Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (9)

Глава 8

Двете крайности.

Крис гледаше Катрин. Целият бе пребледнял. Гледаше я и се опитваше да е спокоен. Тя знаеше името му. Как бе възможно това? Това обаче не беше най-лошото. Лошото бе, че тя искаше да го убие. Това вече нямаше да й се размине, а в момента не го интересуваше състоянието й. Щеше дай покаже, че към Алфата трябва да има уважение.

Хвана я грубо за ръката и я избута в къщата. Катрин седна на леглото и го погледна със страх. Той започна да крачи напред-назад из стаята, мислейки кой е най-правилният начин да постъпи в този момент. Минутите минаваха, а двамата мълчаха. Катрин го гледаше със страх и ужас, а той крачеше, опитвайки се да успокои подивялата си същност.

В следващия момент се спря и я погледна право в очите.

— Кой ти каза името ми? — изсъска той.

— Аз… а… аз — заекна тя.

— Кажи ми! — извика й той.

— Чух Джон да го казва — извика на свой ред тя.

Катрин знаеше какво си бе навлякла. Знаеше, че не бива да изрича името му и че му бе показала какво чувстваше всъщност. А това, че бе споменала съпруга си, нямаше да й помогне изобщо. Той се приближи бавно и заплашително, но тя не трепна. Лицето му бе на сантиметри от нейното, очите му я гледаха с обичайната си студенина, но точно тогава тя съзря и нещо друго, освен студ, там имаше и празнота. Колкото повече го гледаше, толкова повече душата й се изстудяваше. Въпреки това, мъжествената му красота я привличаше и едновременно плашеше.

Не, не искаше да е тук, не и с него. Искаше й се да е в миналото, да гледа топлите очи на Джон. Очите, които я стопляха и успокояваха. Вместо това обаче, тя бе тук, гледаше сивите ледени очи и й се искаше да избяга, но нямаше къде. Не искаше да изостави глутницата си.

Сега обаче щеше да бъде силна, все пак той нямаше да й направи нищо, не и следващите месеци. Бавно се освободи от „мъжа си“ и тръгна към банята. Точно преди да стигне обаче, нечие тяло я притисна към стената. Много добре знаеше кой е. Гърдите му се опираха в гърба й, ръцете му стискаха нейните — силно и грубо, а гласът му зашепна в ухото й:

— Ако още веднъж те чуя да изричаш нещо от това, което каза преди малко… е да кажем, че няма да си доволна от последствията — каза й студено той, след което допълни. — Не си играй с мен, Катрин, няма да ти го позволя.

Тя не отговори нищо, опита се да диша бавно, да стои мирна, да се подчинява. Знаеше, че Крис не се шегува, но сега това не я интересуваше. Опита се да се отскубне, но той затегна хватката си. Ръцете я боляха толкова много, че тя заплака. А той като че ли изобщо не се интересуваше от това.

Тогава обаче се случи най-неочакваното нещо. Вратата на къщата се отвори с трясък, Крис се отскубна от нея, а тя с усилие се обърна да види кой е новодошлият. Бетата, т.е. Лоугън, стоеше на вратата. Лицето му бе сериозно, очите му издаваха колко бе бесен, стойката му подсказваше, че бе готов за атака. От гледката я побиха тръпки и бързо се обърна към Крис. Той бе абсолютно копие на емоциите на брат си. Точно в този момент тя осъзна, че двамата бяха като един човек — и двамата бяха студени и зли. Катрин тихо въздъхна и се зарадва поне за едно нещо, че е спасила сестра си от ужаса, който можеше да й донесе Лоугън.

Крис и Лоугън се гледаха доста продължително, а в къщата бе тихо, опасно тихо. Тогава тишината бе прекъсната от Лоугън, който изсъска на брат си.

— Трябва да поговорим веднага — казвайки това, той се обърна и излезе.

Крис го погледна, но преди да излезе, се обърна към нея и я погледна с поглед, който казваше всичко необходимо. От погледа му цялото й същество се вледени. А този не беше ужасно мил. Нямаше спор по този въпрос.

Двамата излязоха и отидоха до беседката, която се намираше до дома им. Никой от тях не седна, а се подпряха от двете страни. Достатъчно далече един от друг. Бяха заели една и съща поза. Личеше си от километри, че бяха братя.

— По дяволите, Крис! Писна ми вече от теб и проклетото ти държание. Не само към глутницата, но най-вече към жена ти — изкрещя Лоугън, не му пукаше, че някой може да го чуе.

— Лоугън, не се меси в личния ми живот. Това между мен и жена ми не те засяга. Знай си мястото — каза Крис съвсем спокойно, без да помръдне.

— Така ли? Аз съм ти брат, проклетнико. Така че и ти си знай мястото. Да не мислиш, че вашите отношения с Кати не се отразяват и на моите със сестра й. Тя ме зараза днес, поради простата причина, че съм ти брат. По дяволите, аз я обичам. Писна ми да съсипваш живота ми, Крис. До гуша ми дойде.

— Кати, наричаш я Кати. Тя знае ли? — попита Алфата, но този път гласът му бе напрегнат и дрезгав.

— Да, наричам я така и тя знае. Нали знаеш, братле — каквото повикало, такова се обадило. Аз се държа добре с нея, което ми дава някои плюсове. Като това да я наричам Кати. Мамка му, тя носи детето ти, а ти се държиш с нея като с вещ. Направо си представям какъв „страхотен“ баща ще си и ми става жал за горкото мъниче и майка му.

Кръвта на Крис започна да кипи. Как смееше брат му да му говори така? Не го ли познаваше, за да знае до какво ще доведат думите му. Щеше да си изкара боя и то много здрав.

— Лоугън, махай се. Започваш да прекаляваш. А това никак не е добре — изръмжа му Крис.

— Да прекалявам ли? Това е, защото не се виждаш от страни. Започни да се държиш добре с нея. Как мислиш, че ще се отрази това на детето, като види, или по-точно усети отношението на баща си към майка му. Ще го травмираш. Ти изобщо замислял ли си се? Ще ставаш баща, Крис. Порасни, мамка му. Ако родителите ни бяха живи щяха да си теглят куршума, ако видеха в какво си се превърнал.

— Много добре знаеш какво ме променени. И за всичко това е виновен Джон. Затова го убих — отвърна Крис, а гласът му бе станал необичайно тих.

— Знам, братле. Но нея вече я няма и ти трябва да продължиш… с Катрин. Тя е твоята вълчица. Покажи й, че не си животното, за което те мисли. Така ще помогнеш и на себе си и на мен. Махам се. Дадох ти доста теми, над които да размишляваш. — След което прие вълчата си форма и изчезна в гората.

Крис продължаваше да стои там, после седна и хвана съкрушено главата си с две ръце. Никой от тях не разбра, че свидетел на този разговор бе станала не само Катрин, но й Селена. Селена се намираше в дома на сестра си и двете слушаха и наблюдаваха разговора им.