Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (25)

Двайсет и трета глава

— Ще изпратя кухненския паж до подземието с твоето съобщение — прошепна гръцката готвачка Мария на Шафран. Тя беше член на Православната църква на гръцкия лекар и бе негово доверено лице. — Той е добро християнско момче и е от родината на великана. Все още е верен на религията си и на нашите народи. По-скоро би умрял, отколкото да ни измами.

— Кога идва това момче?

— Преди вечерната молитва. Тогава приготвям вечеря за принцесата и харема й и отделял малко за Ахмед Кадир. Значи момчето трябва да се появи след час. Какво точно да му кажа?

— Че е настъпил часът да види принцесата, а след това завинаги да напусне империята — прошепна Шафран. — Кажи му да ме чака на доковете край стената на харема!

Готвачката кимна и затвори за миг очи, сякаш запаметяваше рецепта и не искаше да изпусне нито една съставка.

— Добре тогава. Доковете край харема.

— Ще се появя, когато мога. Той трябва да прояви търпение.

— Да, търпение.

— Това е всичко! — изрече с висок, официален тон, когато видя, че в огромната кухня се появява гладен солак. — Есма Султан има нужда от специално внимание към нещата, с които се храни, затова ще те помоля да се консултираш с доктора от Топкапъ, за да разбереш какво точно да й приготвяш. Засега можеш само да подправиш киселото й мляко с прясна мента! — После се обърна към солака и извика гневно: — Не бях ли пределно ясен, че това е царската кухня? Да не би да искаш готвачката на Есма Султан да се бави със задълженията си към нея, за да угажда на празния ти стомах?!

Солакът сведе покорно глава и се изнесе на заден ход от кухнята. Шафран хвърли бърз поглед към готвачката, която кимна, за да му подскаже, че е схванала задачата си.

Ала момчето не дойде. Готвачката беше приготвила хлебчета, кисели млека, риба и туршия за затворника и ги бе скрила на поднос в един шкаф. Когато настъпи часът да изпрати храната за харема, установи, че челото й е набраздено от пот — дотолкова, че прислужницата от харема отбеляза, че горещината и потискащата воня сигурно са стигнали и до нея, но не и до гозбите й, слава на Аллах. Препоръча й да си полегне на дивана в края на коридора, където хладината на шадраваните ще я поуспокои.

Готвачката се съгласи, усетила в това предложение прекрасна възможност сама да предприеме необходимите действия. Обеща на момичето от харема, че със сигурност ще си полегне или може би дори ще се разходи във вътрешните градини, за да възвърне силите си.

Даде инструкции на трите миячки на чинии да се погрижат, ако пристигнат някакви допълнителни искания, с което им достави огромна радост, възлагайки им такава голяма отговорност в кухнята.

В сенките на кипарисите, около които жужаха всякакви насекоми, готвачката откри стария градинар, който си остреше инструментите. Старецът я изгледа с беззъбата си усмивка и възкликна:

— Какво ми носиш за хапване, жено?

Мария се огледа на всички страни и след като се увери, че никой не я гледа, извади от пазвата си мазен агнешки салам с риган и мента, който бе увила в кърпа. Държеше подобни мръвки и сладки, за да подкупва пажовете за някоя клюка, пътуващите търговци за бонуси и касапите за най-добрите части от месото.

Устата на градинаря веднага се изпълни със слюнка — тази жена бе прочута с майсторството си в кухнята и особено с умението си за приготвяне на салами. Кълцаното агнешко изпълни въздуха с прекрасния си аромат и гладният старец протегна нетърпеливо ръка.

— Още не, градинарю! — отсече Мария и дръпна салама изпод носа му. — Това е направено от най-добрите овце от хълмовете на Анадола! Никога повече няма да опиташ по-вкусен салам, ако ще и да живееш още сто години!

— Няма ли да ми го дадеш? — простена нещастно градинарят.

— Не съм казала подобно нещо — изсъска тя и пак се огледа, за да провери дали някой не ги шпионира. — Но първо трябва да ми направиш една малка услуга!

— Говори, жено!

— Покажи ми входа към цистерната откъм градината и веднага ме отведи там!

Очите на стареца се плъзнаха към потния врат на готвачката, а ръцете му се насочиха похотливо към слабините му.

— Не ме обиждай така, стари глупако! — сряза го тя. — Да не си въобразяваш, че ще заменя това мое произведение за твоя увиснал макарон?! Ти май наистина си луд, както разправят!

— Тогава какво искаш?

— Да ми покажеш стария вход към цистерната, глупако! Знам, че има такъв тук, откъдето акведуктите отвеждат вода за шадраваните!

Градинарят най-сетне схвана какво се иска от него. Ухили се и облиза устни.

— И обещаваш пред Аллах, че после ще ми дадеш салама, нали?

— Нямам време за губене с твоя Аллах. Къде е входът?

Градинарят я поведе към бараката, мина зад нея, а после навлезе в дълбоките сенки на кипарисите.

— Ето тук! — рече и изрита сухите иглички от дървената врата.

— Хубаво! — отсече тя и пъхна салама в алчните му ръце. — А сега върви в кухнята и кажи на миячките да ти дадат малко кисело мляко и мед от килера! Вчера направих към тях и бисквити със сусам. Кажи им, че си почивам и че не желая да бъда безпокоена, иначе тази вечер никой повече няма да яде! Хайде, върви сега!

Градинарят й се ухили и започна да ръфа салама. По лицето му се разля истинска наслада. Притвори очи, а после се обърна и пое с куцукане към двореца, предвкусвайки десерта си.

* * *

Готвачката повдигна тайната дървена вратичка. Хладният въздух я приветства като котка, която се свива около краката й и я кара да въздъхне облекчено. Мария запали свещ, слезе по стълбата, направи няколко крачки, но после пак се закова на място. Някой ръмжеше бясно.

— Какво искаш да кажеш с това, че е избягал? Ти къде си бил, глупако? — достигна до ушите на готвачката.

— Той ме хвана неподготвен! — изви нещастно втори мъж. — Мислех си, че е заспал! Не беше помръдвал от няколко дена!

— Безнадежден глупак! — чу тя пак първия мъж.

Този глас й беше почти познат, писклив и дразнещ, безкрайно надменен. Образован мъж. Мария потърси в ума си, питайки се кой ли ще да е този учен човек, намерил пътя до това място без помощта и съгласието на Есма Султан.

— Ще умреш заради предателството си, солак, но първо ще живееш, за да бъдеш подложен на мъчения заради некомпетентността си!

Към този момент готвачката вече беше достигнала тихичко до края на влажния коридор. Сложи свещта зад гърба си и погледна иззад ъгъла. Пламъците на факлите осветяваха огромния басейн, едно импровизирано легло и трима мъже.

Жертвата, застанала на колене, изви високо:

— Но аз не съм пил нищо!

— Лъжеш! — отсече дребния мъж с образования глас и го цапна по главата с дръжката на меча си. В мига, в който той вдигна ръката си, готвачката зърна бледата му кожа и най-сетне свърза гласа с името му.

— Смарагд! — ахна ужасено.

Мъжът, който беше на колене, падна назад — толкова силен бе ударът с дръжката на меча. Буквално се срина върху неравните плочи.

— Вържи го и го отведи право в Топкапъ! — извика евнухът на третия мъж, също солак като онзи, който лежеше в безсъзнание на пода. — Но когато стигне до Портите на блаженството, се постарай нелепата му глава да се раздели с врата му! Така ще се научи да демонстрира уважение пред нашия султан!

Няколко мига по-късно, останал съвсем сам в подземието, дребният бял евнух се вторачи в празното легло и намачканите чаршафи, и тихичко занарежда:

— Трябваше да се сетя! Трябваше отдавна да съм го открил! Трябваше!