Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (1)

Благодарности

Основен източник на вдъхновение и информация за този роман бе книгата на Филип Мансел „Константинопол — град на световните желания, 1453-1924“. Ключови от нея се оказаха не само частите за живота на Есма Султан, но и описанията му за еничарския корпус и неговия бунт срещу султана през 1826 година.

Изключително много съм благодарна на страната и народа на Турция и особено — на Истанбул.

Величието на този град и легендите за Константинопол ме омаяха. Как тогава да не започна да пиша за подобно магическо място?!

Сестра ми Нанси Елиша прочете всяка публикувана и непубликувана страница от моите романи. Ако не ме бе поощрила толкова навреме и толкова безпрекословно, може би нямаше да стана писател. Обичам те, Нанси!

По пътя на създаването на този роман имаше и приятели, които се запознаха с написаното много преди публикуването му. В този смисъл благодаря на Сара Кенеди Флъг, Лучия Карето, Нанси Кун, Тед Диамандопулис, Ан Фицгибън Шустерман и Джон и Сюзън Бослоу. Благодаря ви, че не ми позволявахте да потъна, когато духът ми губеше сили, и да ме търпите толкова много години без издател!

Човекът, който откри моите романи и ми повярва, бе редакторът и сценарист Линдзи Гузардо. Вечни благодарности на теб, Линдзи! Никога няма да те забравя!

Моят агент Дебора Шнайдер разпозна потенциала ми още в ранните ми ръкописи преди двайсет години. Благодаря ти и на теб, Дебора, че ме взе обратно под крилото си след толкова дълго отсъствие и даде такъв отскок на писателската ми кариера! Благодаря и на Кейти Глийсън и Виктория Марини от „Гелфман Шнайдер“ за упорития и всеотдаен труд заради мен!

Публикуването на този роман мина под строгия надзор на Тери Гудман. Тери, Линдзи беше права — ти си страхотен! Невероятното ти чувство за хумор озарява дните ми. Благодаря ти, че се намеси като мой редактор и спомогна всичко това да се случи!

Благодаря и на лондонските си агенти от „Къртис Браун“. Благодаря ви, Бетси Робинс, Софи Бейкър и Клеър Ноузиърс, че ми помогнахте да се свържа и с читатели на други езици!

Редакторката ми Мелъди Гай работеше паралелно с мен през цялото време, докато пишех романа, правейки предложения върху ръкописа, които значително подобриха стила ми. Благодаря ти за огромното търпение и професионализма, Мелъди!

А как да благодаря на вас, целия екип на „Амазон“?! Как да ви кажа колко ви обичам?! Вие ми изпращахте карамелени шоколадчета „Фран“, весели имейли и добри новини. Помагате ми ежедневно да се свързвам с читателите си. Благодаря ви, Ники Спринкъл, Джесика Пуър, Грейси Дойл и всички останали!

Личният ми екип от помощници, включително Пол Томасън, Джаки Бол (коректор) и Майкъл дел Росарио. Не мога да ви се отблагодаря за времето и вниманието, което вложихте в този роман, с всичките му турски и османско турски думи!

А художественият отдел на „Амазон“ буквално ми взема дъха!

Марли Русоф, благодаря ти за всеотдайния труд върху ранните версии на този роман преди толкова много години!

Благодаря и на добрата енергия на моите инструктори по йога, които поправяха странностите на тялото и духа ми, докато работех по тази книга! Благодаря на Марлон Макган, Бел Карпентър и Джоан Конингтън!

Хиляди благодарности и на скъпите ми родители Бети и Фред Лафърти, които ни четяха всяка вечер, преди да заспим! Онези вечни приказки на Братя Грим дадоха свобода на въображението ми още в най-ранна възраст, запращайки вълшебствата си в сънищата ми. Чудно ли е тогава, че станах писател?!

Благодарности и на писателската фондация „Асиен“ и нейния директор Джули Къминс Покрел за стипендията, която ми беше дадена през лятото на 2004 година, когато работех върху един по-ранен вариант на този роман по време на лятното им училище. Писателят Рон Карлсън ме научи „да оставам в стаята“. Като негова ученичка аз се научих да виждам повече неща, да използвам сетивата си, задържайки се още миг върху нещо, а не да се спускам веднага към следващия сюжетен елемент. (Това е най-добрият съвет за писане, който някой някога ми е давал, Рон! И задържах смокинята в историята, виждаш ли?!)

Благодаря и на Лиса Консилио за подкрепата й през годините.

Тази книга никога нямаше да бъде възможна без помощта на проучванията на други автори. На един етап, докато още извършвах проучванията по романа си, имах под ръка четиринайсет книги, отбелязани с лепящи листчета, всичките разпръснати по леглото ми, докато пишех само една глава!

Някои от най-безценните книги, към които се връщах отново и отново, докато пишех, са: „Константинопол — град на световните желания 1453-1924“ на Филип Мансел, 1998 г.; „Имперският харем на султаните — мемоари на Лейла (Саз) Ханъмефенди“, 1994 г.; „Имперският харем — жени и власт в Османската империя“ на Лесли Пиърс, 1993 г.; „Господари на хоризонта“ на Джейсън Гудуин, 2003 г.; „Османските столетия“ на Лорд Кинрос, 1979 г.; „Еничарите“ на Годфри Гудуин, 1979 г.; „Истанбул“ на Джон Фрийли, 1998 г.; „Харемът — светът зад воала“ на Алев Литъл Крутиър, 1991 г.; „Истанбул — спомените и градът“ на Орхан Памук, 2006 г. Моите най-дълбоки благодарности към всички тези автори за експертността и информацията им, които легнаха в основата на моята проза.

И накрая, благодаря на теб, Анди Стоун! Ти ме научи на писателския занаят и на отдадеността, с която трябва да се подхожда към него. Винаги си бил и си оставаш моят първи редактор и любовта на живота ми!