Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (11)

Глава 10

Неведоми са пътищата на съдбата.

На следващия ден Катрин стоеше в прегръдките на Крис. Вечерта беше вълшебна, а тя не можеше да повярва, че мъжът до нея е наистина този, който я бе лишил от всичко, което бе обичала в миналото си. Чуваше как бие сърцето му, усещаше дишането му и всичко това й харесваше. Всичко, което бе ненавиждала преди, сега й харесваше. Притисна се по-силно към него и усети как той започва да си играе с косата й. Вдигна глава и погледите им се срещнаха. Той се надигна леко и я целуна — нежно, но и страстно. Тя отвърна на целувката му, което отново го изненада. Да, явно не бе свикнал с това тя да иска да бъде с него. Тя обаче отново тръгна да го целува и точно преди устните им да се срещнат той промълви:

— Съжалявам — тихо прошепна той.

— За кое? — объркано попита тя.

— За… миналото… за това, което ти причиних — каза още по-тихо от предния път.

— Крис… — започна Катрин и се отдръпна от него. — Нека не говорим за това.

Той се надигна и я погледна, искаше му се да й признае всичко, което терзаеше душата му. Искаше му се да й разкаже защо бе разрушил живота й.

— Трябва да ти призная защо убих Джон — каза й той.

Катрин преглътна с усилие и само кимна, това му стигаше и той започна своя разказ.

— Преди години, когато застанах начело на глутницата се обвързах с една от вълчиците. Тя беше прекрасна, очите й бяха като прекрасни изумруди, косата й беше огнено червена. И беше Омега, да, знам, че това е забранено — Алфа и Омега, но аз я обичах и се обвързах с нея. Бяхме много щастливи. Един ден обаче, тя бе излязла да потича. С нея бе и Ейприл. Двете се натъкнали на ловци, които ги подгонили. Те нямали никакъв избор, освен да навлязат в територията на глутницата на Джон. А той от своя страна решил да се направи на велик Алфа и ги нападнал. Ранил бе Ейприл, а Ерика… тя… бе убита.

Катрин слушаше историята на своя съпруг, чуваше как гласа му трепери, когато споменаваше името на тази Ерика. Искаше й се да го прегърне, но нямаше да направи нищо, докато не свърши историята му.

— Веднага усетих какво става с нея, връзката ни бе толкова силна. С брат ми и още няколко вълци тръгнахме да ги търсим. Когато стигнахме мястото обаче и видях безжизненото й тяло всичко в мен умря. Ейприл беше много зле, едва оживя. А аз никога повече не бях същият, всичко в мен се вледени. Точно тогава в съзнанието ми имаше само една мисъл — отмъщение. Мислех да нападна неговата вълчица — теб, но това нямаше да ми донесе успокоение. И една вечер просто го реших, тръгнах с най-добрите си вълци и изпълних своето отмъщение. Е, тогава взех и други неща, като глутницата. И… теб. В началото си мислех, че Джон не е знаел коя е била Ерика, но после се досетих, че няма как да я е сбъркал, не и с Ейприл до нея. Той винаги ме е мразил, Кити, и това бе единственият начин да ме пречупи. Вместо това обаче, той вледени душата ми, уби сърцето ми и ме превърна в жестокия човек, който съм сега.

Той спря и си пое глътка въздух, а Катрин го гледаше безмълвно. В очите й напираха сълзи. Тогава той я погледна за първи път откакто започна своята история.

— Съжалявам, Кити, толкова много, че обърках живота ти — искрено й каза той.

При тези му думи Катрин се пречупи, сдържаните досега сълзи започнаха да се търкалят по лицето й. Протегна треперещата си ръка и го помилва по лицето. В този момент всичко, което бе станало в миналото нямаше значение. А Катрин осъзна, че колкото и да бе обичала Джон, тази любов нямаше нищо общо с това колко обичаше Крис. Любовта й към него беше прекалено голяма. Той й се усмихна плахо, а тя промълви.

— Вече няма значение… обичам те — каза му тя.

Той бързо се наведе към нея и започна да я целува. Тя отвърна на целувката му още по-страстно. Тогава Крис изръмжа и се озова отгоре й. Намести се между бедрата й, докато продължаваше да я целува.

— Обичам те, Катрин… — прошепна в ухото й и я облада за пореден път през последните 24 часа. — Ще бъда нежен — каза й. — Не искам да притесняваме детето ни.

— Сина ни — поправи го тя.

При тези й думи, той спря и я погледна.

— Момче? Ще имам син? Сериозно ли? — попита той.

Очите му грееха от щастие.

— Вчера бях на лекар и потвърдиха пола на детето. Да, ще си имаме момченце. Не зная дали ще ти хареса, но си мислех да го нарека Крисчън. Обожавам името и винаги съм искала синът ми да се казва така. Какво ще кажеш? — попита го тя, докато с едната си ръка си играеше с косата му.

Крие се усмихна лукаво.

— Харесва ми, даже много — каза като натърти на „много“.

И продължи да я целува и да й доставя удоволствие, което никога преди не бе изпитвала.

След като бяха приключили, той се отпусна до нея и я взе в прегръдките си. Чувстваше се страхотно. Не можеше да повярва, че тя го обичаше и че бе разкрил душата си пред нея. Прегърна я още по-силно и когато тя постави главата си на гърдите му, я целуна по устните и по косата.

— Правиш ме най-щастливия мъж на земята. И обещавам, че никога повече няма да те нараня. Заклевам се!

Тя само изпъшка и го целуна по врата, а той направо се разтопи.

— Съжалявам, че го споменавам, но относно Кейси — ще я отлъча. Няма да й позволя да остане тук и да пречи на щастието ни. Тя ме иска, а аз определено не я искам. Няма да ми стигне един живот, за да ти се реванширам за изневярата, но, мамка му, ще се постарая. Искам да си щастлива… ние да сме щастливи.

— Направи го, иначе утре ще имаме нов килим. Вълча кожа, качество „Алфа“. Не обичам да деля. Ако до сега не си го знаел, вече е време да го разбереш — каза тя й се усмихна.

— Много смешно. Искам да ме наричаш по име — Крис. Никога повече не искам да ме наричаш по друг начин. Какво ще кажеш?

Катрин се усмихна и го захапа за зърното.

— Предпочитам да те наричам скъпи, мили и любими.

Крис отново изръмжа и я дръпна, за да може тя да се озове над него.

— Госпожо, явно не осъзнавате, че си просите нещо. — Надигна се към нея и я дари със страстна и продължителна целувка. — И, определено предпочитам да ме наричаш с всички нежни имена, които предложи — продължи и двамата започнаха да се движат в сладострастен ритъм.