Виктория Фокс
Островът на изкушението (36)

34

Стиви

 

Приятелят на Зандър, лондонски финансист на име Пол Пристли, им зае яхтата си. Скромната „Сигма 35“ имаше тъмносин грот и корпус от полирано дърво. Пол я държеше на пристан по южното крайбрежие на Франция през по-голямата част от годината, с изключение на летните месеци, когато със семейството му обичайно отплаваха към Италия и Гърция. Бяха си уговорили среща в междинната точка на ежегодното пътешествие, където Пол и семейството му щяха да акостират и да продължат екскурзията си по суша.

— Каква благодат — възхити се Стиви. Беше разгърнала кърпата си на носа и сега се мажеше със слънцезащитен лосион. Не съществуваше по-божествено ухание. Напомняше й на детството и ваканциите с братята и сестрите й — уютната каравана, жаркото корнуелско слънце, шляпането на карти по сгъваемата масичка. Топлият вятър изпълваше платната, надуваше ги като бузи с въздух, тласкайки лодката през пенестите води с целеустремен замах. Очертанията на остров Капри започваха да изпъкват на хоризонта, а в съседство се очертаваше широкият гръб на спящия му брат Иския.

— Може да поостанем — обади се Зандър от кърмата, придържайки руля с почернели от двуседмичното мореплаване ръце. — Да си наемем някоя друга лодка. Да обиколим целия свят.

Нищо на земята не я блазнеше повече. Но в Америка ги очакваха куп отговорности. Семеен живот, професионални задължения… приятели.

Стиви се обърна по корем, подпирайки се на лакти. Палещите слънчеви лъчи стоплиха кръста й.

— Питай ме пак след час — провикна се към съпруга си.

Зандър й отвърна с широка усмивка и пародиен капитански поздрав. Много скромничеше, но Стиви беше впечатлена от вещината, с която той управляваше лодката, скачайки пъргаво да пипне ту гика, ту кливера — „Да видим какво умее тази хубавица“. В началото тя самата не можеше да се похвали с уменията си на помощник-капитан. Щураше се ухилена насам-натам по палубата в пълно неведение що е то бакборд и що е то щирборд, но с много усърдност постепенно влезе в крачка. Зандър й обясни, че е придобил уменията си, след като завършил училище, доста странен момент според Стиви, докато не си припомни как бяха минали нейните следучилищни дни — в ограждане на обяви за работа из вестниците и смучене на малки шишенца ужасно уиски за кураж.

Зандър спря лодката и хвърли котва. Тук морето беше сравнително плитко и слънчевата светлина се отразяваше в дъното, оцветявайки водата в зеленикаво.

— Да поплуваме? — Зандър прекрачи тънките предпазни въжета, опасващи палубата, вдигна ръце над главата си и се гмурна грациозно във водата. След няколко секунди се появи на повърхността й. По устните и носа му блещукаха бисерни капчици. Стиви подпря брадичка в дланите си, любувайки му се.

— Рибки — информира я съпругът й. — Сребристи.

— Какви са?

— Нямам представа.

— Да не са акули?

— Малки са за акули. — Пак се гмурна. Като изплува, попита: — По крайбрежието на Неапол няма акули… нали?

Стиви се разсмя.

— Не се тревожи.

Легна по гръб и затвори очи. От сватбата им беше изминал месец и се надяваше всичко да върви по план в Лос Анджелис. На Бахамските острови Биби й беше споделила плановете си за развод с Линъс Позен — Стиви отдавна се молеше да настъпи този момент. Разказът за все по-жестоките издевателства на Линъс върху тялото й беше покъртителен, но сега най-накрая приятелката й проявяваше здрав разум: противният й съпруг нямаше никакво намерение да й подсигури официални проекти в Холивуд и я използваше като държанка, задоволяваща перверзните му фантазии. Стиви беше дала на Биби ключ за апартамента на Зандър, в случай че моментът да се изнесе настъпи неочаквано, и я беше уверила, че ще се върне незабавно, скимнеше ли му на Линъс да й вгорчи живота. Каквото и да им беше подготвила съдбата, връщане назад нямаше.

Стиви се надигна на лакът и присви очи зад слънчевите си очила. Грамадна бяла яхта се поклащаше по вълните на неколкостотин метра разстояние от тях. Внушителният, видимо първокласен плавателен съд разполагаше с издигната допълнителна палуба за слънчеви бани. На носа се различаваха две тъмнокоси жени върху шезлонги и една изправена висока блондинка. Стана й чудно кои ли бяха. Френският им флаг плющеше на морския бриз.

Зандър се върна на борда и студените капки вода, стекли се от тялото му, я изтръгнаха рязко от унеса й. Той коленичи и я прегърна откъм гърба й, целувайки я по врата.

— Махай се! Вир-вода си.

— Вир-вода… колко секси.

— Мокър си до кости, махай се.

Той я грабна в ръцете си и в първия момент Стиви беше сигурна, че ще я метне зад борда.

— Да не си посмял! — предупреди го веднага. — Ако докосна водата дори с малкото си пръстче, считай брака ни за анулиран.

— Не е ли раничко?

— Сериозно ти говоря, пусни ме.

Той я послуша и я целуна нежно. Устните му бяха солени на вкус. Стиви усети възбудата му до стомаха си, а през това време езикът му се прокрадна в устата й.

Слязоха в каютата и се любиха. Солта щипеше леко, както когато бяха правили секс във водата късно през нощта, тя — вкопчена в металната стълба на лодката, докато Зандър проникваше в нея откъм гърба й. Замисли се колко неповторим беше сексът със съпруга й, как никога, за нищо на света, няма да й омръзне. Как беше оставила противозачатъчните, а той — презервативите, и как двамата знаеха какво правят. Но не спираха.

 

 

Отвъд Атлантика Биби Райнър нанасяше последните щрихи на тоалета си. За тази вечер беше подбрала един от любимите на Линъс: пораздърпана ученическа униформа с бикини без дъно и кожен сутиен с прозорчета за зърната плюс къса руса перука. Почисти дневния грим от лицето си. Нанесе малко парфюм зад ушите и по китките си — пестеливо количество; Линъс мразеше да му попада в устата.

Погледна часовника. Всеки момент щеше да се прибере от важна среща с Дърк Майкълс. Вероятно водеха преговори около новия си касов екшън. Или пък обсъждаха потенциала на поредната многообещаваща новоизгряла звезда, достатъчно отчаяна, че да се съгласи на участие в някой от сенчестите им проекти.

Едва ли някога щеше да събере смелост да погледне Дърк Майкълс в очите. Не и след миналата седмица, когато Линъс се беше прибрал наквасен до неузнаваемост, нареждайки й да се съблече. Само дето не се беше прибрал сам. Водеше и Дърк, и още един от другарчетата им продуценти. Всичките пафкаха пури и къркаха бренди, обхождайки с поглед разголеното й тяло. Принудили я бяха да танцува, а след това и да падне на колене: първо пред Дърк, после пред приятелчето му. Не се беше свършило до тук — един по един й се бяха изредили, напирайки със старческите си, увиснали тела във всяко естествено отверстие, което им попаднеше. Междувременно съпругът й беше наблюдавал цялата сценка отстрани, изчаквайки реда си, облизвайки месестите си устни, радвайки се на чудната забава, която беше спретнал на другарчетата си. И накрая й бяха натикали онова… нещо. Повдигна й се. Никога нямаше да се възстанови след такова извращение.

В онази нощ беше решила съдбата му. Разводът вече не й се струваше достатъчно наказание.

Беше твърде лесно, твърде милостиво просто да го отблъсне от себе си. Защо да му дава шанс да продължи с живота си, когато нейният собствен бе така жестоко изтръгнат от ръцете й? Защо той да започва наново, когато след срама, който беше понесла, тя самата не виждаше ново начало по пътя си? Разводът безспорно щеше да накърни публичния му облик, но не и да го промени, да го накара да проумее последиците от нечовешките му издевателства над нея. Всичките тези часове на изтезания, унижения, отчаяние… а сега му беше хрумнало и да я сподели с приятелите си. Линъс, Дърк и компания цял живот бяха унищожавали жени, без дори да се замислят, че си имат работа с човешки същества, с раними хора, изпитващи тъга и болка. Мразеше ги с пламенност, каквато дори не беше подозирала, че таи в сърцето си. Мръсниците се бяха поощрявали един друг, окуражавали се бяха, сякаш в ръцете си държаха играчка, с която можеха да се позабавляват и да изхвърлят на боклука, чиято единствена роля беше да подсигури арена на мачовския им турнир, на съревнованието им кой ще я накара да извика по-силно.

Линъс й беше отнел всякакво чувство на самоуважение и достойнство. А сега беше настъпил моментът за разплата.

Фантазиите за възмездие разпалваха душата й от много време. Въздушните кули, които градеше за утеха в най-тъмните часове на живота си с Линъс, най-сетне щяха да се превърнат в така очакваната реалност. Биби знаеше със сигурност, че докато сърцето на гадното копеле бие, нейното ще е в окови. Никога нямаше да се усмихва с волна душа, да се смее с приятели до болка, да се любува на морето, влюбена в живота. Никога повече.

Линъс Позен беше от онези хора, които умееха да се изплъзват от справедливостта. Но дали щеше да й се изплъзне, ако справедливостта го срещнеше на прага?

Звънецът на входната врата издрънча, отеквайки из потъналото в тишина имение чак до горния етаж, където Биби се приготвяше. Погледна се в огледалото, напълно трезва за пръв път от месеци насам. Не можеше да подходи със замъглена глава към предстоящото си начинание. Събра всичкия си кураж и се изправи.

На долния етаж Линъс си наливаше скоч с гръб към нея.

— Какво? — изпръхтя в нейна посока раздразнено.

Биби стисна зъби и го доближи.

— Тежък ден в студиото? — попита го гальовно, масажирайки скованите му рамене.

Линъс пресуши чашата наведнъж. Биби ненавиждаше звука от дращенето на четинестите косми по тила му върху яката на ризата му.

— Всеки ден е тежък — измърмори той, пренебрегвайки съпричастността й. — Трябват ми единствено меко легло и добра свирка.

Тя свали ръце от раменете му и отстъпи назад.

— Странно е, че го споменаваш — измърка съблазнително. Линъс се обърна, а по лицето му бавно се разтегна пошла усмивка. Познаваше сценария, понеже го разиграваха редовно. Биби никога досега не се беше изявявала като инициаторка — та той дори не предполагаше, че й харесва. Нежеланието беше част от забавата, но пък и ентусиазмът на дамата носеше своите си облаги.

— Охоо — изръмжа, пълнейки чашата си, без да отлепя поглед от тялото й, — приятна изненада. Какъв е поводът?

— Нужен ли е повод? — Биби вложи цялата си воля в следващата част от плана.

За последно… И край.

Линъс гаврътна скоча и избърса устата си с ръкав.

— Наведи се — заповяда й.

Биби насочи мислите си към онова, което го очакваше на горния етаж.

— Не — отказа му, дръпвайки го леко за ръката с надеждата, че ще я последва. — Тази вечер съм ти подготвила нещо различно.

Линъс беше твърде недодялан в контактите си с жените, за да се усъмни в поведението й, камо ли да го анализира. Освен това и възбудата си казваше своето. Чудовищна ерекция деформираше панталона му.

— Ти водиш — каза хрипливо. Минижупът на Биби разкриваше интересна гледка и докато изкачваше стълбите подире й, режисьорът сграбчи голата плът, подобно на свиреп хищник — сочна стръв.

Като го качи на леглото, Биби овърза китките му с черна копринена лента. Стегна възлите здраво. После го възседна и го съблече чисто гол — от вратовръзката до чорапите. Плячката й вече дишаше учестено; още малко и щеше да се разпени около устата от вълнение. Чувството за контрол й се услаждаше. Защо не се беше сетила по-рано?

Бръкна в нощното шкафче, извади копринен шал и понечи да върже очите му, но той се дръпна.

— Искам да виждам всичко — заяви гърлено. В трапчинката между ключиците му и по провисналите му гърди вече лъщеше мазна пот. Въпреки отказа Биби се опита да сложи превръзката — имаше си основателна причина, — но когато видя, че започва да го вбесява, реши да преосмисли плана си. Така или иначе го беше обездвижила: това беше ключовата част.

Слезе от леглото и се разсъблече с бавни, целеустремени движения. Линъс скочи като разярен бик при вида на бельото й — или по-скоро липсата на такова.

— Ела тук — успя да изръмжи с пламнало лице, точейки лиги по оскъдните бикини, разкриващи мекото храстче от червеникави косъмчета.

Наведе се към слабините му, едвам сдържайки стомашните си сокове при допира на езика й до стипчивата глава на пениса му. Имаше вкус на сирене и пот. Прокара език по ствола му, поемайки го в устата си. От гърлото на Линъс се изтръгна провлачен стон, последван от пискливо изскимтяване, след което тазът му се надигна нагоре към лицето й. По принцип имаше навика да натиска главата й към чатала си, давейки я, но не и този път. За пръв път контролът беше в нейни ръце.

— Продължавай, захарче — каза с пресипнал глас. — Знаеш как обича татенцето ти.

Биби се подчини, търсейки опора в рамката на леглото, следейки силата на тласъците му, докато не усети, че наближава моментът да свърши. Тогава вдигна глава и отново го възседна. Членът му излъчваше противна топлина и той понечи веднъж — два пъти да го пъхне в нея, но безуспешно.

— За къде си се разбързал? — подразни го тя, изплъзвайки му се отново. — Нали ти обещах една изненада…

Биби извади тънко черно въже изпод възглавницата. Линъс следеше движенията й като хипнотизиран, докато тя го увиваше около врата му, привеждайки се, за да докосне със зърна гърдите му, провесвайки ги над устата му, позволявайки му да ги ближе, да ги дъвче, само и само да го държи твърд.

— Няма да стане, захарче — изхъхри той. — Не си падам по такива работи.

Биби се нацупи, преструвайки се на разочарована, но всичко беше планирано — не беше глупачката, за която я имаше.

— Хайде де, татенце — прошепна сладострастно: любимото му обръщение още от началото на връзката им. — Заради мен.

Чувстваше се раздвоен. Почти голото тяло на Биби кръжеше примамливо над него, а и се намираше на сантиметри от рая.

Приемайки мълчанието му за съгласие, Биби внимателно затегна въжето, съвсем лекичко първоначално, за да привикне с чувството, да си помисли, че женичката му просто палува. Когато му позволи да проникне в нея като възнаграждение, Линъс извъртя очи от удоволствие и по лицето му заигра пошла усмивка. Биби стегна въжето още малко, видя го как се впива по-плътно в кожата му, после отпусна.

— Пак — изхриптя той, напирайки в нея. Тя го послуша: затегна и отпусна, затегна и отпусна, затегна и отпусна.

Затегна.

Затегна.

Очите му се изблещиха. Биби отлепи ловко тялото си от неговото, клекна отгоре му и се отдаде на мисли за всички отвратителни неща, които й беше причинявал, всяко противно издевателство над нея. Той мяташе глава неистово, устата му бълваше странни гъргорещи звуци, а туловището му се гърчеше под нея, докато тя затягаше и затягаше, напъвайки всеки мускул в тялото си. Въжето прорязваше плътта му и разкървяваше. Около очните му кухини избиваха синкави петна, после виолетови, накрая и черни.

Умри, гад мръсна! Садист долен! Изнасилвач!

— Мразя те! — закрещя в лицето му отново и отново, и отново. — МРАЗЯ ТЕ!

Имаше чувството, че е на път да се разплаче или може би да прихне в смях, или и двете наведнъж.

Биби стисна силно клепачи, не желаейки да го гледа: мерзавец до последния си момент.

Внезапно конвулсиите на Линъс Позен секнаха и тялото му се отпусна неподвижно.

 

 

Стиви и Зандър акостираха на следващия ден. Стиви искаше да разгледа Капри, да посети морската пещера Блу Грото и да се повози на лифта до върха на острова.

Зандър пръв погледна към вестникарската будка, забеляза новината на първа страница и разпозна лицето там.

— Божичко, Стиви — привика я той. — Погледни.

Стиви тъкмо им беше купила сладолед, gelati, от близкия щанд. Тръгна към него, облизвайки струйка ягодов сироп от фунийката.

— Какво има?

Той въсеше вежди, видимо пребледнял въпреки тена си. Италианците търчаха край будката, разговаряйки гръмогласно на мелодичния си, цветист език.

— Зандър?

Той й подаде вестника. На първата страница имаше снимка на Линъс Позен. Стиви не знаеше италиански, но от обща култура успя да заключи, че надписът под портрета гласеше: „АМЕРИКАНСКИ ПРОДУЦЕНТ ЗАГИВА НА 56“. Грабна друг вестник и прочете едрото заглавие, това още по-шокиращо и показно: „СЕКСИГРА С ТРАГИЧЕН ФИНАЛ“.

Усмивката на лицето й посърна.

— О, не — каза глухо. — Биби.