Хаим Оливер
Гол от засада (30)

3.
Финал А — второ полувреме

За РЕДУТ първите десетина минути преминаха идеално!

Отборът бе сякаш преобразен. Нямаше ги ония мудни и тромави играчи от първото полувреме, на които не достигаха сили да пратят топката до противниковото поле, нямаше и смущаващи колебания.

Наистина и сега редутаблите не се отличаваха с особена бързина и сила на удара, но бяха точни, дори прекалено точни. И организирани, изумително организирани. Публиката като че не гледаше футболна среща между живи хора, а движение на строг механизъм като ония автоматични игри, при които с едно завъртване на ръчката металическите футболисти-кукли се обръщат, с друго подскачат, с трето вдигат крак и с четвърто ритат…

Маневрите на редутаблите бяха не само любопитни за гледане, но и напълно обезоръжаващи за противника. МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ бяха шашнати. През тия десет минути те никога не можаха да отгатнат накъде Льонка ще хвърли топката, къде Сисулу ще направи опит за пробив, откъде Дани ще стреля. Автоматизираните движения на редутаблите бяха толкова непредвидени, че МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се мотаеха по игрището като мухи без глави. И ако през това време в тяхната врата падна само един гол, то се дължи само на отличната игра на вратаря им.

Гола вкара Влади в десетата минута при следните обстоятелства:

С микрофон в ръка проф. Кънчо вещо ръководеше движението на своите играчи по терена. Всяка негова дума, прошепната в микрофона, предизвикваше съответни реакции на терена: ту скок на Бобо, ту шут на Йогата, ту слалом на Сисулу, ту серия пасове на нападението… Капитанът на РЕДУТ се чувствуваше като кукловод, който с едно дръпване на конците вдига крак, ръка или глава на куклата и накрая я изхвърля от сцената.

Смущаваха го само две неща. Първото бе поведението на Митко Пеле. Единствен половин-защитникът №6 не изпълняваше безусловно диктуваните чрез Интердут заповеди. Той се клатушкаше като пиян, шляеше се безцелно по игрището и като че не чуваше нищо въпреки строгите предупреждения на капитана.

Второто смущение предизвикваха МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Тъй като нямаха слушалки и никой не им диктуваше как да играят, те правеха, каквото си искат. Докато топката биваше у редутаблите, всичко си течеше по мед и масло, преминеше ли обаче при МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, нещата се разваляха и проф. Кънчо не знаеше какви заповеди да даде. Ето защо, макар и с цената на безкрайни подавания, той предпочиташе да задържи топката у РЕДУТ и да не рискува да стреля срещу противника.

И тъй в десетата минута при едно от движенията, продиктувани по Интердут, Йогата прехвърли топката към Сисулу.

— … Сисулу, подай на Тото! — шепнеше трескаво проф. Кънчо. — Тото, напред! Дани, бегом към десния ъгъл! Тото, подай му! Влади, поеми от Дани, води напред, дай назад към Сисулу! Сисулу, бъди готов за стрелба! Стреляй!

И стана така: Влади пое топката и се приготви да я прехвърли към Сисулу, но кракът му, все още под знака на снощната друсалка върху моторетката, неволно докосна топката и вместо към Сисулу фалцово я прати в мрежата. Това беше толкова неочаквано, че вратарят на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ не се помръдна дори.

Първият вик, рев на тържествуваща лъвица, повалила слон, бе на леля Гица:

— Гоооооооооооол!

ККДЖЗЗМФ поде:

— Гооооооооооооооооооооол!

Стадионът гръмна:

— Гооооооооооооооооооооосооооооооол!

ДЖЗЗМФ се прегръщаха, целуваха и плюваха фъстъци, милиционерите заиграха на прескочикобила, операторите жонглираха с камерите, директорът на Кибернетичния институт и неговите научни сътрудници скандираха „РЕДУТ като барут!“. Във въздуха летяха шапки, праскови и гевреци. Полетяха и няколко бебета. Някой запя: „Да громим неуморно, другари!“

Не се радваше един-единствен човек и това бе о.з. Храбров. Той твърде добре видя как бе отбелязан голът. Със същия успех Влади можеше да забие такава топка и в собствената си врата.

Не се радваше и единствената човекообразна маймуна в стадиона. Уплашена от неистовите ревове, мислейки, че се намира в джунглата, Ухуру трепереше и се гушеше в прегръдките на Андреа.

Ала стадионът не се занимаваше с тия две самотни единици и беснееше:

— Гооооооооооооооооооооооооооооооооол!

През зрителските редици се носеха безредни коментарии:

— Каква техника! Нов стил на игра!

— Никой не може вече да ги спре!…

— Същински машини!

— Страшни са!

— Страхотни са!

— Страховити са!

Междувременно МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ спокойно заеха местата си, а капитанът им минаваше от играч на играч и нашепваше само три думички:

— Човек срещу човек!

Играта се възобнови сред възбудените крясъци на публиката.

Няколко секунди по-късно тя бе принудена да си глътне езика. Защото картината на терена се промени коренно. Възприели новия тактически вариант, МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се лепнаха за редутаблите, човек до човек, навсякъде, без прекъсване, сякаш бяха техни сенки. И понеже бяха единайсет, а редутаблите девет, към Тото и Влади се лепнаха не двама, а четирима!

И стана нещо любопитно: МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се включиха в диктувания от Интердут автоматизъм на играта. Куклите на терена станаха двойки, които сякаш танцуваха в строгия ритъм на механизиран кукловод.

Напразно проф. Кънчо се опита да се противопостави на тази нова тактика на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Оказа се, че научно-техническата революция ползува не само редутаблите, но и противника! Разтревожен, той зашептя в микрофона:

— Внимание! Задържайте топката колкото можете по-дълго! Не я изпускайте! Не я изпускайте!

Инструкцията се изпълни веднага. Редутаблите почнаха подавания — един на друг, напред, назад, наляво, надясно, от вратаря към Бобо, от Бобо към Йогата, от Йогата на Иво, от Иво на Дани, от Дани на Сисулу, от Сисулу на Тото, от Тото на Сисулу, от Сисулу на Тото… и тъй нататък без смисъл и без край…

Играта стана скучна. Откъм публиката долетяха свирки, подигравки и гнили праскови.

Капитанът на РЕДУТ разбираше, че с такава игра изравнителен гол няма да се постигне. Нужно бе да се направи нещо решително, нещо, което да пречупи хода на играта. Той вдигна микрофона, заговори:

— Внимание! Освободете се от пазачите си! На всяка цена!

Няколко редутабли приеха това нареждане правилно и се опитаха било с бързина, било с финтови движения да се отскубнат от пазачите си. Други обаче започнаха да си служат с не съвсем чисти средства, като щипане на противника, драскане с нокти, ръгане с лакет по ребрата, плюване в лицето… МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ търпеливо понасяха тия инквизиции и нито се отделяха, нито бягаха.

Особено упорити бяха двамата пазачи на Тото, които никак не се трогваха от неговите жестоки ощипвания и груби заплахи. Ядосан, той вдигна обутия в тежката футболна обувка десен крак и с всички сили, го стовари върху гуменката на единия Млечен зъб. Малячето изпищя, падна и се затъркаля върху сгурията. До него Тото се хилеше.

Притича Сашо Фадиезов, след него се появиха Андреа и о.з. Храбров. Помогнаха на охкащия играч да се изправи, но той не можеше да стъпва и от очите му се лееха сълзи. Андреа го събу. Под чорапа се показаха пръстите, смазани и кървящи. Без да се двоуми, о.з. Храбров го вдигна на ръце и го изнесе навън, където го остави на грижите на Андреа. Върна се, вирнал заплашително мустаци. Около Тото и съдията се бяха скупчили играчите от двата отбора.

— Вън! — викаше Сашо Фадиезов. — Вън! — И сочеше изхода.

— Я не се превземай! — отвръщаше Тото.

— Ти го удари нарочно! — викаше съдията.

— Стига бе! Той сам се преби! — отвръщаше Тото.

Една твърда ръка го хвана за ухото:

— За хулигани няма място на терена! — избоботи о.з. Храбров. — Хайде, вън!

И пред смълчаната публика, която не знаеше дали да свири или да ръкопляска, най-най-най-най-великият играч на всички времена Тото Тотото, наречен още Платинената обувка, биде изхвърлен като мръсно коте. На терена остана да се въргаля шалчето му с надписа ТОТО.

Играта можеше да продължи. Проф. Кънчо вече вдигна микрофона, за да съобщи новото си нареждане, когато забеляза контузеното Млечно зъбче да се връща на терена. То куцаше и появяването му предизвика дружелюбни ръкопляскания.

Проф. Кънчо бързо пресметна: на игрището остават осем редутабли срещу единайсет Млечни зъба! Как ще се действува по-нататък? Наистина на времето РЕДУТ бе играл и със седем човека, но тогава, о, тогава!… Той прошепна в микрофона:

— Ало, говори Интердут! Внимание! Никакви грубости повече! Бобо, мини да заместиш Тото! А ти, Митко Пеле, върни се към…

Не можа да довърши, защото пред очите му се разигра нещо странно. Там, в средната зона, където доскоро се мотаеше, половин-защитникът Митко Пеле се прозя като сънен заяк, после преспокойно си легна на сгурията, положи ръце под дясната буза, сви се на кравай и замря.

Към него вече тичаха доктор Веса, старшина Марко, о.з. Храбров, ДЖЗЗМФ. Първа, естествено, стигна чевръстата майка. Тя се наведе панически над синчето си, опипа пулса му, повдигна клепачите му, ослуша се в ударите на неговото сърце. После се изправи и изгледа наобиколилите я разтревожени хора.

— Той спи — каза тя учудено. — Спи!

О.з. Храбров вдигна половин-защитника на ръце и го изнесе зад храстите. Митко Пеле продължи да спи дори когато доктор Веса съблече фанелката и гащетата му.

— Вижте какво падна от джоба му — каза о.з. Храбров и подаде тубичката с червения етикет.

Майката я завъртя между пръстите си и изсипа съдържанието й в шепата: няколко кафяви хапчета.

— Странно… — замислено прошепна тя. — Странно…

— Какви са тия хапове? — попита о.з. Храбров.

— „Довер“ — отвърна тя. — Лекарство срещу кашлица.

— Действува ли то приспивателно?

— Ако се вземе в голямо количество…

— Хм, хм… — изръмжа полковникът о.з. — До-вер! До-пинг!… Уважаема доктор Веса, позволете ми да ви кажа, че вашият син е взел допинг… хм… в името на победата… Тоест, взел е довер вместо допинг, сигурно не знае да чете или пък знае само буквите ДО. — И той така я изгледа, че ако погледите имаха тегло, доктор Веса щеше да се превърне в джудже с красиво лице. — Има ли опасност за здравето му?

— Ще извикам бърза помощ! — обади се старшина Марко, пребледнял.

— Няма нужда! — изсъска свирепо доктор Веса. — Клизма мога да му направя и аз! Само ми го закарай в къщи! И бързо!

Качиха тогава половин-защитника №6 в милиционерската кола и го заведоха в къщи, където бе подложен на една доста неприятна процедура за промиване на червата.