Лидия Джойс
Гласовете на нощта (7)

6

Животът на Чарлз изглежда беше тръгнал в странна посока, залитайки към абсурда. Преди два дни той не познаваше това момиче, а днес оставяше каретата си на нейно разположение, за да намери една пияна повлекана, която е избягала в бордей, за да се скрие от някакъв престъпен тип.

Чарлз разклати глава и зададе логичния въпрос:

— Кой е този Дани?

Маги обърна глава, за да го погледне право в очите и той остана с впечатлението, че не й е приятно да чува това име от устата му.

— Никой — измънка тя.

— Очевидно е някой, щом пребива невинни момичета по улиците.

— Не зная дали е бил той, сър — каза Маги с неудобство.

Чарлз изобщо не й повярва.

— Може би е дължала пари и е забравила да плаща вноските.

Детето стоеше срещу тях и внимателно следеше размяната на реплики. Чарлз плъзна ръка в джоба си, намери един шилинг и го подхвърли на момчето.

— Кой е Дани, Джайлс? — попита той.

Детето потърка шилинга с ръкава и после той изчезна из дрипите му.

— Всички познават Дани О’Съливан. Той е най-големият разбойник в Лондон. Командва половината от уличните банди, а другите му се подчиняват заради дълговете, които имат към него.

Маги стисна челюсти при това обяснение, но каза само:

— В Лондон има много такива като Дани.

— Защо е отвлякъл Нан? — попита Чарлз, пренебрегвайки забележката на Маги.

Очите на Джайлс срещнаха за миг тези на Маги, преди да отговори:

— Не знам. Досега не се е занимавал с нея.

Каквото и да знаеше детето, нямаше да го каже. И защо ли на Джайлс му трябваше да знае? Той само защитаваше инвестицията си, както каза на Маги. Щеше да я придружи да види приятелката си, а после да я отведе обратно, без да прави коментари по случилото се. Той решително изхвърли от съзнанието си въпросите, които не му влизаха в работа, и се концентрира върху сцената, прекъсната от дрипавото хлапе. Беше готов да прави любов с нея — с Маги Кинг, малката кабаретна певица. Бездомна. Не, не беше бездомна. Точно контрастът й с бездомниците я правеше толкова уникална. Въпреки че бе толкова дребна, в нея нямаше нищо крехко, нищо изкуствено. Тя беше безцеремонна, безсрамна, сурова. Имаше повече съзнание за собствено достойнство, отколкото всеки друг, който той познаваше.

Наблюдаваше я скришом, докато тя гледаше през прозореца. Цялото й тяло излъчваше притеснение. Но освен това от нея сякаш извираше някаква необяснима сила. Беше толкова различна от всичко, което познаваше. Бе като непознато вино. Когато човек го вкуси за пръв път, интересът му се разпалва, така че да се напие. Но дали след това щеше да изпитва същата нужда да я вкусва, да се връща към спомените за онази първа нощ в салона на градската му къща? Както самата тя беше казала, вече не бе непорочна, а и той й бе обяснил какво може да очаква от него, ако продължава да го притиска.

Каретата спря и прекъсна мислите му. Чарлз отвори вратичката и стъпи на паважа. Мястото беше добро, доколкото адресът на един бордей може да бъде добро място. Наоколо имаше няколко скъпи ресторанта, а и беше точно на ъгъла на Хеймаркет. Бялата фасада беше прясно боядисана, на нея личеше само номерът на улицата, закрепен точно над вратата между два газени фенера. Маги се измъкна след него, оглеждайки се нагоре и надолу по улицата, преди да се втурне към сградата. Джайлс също излезе, но не тръгна след нея, а се облегна на една стена, давайки да се разбере, че ще чака Маги навън, докато тя се върне. Тълпите по улицата не го забелязваха. Въпреки че се беше стъмнило преди повече от час, навън беше пълно с добре облечени господа и млади дами в скъпи рокли, с нарисувани устни и почернени очи. Обичайното вечерно струпване на търсачи на силни усещания и проститутки, навъртащи се около Хеймаркет и Риджънт стрийт. В първия момент Чарлз не видя никой познат, но знаеше, че остане ли на улицата, е само въпрос на време, преди някой да го поздрави. Затова реши да последва Маги. Щом хвана дръжката на вратата, едно малко момче дотича при него.

— Искате ли да ви намеря някоя красавица, милорд — изписка то, навеждайки се напред, докато сваляше малката си мръсна шапка.

— Не! — каза твърдо Чарлз. — Довел съм си собствено забавление.

Момчето направи презрителна физиономия и се втурна към две уличници, които стояха ръка за ръка с една стара жена. Чарлз пристъпи в предния коридор, като остави Джайлс да стои до стената. Вътре видя Маги лице в лице с едно момиче на не повече от тринайсет години, а двама огромни мъже се бяха изтегнали на две кресла в коридора. Това от онези заведения ли беше? Отвращението му явно се беше изписало на лицето, защото, когато Маги го погледна, измънка:

— Това е Нел, най-малката дъщеря на старата Бес.

Детето на собственичката, предположи Чарлз. Тази мисъл го успокои.

— Сладката Сали е във втората таванска стая вдясно — обясни детето. — Приятелката ви трябваше да си вземе стая тук, вместо да обикаля улиците. Ние караме господата да се държат прилично — девойчето посочи с глава към огромните мъжаги зад себе си.

— Благодаря, Нел — отвърна Маги и тръгна по стълбите нагоре. Чарлз забърза след нея. Колкото по-скоро намереха Нан, толкова по-скоро щяха да си тръгнат.

— Не е нужно да се качвате — рече Маги, докато се задъхваше по стъпалата. — Ще се оправя сама. Нан няма да иска да ви види.

— Казах ви, че пазя инвестицията си — отговори Чарлз. Не беше сигурен защо упорства така, но нещо в поведението на Маги го плашеше. Самостоятелността е хубаво нещо, само че нейната отиваше прекалено далеч.

— Точно толкова добре ще я защитавате и от долу.

Чарлз сви рамене, без да й дава отговор. Тя се намуси леко, но не протестира повече. На първия етаж ги посрещна добре осветен коридор, тапициран в червен атлаз, който продължаваше по дължината на сградата, а от вратите от двете му страни се разнасяха страстни стенания, примесени понякога с плач. Чарлз едва ли би разпознал звуците от съвкупление, ако не знаеше къде се намира. Погледна назад към Маги, за да види как реагира тя. Тя само поклати глава, сякаш казваше — какво очаквахте. Не, тя със сигурност не беше непорочна. Продължиха към втория етаж и Маги се промъкна пред него по една полускрита слугинска стълба, водеща към тавана. Стълбището беше тясно и тъмно и излизаше в малък дървен коридор, осветен от няколко газови фенера. Чарлз избута Маги и посегна към втората врата отдясно. Тя се отвори още с докосването на дръжката. Малката стая беше дори по-пренаселена от кухнята на Маги. Хари, адвокатският писар, се мотаеше около вратата. Двете деца, които бяха в кухнята, сега се бяха сгушили в единия край на леглото, а Сали беше коленичила по средата, хванала друго ридаещо момиче. Нан. Косата й беше още по-рошава, а лицето й бе цялото в синини и сълзи. Гледката на обезобразеното момиче накара стомаха на Чарлз да се преобърне. Беше чул, разбира се, разказа на Джайлс, но не беше успял да си представи подробностите. Липсваше му опит, защото такива неща не се случваха на хора като него. Той можеше да ходи и по най-тъмните улички, без никой да го закачи.

— Има ли нещо счупено? — попита Маги, преминавайки покрай Чарлз и Хари, за да стигне до плачещото момиче. Нан поклати глава, но започна да стене още повече. Сали наблюдаваше Чарлз с каменно изражение.

— Какво прави той тук? — спокойно попита тя Маги.

— Той не създава проблеми.

— Не мога повече, Маги — избухна в сълзи Нан. — Просто не мога! — След това издаде вопъл, който се превърна в още сълзи. Малкото момиченце в края на леглото също се разплака, въпреки че дундуркаше бебето в опит да го успокои. Лицето на Сали се сви в спазъм и тя притисна Нан още по-силно, като отправи умолителен поглед към Хари. Младежът повелително хвана лакътя на Маги и я затегли към вратата. Поглеждайки настрани към Чарлз, той каза тихо:

— Трима побойници са я пресрещнали на алеята пред цветарницата на Гили. Хванали са я толкова бързо, че никой не е видял. Строшили са количката, после са я пребили и са я изнасилили. Казали са, че Дани ги е изпратил.

Ръката на Маги видимо се стегна върху рамото на момчето и Чарлз не можеше да отрече, че му се искаше тя да потърси помощ от него, а не от някакъв си младеж в евтин костюм.

— Сали не иска никой да се връща в апартамента. Но аз трябва да се върна. Адвокатът ще спре да ми дава работа, ако изчезна дори и за няколко дни. Млад съм, не мога да си позволя да съм и неблагонадежден.

— Сложи стол под дръжката на вратата, когато се прибереш, и кажи на Джайлс, че ще го спукам от бой, ако се върне там.

— Добре — каза Хари и излезе от стаята, след като й стисна ръката.

— Трябва да останем тук — каза Сали, притискайки Нан към крехката си гръд.

Маги кимна.

— Върти ми се в главата една идея, но ще пратя Джайлс да ви каже, когато измисля всичко.

Сали се изсмя.

— Надявам се тази идея да е по-добра от плана ти да се отървем от Дани.

Маги понечи да каже нещо, но стисна устните си още по-силно.

— Ще отида да се видя с него.

На лицето на Сали се изписа ужас.

— Не!

— Трябва! Да не мислите, че ми се иска? Това беше мръсно предупреждение, не разбирате ли? Ако не отида сега, утре някой от вас може да е мъртъв. Всичко това е заради мен, нали? — Гласът й пресекна. — Всичко това е по моя вина. Мислите, че ви държа при себе си, защото съм много добра! Но знаете ли какво? Не съм! Само ви поставям на пътя на Дани. Трябва просто всички да си отидете. Бягайте много надалеч! — Гласът й отново заглъхна и за момент Чарлз реши, че тя всеки миг ще се разплаче. Вместо това Маги преглътна, прекоси стаята и целуна Нан по челото. — Не се бой, хлапе — каза тя толкова нежно, че Чарлз едва я чу. — Ще му го върна за теб. По един или по друг начин ще му го върна. — После се изправи и с каменно изражение излезе от стаята.

Чарлз я настигна чак на улицата. Маги се обърна, за да хвърли поглед към Джайлс, а после закрачи по осветената от газови фенери улица, отдалечавайки се от каретата и избягвайки погледа на Чарлз. Той я настигна с три крачки и я хвана за лакътя.

— Искам да знам какво става — рязко попита той.

Тя се измъкна от хватката му.

— Не тук — промърмори Маги и ускори крачка, като зави покрай Хеймаркет и пое на север. Чарлз я следваше, като се мъчеше да обуздае гнева си. Не беше свикнал някой да се държи така с него. Тя не показваше с нищо, че ще забави ход и точно преди той отново да я хване, зави по алеята и спря с гръб към една стена. — Прекалено много хора ме познават тук — обясни тя.

— Какво става? — настоя отново Чарлз, като застана пред нея и постави ръце от двете страни на главата й, за да не може тя отново да се измъкне. Чувстваше се все едно, че е влязъл в странен нов свят. Свят, в който нищо, което знаеше, нямаше значение. — Кой е този Дани? И какво общо има той с тебе?

— Видяхте какво се случва, сър. Нан си го е получила. Джайлс много точно ви каза кой е Дани. А освен това Дани няма нищо общо с мене и искам това да остане така.

Чарлз я гледаше недоверчиво.

— Тогава защо е накарал да изнасилят онова момиче?

Маги повдигна брадичката си.

— Защото, въпреки че аз не искам да имам нищо общо с него, това не значи, че той не иска да има с мен. Изпращаше ми съобщения, че иска да говорим, но да се говори с Дани е опасно. Предполагам, че е искал да ми покаже, че отказът ми да говоря с него е още по-опасен.

Чарлз имаше неприятното усещане, че е попаднал в гадна ситуация, в която самият той няма място.

— Защо иска да говори с теб?

— Защото съм човек, достоен за уважение, който е помогнал на много хора през годините. И веднъж спасих живота му. Изглежда има странна представа за благодарност.

Странно защо, но второто твърдение му се стори по-вероятно от първото. Спасила му е живота? Как? Кога? Вместо това попита:

— От колко време избягваш този разбойник?

— Две седмици и половина — рече тя възмутено.

— И след като две седмици се кри от него, сега просто ще му се предложиш на тепсия и ще му кажеш, че си променила решението си и въпреки всичко искаш да говориш с него? И той ще запази спокойствие, и после ще те остави просто да си тръгнеш?

— Да, нещо такова.

Чарлз я гледа дълго. Не беше предполагал, че ще се случи подобно нещо. Искаше я само за няколко месеца, през които да я обучи да се държи като знатна дама. Въобще не си беше помислял за съществуването на някакви агресивни престъпни типове. Не дължеше нищо на това момиче. Трябваше просто да се обърне и да си тръгне, да й каже, че разваля сделката, че не се е съгласявал да се забърква с разбойници. За него това момиче не беше нищо повече от средство да спечели един облог. Лесно можеше да намери някоя друга, някоя по-подходяща. Беше прекалено амбициозно от негова страна да вземе жена от простолюдието и да я издигне до дама от висшето общество само за няколко седмици.

Но тези трезви разсъждения не можаха да убедят напълно Чарлз. Привличаше го безстрашното самообладание, с което Маги успокояваше Нан, спомняше си вкуса на устните й, топлината на тялото й. Все още се чудеше какво още има в тази разгневена девойка, която изглеждаше по-стара от Лондон и едновременно с това беше млада и крехка като тревичка. Толкова крехка, че би могла да се прекърши дори от ток на обувка. Още по-впечатляващо беше, че тя изглежда осъзнаваше крехкостта си, но нямаше никакво желание да се предава. Не тя беше избрала къде да падне семето, което я е заченало. Но бе разбрала, че може или да се бори с всички сили, или да се предаде и да чака да умре. Но явно не беше от тия хора, които лесно се предават.

— Готова си да се пожертваш, ако това ще спаси онова момиче Нан, така ли?

Въпросът сякаш я изненада. Тя примигна и каза:

— Тя е едно от моите хлапета!

— Хлапета?

— Деца. — Ръцете й инстинктивно стиснаха полата. — Те са моето семейство, грижа се за тях.

— Твоите деца? — повтори Чарлз с недоумение. — Онзи висок червенокос младеж…

— Франки — допълни Маги.

— Наричаш го дете?

— О, нали знаете, не в този смисъл, не сякаш съм му истинска майка. Но да, той е едно от моите хлапета и се грижа за него, доколкото мога! Те са всичко, което имам, не разбирате ли. Все едно това е моята чест. Вие, благородниците, имате много чест, но за хора като мен тя се изразява в нещо дребно, като това да се грижиш за хората, които обичаш, и да се стараеш да се отнасят справедливо с тях. И само защото честта ми се изразява в нещо малко, това не означава, че не си струва да я защитавам.

Думите й подействаха на Чарлз като удар с камшик. Тя не знае. Няма как да знае, помисли си той. И все пак прозрението го жегна. Тази дребна улична женица знаеше повече за честта от него. Ето за какво става дума, Мили. Дано само мога да те убедя.

— Хайде да повикаме каретата — каза той. Нямаше какво повече да мисли. — Ще дойда с тебе, за да говоря с този Дани, после ще те закарам обратно в Челси. Ще отнеме половин час.

Тя поклати глава.

— Той е железен, сър. Не познавате хора като него. Ако дойдете, ще ви убие на секундата.

— Аз съм благородник! — възрази Чарлз.

— И това много ще ви помогне на дъното на Темза. Ще има разследване и някой нещастник, когото Дани не харесва, ще бъде хванат и осъден. Вие ще сте все така мъртъв, а Дани все така свободен.

— Какво ще стане с тебе, ако отидеш сама?

— Ще се оправя. Познавам Дани. Длъжник ми е.

— Защо смяташ, че няма да хвърли в Темза и тебе? — настоя Чарлз.

— Защото иска нещо от мен, иначе нямаше да му трябвам — отвърна Маги.

Тя се отблъсна от стената, но Чарлз не помръдна и тя се опря в гърдите му. Тялото му реагира инстинктивно и се стегна. Беше толкова дребна, толкова топла и толкова нуждаеща се от мъж, който да я защитава.

— Много сте любезен, сър — промълви тя тихо. Очите й блестяха, сякаш и тя усещаше желанието помежду им. — Много сте любезен… — След това се изправи на пръсти и без да обръща внимание на другите хора на улицата, привлече устата му към своята. Устните й бяха малки и горещи, но обгръщаха неговите, които бяха твърди и напрегнати. Отвърна инстинктивно на целувката й, докато желанието изпращаше опияняващи сигнали към слабините му. След един безкраен миг тя се измъкна от ръцете му и го погледна полусъжалително, полупритеснено. — Мил сте, но не мога да ви позволя да направите тази грешка — каза тя и докато замъгленото му от страст съзнание се опитваше да свърже тези й думи с предишните, тя хукна надолу по алеята.

Половин секунда той стоеше, без да разбира нищо. После схвана — беше го целунала, за да го разсее, та да може да избяга и отиде при онзи престъпник Дани… И после какво? Щеше ли да се върне при него, дори и да можеше? Или за последно вкуси устните й усети тялото й?

— По дяволите! — изръмжа Чарлз и хукна след нея, а ботушите му отекваха по паважа. Големите му крачки скъсиха дистанцията между тях. Маги зави зад един ъгъл, а той я последва доста тромаво. Докато отново затича бързо, тя отново беше увеличила разстоянието. Явно се досещаше, че той не познава квартала, защото избираше малки улички, вмъквайки се в градинки и тесни проходи между сгради. Прескачаше огради и се криеше в тъмното. Той я следваше несръчно, мускулите му не можеха да се сравняват с лекотата й. Докато прескачаше поредната тухлена ограда, за изненада на семейството, което беше в двора, се питаше колко ли пъти и от колко ли мъже е бягала така и какво ли е щяло да се случи, ако дори веднъж не е била достатъчно бърза. Втурна се зад ъгъла и видя как краят на полата й изчезва в една странична уличка. Но когато стигна там, тя беше изчезнала като дим. Изтича до следващия ъгъл и се огледа, но от нея нямаше и следа. Докато дишането му се успокояваше, осъзна, че няма представа къде се намира.

— Извинете, милорд — чу се детски глас зад него. Обърна се и видя Джайлс, който се усмихваше в очакване. — Маги ми каза да ви последвам, в случай че стане нещо такова. Ама вие направо щяхте да я изядете, така я нацелувахте. — Тонът му беше пълен с възхищение и накара Чарлз да се изчерви при мисълта, че целувката на Маги е имала публика. — Както и да е, искате да се върнете обратно до къщата, нали?

— Искам да отида там, където отиде госпожица Кинг — изръмжа той още по-раздразнен от това, че Джайлс го е следил. Маги не само го бе подвела, но и предварително е планирала всичко. Може и да не беше толкова добър в заговорничеството, но си имаше свои начини да кара нещата да се случват както той поиска.

— Не мога да ви заведа там. Забранено ми е.

— Ще ти дам още един шилинг.

— Не мога да не се подчиня на Маги, тя ми е вместо майка. И то за някакви шилинги.

Чарлз улови намека.

— А за паунд?

— Сега вече говорим на един език! — Момчето засия. — Хайде да ви заведем обратно до каретата ви и после ще ви покажа пътя. Но трябва да дадете благородническата си дума, че ще я чакате отвън и няма да я търсите вътре.

— Добре. Обещавам — кратко отвърна Чарлз. Последва детето, надявайки се да не прави най-голямата грешка в живота си.

 

 

Убедена, че лорд Едингтън е изостанал из сокаците поне половин миля назад, Маги премина от тичане в бърз ход, докато стигна до Севън дийлс. Движеше се незабелязана между сградите и алеите. Биваше я да се прави на невидима. Една малка, дребна, незначителна фигурка между всички други. Новата й рокля беше прекалено елегантна за тази част на града, но сивият цвят и очевидно неподходящият размер разваляха впечатлението. Освен това в квартала лампите бяха твърде далече една от друга, за да може някой да я огледа внимателно. Потта съхнеше върху тялото й и й стана студено. Тя се опита да не обръща внимание на това, както беше правила през всички тези години, когато нямаше нищо друго на гърба си, освен една памучна рокля. Слаба. Беше слаба и уязвима точно сега, когато най-малко можеше да си го позволи. Искаше й се да беше взела пистолета. Движеше се по улиците към точно определен ъгъл, до точно определен двор, който не искаше да вижда отново. Много добре знаеше къде е старият мръсник. Дани беше петият или шестият бандит, за когото Маги знаеше, че ръководи бандите си точно оттук. Със сигурност е имало и много други преди него, но Маги не беше ходила там, откакто напусна стария си живот.

Ето го. Ъгъл, който не изглеждаше съвсем като ъгъл, а по-скоро като цепнатина. Място, където две къщи не се докосваха съвсем. Тя се вмъкна вътре и улеят се превърна в тъмен двор, заобиколени от мрачни стени, които сигурно някога са били боядисани, но сега бяха порутени и сиви. Навсякъде имаше мъже и жени, мъжете и жените на Дани, обтегнали се на вратите, подпрени по стените или подаващи се през ниските прозорци, за да могат да общуват с другите. Дворът се осветяваше от счупените прозорци на къщите. Мъждивата светлина обаче само правеше сенките по-тъмни, отколкото да осветява пътя. В най-далечния ъгъл на стената имаше знак. Никой обаче в Севън дийлс не се нуждаеше от знак, за да разбере какво беше това. А то бе свърталището на Дани.

Маги тръгна право натам. Вече нямаше връщане назад. Нощта беше необичайно ясна за този сезон и на Маги й липсваше мъглата, която щеше да прикрие движенията й. Дузина очи я наблюдаваха. Дузина, които се виждаха, а кой знае още колко я следяха от тъмното.

— Хич и не надявай на място. Пълно е — подвикна някаква жена от навеса.

Маги вдигна рамене, без да спира, и отговори:

— Имам работа с Дани.

— Аха, и коя си ти? — попита жената и оголи черните си зъби, докато правеше гримаса на престорена развеселеност.

— Маги от улица Кинг — отговори тя на висок глас, така че да надвика останалите разговори в двора. Колкото повече хора знаеха, че е дошла да види Дани, толкова по-добре. Дори и да бяха негови хора.

Усмивката на жената изчезна, други глави също се обърнаха към тях. Шепотът се разнесе из целия двор.

— Дани е хванал Маги от улица Кинг. Маги Кинг се присъединява към него. Маги отново е в играта.

Маги не им обърна внимание, но изпита известно задоволство от известността си. Маги Кинг, неестествено талантливата крадла, излезе една вечер с Джони и с пистолет и се върна сама. След това, вместо да заеме неговото място, както беше редно, тя си прибра четата и си тръгна, оставяйки територията на Дани… Маги беше създала Дани… Беше го направила господар на улицата.

Тя посегна към вратата на кръчмата и се спря с ръка на дръжката. През дебелата врата се чу смях. Прекалено късно беше, за да се върне обратно. Тя се успокои и влезе. Вътре беше малко по-светло, отколкото на двора. Няколко мъже я изгледаха, а една жена, която седеше на коленете им й отправи предупредителен поглед. Маги не им обърна внимание и пристъпи напред. Една тежка ръка я хвана за рамото. Зад вратата — помисли си тя. Някой я беше причакал зад вратата.

— Маги от улица Кинг — дълбокият глас прозвуча меко и с леко алкохолно опиянение.

— Да — каза тя, въпреки че това не беше въпрос.

— Дани те очаква.

— Знам — каза Маги със спокоен и чист глас.

— Ела с мен! — Ръката на рамото й я побутна напред. Тя не се съпротивляваше. Прекосиха стаята и когато стигнаха до стълбите, Маги изведнъж вкопа токчетата си в пода. Внезапното й спиране накара мъжа да я връхлети.

— Мога и сама да се кача до горе — каза тя.

Беше предизвикателство, но не много дръзко. Отдавна се беше научила, че ако се държи, сякаш има избор, и другите ще да се държат така. А един избор много бързо може да се превърне в два или три. За момент хватката на рамото й се стегна, но след това мъжът сякаш размисли и я пусна. Маги се качи по стълбите. На първия етаж мъжът отново я хвана и я блъсна по коридора. Той спря и преди тя да успее да реагира, започва да я опипва навсякъде. Обърна я с лице към себе си.

— Махай се, проклето копеле — извика тя, измъквайки се от ръцете му. Той я сграбчи и повтори процедурата, без да обръща внимание на думите й.

— Господин Съливан не иска никакви изненади.

— Нямам нито пистолет, нито нож под роклята си — увери го Маги и се измъкна от ръцете му, радвайки се, че беше оставила пистолета. Мъжът посочи една от вратите.

— Господин Съливан те очаква.

Маги го погледна презрително. Сърцето й биеше бързо. Отвореше ли вратата, щеше да попадне под властта на Дани. По дяволите, защо се заблуждава. Отварянето на тази врата няма да направи нещата по-различни. Тя си беше негова още от момента, в който беше изпратил побойниците след Нан. Отвори вратата и влезе вътре. Светлина. От всяка стена и от всяка повърхност струеше светлина. Маги премигна заради неочаквания блясък. Насълзените й очи се опитваха да фокусират фигурата, която седеше между лампата върху масата и тъмните завеси на прозореца пред задната стена. Синьото му око мигаше както винаги. Русата му коса блестеше от брилянтин, а мустакът му беше идеално засукан. Дани. Ако се опиташе сега да го нападне, нямаше да постигне нищо, освен да го разтресе или още по-лошо — да го разсмее. Остана неподвижна на мястото си.

— Маги, скъпа — каза Дани, разтваряйки ръце, сякаш за да я прегърне.

— Дани — отвърна тя кратко, без да помръдне. — Каквито и неразрешени проблеми да има, те са си между мен и теб. Остави приятелите ми на мира.

— Ах, моя Маги — каза той сякаш със съжаление. — Не искам проблеми с теб.

Маги го гледаше с каменно изражение. Силният ирландски акцент изчезваше от речта му с лекота. Прекалено бързо. Маги не беше виждала истински ирландец, който така лесно да изрича ласкателства и да забравя акцента си. Кой всъщност бе Дани? Тя се чудеше не за пръв път. И какъв е бил, преди да дойде в Лондон, с мистериозната си превръзка на окото и дълбокия си портфейл. — Просто искам да сме приятели — продължи Дани. — Не разбирам защо правиш всичко толкова трудно. Помолих няколко пъти да дойдеш и да си поговорим като хората, но ти така и не ме послуша. — Дани наведе глава, преструвайки се на безпомощен, което накара стомаха на Маги да се свие. — Какво можех да направя? Трябваше да ти изпратя покана, на която да обърнеш внимание.

— Сега те слушам. Но ако отново докоснеш някой от приятелите ми, ще оглушея завинаги.

Дани се разсмя и седна на стола до масата.

— Маги, любима моя, сега разбирам защо толкова много те харесвам.

Маги само изсумтя.

— Просто искам да поговоря с теб. Да бъда сигурен. Казах ти, че ще ти съобщя, когато дългът ми към теб е изплатен. Така и стана преди две седмици.

— Вече не се занимавам с това. Не поддържам уменията си.

— Знам, голяма загуба е. Честно ти казвам, загуба. — Той поклати тъжно глава. — Скоро отново ще се научиш.

— Махнах се от този живот завинаги — подчерта Маги, макар и да знаеше, че е безсмислено.

Дани се наведе напред.

— Забравяш, Маги, че ти си от Свещената земя, а Свещената земя е моя. Което значи, че си моя, докато аз не реша нещо друго. И сега ти казвам, че се връщаш в играта. Знам къде живееш в Челси, Маги. Знам в коя стая спиш. Знам, че приятелите ти са отседнали при онази стара сводница Бес Шъптън и знам, че къщата й ще стане много страшна за тях, ако откажеш да правиш онова, което искам от теб.

Маги го гледаше безмълвно и у нея се надигаше някакво вцепенение. Не можеше да направи нищо. Въпреки това повдигна брадичка.

— Какво искаш сега от мен?

— Сега? Нищо — той се усмихна и белите му зъби заблестяха изпод мустака му. — Сега си точно където те искам. Бъди добра ученичка на лорда, а когато поискам нещо друго от теб, ще ти изпратя съобщение, което да не можеш да пропуснеш.

— Не ги докосвай, Дани! — каза Маги, а гласът й одрезгавя.

— Бъди добро момиче, Маги — каза Дани с усмивка, — и няма да се изкушавам.

Той удари по масата с кокалчетата на ръката си и биячът отвори вратата. Беше свободна. Маги се промъкна покрай тромавия мъж, като едва-едва го виждаше. Коридорът й изглеждаше напълно тъмен след блясъка на стаята, но тя се отправи пипнешком към стълбите и лесно намери пътя до долу. Когато стигна до кръчмата, очите й отново бяха привикнали към тъмнината. Прекоси задименото помещение, отвори вратата към двора и затича. Да бяга надалече! Краката й сякаш бяха продължение на мислите. Трябваше да се освободи. Саутхемптън, Лийдс, по дяволите, Америка или Австралия. Трябва да се махне от Лондон и да отиде някъде много далеч, където Дани няма да я намери. Но Нан никога нямаше да дойде, нито Франки или Джайлс, а Дани щеше да ги убие заради нея. Беше в капан, като муха в бутилка. Дъхът й изхлипа в дробовете, но тя не му обърна внимание и се мушна между сградите, излизайки на улицата. Беше почти зашеметена, когато една ръка я сграбчи през раменете.