Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (3)

Глава 2

И мракът бавно ме поглъщаше…

Катрин вървеше към дома си, навела глава, опитвайки се да скрие сълзите, които напираха в очите й. Сестра й я следваше плътно, а на лицето й бе изписана тревога. Двете влязоха в старата им къща и всяка се зае да събира багажа си. Когато бе готова, Катрин отиде до дрехите на мъжа си, взе една риза и я сложи в куфара. Огледа за последно стаята, която пазеше толкова спомени и без да осъзнава пусна сълзите си, седна на леглото и заплака. Обхвана мокрото си лице с ръце, а спомените за мъжа й я завладяха.

След минута почувства как някой я прегръща, вдигна глава и видя, че е сестра й. Тя я гледаше със съчувствие и болка, което още повече натъжи Катрин. Не само че тя щеше да е с онзи отвратителен вълк, а и сестра й трябваше да живее в онази глутница. Двете постояха малко така, след което Катрин се отскубна от прегръдката на сестра си и се изправи.

— Хайде, Ена, трябва да вървим — каза тя.

Сестра й само кимна и стана.

Катрин взе багажа си и бавно тръгна към мястото, където ги чакаха оставените на пост вълци със своите коли. Хвърли последен поглед към къщата, където доскоро бе щастлива и тръгна бавно, но уверено към колите. Преди обаче да ги стигне, тя видя мъртвия си съпруг, вече в човешка форма. „Колко е красив“ — помисли си с болка тя. Остави куфарите и отиде до мястото. Приклекна и го целуна за сбогом, като скришом взе халката му, която щеше да й напомня за него. Докато ставаше, се огледа. Никой не я беше видял, тя прибра халката в джоба на панталоните си и направи това, което се искаше от нея. То бе единственото, за което щеше да съжалява цял живот — качи се в колата, която щеше да я отведе при новия й съпруг. Катрин знаеше, че всички от глутницата бяха в коли и пътуваха зад тях, но поне се радваше, че щяха да са с нея. Сестра й стисна силно ръката й, като се усмихна окуражително. Щеше да бъде с Крис, само за да спаси сестра си и глутницата. Тя погледна за последен път назад с тъга в очите си, след което прегърна сестра си и унило зачака да стигнат до дома на вълка.

Крис крачеше из стаята, в която бе обявил, че ще прави събранията си с най-високопоставените вълци от глутницата си. Бетата го гледаше от другия край на стаята със странно изражение на лицето.

— Какво? — попита ядосано Крис.

Бетата само повдигна рамене и продължи да го гледа. Крис за момент се зачуди защо ли допускаше такива фриволности… а, да, това бе Бетата. Той го погледна още по-ядосано и му каза:

— Ако не спреш да ме гледаш така, ще правиш компания на вълците в тъмницата.

В този момент другият се засмя със силен смях, който оглуши цялата стая.

— Иска ти се — каза най-безцеремонно и се приближи.

Застанал точно пред вече спрелия се Крис, той го гледаше сериозно.

— Защо направи това тази вечер, Алфа? — попита го той.

Крис се засмя със смях, в който нямаше радост, но бе изпълнен със злоба.

— Премахвам заплахите за глутницата ни, Бета. Каквото трябва да правиш и ти.

Бетата се засмя, като усмивката му говореше: „За глупак ли ме мислиш?“. А на глас просъска:

— Не, на мен тия, Алфа.

Крис го погледна сурово и каза:

— Май някой си проси престоя в тъмницата — и тръгвайки към стаята си му разпореди: — Погрижи се за настаняването на новите. Дамите настани в нашата къща, Катрин — в моята стая, а за сестра й намери някоя хубава. — Преди Бетата да се загуби от погледа му, извика по-силно. — Кажи на вълците да стоят далеч от сестра й и най-вече дръж твоя задник далеч от нея, Бета — и изчезна от погледа на своите подчинени.

Бетата се спогледа с другите и ги подкани:

— Хайде, да се залавяме, че иначе лошо ни се пише.

Всички кимнаха и се заеха да изпълняват заповедите на Алфата си. Преди да излезе от стаята, Бетата се обърна към мястото, където бе изчезнал Господарят им. Не знаеше защо правеше всичко това, но едно бе сигурно — животът им никога нямаше да бъде същият.

* * *

Вече в новия си дом, Картин се чувстваше като в свърталище на змии. Когато пристигна, всички я гледаха кръвнишки, с изключение на една жена. Вероятно бе по-млада от нея. Може би на деветнадесет, с червена коса и зелени очи. Само тези очи в цялата тази картинка излъчваха топлина. Искаше й се да умре. Искаше й се тя да бе на мястото на Джон, но не — съдбата бе избрала точно тя и точно днес да стане новата алфа на обединената глутница. Но това не бе най-лошото. След като бе новата алфа, това значеше, че щеше да бъде спътница на водача им — Крис. Мъжът, който бе убил милия й Джон.

Прекрачи прага на новия си дом, а Крис се бе излегнал на дивана и я чакаше. Бе като видение в черно — косата му бе черна като катран и се бе преоблякъл, но отново в черно. Усети присъствието й и отвори очи. Усмихна се нагло и я огледа от глава до пети, след което кимна одобрително.

— Това ще е новият ти дом, така че свиквай — рече й той, след което стана и се приближи към нея. Хвана я грубо за кръста и я притисна към себе си. — Няма да губим повече време, а ще се обвържем… тази нощ — продължи той и изръмжа съблазнително. Поне той си мислеше, че е така, но за нея не бе никак съблазнително.

Тя се опита да се отскубне от хватката му, но той я държеше здраво.

— Само през трупа ми! — изкрещя Катрин. — Никога няма да си легна с теб, прасе такова — обиждаше го тя, като го удряше от безсилие по гърдите.

Крис я накара да млъкне, като я целуна страстно по устните, но тя го захапа много здраво. Той се дръпна и избърса кръвта от устната си.

— И си опърничава. Обожавам опърничавите. Ще се наслаждавам, докато те укротявам. — Пусна я и се запъти нагоре към спалнята си. — Чакам те в спалнята ни. Последната врата вдясно. Не ме карай да чакам, иначе… — каза той и се обърна към нея — … сестричката ти влиза в програмата за разплод на глутницата. За момента няма много женски и мисля, че момчетата могат да си я споделят. — след което продължи по пътя си.

Пулсът на Катрин се ускори, зави й се свят. Нямаше как да избегне това, трябваше да го направи, за доброто на сестра си. Трябваше. Пое си дълбоко дъх и си наля чаша вода. След като я изпи се качи в стаята.

Крис я чакаше в леглото, под завивките. Само долната част на тялото му бе покрита с чаршаф. Широките му гърди бяха голи, но нещо я караше да мисли, че и под чаршафа бе гол.

— Съблечи се — нареди й той. — Да видим на какво се е наслаждавал старият Джон.

При споменаването на името на съпруга й, кръвта й кипна, но се овладя и не го показа.

— Мислех, че ти искаш да го направиш — промълви тя.

— Събличай се и не мисли — изръмжа той. — Май трябва да те научим и на покорство.

Катрин отново се подвоуми, но когато Крис вдигна вежда, тя започна да сваря дрехите си.

Когато бе гола, той отново я огледа и й каза:

— Ела при мен в леглото.

Тя изпълни заповедите и легна под завивките при него. За част от секундата той вече се намираше над нея, а с крака си разтвори нейните крака и се намести. При това бързо движение тя се скова — не очакваше да е толкова бързо.

Явно доловил нежеланието и страха й, той се надигна леко и й каза много сериозно:

— Не искам да си скована, нека да изглежда, че ме желаеш. Или… — каза той и се усмихна.

Не бе нужно да продължава, защото Катрин знаеше какво следваше. Трябваше да го направи за сестра си. Това бе единственото нещо, което я крепеше. Ако не бе тя, щеше още сега да тегли една майна на този изрод и да се чупи, но Селена бе в ръчичките му и се страхуваше да не я нарани.

Тя кимна и той започна да я целува. Поне я подготвяше — това можеше да му признае. Тя се насили да отвърне на целувките му и когато бе достатъчно готова за него, той проникна в нея с един мощен тласък. Много добре знаеше, че тя не е девствена и затова бе див и необуздан. В един момент заби зъбите си във врата й. Това беше! Вече се обвързваше с нея, това беше краят. След като приключи да я хапе, с поглед я подкани да направи същото, тя се поколеба, но той изръмжа заканително и тя го захапа. Бе завършила обвързването. През целия процес на обвързването той не спираше движенията си и за миг. Докато я обладаваше й шепнеше в ухото.

— Вече… си… моя. — Думите му бяха накъсани заради темпото, но все пак тя схвана смисъла им. Искаше да й каже, че в този момент изтриваше всяка една следа от Джон. Или поне така си мислеше.

След като приключиха, тя се дръпна на края на леглото, но след секунда той я дръпна и я хвана здраво в прегръдката си.

— Трябва да свикнеш с мен, Кити. Няма да е последният път, в които ще правим това. Възнамерявам да опозная теб и тялото ти много добре — рече той и изръмжа в ухото й.

— Казвам се Катрин, а не Кити — каза тя тихо, на себе си, но той я бе чул.

— Катрин, Кити… все едно. Кити, като котенце, но котенце е много комерсиално, затова ще те наричам Кити — отвърна той. — А ти ще ме наричаш Господарю или Алфа, но никога по име. Разбрано? — попита той съвсем сериозно.

— Нали си ми съпруг, ще те наричам както си пожелая — отвърна тя раздразнено.

Той много бързо се завъртя и тя вече се намираше под него.

— Аз съм твоят Алфа и ще ми се подчиняваш. Ти си моя!

Катрин бе бясна.

— Може да притежаваш тялото ми, но помни едно… никога няма да притежаваш сърцето ми, глупак такъв.

Явно го бе раздразнила, защото той се обърна. Отново я прегърна и я стисна още по-силно.

— Заспивай! Късно е. — И така сложи край на дискусията им.