Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (24)

24.

Мистър Пайк така блъсна Лора, че едва не я събори. Тарик я задържа и изгледа предупредително бодигарда.

— Ох, изплаших се! — подразни го Големият.

Намираха се в голяма зала по средата на аквариума. Едната й страна беше цялата заета от стъклена стена от сиво-зелено море, като на кино. Над вълните се бяха надвесили буреносни облаци. Пеликани се гмуркаха за риба. Лора завиждаше на свободата им. „Те си нямат представа, че сме пленници“ — помисли си тя.

Джанет щракна един ключ и притъмнялата от бурята зала блесна. Вътре имаше два басейна. Съдейки по цветните топки и обръчи, големият вероятно се използваше за тренировки на делфини или за демонстрации. Другият беше близо до стъклената витрина. Той имаше размерите на голямо джакузи, но без мехурчета. Вместо това над него висеше червен стол. А на него, много по-блед и слаб в сравнение с последния път, когато го видяха, седеше вързан Калвин Редфърн.

Лора отвори уста, но от нея не излезе и звук. Понечи да се затича към него, но бодигардовете я хванаха здраво.

— Вуйчо Калвин!

Калвин Редфърн вдигна глава. На лицето му се изписаха едновременно облекчение, радост, паника и ужас.

— Лора! Тарик! Какво правите тук? Не, не ми отговаряйте. — Той се обърна към Джанет. — Съвсем ли полудяхте? Те са деца. Отмъстете си на мен. Правете с мен каквото искате, не ми пука, но ако нараните племенницата ми и Тарик, поемате голям риск! Те нищо не са сторили. Те са невинни жертви във вашата война срещу мен.

— Невинни ли? — изсумтя Себастиан Льофевер. Облечен в неизменния си бял костюм, той вървеше към тях по сивите плочки, следван от жена си. — След цялата гонитба, която ни организираха в Антигуа и Монсерат? След като кучето им ухапа шофьора ми и причини катастрофа на лимузината ми, съсипа роклята на жена ми и прати всички ни в бърза помощ! Моля ви, спестете ми речта си за децата ангелчета. За три дни, откак срещнахме Лора Марлин и нейния приятел, остаряхме с десет години.

Лора погледна крадешком Силия Льофевер. Не изглеждаше остаряла и с десет минути. Все едно беше слязла от страниците на модно списание. Калвин Редфърн обаче беше изпит и напрегнат. На Лора й се струваше, че не е мигнал дни наред.

— След като всички вече сме тук, играта може да продължи — каза с наслада Джанет. — И досега беше забавно — препъването по стълбите, пиратите, шегичката на катерачната стена, но най-хубавото предстои.

Тя натисна един бутон и столът на Калвин Редфърн се заспуска с бръмчене надолу, докато краката му докоснаха водата.

Едва тогава Лора забеляза в басейна бодлива риба с формата на балон, малък октопод на сини пръстеновидни петна, грозно сиво същество, напомнящо на мръсен камък, и множество охлюви.

— Рютгер, би ли обяснил защо си избрал точно тези видове за нашата „Веселба в басейна“? — заповяда Джанет.

Напред излезе мургав мъж в мушамени панталони и черен рибарски пуловер. Би могъл да мине за красавец, ако лицето му не беше толкова жестоко. Той кимна небрежно на Калвин Редфърн, сякаш се разминаваха на улицата.

— За прочут бивш детектив се оказа твърде лесно да ви преметнем — отбеляза той. — Погълнахте информацията за рибата тон като пеликан — риба. Почти ми дожаля за вас.

— Нямам нищо против да се посмеете за моя сметка, докато можете — отвърна Калвин Редфърн. — Когато късметът ви обърне гръб, а това със сигурност ще стане, и аз ще се смея, само че за по-дълго. Колко, мислите, ще получите за отвличането на две деца и бивш полицай, Рютгер? Десет години? Двайсет? До живот?

Рютгер се ухили.

— Едно ще ви кажа, бивш главен инспекторе — голям оптимист сте.

Той взе стоманен прът и започна да мушка животните едно по едно.

— Да видим какво имаме тук. Това е риба балон — едно от най-отровните същества на земята. Ако всичко останало се провали, довечера ще ви нахраним с нея. — Той смушка бодливата топка с пръта. Уплашената риба веднага се наду до почти метър в диаметър. Лора беше убедена, че ще се пръсне. — При отравяне жертвата усеща изтръпване на езика и устните, замайване, ускоряване на пулса и накрая парализа на мускулите. Когато мускулите на диафрагмата откажат, дишането става невъзможно и настъпва смърт.

Той потри главата на октопода, докато животното разгъна смъртоносните си пипала.

— Синьопръстенчатият октопод може да е малък, но има достатъчно отрова да убие двайсет и шест души за броени минути. — Премлясвайки от удоволствие, добави: — И няма противоотрова.

Улови един от охлювите с кепче и го остави на ръба на басейна.

— Този красив мраморен конусовиден охлюв е същински безмълвен убиец. Една капка от отровата му може да повали двайсетина възрастни мъже. Симптомите на отравянето могат да се проявят веднага или след няколко дни. Жертвите усещат силна болка, замъглено зрение, оток, парализа и накрая настъпва смърт от задушаване. Няма лечение. Няма противоотрова.

Той хвърли ироничен поглед към Калвин Редфърн.

— За всеки случай сме приготвили и каменна риба, електрическа змиорка и морска змия, които до една убиват по най-екзотични начини. И разбира се, акули. Уплашихте ли се?

— Не — гласеше отговорът, — но вие би трябвало да сте уплашен. Когато се измъкна оттук, вие отивате в затвора до края на отредения ви живот!

В отсрещния край на залата се отвори врата и вътре колебливо влезе жена с лице, което имаше цвета и каменното изражение на статуя.

— Прощавайте за прекъсването, мистър Льофевер…

— Давай, Франсин — каза Калвин Редфърн, — имаме цялото време на света.

Франсин го изгледа злобно.

— Мистър Льофевер, моля ви, имаме проблем. Всъщност два.

— Два проблема? Какви?

— Един човек — някакъв специалист по вулканите, казва…

Сърцето на Лора подскочи. Това беше Рупърт!

— Съобразявай, Франсин — отвърна нетърпеливо Себастиан. — Отърви се от него. Връщай се на рецепцията и повече не ни безпокой.

— Мистър Льофевер, много съжалявам, но той казва, че е въпрос на живот и смърт. Трябвало да се евакуираме незабавно, защото вулканът е на път да изригне. Неговата ранна предупредителна система подала сигнал за тревога. Изглежда особено притеснен за двете деца. Убеден е, че са при нас. Странното е, че това ужасно момче…

— По дяволите ранната предупредителна система! — изкрещя Себастиан Льофевер. — Тази сутрин проверихме монитора и нямаше нищо тревожно. Нищичко! Кажи му, че си имаме собствени специалисти и ни е писнало от него. Ако не си тръгне, накарай охраната да го арестува. А като приключим тук, Рютгер, кажи на техническия отдел, че техните танцуващи скелети, които трябваше да сплашат хора като него, не са си свършили работата, точно както предвиждах.

— Да, сър, мистър Льофевер, но вулканът наистина дими и ми се стори, че дори видях искри.

— Франсин, няма да повтарям!

— Да, мистър Льофевер. И още нещо. Едно момче… Раздърпано, неприятно момче…

Тарик и Лора се спогледаха.

— С ужасни родители.

— Франсин, да не възнамеряваш да ми разкажеш биографията на всички посетители?

— Не, мистър Льофевер, но разбирате ли, това момче изчезна.

Лора прехапа език, за да не извика от радост.

— Джими — каза тя тихичко, — днес трябва да си на нивото на Мат Уокър!

— Изчезнало! — изрева Себастиан. — Как така изчезнало?

Франсин отстъпи назад.

— Не съм виновна! Направи сцена заради отменената обиколка на аквариума. Не се притеснявайте, вратите са заключени, така че не може да е влязъл в забранената част на сградата. Вероятно се крие някъде в аквариума. Родителите му заплашват да ни съдят…

— Мистър Пайк, върви с Франсин и помогни на това семейство да намерят момчето — нареди Себастиан. — Ако създават неприятности, любезно ги изпратете при акулите. Непременно им покажете колкото природа желаят, а и малко отгоре. Ясен ли съм?

— Кристално ясен! — прогърмя Големият. — Хайде, Франсин!

Себастиан въздъхна тежко.

— Аз ли само се чувствам така, или играта не е толкова забавна, колкото се очакваше?

— Ще стане забавна, щом започне екшънът — увери го Джанет и посегна към ръчката, управляваща стола.

Калвин Редфърн се напрегна.

— Не! — изпищя Лора.

Тогава, като на забавен кадър, се случиха две неща. Тарик се наведе, сякаш да върже обувките си, и подсече Малкия в коленете. Бодигардът се хвана за пуловера на Рютгер, за да не изгуби равновесие, и двамата за малко да паднат в басейна. Започнаха да крещят един на друг, да се бутат и да се блъскат.

Чу се плисък. Студената вода опръска Лора и замъгли очите й. Когато зрението й се проясни, видя, че Тарик е в басейна и към него пълзят два охлюва.