Към текста

Метаданни

Данни

Серия
На нощта (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Voices of the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Лидия Джойс. Гласовете на нощта

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 2013

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета иванова

ISBN: 978-954-455-078-1

История

  1. — Добавяне

Пролог

Февруари 1860 г.

Маги потрепери, увивайки покрития със сажди шал около крехките си рамене, докато се криеше зад мощната фигура на Джони. Мъгла беше обвила града и заплашваше да го задуши, натискайки надолу дима от комините, завихряйки го по улиците под тежестта на кафявото неподвижно небе. Беше черна мъгла, убийствена мъгла, в която Маги и другите улични деца се давеха от сажди всяка сутрин, когато Джони ги изригваше на улицата, за да работят. Тази сутрин Моли дори беше изкашляла малко кръв. Дрезгавият сумрак беше като неизпълнено обещание, частица светлина с гробовно черен, мръсен отблясък, пробиващ тъмната нощ, но няколко часа по-късно мракът падна отново, понеже прислужниците пак започнаха да разпалват огнищата. Димът отново се настани над града, едри сажди валяха отгоре заедно с капките на ситния дъждец. Както обикновено, полицаите патрулираха наоколо още от десет сутринта, размахвайки фенери с кръгли като люкове стъкла, фенерджиите се движеха по двойки и мудно вършеха своята работа. Дейността им се забелязваше заради следата, която оставяха — мръсни, сернистожълти светещи кълба, които не осветяваха нищо, освен вълмата мъгла. Вече трябва да е минало четири часа, прецени Маги по присвиването на стомаха си. Подранилият залез бързо бе преминал в неестествена нощ. Джони стоеше в подножието на една улична лампа, подпрян на парапета на моста, насочвайки незагасената светлина на своя фенер в гъстата кафява супа, където тя потъваше в нищото и изчезваше без остатък.

Никога досега Маги не бе изпитвала толкова мъчителен страх. Беше уплашена, по-уплашена от всякога, защото Джони искаше да види как умира един човек и тя трябваше да се погрижи той да умре.

Китката вече я болеше от тежестта на пистолета, който Джони беше заредил, а свободната й ръка държеше здраво шала, под който го криеше. Револверът беше нов, но лъскавият метал бе потъмнял от саждите. Беше толкова голям, че Маги трябваше с едната си ръка да придържа дулото, за да достигне спусъка с късите си пръстчета.

— Този Дани е голямо леке — изръмжа Джони, забавлявайки се от страха й, — но всички мой помощници трябва да си изпълняват задълженията. В противен случаи те нямат работа в моята банда. Няма извинения. Дори и ако си момиче!

Маги не искаше да му е помощничка, но нямаше избор — можеше или да е негов съюзник, или негов враг. А тя знаеше какво се случва с враговете му — пистолетен куршум на някой мост или нож в някой вход. Така следващият нещастен гаврош се прощаваше с живота, защото е отказал да убие някого. Не трябваше да се захваща с джебчийство. Това е момчешка работа. Тогава Джони нямаше да открие таланта й да разбива ключалки, нито пък тя сега щеше да чака тук някакъв човек, когото едва познаваше. Но това беше по-добре от ада, в който живееха другите момичета. Маги си помисли, че тази седмица лицето на Сали два пъти беше смляно от бой — най-напред от един клиент, а после и от Джони. Но по-страшно от всичко беше мъртвото примирение в очите й.

— Мисля, че чувам някой да идва — изсъска Джони и плъзна капака на фенера така, че мракът ги погълна изцяло, смалявайки околния свят до тясна хралупа. Маги още по-силно стисна пистолета. Въпреки тъмнината градът беше много оживен и последните четири пъти шумовете от приближаващи стъпки се оказаха фалшива тревога. Но сега някой приближаваше с весело подсвиркване. Маги познаваше мелодията — ария, любимата й ария от операта, чиято премиера беше преди две вечери. Интонацията на подсвиркващия беше отчетлива и игрива, даже щастлива. Стъпките на идващия отекваха самодоволно по паважа. Този не може да е мъжът, когото трябваше да убие, той не беше от онези, които си подсвиркват арии. Минувачът пристъпи в кръга от притъпена оранжева светлина и тя видя внимателно засукания му мустак, превръзката на окото, прибраната под филцовата му шапка коса.

— Сега — изкрещя Джони, сграбчи ръката й и я избута напред.

Тя вдигна пистолета, прочетете учудване по лицето на Дани и триумфа върху лицето на Джони. Привидяха й се други хора, които сякаш бяха там — ранени, малтретирани, измъчвани — на Сали и малкия Том, на Моли и Джени, на Дългата, дебелия Били и сладката Поли. Неочаквано тя обърна пистолета и натисна спусъка.

Оглушителен взрив отекна през димната завеса. Пистолетът подскочи в ръката на Маги и очите на Джони се разшириха. На челото му зееше голяма кръгла дупка. Той се олюля, отскочи към парапета на моста и се преметна през него. Маги болезнено се бореше за въздух. Китката й пулсираше от болка, пистолетът падна с глух шум на земята. Тя изтича до парапета и погледна надолу, но мъглата отново се беше сгъстила, бързо поглъщайки тялото на Джони. Не се чуваше нищо. След ден-два някой чистач на канали ще го изтегли от реката с мрежата си и покорно ще съобщи в полицията, но не и преди да освободи джобовете му от всичко по-ценно. Може да разпознаят тялото, но може и да не го разпознаят. Но каквото и да се случи по-нататък, в този момент Джони беше мъртъв и всички те, неговите подчинени, бяха свободни. Най-сетне свободни!

Маги се отдръпна от парапета. Токчето й се удари в пистолета, който се плъзна по паважа. Тя вдигна оръжието и болката отново премина през китката й. Понечи да го хвърли във водата, но се поколеба и го скри под шала си. Оръжието е ценно. Не бива да се хвърля.

— Благодаря ти, моето момиче.

Объркана, тя се обърна. Дани беше още на същото място, където стоеше, когато тя беше вдигнала пистолета. Усмивката под мустака му беше толкова фалшива, колкото и мелодичният му лондонски акцент. Въпреки че трепереше вътрешно, Маги вдигна брадичка и се втренчи в него.

— Сега си ми длъжник, Дани О’Съливан.

Усмивката се разля по лицето му така небрежно, сякаш беше метнал шапка.

— Бих могъл да използвам момиче като тебе.

— Не искам никой да ме използва. Оставете ме на мира! Приятелите ми също. Ние не сме роби на никого. Нито на Джони, нито на някой друг като него.

— Звучи разумно — каза той, като сви рамене. — Ще ви кажа, когато сме квит. Но знай едно, Маги — синьото му око блесна заплашително, — в този град хората и техният живот могат да бъдат купени и продадени като кош дребна риба.

След тези думи Дани изчезна и мъглата бързо го погълна.

Маги потрепери.