Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Аня Сноу, Скарлет Уайт. Тънката граница

Българска. Първо издание

ИК „Монт“, София, 2013

Редактор: Росица Койчева

ISBN: 978-954-805-596-3

История

  1. — Добавяне

Глава 12

И отново бе светлина.

Дните минаваха, а Крис не се събуждаше. Катрин бе неотлъчно до него, но той сякаш не бе с нея. Раната бе започнала да заздравява, но той не се събуждаше. И колкото и време да минаваше, не идваше на себе си. Всеки ден Лоугън идваше да го види, а Селена й правеше компания през деня. Катрин му говореше и говореше окуражителни думи ден след ден, без да си почива, докато един ден Крис отвори очи. Замаяната от любов и щастие Катрин го запрегръща и го обсипа с целувки. Той отговори на целувките й и я прегърна колкото му позволяваха силите.

— Добре ли сте? — попита притеснено той.

— Да, а ти как се чувстваш? — на свой ред попита тя.

— Добре съм, но ми разкажи, моля те, какво стана? — тихо попита той.

Катрин не знаеше точно как да му обясни какво се бе случило с Кейси. Само при споменаването на името й и на Кат й се повдигаше. Единственото важно за нея в този момент бе, че Крис се бе събудил, а и не мислеше, че може да скрие от него какво бе сторила. Катрин си пое дълбоко въздух и започна.

— След като тя те нападна и ти изгуби съзнание, тръгна към мен. — Когато чу това, Крис изръмжа много силно и заплашително. — Аз побягнах и в паниката си се скрих в една от къщите и странно, но къщата се оказа тази на Кейси. Тя ме следваше все още във вълчия си вид и бързо ме откри. Преди това аз намерих зареден пистолет в стаята, където се бях скрила. За останалото, въпреки че и на мен ми е като в мъгла, можеш и сам да се досетиш… но да кажем, че къщата трябваше да се почисти много добре от следите.

Крис я гледаше, а ужас се бе настанил в очите му. Без да каже каквото и да било, я прегърна силно и я целуна.

— Толкова съжалявам, любов моя — прошепна й той.

— Недей, нямаше как да си знаел за тази улич… — рече Катрин.

— Съжалявам, че не успях да те защитя — прошепна извинително той.

Катрин го погледна сериозно. Никога не би си и помислила, че именно той ще изрече такива думи. Знаеше, че като Алфа той се ужасяваше, че не може да защити глутницата, но това бе друго. И точно тогава, гледайки го осъзна, че наистина я обича. Тя вече знаеше, че го обича повече отколкото някога бе обичала Джон. Може би привързаността към него бе приела за любов и даже изобщо не бе обичала Джон. Онова вече не й се струваше любов. Това, което чувстваше в момента, бе любовта, която винаги бе желала и търсила. И в съзнанието й се зароди мисъл, странна, но и истинска, а тя бе радост от всичко случило се. Ако това не бе станало, никога нямаше да се запознае с Крис и да го обикне.

— Недей, това е в миналото, не се чувствай виновен — каза тя.

— Но… — започна Крис.

— Обичам те — прекъсна го Катрин.

Крис я гледаше, изучаваше красивото й лице, вглеждаше се в сините й очи, където се четеше любов, играеше си с дългата й, мека, руса коса. И осъзна, че я обичаше много повече, отколкото някога бе обичал друга. Дори и Ерика. Сега сърцето му принадлежеше тази красива вълчица.

— И аз те обичам — прошепна й той и я дари с една много страстна целувка.

Двамата останаха дълго време така, прегърнати, радвайки се един на друг. Дори не осъзнаха кога бе дошъл следващият ден. Двамата бяха прекъснати от Лоугън и Селена.

Силно развълнуван, Лоугън прегърна брат си. Само един поглед им беше достатъчен, за да си кажат всичко. Последва още една, доста по-силна прегръдка и двамата се пуснаха.

Следващата бе Селена, тя прегърна Крис и се върна при Лоугън. Катрин отново се залепи за съпруга си, който нямаше нищо против. А другата двойка в стаята ги гледаше с щастие и с още нещо, което Катрин все още не можеше да проумее, но явно Крис успя.

— Лоугън… — започна тихо Крис.

— О, я стига — отвърна Лоугън.

Катрин огледа сестра си, която изглеждаше много щастлива, прекалено щастлива. И веднага разбра какво се бе случило.

— Не ми казвайте, че сте се обвързали — помоли развеселено тя.

— Няма — казаха и двамата в един глас.

При общия отказ, който прозвуча „да“, Крис се засмя щастливо. Катрин го последва и развеселено, с вдигната вежда, му каза:

— Крис, дължиш ми петстотин долара, плащай си.

Лоугън и Селена ги гледаха невярващо.

— Обзаложили сте се кога ще се обвържем? — отново попитаха в един глас.

— Разбира се — отвърна Крис. — Учудваш ли се?

— Разбира се, че се учудвам — отвърна Лоугън.

— Има ли и още нещо, за което не знаем? — попита Селена.

— Разбира се, че има, но ви е рано да го научавате — отвърна им Кат.

— Много смешно, Катрин — прошепна Селена.

— Ужасен си, Крис — каза Лоугън.

Крис и Катрин се погледнаха и започнаха да се смеят. Лоугън прегърна Селена, двамата все още ги гледаха с невярващи погледи. Но след малко и те започнаха да се смеят. Всички бяха щастливи.

Няколко дни по-късно Крис се прибра в къщи. Катрин бе винаги до него, а той бе щастлив, нещо, за което бе мислил, че повече няма да изпита.

Всичко бе наред, Лоугън бе поел временно командването на глутницата. Селена сияеше повече от всякога. Нямаше съмнение, че двамата с Лоугън бяха щастливи.

Крис се обърна към съпругата си и я прегърна. Кат се засмя и леко го целуна по бузата. На Крис обаче не му стигаше и бързо завладя устата й. Катрин нямаше нищо против отговори на целувките му, които ставаха се по-страстни и по-страстни.

В следващия момент вратата се отвори и се показа Лоугън.

— Какво става? — попита ги развеселено той. Бе наясно какво прекъсваше, но не можеше да пропусне отново да види този поглед от Крис. Станало му бе навик да ги прекъсва, а Крис го гледаше по такъв начин, който не можеше да бъде описан.

— Изчезни! — изръмжа Крис.

Катрин на свой ред също изгледа лошо Крис, а на Лоугън му стана още по-смешно.

— Реших да видя какво правите, а вие ме гледате така… — започна невинно Лоугън.

— Мхм — само каза Кат и се отдръпна от Крис, който гледаше нещастно.

— Вън, изчезни веднага, Лоугън! — изсъска Крис, след което погледна мило Кат.

Катрин му се усмихна влюбено и изчезна от погледа им. Крис гледаше доста тъжно в посоката, където бе изчезнала. Лоугън само го потупа по гърба и излезе.

Вече нямаше съмнение, че Крис бе станал различен. Цялата глутница щеше да е щастлива, че Катрин и Крис не се отделяха един от друг.

Крис заключи входната врата й тръгна към стаята, където бе Кат, не искаше досадният му брат отново да ги прекъсне. А когато влезе в стаята, Катрин го чакаше с блеснали очи. Той се приближи и двамата се хвърлиха в обятията си.