Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (23)

23.

— Не разбирам откъде ти се появи тая внезапна мания по рибите — измърмори Рита Ганет, когато Джими за трети път превъртя краткото филмче за октоподите и техните малки. — Никога не си проявявал ни най-малък интерес към морските създания. А сега са толкова важни, че трябваше да напуснем прекрасния курорт в Антигуа с всевъзможните му развлечения, за да дойдем на Монсерат. Да искаше да видиш вулкана — как да е, но не, ти държиш на това място за изучаване на рибите. Как се казваше?

— „Грижа за морето“. Виж я колко е невероятна, мамо! Мислех си, че октоподите са просто торба с желе, а тази октоподка се оказва най-грижовната майка в морето.

— Искам да знам кога ще видим човекоядците акули — прогърмя Боб. — Кога започва обиколката? В десет часа?

Служителката от музея за туристи, бледа жена с очила и стегнат кок, ги изгледа със зле прикрита неприязън.

— Ще трябва да ви разочаровам — днес няма да има обиколки на аквариума.

Боб се обърна към нея.

— Не говорите сериозно! Имате ли представа колко ни струва полетът до Монсерат? Цяло състояние! И толкова друсаше, че едва не си повърнах закуската. А да не ви разправям за таксито от летището. Здравата ни оскубаха. Изненадан съм, че не ми поискаха и часовника. И след всичко това искате да разбиете сърцето на сина ми Джими.

Служителката остана безразлична.

— Извинявам се за неудобството, сър, но това не зависи от мен.

— Нечувано! Защо не ни предупредиха? Искам си парите обратно! Рита, чуваш ли това?

— Кое, скъпи? — измърмори тя от будката за сетивни преживявания. Беше натиснала бутона, на който пишеше „Ловуваща костенурка“. — Олеее, Боб, трябва да усетиш това!

Джими стискаше здраво значката в джоба си. Мислите му препускаха. Положи много усилия да убеди родителите си да напуснат великолепния курорт и да отидат на еднодневна разходка до Монсерат, за да може той да посети изследователския център за морски животни — нещо, което отначало те дори не желаеха да обсъждат.

Не по-малко време му отне да измисли как да освободи Лора и Тарик, ако наистина са отвлечени, както подозираше. Обиколката на аквариума беше ключов момент от плана. Освен това през цялото време го измъчваше мисълта, че може да са му наговорили куп небивалици. Нищо чудно вуйчото детектив да се окаже измислица, а значката — най-обикновена. Може би това беше нескопосано извинение от страна на Лора, че са го преметнали.

Мислите му обаче веднага се връщаха към центъра за приключения и към момента, в който те му спасиха живота или поне му спестиха престоя в болница. Бяха удържали на думата си да се забавляват заедно на кораба и бяха направили всичко възможно да включват и него, дори когато беше ясно, че предпочитат да са сами. Затова беше твърдо решен да се покаже като детектив, какъвто се беше изфукал, че може да стане, и да положи всички усилия да им помогне. Прекара много часове в Интернет, за да разбере къде се намира „Грижа за морето“ и как да накара родителите си да го заведат дотам.

Но ето че сега тази служителка с лице на затворнически надзирател заявяваше, че няма да има обиколка на аквариума. И явно ни най-малко не съжаляваше за това. Имаше чувството, че й е приятно да съсипе деня им.

Не му беше трудно да се разплаче. Трябваше само да си представи какво може да стане с Лора и Тарик, ако не успее да им помогне.

— Искам да видя акулите! — хлипаше той. — Мис, много искам да видя акулите! Моля ви, нека видя акулите!

— Съжалявам, дете, но акулите днес ги няма — отговори тя, опитвайки се безуспешно да скрие яда си. Изобщо не обичаше деца, дори в най-лицеприятния им вид, а това момче с рошава коса и толкова изплескана тениска, че приличаше на произведение на изкуството, определено не правеше изключение. — Виж вулкана. Той е много по-интересен.

Джими спря да хленчи. Подсмръкна и рече:

— Или ще ме пуснете да видя аквариума, или ще кажа на хората, че „Грижа за морето“ е фасада за тъмни операции и че отвличате малки деца.

Лицето й стана бяло като мрамор и тя зяпна от изненада.

— Не знам за какво… Кой казва, че…? За какво говориш? Това са глупости. Чуваш ли? Пълни измислици!

— Не се шашкайте — успокои я Джими, — само се шегувах.

— Какво става тук? — поиска да знае Боб. — Разплакахте момчето ми ли? Джими, сине, тази неприятна особа ли те разплака?

Служителката положи невероятно усилие да се усмихне.

— Просто обяснявах на сина ви, че обиколките на аквариума са отменени за неопределено време поради съображения за безопасност. Разбирам, че е горчиво разочарован, затова бих искала да му се реванширам с един подарък.

Тя извади пакет, увит в целофан, и му го връчи с голяма церемониалност:

— Бих искала да се извиня от името на „Грижа за морето“ за причиненото неудобство и да ви подаря това в знак на добра воля. Надяваме се, че някой друг път ще можем да бъдем ваши домакини в аквариума. — После под носа си добави: — Заповядай една чиста фланелка. Май ти е необходима.

— Яко, мерси! — ухили се Джими. — Вие сте мила жена. Е, може би не точно мила, но… умна. Не се безпокойте, на никого няма да кажа, че „Грижа за морето“ е прикритие за незаконна дейност, и…

Служителката му изсъска да замълчи.

Рита дотича, сияеща от преживяването с костенурката.

— Беше прекрасно! Трябва да опиташ, Боб.

— Не и докато съм жив. Джими, ти къде отиваш сега?

— В тоалетната. Искам да пробвам новата си тениска.

— Побързай. Ей сега си тръгваме.

Джими наистина отиде до тоалетната, която се намираше в дъното на дълъг коридор. На вратата имаше нарисувана акула със смокинг. На връщане обаче се спря пред друга врата, на която нищо не беше отбелязано. Вратата беше заключена. Той извади картата за точки за супермаркета на майка си, която си позволи да вземе от чантата й, и я пъхна между ключалката и касата. Беше проучил внимателно метода по интернет. За съжаление, не стана като на клипчето. Всъщност изобщо не стана.

В края на коридора родителите му продължаваха да спорят със служителката за отменената обиколка. Джими се беше провалил като детектив. Беше толкова сигурен, че ще успее да проникне и героично да спаси приятелите си, ако, разбира се, бяха там. Но сега отново си беше старият несръчен, развлечен, безнадежден Джими Ганет. Такъв беше в очите на съучениците си. Е, да, биваше го по математика, природни науки и изобщо по всички предмети. Но на игрището съучениците му го избягваха като токсичен отпадък. Освен когато искаха да го тормозят.

В главата си той беше лъв, но в сърцето си… мишка.

Сърцето му лудо заби. Какво би направила Лора на негово място?

Сети се за съвета, който тя му даде — думите на Мат Уокър, че всички престъпници са толкова задълбочени в детайлите, че не доглеждат обикновените неща.

Чу се скърцане на колела и иззад ъгъла се появи мъж, тикащ количка с кърпи и униформи. Джими приклекна и се престори, че се опитва да извади камъче от обувката си.

Мъжът му кимна.

— ’звинете, ’звинете…

После дръпна една дръжка в стената и изсипа прането по един улей. След това се отдалечи с количката.

— Джими, защо се бавиш толкова? — извика баща му.

Джими погледна улея. Идея си нямаше къде отива, но се надяваше прането да му осигури меко приземяване.

— Джими!

Момчето се огледа бързо и натисна дръжката. Беше трудно и болезнено да се покатери заради острия метален ръб. Докато търсеше опора, изгуби равновесие и полетя в улея с главата напред. Стисна зъби, за да не пищи през цялото шеметно спускане.