Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Аня Сноу, Скарлет Уайт. Тънката граница

Българска. Първо издание

ИК „Монт“, София, 2013

Редактор: Росица Койчева

ISBN: 978-954-805-596-3

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Винаги може да стане по-зле.

Бе минала една седмица, откакто светът на Катрин тотално се преобърна. Джон бе мъртъв, а тя и глутницата й бяха собственост на мъжа, убил съпруга й — Крис. Тя бе неговата партньорка и алфа на новата глутница. През последните няколко дни Крис сякаш бе друг човек, държеше се мило, колкото бе възможно за него и не я притискаше да правят секс толкова често. Бе се отпуснала в хамака, който се намираше на верандата и наблюдаваше случващото се около нея. Крис се мяркаше от време на време, но не поглеждаше в нейната посока. Не, че това я притесняваше, никак даже, но се чудеше защо всички се бяха разбързали толкова. Полежа още малко и тъкмо бе задрямала, когато сестра й дойде и така я стресна, че Катрин падна от хамака по очи.

— Много ти благодаря — каза тя саркастично.

— О, моля ти се. За теб винаги, сестричке — отвърна тя жизнерадостно, като помогна на сестра си да се надигне.

Катрин я поогледа.

— Каква е тази промяна? Нещо да искаш да ми споделиш? — попита и вдигна вежда към сестра си.

Сестра й се изчерви.

— Мисля, че съм влюбена — отвърна много тихо.

При тази новина Катрин я погледна втрещено и я гушна силно.

— Кой е щастливецът? Казвай веднага!

Селена й се усмихна мило и още по-тихо отговори:

— Бетата. Страхотен е, Кат! Не виждаш — продължи тя и обърна главата на Кат към Бетата, който в този момент се караше с друг член от глутницата.

Катрин не можеше да отрече, че Бетата бе красив мъж. Бе с черна, късо подстригана коса и масленозелени очи. Мускулите му бяха доста явно изразени. Бе висок и строен и Катрин бе сигурна, че си има безброй обожателки. Гледаха го, докато при тях дойде Омегата.

— Защо оглеждате… — щеше да каже истинското му име, но Алфата бе забранил. — … Бетата?

Селена се сгуши в сестра си като малко детенце.

— Спокойно, миличка — й каза леко в ухото Катрин. — Нещо ми подсказва, че тя не ни е враг. Повярвай ми. Някога да съм те подвеждала?

Малката само кимна.

— Падам си по него. Божествен е — каза тя и въздъхна шумно.

Омегата я погледна много сериозно.

— Не е за теб. Не е мъж за такова добро момиче като теб. Той е порочен и загадъчен, а ти си прекалено млада и неопитна, за да се захващаш точно с него. Имай ми доверие, познавам го. А и между другото, аз съм Ейприл, но, моля ви, наричайте ме така само когато сме сами. Алфата не обича да ни наричат по имена. Малко е странен.

При тези й думи, Катрин каза под носа си:

— На мен ли го казваш? — След което поклати глава и врътна очи.

— Явно вече си успяла да поопознаеш Крис. Но повярвай ми, той е толкова потаен, че ще се изненадаш колко още може да научиш за него. Познаваш само една стотна от неговия характер.

— Не искам да знам дори и тази една стотна — каза Кат разярено. — Не искам да го познавам. Въобще.

И стана, преобразува се и тръгна нанякъде. Бе се ядосала, но не знаеше защо. Искаше да се махне от там. Какво си мислеше тази вълчица, че тя иска да опознае този лидерски задник? Как ли пък не?

Реши, че е дошъл денят, в който ще ловува, докато не намери поне малко покой. Насочи се към мястото, където можеше да ловува на воля. Бе много близо до стария й дом и несъмнено щеше да го посети, независимо от последиците. Нямаше да позволи Крис да я третира като затворничка и негова робиня. Не бе родена, за да бъде такава.

* * *

Крис бе бесен, ако можеше състоянието му да се определи с тази дума. Обикаляше напред-назад спалнята си, чакайки Катрин — непокорната му вълчица. Не стига, че беше излязла, без да му каже, а и закъсняваше. Никой досега не го е карал да чака. Тази жена просто живееше, за да го ядосва.

По някое време дойде Бетата. Крис го изгледа ледено, а Бетата от своя страна затвори устата си, което за момента бе най-добре. И го остави.

Крис отново стана и продължи да ходи напред-назад.

— Боже, ще си съсипеш обувките — чу женски глас зад себе си.

Крис се обърна бързо и видя на прага на вратата да го гледа безцеремонно Катрин. Беше се загърнала с хавлия, явно бе тичала. Крис се спря и я изгледа, не искаше да избухва, но това бе непосилно за него.

— Къде ходиш по това време? — попита през зъби.

Тя само му се усмихна тип „Престани“ и тръгна към банята. В момента, в който мина покрай него, той усети странна миризма в стаята. Усетил я бе още, като я беше видял на вратата, но сега беше по-отчетлива. И в същия момент той си спомни тази миризма, миризмата на… Джон.

„Не, това беше. Край!“ — помисли. Щеше да води доста сериозен разговор с нея, след което щеше да я прати на кратък престой в тъмницата.

Преди обаче да е направил нещо, вълка в него взе преимущество и той тръгна към нея. Катрин бе в банята, затова не го виждаше, но това не му пречеше, щеше да й покаже кой е нейният вълк. Стигайки я, той я притисна я към стената, гърдите му се опираха в гърба й, а ръцете му държаха силно нейните.

— Ти си моя, Катрин, знаеш ли го? — попита я, шепнейки в ухото й.

Тя кимна и той усети колко изплашена е в момента. Целуна рамото й, а погледът му попадна на стоманено синджирче, на което висеше халка.

— На кого е тази халка, Кити? — попита ядосано.

Катрин леко обърна лице.

— На единствената ми любов — Джон — отговори му тя безстрастно.

И с това прекрачи границата. Той я притисна още по-силно към стената и захапа ухото й.

— Сега ще ти покажа на кого принадлежиш — каза й той. След което започна да изследва всяка част от нея, всичко, което смяташе, че вече е негово, а вълкът в него скачаше от радост. — Само и единствено на един Алфа, Кити, а именно на мен!

Катрин стоеше, без да мърда, което го ядоса още повече. Той я стисна силно и извъртя главата й, след което я целуна страстно, но грубо. В този момент я взе. Искаше му се да бе мил, но не му бяха останали сили. Искаше я и щеше да я има веднага. След няколко часа бяха приключили, той я пусна, а тя се обърна и го погледна със странен поглед.

— Вече можеш да се изкъпеш — каза й ледено той и погледна халката. Пресегна се и я откъсна от врата й. — А това, повече няма да го видиш — изръмжа и се засмя зловещо. — Мисля, че не си забравила какво ще стане, ако не бъдеш послушна, а, Кити?

Катрин кимна уплашено, което го зарадва. Тя продължаваше да го гледа уплашено, когато той бавно тръгна към стаята им, приближи се до камината и след като се увери, че милата му съпруга още го гледа, хвърли синджира с халката в огъня, като през цялото време я следеше с поглед.

— Сега по-добре върви да се изкъпеш и лягай, защото не отговарям за действията си! — каза с най-ледения си глас.

Катрин кимна през сълзи и изпълни заповедите му. Той от своя страна легна на леглото и я зачака. След като се къпа продължително, тя се появи и легна безшумно до него.

— Не мислиш ли, че е уместно да ме прегърнеш, моя Кити? — каза ядосано и я изгледа с присвити очи.

Тя се приближи плахо и го прегърна, без да го гледа.

— Да, разбира се, мой Алфа.

Той я прегърна силно и затвори очи.

— Отлично! — изръмжа доволно.