Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (4)

Глава 3

Не може да стане по-зле.

Катрин се събуди здраво прегърната. „Колко е приятно“ — помисли си тя. С усмивка на лице се обърна и вместо да види познатото лице на Джон, видя това на Крис. Със скоростта на светлината се преобразува във вълк и му се нахвърли. Крис бързо се съвзе от съня си и също й се нахвърли. Двамата се бореха дълго — единият вълк, а другият човек. След няколко секунди Катрин стоеше здраво затисната под тежкото тяло на Крис. С последни сили тя се обърна и се усмихна при вида на пресните следи от нокти по лицето му. Той я гледаше гневно, което караше цялата й душа да трепери. Нямаше да съжалява за това, което бе направила. В следващия момент той я вдигна грубо и я изведе извън стаята.

— Бета — изкрещя с цял глас той.

Двамата очакваха да се появи Бетата, но вместо него се прояви Омегата.

— Омега? — каза той учудено. Не бе очаквал точно нея, но нямаше значение, все някой щеше да свърши работата. Омегата се приближи, а той й подаде съпругата си. — В тъмницата! — каза ледено.

В този момент Катрин прие човешката си форма. Омегата само кимна, но в очите й се четеше несъгласие.

— Проклятие! — изруга той.

Не стига, че Бетата му бе досаден и безстрашен задник, а Омегата му бе прекалено праволинейна и добра. Да, и общото между двамата бе, че рядко се бояха от алфата си, т.е. от него, а и Омегата му свободно го мъмреше за някои грешки. Но какво да се прави, не можеше да се отърве от тях дори и да искаше. Омегата все още го гледаше здраво хванала съпругата му. „Стига вече“, помисли си той ядосано. Направи знак на Омегата и двете тръгнаха. Да, Катрин трябваше да следва заповедите му и щеше да го направи, но й трябваха малко тренировки, за да стане послушна. Катрин вървеше, здраво хваната от жената, водеща я незнайно къде.

Тя се обърна към непознатата и попита:

— Къде ме водиш?

— Ще видиш — отвърна й жената.

— Къде? — попита отново Катрин, но отново не получи отговор. — Коя си ти?

Жената я погледна и леко се усмихна:

— Омегата — каза й тя.

„Стига бе! — помисли си Катрин. — Жена като Омега — ето нещо ново.“

— Ти си Омегата… — рече тя, а жената я изгледа все едно бе луда. — Добре де, но как?

— Алфата избра аз да съм Омегата — тихо рече жената.

— Да не повярваш…

Омегата спря и я изгледа сериозно.

— Ако продължаваш така, често ще идваш тук — каза й тя.

— Тук? — попита объркано Катрин като я погледна изненадано.

Какво ставаше, къде бяха?

Омегата отвори една врата и Катрин замръзна. Бяха в тъмницата. Омегата я бутна вътре, след което затвори вратата и тя остана в тъмнината.

Бяха минали два дни, а никой не дойде да я потърси. Все пак бе зима и нощите в тъмницата бяха по-студени от всякога. Не искаше да приема вълчата си форма, но се налагаше, иначе щеше да умре от студ. Трансформира се отново и се сгуши в ъгъла. Козината й бе снежнобяла и пухкава, но очите й не се променяха като при повечето вълци. Независимо с какви очи бяха, във вълчата си форма те ставаха или с жълти или с кафяви, но не и тя — нейните си оставаха същите — небесно сини. Белите вълци като нея бяха рядкост през последните години. Точно затова от малка мразеше да се трансформира, излишната суетня около цвета на козината направо я побъркваше. На Джон му отне една година, за да я убеди да се трансформира пред него, защото, за да направи това, трябваше доверието й да бъде спечелено. А сега го направи инстинктивно, от яд и злоба, за което си плати. Огледа се наоколо и изпуфтя силно.

— Каква рядкост! — чу се гласът на Крис. — Бяла вълчица. Какъв съм късметлия само — продължи той и застана до решетките на килията, в която се намираше тя.

При звука на гласа му, тя безцеремонно се завъртя и му обърна гръб, или по-скоро задница. Знаеше, че това щеше да го вбеси, но точно в този момент не й пукаше за нищо. Крис изръмжа, след което рече:

— Чудя се къде ли е сестра ти в момента? Може, преди да я дам на глутницата да я пробвам, за да видя дали става. Какво ще кажеш?

При тези му думи Катрин изръмжа и прие човешката си форма.

— Добре, печелиш. Само остави сестра ми намира.

Крие продължаваше да я гледа властнически.

— Май трябва да го направя веднъж, за да ти покажа, че не се шегувам.

Катрин знаеше, че не се шегува, но не осъзнаваше колко деспотичен беше той… до този момент.

— Моля те… — насили се да каже думата, от която й се повдигаше — Господарю. Недейте — примоли му се тя. — Ще направя всичко, което ми кажете, но, моля ви… дайте ми малко време.

Мразеше да се моли, но нямаше друг начин.

В този момент се случи нещо изключително странно — суровият поглед на Крис омекна и за пръв път я гледаше по начин, различен от досегашния. Погледът му бе нежен и изпълнен с желание.

„Това възможно ли е?“ — запита се тя.

След секунди той отключи килията й и й подаде ръка.

— Ела.

Тя се подчини и когато го хвана за ръката, потрепери все едно електричество мина през тялото й. Усетил това, Крис съблече якето си и й го наметна.

— Така е по-добре — рече той.

Когато се прибраха в дома си, той не каза нищо, а отиде до банята и й напълни ваната. След няколко минути излезе и я подкани да влезе.

— Трябва да се стоплиш и да се изкъпеш. Ваната ти е готова.

Няколко минути се почуди дали да го послуша, но си спомни за заканата му относно сестра й, затова свали якето му и отиде в банята. Прекара там около един час, след което излезе и се подсуши. Облече дрехите, които той й бе оставил.

Дори не го бе усетила да влиза. Седна пред огледалото и започна да се реши, а в отражението виждаше не само себе си, но и Крис. Той се бе отпуснал на леглото и я наблюдаваше, а очите му горяха от желание. Бе гол до кръста и косата му, която стигаше до брадичката, бе леко разрошена. Катрин прокарваше гребена по платинено русата си коса и се опиваше да не го гледа, но имаше чувството, че той бе на един дъх разстояние от нея. Знаеше, че с инат няма да постигне нищо, поне не и тази нощ, затова реши да се опита да го умилостиви.

След като се бе оправила, легна в леглото и целуна нежно Крис по устните.

— Благодаря за ваната — прошепна му тя.

Една целувка бе достатъчна да събуди звяра в него. Той я дръпна здраво към себе си и започна да я целува страстно и настойчиво. Обърна я под себе си и се отърва от нощницата й. Започна да я целува навсякъде и точно когато си мислеше, че отново ще я има, на вратата се почука.

— Алфа, имаме проблем — каза човекът зад вратата.

— Какво? — изкрещя раздразнено Крис. Бе бесен, но не защото има проблем в глутницата, а защото проклетия Бета ги бе прекъснал.

Изръмжа силно, когато чу отговора на Бетата си и стана. Облече се, отиде до вратата, но се спря и се върна при Катрин. Наведе се и я целуна нежно по устните, като каза тихо:

— Не си мисли, че ти се размина. Ще довършим това по-късно — и след това излезе.