Хаим Оливер
Гол от засада (14)

6.
Финансови въпроси, в които се намесва и мистер Сенко

Цяла седмица изтече след тия драматични събития. За квартал „Редут“ тя бе много напрегната седмица.

Напрегната за чистачите, които все още се мъчеха да отстранят шоколадените петна от стъклата на Института по кибернетика.

За старшина Марко, който продължаваше да търси авторите на нелегалните позиви.

За Бобо Черното око, който бе останал отново сам. Най-напрегнато премина тя за редутаблите. Тия седем дни бяха период на преизпълнение на план-графика по всички показатели: уроци по немски език, всекидневни тренировки в „Океана на бурите“, аклиматизация на Витоша, акции за попълване на фонд „Екипи и кърпи за бърсане на пот“ и пр.

Но докато тренировките вървяха отлично, фондът застрашително изоставаше. Ето защо на осмия ден проф. Кънчо свика общо събрание с една точка в дневния ред: „Пари!“

Седяха на сгурията, гледаха краката си и въздишаха. С изключение на Тото Тотото, който имаше футболни обувки, всички бяха обути било в гуменки, било в сандали, а Дани Берлински носеше германските си лачени пантофи.

— Пари! — сърцераздирателно продума проф. Кънчо.

— Дайте ми пари и аз ще победя всички отбори! — заяви Йогата.

Всички го изгледаха с удивление и той побърза да поясни:

— Това го е казал Наполеон, когато тръгнал да запали Москва.

— Да, ама пак яде бой от Съветския съюз като във филма „Война и мир“! — забеляза Тото, с което доказа, че не гледа само ковбойски филми.

— Колко имаме в касата? — попита проф. Кънчо.

Льонка Пантерата, който освен вратар беше и касиер, извади бележника си и прочете:

Като прочете последната цифра, Льонка се засмя.

— Защо се хилиш пак? — мрачно попита Влади.

— Защото имаме вече пари да си купим една обувка. В ЦУМ един чифт детски футболни обувки струва петнайсет лева.

— Петнайсет лева! — възкликна проф. Кънчо. — Ние сме седем. Седем по петнайсет прави сто и пет. Сто и пет лева! Откъде ще ги вземем?

Въпросът беше повече от тревожен. Наистина — откъде?

— Знам откъде! — обади се Тото, като повдигна глуповато дъгообразните си вежди. Помълча и важно добави: — От Народната банка. Като в снощния филм. Помните ли? Ще си сложим маски на лицето, ще влезем с пищови, ще извикаме „горе ръцете!“ на касиера и ще си вземем сто и пет лева и още петнайсет лева за сандали за мене.

Ледено мълчание посрещна предложението. Проф. Кънчо кихна и каза:

— Виж какво, Тото, правя ти първо предупреждение. Ако още веднъж предложиш да ограбим Народната банка, ще те изгоним от РЕДУТ. Ние сме футболисти, а не гангстери.

Тото повдигна рамене:

— Добре тогава, щом като ви треперят гащите, играйте си без обувки!

— И без обувки ще играем и ще победим! — рече проф. Кънчо. — Като във „Война и мир“, дето партизаните пердашиха Наполеон хем с цървули. И даже…

Откъм оградата долетя подозрителен шум. Обърнаха се. И едва успяха да зърнат някаква сянка, която се измъкваше през зеления плет. Хукнаха подире й, но тя изчезна сред дърветата.

— Кой беше? — попита проф. Кънчо.

— Сигурно пловдивският индианец — отвърна Влади.

— Не! — каза Йогата. — Беше Млечния зъб.

— Какво ли се мотае насам? Сигурно пак иска да влезе в РЕДУТ! Ама на куково лято!

— Трябва да си имаме часовойникар — предложи Дани Берлински.

— Часовой! — поправи го проф. Кънчо. — Митко, иди и пази!

Ужасно огорчен, че пак го отстраняват от тъй важното събрание, Митко Пеле провлачи крака към храстите, за да бди. Но кой знае защо, много му се спеше и непрекъснато се прозяваше…

Обсъждането на точка „Пари!“ продължи. Направени бяха разни предложения за снабдяване с финанси, като например Йогата да заложи своя телескоп, но те отпаднаха. Остана само един изход и проф. Кънчо го изрази гласно:

— Йога, ще трябва да дадеш представление. Заедно с мистер Сенко. Ще направим такава циркова реклама, че ще дойдат триста деца. Триста по петдесет стотинки прави сто и петдесет лева. Ще имаме за обувки, ще имаме и за кърпи за бърсане на пот.

Йогата важно издуха очилата си:

— Не! Аз не съм циркаджия! Аз съм метафизик!

— Добре де! — съгласи се проф. Кънчо. — В рекламата ще пишем, че ще правиш научна метафизическа демонстрация. И ще пишем още, че ще превърнеш човек в маймуна. Искаш ли?

Възможността да направи метафизическа демонстрация заедно с мистер Сенко извънредно много поблазни Йогата. Освен това и сто и петдесет левчета!…

— Но аз не съм напълно готов с магията за превръщане на човек в маймуна — каза колебливо той. — Не знам дали ще стане.

— Ще стане! Ще стане! — развикаха се всички. — Ще видиш, ще стане! Хайде, Йога! Ти си велик факир!

Кой факир, велик или невелик, може да устои на такава молба? Не устоя, естествено, и Гошо Йогата. На другия ден квартал „Редут“ беше наводнен от нови позиви. Този път обаче те не бяха разлепени по стените, а раздавани на ръка, и то само на граждани между 6 и 12 години, с категоричното указание да не попаднат във владение на Млечния зъб и пловдивския индиански вожд. Позивът гласеше:

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

Най-великият метафизик на всички времена!

Човекът, който чете отговорите на задачи през кориците!

Човекът, който превръща хора в маймуни!

 

Йогата Гошо!

 

Ще направи тайна, публична, академична демонстрация на своите свръхчовешки способности на 21 юни, 16 ч., в двора на кооперация „Лале“. Вход 50 стотинки.

Може и с пет яйца.

Пазете този позив! Той ще ви послужи за пропуск!

С ПОЧИТ!!!