Хаим Оливер
Гол от засада (3)

3.
Как се образува национален отбор

На другия ден сутринта, когато вълната на меланхолия, която бе заляла България, поспадна, проф. Кънчо, Йогата, Влади, Митко Пеле и Андреа се събраха в Бункера. Така наричаха противовъздушното скривалище на новостроящия се санитарен комбинат срещу зала „Фестивална“. Там бе съвсем тихо, дебелите бетонни стени изолираха закрилниците на българския футбол от всякакви любопитни очи и уши.

— Другари — започна проф. Кънчо, — откривам тържественото заседание за образуването на национален отбор, който да отмъсти на германците и перуанците, да бие бразилците и да стане световен шампион. Най-напред трябва да му измислим име.

— Не! — прекъсна го Влади Моторетката. — Най-напред трябва да изберем капитан. Отбор без капитан не е никакъв отбор. А капитанът трябва да бъде най-непобедимият от всички!

И направи такова свирепо лице, че всички разбраха кой трябва да бъде капитанът.

Митко Пеле вдигна ръка:

— Искам да направя предложение за кой да бъде капитан.

— Казвай! — рече щедро Влади, очаквайки да чуе името си.

— Професор бате Кънчо.

Отначало Влади се изненада, после се разсърди:

— А бе, маляк, нали ти казах какъв трябва да бъде капитанът? Непобедим!

— Бате Кънчо е най-непобедим от всички! — продължи упорито Митко Пеле, спомняйки си колко пъти е ял непобедим бой от Кънчо. — Хайде да гласуваме.

Всички вдигнаха ръце. Мързеливо помръдна пръст и Влади.

Новоизбраният капитан отново пое председателството:

— А сега да измислим име на отбора. То трябва да бъде хем красиво, хем така страшно, че като го чуят враговете, косите им да настръхнат.

— БОМБА! — обади се Влади Моторетката.

— Не! — възрази проф. Кънчо. — Ние сме спортисти и сме за всеобщо разоръжаване.

(Не се чудете на изискания език на проф. Кънчо. Баща му, старшина Марко, който се стреми към чин младши лейтенант, следва във вечерен университет и когато си е у дома, чете гласно от разни книги, та всички в къщи знаят наизуст неговите уроци.)

Йогата вдигна вълшебната тояжка:

— Най-подходящото име на отбора е МИСТЕР СЕНКО — каза той. — Мистер Сенко е най-великият българин на всички времена и като ни стане кръстник, ще ни помага с магии да вкарваме голове.

Предложението беше съблазнително. Макар и да не вярваха много на магиите на Гошо Йогата, децата се прекланяха пред вълшебната мощ на мистер Сенко, когото редовно гледаха по сцени и манежи. Сега обаче възрази проф. Кънчо:

— Вижте какво — каза той, — с магии и баба и дядо могат да победят бразилците. Магията е като допинг…

— Какво е допинг? — попита Митко Пеле, като сбърчи важно носле.

— Допинг са едни хапчета. Като ги глътнеш, ставаш непобедим.

— Къде ги продават?

— По аптеките. Само че тайно, защото като ги пиеш, умираш по-бързо.

Митко Пеле се замисли върху сложния проблем на допинга, а проф. Кънчо продължи:

— Ние няма да употребяваме нито допинг, нито магии. Ние трябва да побеждаваме само в рицарска борба… Но… ние пак можем да поканим мистер Сенко да ни бъде шеф… Има ли други предложения?

Влади пак скочи:

— АТОМНА БОМБА!

Всички разочаровано се отпуснаха. Обади се Андреа, свенливо свела зелените си очи:

— БОШАМЕЦИ.

— Какво значи това? — попита проф. Кънчо.

Тя разпери пръстчета и изброи:

— Това значи: БО от Бонди, ША от Шами и МЕЦИ от Меци.

Влади Моторетката се разяри:

— Слушай, нали ти казах да не споменаваш вече тия имена пред мене! Те не важат! Сега НИЕ сме национален отбор! Предлагам ВОДОРОДНА БОМБА!

Никой не обърна внимание на това ново военнолюбиво предложение и отново всички си заблъскаха мозъците, за да намерят тъй нужното име на отбора. В тишината се чу гласчето на Митко Пеле:

— В кой град живее другият Пеле?

— В Рио де Жанейро — отвърна проф. Кънчо.

— В кой квартал?

— Не знам.

— А в кой квартал живеем ние? — не спираше Митко Пеле.

— В квартал „Редут“.

— Какво значи Редут?

Проф. Кънчо поясни:

— Редут значи укрепление, което никой не може да превземе. В стихотворението „Шипка“ има едно място, дето пише така:

… българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд…

Внезапно млъкна.

— Редут! — замислено произнесе той — РЕ-ДУТ! — и се ослуша в красивата дума. Има ли по-страшно име от това? Само като го чуеш и косата ти настръхва. Кат лъвове тичат по страшний редут!… — пише Иван Вазов. А щом като даже Иван Вазов…

— А аз знам какво значи редутабъл — каза Андреа. — Аз уча френски и знам вече сто трийсет и седем думи.

— Добре де, какво значи редутабъл? — попита нетърпеливо Влади.

— Редутабъл значи страшен. Като в песента: „Льо ша редутабъл манжа льо фромаж…“ Страшната котка изяде сиренето!

— Редутабъл! Страшен! — повтори проф. Кънчо, напълно покорен. И бързо подхвърли, изпреварвайки другите: — Хайде да се казваме РЕДУТ, а? РЕДУТ!

Мигновено всички вдигнаха по две ръце, а Митко Пеле така се наду, че замалко не се пръсна като водородна бомба.

И тъй след още няколко допълнителни предложения окончателното наименование на отбора се оформи така:

ННФК РЕДУТ,

което означава:

Непобедим национален футболен клуб РЕДУТ.

Реши се още членовете на отбора да се наричат „редутабли“, с което най-важните точки от дневния ред бяха приключени. Останаха няколко по-маловажни въпроса, като намирането на стадион, купуването на екипи, назначаването на треньор и пр.

Всички бяха единодушни, че треньор не е нужен. Та кой в България не знае как се играе футбол? Без стадион обаче не може и затова решиха да разузнаят какво е положението в съседните стадиони. Най-труден беше въпросът с екипите и кърпите за бърсане на пот. Тук бяха нужни пари.

— Не можем ли да играем боси? — попита Митко Пеле.

— Стига бе! Кой истински футболист играе бос? — провикна се Влади Моторетката.

— Ако искаш да знаеш, другият Пеле, като е бил малък, е играл бос — отвърна Митко Пеле. — И даже не е имал кърпа за бърсане на пот!

Това беше несериозно изказване и всички се замислиха над паричния въпрос. В края на краищата предложиха няколко мероприятия за събиране на левчета, като например проф. Кънчо да прави снимки със своя фотоапарат пред паметника на Братската могила, а Влади Моторетката да пренася пред хотел „Хемус“ куфари на чуждестранни туристи.

— А сега — каза проф. Кънчо — хайде да изработим план-график на победите!

Всеизвестно е, че план-графикът е най-сигурният път към шампионската титла.

— Сега е 9 юни — продължи проф. Кънчо. — Ваканцията свършва на 15 септември. Дотогава ние трябва да победим всички детски отбори и да станем национални шампиони.

— А после?

— После ще чакаме да пораснем.

Всички се съгласиха с тия мъдри слова и начертаха следния

ПЛАН-ГРАФИК

1. От 9 до 20 юни ликвидиране на всички организационни и парични въпроси.

2. От 10 юни до 1 юли тренировки в условия, близки до природните условия в Мюнхен.

3. От 1 до 15 юли зонални мачове. Ще се играят по три мача на ден. През това време ще се учи и немски език.

4. От 15 юли до 5 август осминафинални мачове с по два мача на ден. През това време ще се учи немски.

5. От 5 август до 20 август отборът отива на пионерски лагер.

6. От 20 август до 26 август четвъртфинални мачове. През това време да се усъвършенствува немският език.

7. От 26 август до 1 септември — полуфинални мачове.

8. И на 9 септември по случай 9 септември — финален мач с победа! Хип-хип! Ура-ура-ура!

— Ами ако през това време ми оперират апандисита? — попита Влади.

— Само след финалния мач! — отсече проф. Кънчо и пристегна колана си. — Е, днес поработихме добре. Ако и до 9 септември работим така, шампионската титла ни е вързана в кърпа. А сега да вървим да обядваме.

И вече излизаха от Бункера, когато се чу гласът на Митко Пеле:

— Бате Кънчо, от колко души ще се състои нашият отбор?

Сигурен съм, че ако в този момент тук се беше появил лично Пеле от Рио де Жанейро, редутаблите нямаше да бъдат по-втрещени.

— Верно бе! — изписука жално проф. Кънчо. — Ние забравихме за играчите…