Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (29)

29.

Случилото се в „Грижа за морето“ беше топновина по телевизията. Водещият с черно тупе на главата я представи с думите: „Запознайте се с десетгодишното момче от Великобритания, което с бързата си мисъл успя да спаси стотици редки морски видове и да помогне за залавянето на някои от главните членове на мафиотската банда «Асовете». И всичко това — под бушуващата стихия на вулкана“.

На снимката се видя луничавият Джими Ганет, който получава червена кадифена кутийка с ключовете за острова — подарък от губернатора на Монсерат.

След като изреди останалите новини от деня, той се върна към водещия сюжет: „А сега малко добри новини. Десетгодишният Джими Ганет от Хай Уайкоум във Великобритания е героят на деня. По време на почивката си в Монсерат той сам-самичък успя да спаси някои от най-редките морски видове на Земята от лапите на «Асовете» — престъпна групировка, отговорна за престъпни операции за милиарди долари по целия свят. Включваме се на живо от карибския остров Антигуа, където в момента тече пресконференцията на Джими Ганет и неговите родители“.

— Джими Ганет спасява планетата — отбеляза със смях Тарик.

— Шшшт! — Калвин Редфърн даде кокал на Скай, подаде на децата чиниите с обяда и се настани на дивана между тях. — Джими е легенда. Не искам да пропусна и дума от това.

Джими седеше зад дълга маса между двамата си родители, двама полицаи и водещия. Множество микрофони ги разделяха от претъпканата с журналисти зала. Тримата Ганет бяха облечени от главата до петите в бяло. Приличаха на ангели. Пухкавото лице на Джими беше като на същински херувим. Само петното от пица на ризата му издаваше, че под тези дрехи се крие техният приятел.

— Рита, изненадана ли сте, че Джими спаси положението? — попита елегантна репортерка от „Глобал Нюз Нетуърк“. — Смятате ли, че този героизъм е типична черта на сина ви?

— Разбира се! — грейна Рита. — Винаги сме знаели, че Джими е необикновено дете. — Тя погледна съпруга си. — Нали, миличък? Бяхме убедени в това дори след като го изключиха от градината. Те не го разбираха. Не знаеха как да се справят с дете с такъв интелект.

— Той е изключително темпераментен — намеси се Боб — и любопитен. Изобщо не е заспал като някои днешни деца. Спомням си един ден, когато Рита го доведе в завода. Аз се занимавам с опаковки — чували сте сигурно за „Ганет Пак“…

— Мистър Ганет — прекъсна го водещият на пресконференцията, — бих искал да ви напомня, че това е предаване на живо. Да се придържаме към темата. Джими, ще ни разкажеш ли какво се случи този ден?

— Ъъъ… — Джими се изчерви. — Трудно е да се обясни.

Лора искрено го съжали. Не беше лесно да разкаже случилото се, без да споменава за трима от участниците.

— Доколкото разбирам, ти си влязъл в отсека с акулите, където си видял как мистър Макгий — един от най-търсените и опасни престъпници — води майка ти и баща ти вързани към аквариума с намерението да ги хвърли във водата — каза един от репортерите. — Какво се случи после?

— Джими беше много смел! — заяви Рита.

— Смел като лъв! — додаде Боб. — Този мистър Макгий нямаше никакъв шанс срещу нашия Джими.

На лицето на момчето се разля широка усмивка. В този момент той усети как целият му живот се променя. Повече никога нямаше да бъде Джими Ганет, жертва на хулиганите в училище. Той се беше борил с акули и гангстери. Беше способен на всичко.

— Всъщност стана малко случайно — отговори Джими. — Когато видях мистър Макгий да води мама и татко към акулите, се завтекох да го спра. Бях много уплашен, защото една акула постоянно отваряше уста и виждах хилядите й зъби.

— Не се срамувам да призная, че се разпищях — намеси се Рита. — Имаше за какво.

— Продължавай, момче. Значи било случайно? — намеси се друг репортер.

— Да. Докато тичах към тях, се спънах в един харпун, който се задейства и уцели Макгий в крака. Той извика и падна в басейна с акулите.

— Онзи човек си го заслужаваше и ако зависеше от мен, щях да го оставя там — прекъсна го Рита. — Но Джими има златно сърце. Той се втурна към контролното табло и започна да натиска разни бутони, за да изпразни аквариума или да извади акулите навън. Ние с Боб бяхме вързани и не можехме да му помогнем. После вратата се отвори и един мъж, който приличаше на герой от роман…

— По това време тя вече халюцинираше — намеси се Боб, спомнил си, че не бива да споменават за високия мургав непознат, който ги развърза и се разпореди авторитетно с полицията. — Така става, когато си в ужас.

— Според някои източници — започна жената от „Глоуб“ — онзи ден в „Грижа за морето“ е имало и други деца — момче и момиче.

— Как са разбрали? — Лора едва не се задави с вегетарианския си бургер.

— Винаги изтича информация — каза вуйчо й. — Не се притеснявай, имената ви няма да се споменават. Погрижил съм се за това.

Боб и Рита се спогледаха.

— Не, беше само нашият Джими.

— Какво ще кажеш на хората, които те наричат герой, Джими? — упорстваше репортерката.

— Аз не съм герой. Направих това, което би направил всеки друг на мое място. Веднъж срещнах двама герои. Те спасиха живота ми и дори не ми позволиха да им благодаря. Казаха, че било нищо работа. Един от тях, момичето, иска, когато порасне, да стане детектив. Сигурен съм, че ще бъде толкова добра, колкото онзи детектив от книгите, Мат Уокър. Кой знае, може аз да й стана помощник! — Джими се ухили. — Или тя на мен.

Лора изключи телевизора. Беше дълбоко трогната. Ако някой й го беше казал преди седмица, нямаше да повярва, но сега чакаше с нетърпение вечерята със семейство Ганет. Джими, Рита и Боб щяха да дойдат във вилата и заедно да си направят вегетарианско барбекю на плажа. Всички бяха на мнение, че толкова риба им стига засега.

Най-много й се искаше да види Джими. В местната книжарница намери книга за Мат Уокър и му я купи за подарък, за да го вдъхнови да продължава да мечтае и да вярва, че може да постигне всичко. „Не че му трябва роман за целта“ — помисли си тя. Много добре се беше справил и сам. Но по телефона, също както и на пресконференцията, той бе настоял, че заслугата е изцяло тяхна.

— Научих много от вас с Тарик — каза им той. — Когато смятате, че сте прави, отстоявате мнението си, дори срещу възрастните. Когато екипажът и половината пасажери не вярваха, че вуйчо ти е бил отвлечен, вие не се огънахте. Аз сигурно щях да избягам с плач. Но вие бяхте твърди. Има и друго. Видях колко спокойни бяхте и двамата, когато спасихте живота ми на катерачната стена. Други деца на ваше място щяха да се хвалят и да се бият в гърдите, но вие с Тарик се държахте така, сякаш всеки ден спасявате хора. Но това, което най-много ми помогна, бяха думите ти, че престъпниците толкова внимателно обмислят детайлите, че забравят очевидното. Точно това си мислех, когато видях улея за прането. Имаха какви ли не алармени инсталации, стоманени врати и ключалки със сложни комбинации, а не бяха обърнали внимание на най-обикновения улей за пране. С една дума, благодаря ви!

— За какво?

— Задето ме научихте на тия неща, задето ме спасихте, задето сте мои приятели и направихте тази ваканция най-вълнуващата в живота ми.

— Няма нищо. И аз ти благодаря, Джими.

— За какво?

— За същото. Без теб нямаше да преживеем най-вълнуващата ваканция в живота си. Ей, Джим…

— Да?

— Помниш ли какво ти казах? Ако можеш да се изправиш срещу „Асовете“, побойниците в училище ще ти се видят кръгла нула.

— Точно така — отвърна момчето и тя долови усмивка в гласа му. — Те са кръгла нула.

На верандата Лора отново се полюбува на ослепителните сини нюанси на морето. По това време само след седмица щяха да летят към дома. Ако можеше да се вярва на прогнозата за времето, в Сейнт Айвс щеше да вали, но Лора изобщо не я интересуваше. Раят е хубаво място, но още по-хубаво е у дома.