признаци за използване на животоподдържащи системи.

— Атмосферата е годна за дишане без апарат.

— А другите колонисти?

— Изнесохме ги на повърхността на Градина и те са готови за пробуждане. Чакаме само твоето нареждане.

— Колко… почтително от ваша страна.

— Ироничният ти тон ни подсказва да се запитаме какво ли е истинското значение на думите ти.

— То не е в рамките на вашите програми.

— Пак ирония — отбеляза заменимият. — Знам това, защото всички значения и намерения, които можеш да вложиш, по определение са включени в рамките на нашите програми.

— Нека видя този свят и тогава ще започна да вземам решения за пробуждането на колонистите.

И той позволи на заменимия да го изведе навън, на яркото слънце. Около десетина бели пластмасови постройки блеснаха пред очите му, но не го заслепиха. Те бяха заобиколени от стотици акри посеви. Наближаваше времето за събиране на реколтата.

— Поработили сте — отбеляза Рам.

— Програмирани сме да проверим дали почвата е подходяща за обработване и климатът — поносим, и да засадим реколта, която да е готова за събиране. Колонистите ще започнат да се учат как да я събират, да я подготвят за съхранение без замразяване и да обработват нужните дажби за непосредствена консумация.

— След като сте извършили всичко това без човешка помощ, защо просто не продължите?

— Това не е колония на заменими. Идеята е Градина да бъде заселена с човешки същества така, че шансовете за оцеляване да се увеличат максимално, дори и нивото на технологиите, които могат да се поддържат на място, да спадне.

— Няма ли да изработите резервни части за себе си и за всички останали машини?

— Ние сме програмирани да заселим Градина с човешки същества така, че шансовете за оцеляване да се увеличат максимално, дори и нивото на технологиите, които могат да се поддържат на място, да спадне.

Значи нямаше да получи по-подробни обяснения от това. Рам нямаше друг избор, освен да приеме, че на някакъв етап заменимите ще оттеглят помощта си и засяването на посевите, събирането на реколтата и съхраняването на хранителните запаси ще преминат изцяло в ръцете на колонистите. Рам нямаше да може да контролира заменимите и нямаше да разбере нищо друго освен онова, което те пожелаят да му кажат. По всяка вероятност те вече го лъжеха. Което означаваше, че животът тук до голяма степен щеше да е същият като на Земята, а заменимите щяха да изпълняват ролята на правителство или поне на ръководство. Изглежда Рам беше просто фигурант — щом насъщният му хляб зависеше от заменимите.

А щом заменимите бяха програмирани да излязат от употреба едва след като научат човешките същества да разчитат сами на себе си, значи това нямаше как да се случи по-рано.

— Хайде, приятелю — подкани той заменимия. — Да събудим хората.

Мъжът, който приличаше на Бащата, седеше със скръстени крака на земята, а срещу него бяха седнали Риг и Умбо. Парам беше до Умбо, а Самуна и Оливенко — от другата страна на Риг. Също като в училище във Водопаден брод.

— Досега не съм му разбрал и дума — оплака се Умбо.

— Никога досега не съм чувал този език — заяви Риг.

— Според мен той не е Баща ти.

— И да е, напълно ме е забравил. Ти да забеляза някакви признаци, че ме е разпознал?

Мъжът, който приличаше на Бащата, вдигна ръка с разтворена длан, за да ги накара да млъкнат. После посочи Стената и произнесе нещо, което звучеше така:

— Очто-жек-го-боишта-джонг-нк.

По въпросителното му изражение Риг се досети какъв е въпросът: „През Стената ли минахте?“. Затова кимна, после посочи себе си и спътниците си поред, с жест посочи, че са били отвъд Стената, а после с два пръста показа, че са извървели пътя оттам до сегашното си място. И обясни с думи:

— Ние бяхме от другата страна на Стената, преминахме през нея и дойдохме тук.

Мъжът, който приличаше на Бащата, кимна и замижа.

Няколко мига по-късно отвори очи.

— Това ли е вашият език? — попита той.

— Да — отвърна Риг и по въздишките на другите разбра, че и те почувстваха огромно облекчение. Вече беше възможно да разговарят с човека.

— Значи сте преминали през Стената — продължи мъжът, който приличаше на Баща му.

— И ти също — рече той.

— Аз не съм — отрече мъжът.

Риг посочи себе си, Парам и Умбо и каза:

— Ние те познавахме там. Забравил ли си ни?

Мъжът, който приличаше на Баща му, тръсна глава.

— Аз не съм преминавал през Стената, откакто тя бе създадена преди единайсет хиляди години. Вие несъмнено ме бъркате с някой от вашите местни заменими.

Риг се спогледа с останалите.

— Заменими ли?

— Вашите местни заменими не са ли ви разкрили своята истинска природа?

— Мисля, че не, май — отвърна Риг.

— Със самостоятелни усилия ли преминахте през Стената?

— Да — потвърди Риг. Беше твърде сложно за подробни обяснения.

— Не виждам машини — изтъкна заменимият. — Забелязвам, че Стената все още си е на мястото, значи не сте я изключили.

Спогледаха се отново.

— Тя може ли да се… изключва? — попита Умбо.

— Минали сте през Стената, без да я изключвате — повтори заменимият. — И без машини. И без да познавате истинската й природа.

— Ти какво искаше да кажеш с това, че „местните заменими“ не са ни разкрили „истинската си природа“? — изръмжа Самуна.

— Всичко зависи от това как сте преминали през Стената — отвърна заменимият.

— Всичко зависи от твоя отговор на въпроса ми — поправи го Самуна.

— Ще отговоря на въпроса на първия човек, овладял Стената и преминал през нея.

— Направихме го заедно — обясни Риг. — Ние с Умбо съчетахме способностите си, за да мога да се върна във време, когато Стената не е съществувала, и да преведа със себе си през нея тези двама мъже. Но накрая те изведоха мен.

— Ами тези двамата? — заменимият посочи Парам и Умбо.

— Не съм сигурен как точно са го направили — отвърна Риг. — Мислех, че докато стигнат тук, ще минат няколко дни или дори седмици, а всъщност те явно са ни изпреварили, въпреки че тръгнаха след нас.

— След като Парам ни направи невидими, аз се върнах около две седмици назад във времето и преминахме спокойно през Стената.

— А как преминахте през нея? — поинтересува се заменимият.

Умбо погледна безпомощно Парам, а тя на свой ред погледна Риг.

— Тя умее едно нещо, което нарича „забавяне на времето“ — обясни брат й. — Тя сякаш съществува само в отделни миниатюрни частици от секундата, а между частиците има празно пространство. Затова придвижването през пространството й отнема извънредно много време, защото постоянно прескача малки времеви интервали.

Заменимият мълчеше.

— Както и да е — когато сестра ми прави това, въздействието на Стената намалява значително и затова тя е успяла да преведе себе си и Умбо през нея. Очевидно са тръгнали преди около две седмици и… какво, тук ли ни изчакахте?

— Няколко дни — отвърна Умбо.

— Това ми изглежда необяснимо — обади се заменимият. — Аз дойдох тук преди няколко дни, когато получих предупреждението, че хора са проникнали в Стената, но вас ви нямаше.

— Тук бяхме — възрази Умбо.

— Видяхме те — додаде Парам.

— Не чу ли Умбо да казва, че Парам ги е направила невидими? — намеси се Риг. — Когато се придвижва напред във времето, тя не отразява достатъчно светлина в никоя частица от секундата, в която съществува, и това не позволява на човешкото око да я забележи.

— Ние нямахме храна и вода и затова прескочихме дните, докато пристигнете вие — обясни Умбо. — За нас това бяха, по грубо предположение, петнайсетина минути.

— Значи сте жадни? — попита Оливенко.

— Малко — призна си Парам, — но можем да почакаме още.

Риг погледна през Стената. Там, на повече от миля, войниците на майка му и Гражданин продължаваха да размахват железните лостове.

— Значи вие двамата в момента вече не сте там? — попита той.

— А, там сме — отвърна Умбо. — В момента скачаме от скалата. Бяхме стигнали горе-долу до средата, когато ни върнах две седмици по-назад. Значи ще е вдругиден, мисля.

— По̀ вдругиден — поправи го Парам. — Майка ни явно не би им позволила да се откажат и да си тръгнат, а аз вече не издържах да забавям времето, така че Умбо ни спаси живота.

— Но тя преди това спаси моя, като ни накара да изчезнем! А ти спаси и двама ни, като ми даде знак да ви върна в настоящето. Много щедро от твоя страна. Дано не е било прекалено ужасно да изминете последната част от пътя без никаква помощ.

Оливенко потръпна.

— По-страшно нещо няма!

— Преминали сте през част от Стената без никаква помощ?

— Последните петдесетина крачки — уточни Оливенко.

— А после се върнаха да изведат мен — додаде Риг. — Аз паднах и се предадох и те ме изнесоха.

— След като сте минали през Стената, сте се върнали в нея, за да изведете това момче? — попита заменимият.

Оливенко и Самуна му отвърнаха едновременно:

— Ние сме войници! — заяви Самуна.

— Той е наш приятел! — обясни Оливенко.

После се спогледаха и казаха в един глас:

— Каквото каза той!

И избухнаха в смях.

— Тогава вие и петимата сте твърде забележителни човешки същества, защото всички по свой начин сте извършили невъзможното.

— Значи ни вярваш? — попита Парам с невярващи нотки в гласа.

— Докато ми обяснявахте, аз се свързах с активния заменим от вашия предишен ограден свят. Той ме уверява, че всички вие сте способни да вършите онова, което твърдите, че сте извършили.

Той посочи Парам.

— Ти можеш да правиш микроскокове в бъдещето.

После и Умбо:

— Ти умееш обратното, да ускоряваш нечие време така, че на човека да му се струва, че заобикалящото го течение на времето се забавя. И очевидно си се научил да правиш в ограничена степен онова, което може той — сочеше Риг. — Той е истинският пътешественик във времето. Всяко минало пред него е настояще и той може да избере времето на всяко живо същество и да се присъедини към него в неговото време и да се завърне в „настоящето“, в което е пребивавал последно.

А после, за учудване на всички, посочи Самуна и Оливенко.

— Вие и двамата в различна степен притежавате мощна естествена съпротива срещу полето на Стената. Обикновените човешки същества не могат да го понесат. След няколко секунди волята им изчезва, те полудяват, лягат и умират. Може би са способни да изминат десетина крачки, но само толкова.

Оливенко и Самуна се спогледаха, а после погледнаха и останалите.

— Каква е вероятността двамата да имаме едни и същи… — започна Оливенко, а в същото време Самуна заяви:

— Сигурно тази способност се среща доста често…

— Това е рядка способност, но активният заменим от вашия предишен ограден свят ми казва, че вашата чувствителност към полето привлича онези, които могат да го манипулират, като тези тримата тук. Не е изненада, че хората с такива способности се намират един друг. Или поне така твърди активният заменим от вашия предишен…

— Говориш за Баща ми — прекъсна го Риг.

— Да — отвърна заменимият. — Той потвърждава, че е заменимият, който ти си наричал свой Баща.

— Но той умря.

— В оградените светове, където заменимите продължават да се представят за човеци, е необходимо от време на време да се преструват, че умират. Така хората не забелязват, че те не остаряват — обясни заменимият.

— Тогава какво си ти? — попита Умбо.

— Машина — отвърна заменимият.

Риг необяснимо се преизпълни с чувство, но за негова изненада то не беше гняв. По-скоро беше тъга. Разтресоха го ридания. Не знаеше защо плаче, но и не можеше да спре.

— Съжалявам, аз…

Умбо сложи ръка на рамото му.

— Баща ти не е мъртъв.

— Машина… — обърна се Риг към заменимия, когато овладя риданията си. — Трябваше да се досетя. Ти не оставяш диря! Нито ти, нито Баща ми.

Парам му се усмихна.

— Значи и ти си бил отгледан от лъжец и чудовище, което се е преструвало на човек.

Риг избърса сълзите си и също се усмихна.

— Още нещо, което ни свързва.

— Заменимият, който ти наричаш свой баща, не е чудовище — рече му заменимият. — Той е слуга на човечеството.

— Той ме е лъгал всеки ден от живота ми!

— Излъга и мен, и Парам — додаде Умбо.

— Той ви е обучил и подготвил — напомни им заменимият. — Вие сте първите човешки същества, преминали през Стената.

— Освен Кносо Сисамик — намеси се Оливенко.

— Кой? — попита заменимият.

— Техният истински баща — посочи Оливенко Парам и Риг. — Той ме накара да го упоя и преплава с лодка Стената в Големия залив.

Заменимият поклати глава.

— Упойващите вещества не пресичат въздействието на Стената. Когато е стигнал от другата страна, той е изгубил всякаква способност за свързано мислене.

След малко додаде:

— Активният заменим от вашия предишен…

— Наричай го Златния мъж — прекъсна го Парам.

— Златния мъж ме уверява, че случаят е бил точно такъв. Заменимият от оградения свят, в който е навлязъл той, е постъпил съгласно политиката и на баща ви веднага му е била приложена евтаназия.

— Евтаназия? — попита Умбо.

— Убили са го — поясни Оливенко.

— Личността Кносо вече не е съществувала — възрази заменимият. — На този етап мозъкът в онова човешко тяло е имал едно-единствено желание и то е било да умре незабавно.

Сега бе ред на Оливенко да заплаче. Той се преви, захлупил лицето си в шепи, а Самуна сложи длан на гърба му.

Парам се взираше в заменимия.

— Защо да вярваме на всичко, което ни казваш?

— Защото сте първите човешки същества, преминали през Стената — отвърна той.

— Е, и?

— Сега вече командвате вие.

— Какво командваме? — попита Риг.

— Мен — отвърна заменимият.

— А какво значи това? — попита Умбо.

— Значи, че каквото и да ми наредите, аз съм длъжен да го извърша, ако е в рамките на способностите ми.

— Това е безумие — рече Парам. — Той ни лъже. Никой от вас ли не разбира? Той не може да се подчинява на всички ни. Ами ако му дадем заповеди, които си противоречат?

— В това има смисъл — отбеляза Самуна.

— Аз се подчинявам на първия човек, постигнал технологията, чрез която да премине през Стената.

— Първите двама преминали са Парам и Умбо — отбеляза Риг.

— Заслугата е на Парам — изтъкна Умбо. — Аз само я придружавах.

— Не сме първите — отрече Парам. — Видяхме как вие тримата минавате през Стената, преди да скочим от скалата.

— Мисля, че няма да ни е лесно да определим кое е било „преди“ — заключи Умбо.

Заменимият се колебаеше. Сега Риг разбираше защо се бави. По някакъв начин той разговаряше с Баща му.

— У кого от вас са камъните? — попита най-сетне той.

Риг погледна Умбо, но после се сети, че той му беше дал камъните, преди да преминат през Стената. Бръкна в панталоните си и извади кесията.

— Тези ли?

— Деветнайсет камъка? — попита в отговор заменимият.

— Осемнайсет — отвърна Риг и постави отворената кесия пред него.

Заменимият се наведе и ги заразглежда, но без да ги докосва.

— Защо един липсва? Ти не си го поставил на мястото му.

— Той стана собственост на Революционния съвет. Или може би на слугите на генерал Гражданин — обясни Риг.

— Опитахме се да си го върнем, но се наложи да се махнем от града — додаде Умбо.

Заменимият кимна.

— По-нататък ще ви потрябва — рече той. — За щастие липсва точно вашият.

— Не са ли мои всичките? — попита Риг. — Или… наши?

— Имам предвид този, който ви позволява да изключите Стената около вашия ограден свят, света, в който сте се родили.

— Камъните изключват Стените? — попита Самуна. — Значи ние сме разнасяли…

— Не бихте могли да изключите собствената си Стена, докато не бъдат изключени всички останали — поясни заменимият. — При всички случаи щяхте да го използвате последен. Значи, когато всички останали Стени паднат, ще се върнете у дома, ще вземете последния камък и ще изключите и последната Стена.

— Ние ли? — попита Парам.

— Но защо иначе да минавате през Стената?

— За да се спасим — отвърна Риг. — Оттатък има хора, които се опитват да ни убият.

Умбо се наведе назад, за да погледне пак през Стената към мястото, където стояха майката на Риг и генерал Гражданин, яхнали конете си.

— Не се ли сещат да погледнат насам и да видят, че ние с Парам сме вече тук? — рече той.

— И през ум няма да им мине — увери го Парам.

— Самуна и Оливенко затулват и двама ви — обясни Риг. — Те не могат да ви видят, освен ако не надникнете над тях.

Заменимият посочи на Риг да прибере камъните.

— Значи на вас ви е напълно неизвестно защо сте дошли тук?

— Не — отвърна Риг, докато прибираше камъните. — Съвсем наясно сме защо сме тук. Само не знаехме ти защо мислиш, че сме тук, и защо Баща ми… Златния мъж… защо той ми е дал камъните и ни е пратил по този път.

— Сега ние сами избираме своите цели — заяви Парам.

— Да видим как ще ви се получи.

И заменимият стана да си върви.

— Чакай! — извика му Самуна.

Но заменимият не спря.

— Кажи го ти — обърна се Самуна към Риг. — Риг, ти го накарай да спре.

— Чакай — произнесе Риг. — Върни се.

И заменимият се върна.

— Много ми е неприятно — измърмори Риг, докато той вървеше към тях. — Не искам да командвам никого.

— Ако това може да ти е утеха, над нас нямаш никаква власт — успокои го Умбо.

— Твоята помощ ни е нужна, за да оцелеем тук — обясни Риг на заменимия. — Ние не говорим тукашните езици.

— Говорите ги — увери го заменимият.

— Преди не ти разбрахме нито дума!

— И въпреки това всички езици, които се говорят по света, се срещат в границите на Стената. Ако не беше така, тя нямаше да може да ви говори.

— Значи Стената знае всички езици.

— А след като сте преминали през нея, и вие ги знаете — обясни заменимият. — Може би ще е нужно време, докато всеки конкретен език се разпознае и се пробуди във вашата памет, но той ще присъства там.

— Гладен съм. Писна ми от приказки — заяви Самуна.

— Да се махаме от очите на генерал Гражданин и неговите смешници — подкани ги Оливенко. — Аз приключих с тях.

— Засега — напомни му Парам. — Докато се върнем.

— Но защо да се връщаме? — попита Самуна.

— За да вземем последния камък и да изключим и последната Стена — отвърна тя.

— Значи мислиш, че трябва да изпълним онова, което заменимите са решили да извършим? — попита Риг.

— Мисля, че няма да ни оставят на мира, докато не го направим — отвърна тя. — Мисля, че това предполагаемо подчинение е измама и че те ще продължат да ни управляват така, както са ни управлявали от самото начало.

— Ако някой е забравил, не всички хора в другите оградени светове са добри — напомни Оливенко. — Дори в нашия собствен ограден свят не всички са добри. Как би постъпил генерал Гражданин, ако Стената изчезне сега?

— Ще дойде тук и ще ни избие всичките — рече Умбо.

— Ако аз го убия пръв, няма — заяви Самуна.

— Завоевателни войни — продължи Оливенко. — Досега най-голямото постижение на Сесамото е било да подчини целия ограден свят на една-единствена власт. Но ако стените изчезнат, колко време ще мине, докато се опитаме да завладеем планетата? Или докато хората от някой друг ограден свят се опитат да завладеят нас? Във всеки ограден свят хората са си хора, предполагам.

Той се обърна към заменимия:

— Или в някой от тях човешката природа се е променила? Има ли вариант на човечеството, изоставил хищничеството и стремежа да подчинява нови територии?

— Няма как да знам — отвърна заменимият. — Ние, общо взето, изучаваме собствените си оградени светове.

— Тогава попитай другите и разбери — прикани го Риг. — Щом искате да изключим Стените, трябва да сме наясно с последствията.

— Аз мисля, че трябва да ги откриете сами — заяви заменимият.

— Дотук беше подчинението — отбеляза Парам.

Заменимият се обърна към нея:

— Досега Стените никога не са били изключвани, нито някой е преминавал през тях преди вас петимата. Ние не знаем как ще реагират човешките същества от всеки отделен ограден свят. Което не знам, не мога да ви го кажа. Казах ви, че бих се подчинил на всяка заповед, която е в пределите на моите възможности за подчинение.

— Значи в нашите ръце е отговорността за целия свят — заключи Риг.

— В твоите — поправи го Умбо. — Камъните са у теб.

— Я стига, моля ти се — възкликна Риг. — Всичките сме вътре.

Умбо се засмя.

— Риг, я по-весело. С какво друго да си запълним времето, освен със сриване на всички Стени по света?

— И с научаване на всичко онова, което те не искат да ни кажат — допълни Парам. — Те продължават да ни лъжат, да знаеш. Забелязвам, че той дори не го отрича.

Заменимият я гледаше спокойно.

— Но и не се съгласявам.

— Което е просто още един вид лъжа — заяви тя.

— Не можеш да лъжеш, щом не знаеш истината — отвърна заменимият. — Можеш само да грешиш или да си мълчиш. Аз предпочитам мълчанието пред грешката и тъй като не знам кога греша, мълчанието е най-добрият избор, освен когато не ме принудят да говоря.

— Когато ти задаваме въпроси, ни казвай истината или онова, което смяташ, че е истина въз основа на сведенията, с които разполагаш в момента — нареди му Риг. — И отговаряй на въпросите на всички, не само на моите.

— Добре — съгласи се заменимият.

— Как е името ти?

— Нямам име — отвърна заменимият.

— Но на мен ми е нужно име за теб. Както и име за онзи, когото наричах свой Баща.

— Активният заменим е наричан по името на оградения свят, в който служи — обясни заменимият.

— А как се казва този ограден свят, в който сме родени ние и който току-що напуснахме?

— Наричаме го Светът на Рам — отвърна заменимият. — Затова наричаме и вашия активен заменим Рам.

— А този ограден свят как се нарича? — попита Умбо. — И как се наричаш ти?

— Вадеш — отвърна Заменимият. — Това е Светът на Вадеш и мен ме наричат Вадеш.

— Забелязахте ли, че той отговори на друг човек, различен от мен? — отбеляза Риг. — Имаме напредък.

— Тук наоколо има ли прясна вода? — попита Самуна. — Питейна вода? Чиста вода? Незаразена вода? В количества, които да ни позволят да напълним меховете си. Да уточнявам ли още?

— Ще ви заведа на водопой, но не мога да ви накарам да пиете — отвърна Вадеш.

Риг погледна изумено останалите и отново се обърна към Вадеш.

— Защо го каза? Защо трябва да ни караш да пием?

— Това е стара поговорка — отвърна Вадеш. — От Земята — планетата, на която се е зародило човечеството. На един от земните езици. Тази поговорка е на дванайсет хиляди години. „Можеш да заведеш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие“.

— Благодаря за урока по история — подхвърли Оливенко.

— И по конско поведение — додаде Парам.

Ироничните им шеги накараха Риг да се разкиска, докато Вадеш ги водеше към една редица от дървета недалече от Стената. Но забеляза, че заменимият не отвърна с нищо на насмешките им, и му хрумна една идея.

— Вадеш, ти спомена за планетата, от която са дошли човеците, и ни научи на поговорка отпреди дванайсет хиляди години — рече той. — Има ли някаква нужда ние да разполагаме с познания за Земята?

— Да — потвърди Вадеш.

— И каква е причината?

Вадеш мълчеше.

— Означава ли твоето мълчание, че тя ти е неизвестна? — попита Риг. — Или че просто не желаеш да ни я съобщиш?

— Не мога да предвидя отговора на въпроса ти с никаква, дори и приблизителна точност и сигурност. Но ще ви е нужно да знаете много неща за Земята и ще трябва да ги научите скоро.

— Защо? — попита Риг.

— Какво „защо“?

— Защо ще ни е нужно да знаем много неща за Земята и защо трябва да ги научим скоро?

— Защото те идват — отвърна Вадеш.

— Кой идва? — попита Парам.

— Хората от Земята.

— Кога? — попита Самуна.

— Не зная — отвърна Вадеш.

— И какво ще правят, като пристигнат тук? — попита Умбо.

— Не зная — повтори Вадеш.

— А какво могат те? — попита Риг.

Вадеш не бързаше да отговори.

— На този въпрос съществуват милиарди верни отговори — отвърна най-сетне той. — Ще ги подредя по приоритет, за да спестим време.

— Добре — съгласи се Риг. — Кое е най-важното, което могат те?

— Те могат да взривят и унищожат тази планета и да избият всичко живо на нея.

— Но защо им е? — попита Оливенко. — Какво сме им направили?

— Бях попитан какво могат те, не какво ще направят. И преди да сте ме попитали, аз наистина не знам какво ще направят. Съществуват милиарди отговори на първия въпрос, но вторият изобщо няма отговор. Това е бъдещето, а то е място, където дори и вие петимата не можете да отидете другояче, освен бавно, ден подир ден, като всички останали.

— Ето я и водата — възкликна Риг. — Изглежда хубава. Да напълним меховете и да се напием.