Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (7)

7.

— Добре дошли в страната на сините треви! — възкликна Кристин Уейнрайт, като видя двете деца, които стояха замаяни и треперещи в залата за пристигащи на летището в Лексингтън. Високата и елегантна жена в морскосин костюм стисна подчертано официално ръцете на Лора и Тарик, след което спонтанно ги прегърна.

— Не ми изглежда подходящо да се държим официално, след като имам чувството, че вече ви познавам — заяви тя. — Съпругът ми разказва толкова възторжено за вас, че ви приемам като свои приятели. Толкова сме ви задължени! Ако вие и мистър Редфърн не бяхте спасили Злати… просто не искам да мисля какво щеше да се случи… Сигурно Блейк ви е казал, че този кон ни е като дете. Всички коне са част от семейството, но Злати и Благородния воин — малчуганът ни за Дербито, заемат много специално място в сърцата ни.

Мисис Уейнрайт имаше същия провлачен и мелодичен акцент като съпруга си. Посребрената й руса коса беше вдигната на кок, а усмивката й беше топла и приветлива. Внучката й, Кит, не се виждаше наоколо.

— Как пътувахте? — попита притеснено тя. — Надявам се, че не е друсало много заради бурята?

На Лора сърце не й даваше да каже, че през по-голямата част от полета са треперили за живота си, че краката им още треперят и все още им се повдига.

— Беше чудесно! — излъга хладнокръвно тя. — Малко друсаше, но не беше страшно.

— Никакви проблеми! — усмихна се насилено и Тарик.

Кристин се засмя.

— Изглежда съпругът ми е прав — за вас двамата няма много страшни неща. Внучката ми Кит с нетърпение чака да се запознаете, но се наложи да си остане у дома и да довърши домашните си. Сигурно сте уморени. Хайде да вървим! Ферма „Флийт“ ви очаква!

* * *

Лора се отпусна на пружиниращата седалка на кадилака и едва тогава осъзна колко е изтощена и измръзнала. Изпита облекчение, че Кристин пусна парното. Пътят до фермата мина като в мъгла. Отминаващата буря беше нашарила небето във виолетово и жълто. То висеше ниско над белите линии на оградите, които очертаваха съвършените като в картина домове на най-забележителните състезателни коне в Америка.

— Двойните огради държат жребците вътре, а кобилите и малките кончета — отвън, или обратното — обясни Кристин.

Тарик беше притиснал чело в прозореца, защото не искаше да изпусне нищичко.

— Защо на това място? — попита той, докато подминаваха ферма след ферма с изумруденозелени пасбища, в които пасяха красиви лъскави червеникавокафяви, алести и сиви коне. Пухкави жребчета с невъзможно дълги крака припкаха буйно насам-натам. — Защо щатът Кентъки се е превърнал в едно от най-известните места по света за отглеждане на състезателни коне?

— Тайната е в кентъкските сини треви. И преди да ме попитате защо не са сини, ще ви кажа, че името им идва от мъничките им сини цветчета, които се появяват, ако ги оставим да израснат до пълната си височина, което рядко се случва. Тази трева е богата на калций. От нея конете получават хранителни вещества, които изграждат здрави кости и железни мускули.

— Това ли има Благородния воин? — полюбопитства Лора. — Железни мускули?

Кристин се усмихна.

— Да, както и голямото сърце на баща си. Също като него, той е готов да се раздаде докрай, а после да бръкне вътре в себе си и да намери още за даване. Много е мил, макар че на хората, които са го виждали как се състезава, им е трудно да повярват. На хиподрума той е огън и стръв. Извън него е нежен и любвеобилен като лабрадор. Но е и плах, и раздразнителен. Затова Блейк толкова настояваше да дойдеш, Тарик. Ако режимът на Воина се наруши, той става плашлив като малко момченце. Откакто Раян е в болница, Воина изобщо не се чувства добре и тренировъчните му резултати са лоши. Съпругът ми се надява, че ти ще успееш да го накараш да тича с всички сили на Дербито.

Кристин замълча, намали скоростта, заби и спря пред висока желязна порта. На голяма табела със завъртени букви пишеше: „Ферма Флийт“.

Портата се отвори с леко бръмчене. От другата страна се откри павирана алея, оградена с красива бяла ограда.

За Лора най-хубавото във фермите, което ги правеше незабравими и привлекателни, бяха цветните конюшни. Във „Флийт“ имаше две конюшни. Тази на кобилите и кончетата беше кремава със зелен покрив и червени кепенци, а на жребците — черна с бели кепенци и червена кула. Конюшнята на жребците се издигаше на едно възвишение и се очертаваше гордо на буреносното небе.

Колата бавно се приближи до нея. Отвътре излезе млад мъж с бейзболна шапка и започна да облива с вода един червеникавокафяв кон. Кристин махна с ръка на мъжа да се приближи, но той само докосна козирката на шапката си и с намусена физиономия продължи заниманието си. Колата отмина и когато Лора се обърна назад, видя, че мъжът изпитателно ги наблюдава. Напомни й на изплашен, готов да нападне териер.

— Това един от конярите ли беше? — попита Лора.

Кристин поклати глава.

— Това е Кен, тренировъчен ездач на Благородния воин. Помага ни да се грижим за някои от конете, докато Раян е в болница. Двамата са близки приятели. Кен беше много разстроен от похищението на фургона и нападението над Раян и шофьора. Обвинява себе си за случилото се. Трябвало и той да е с тях, когато тръгнали да водят Злати на преглед във ветеринарната клиника, но той се измъкнал, за да гледа футболен мач. Като разбра, че Раян е пребит почти до смърт, а Злати — откраднат, Кен беше направо смазан. — Кристин стисна устни. — Понякога е малко кисел… Не взимайте присърце всичко, което казва. Всъщност той е добро момче.

Кадилакът се плъзна по хълма и спря пред притъмнял от бурята двор, в който искряха цветовете на розови, лилави и жълти рододендрони и азалии. Пред тях се издигаше бяло имение, обградено от най-високите дъбове, които децата бяха виждали някога. Предната врата беше поне два пъти по-висока от тази на къщата на „Океански изглед“ 28. В тежкото дърво беше инкрустирано рисувано стъкло, изобразяващо крилатия кон Пегас. Бели колони придаваха колониална атмосфера на верандата, покрита със сиви плочки.

Лора слезе сковано от колата и вдигна поглед към къщата.

— Красива е! — каза тя с възхищение. — Мисля, че това е най-прекрасното място, което някога съм виждала.

За миг в очите на Кристин като че проблеснаха сълзи, но веднага изчезнаха.

— И аз мисля така. Затова е толкова трудно… това, което трябва… Истината е, че от представянето на Благородния воин на Дербито зависи дали ще успеем да запазим фермата.

Тя се обърна към Тарик, който тъкмо сваляше куфарите от багажника на колата.

— Съпругът ми не ми каза много за твоето минало, миличък. Как така толкова млад си станал такъв специалист по конете?

Бенгалското момче остави един куфар и се усмихна топло.

— Не съм специалист.

Загорялата кожа на Кристин побледня, но тя рече бодро:

— Подозирам, че се подценяваш. Винаги ли е толкова скромен, Лора? Предполагам, че имаш доста опит в грижите за конете, язденето или лечението им? Блейк мисли, че ти си английският еквивалент на „говорещия с конете“.

Тарик я погледна с ясните си кехлибарени очи.

— Научих нещичко за конете през последните месеци, откакто живея с приемния си баща, който е ветеринар, но никога не съм яздил и Злати е първият кон, когото докоснах. Определено не умея да говоря с коне, кучета или каквито и да било животни. Те, изглежда, просто ме харесват, това е всичко.

— Харесват те? — Внезапно върху Кристин сякаш се стовариха всичките й шейсет и осем години. — Ами ти, Лора? Моля те, кажи ми, че умееш да яздиш страхотно или си прекарала стотици часове в гледане на надбягвания или в конни бази. Моля те, кажи ми, че поне ти си завършена ездачка!

— Не съм — призна Лора, колкото и да й беше неприятно да я разочарова. Макар да познаваше мисис Уейнрайт едва от няколко часа, беше започнала да я харесва също толкова много, колкото и съпруга й. — Знам за конете по-малко и от Тарик и никога в живота си не съм яздила. Единственото, за което ме бива, е да решавам загадки и да намирам улики. Съпругът ви, изглежда, смята, че това може да се окаже доста полезно тук.

— Загадки? Улики? Мили боже, звучи ми като от детективски роман! — Кристин се облегна на една от колоните. — Точно когато си мислех, че нещата не могат да станат по-зле, съпругът ми залага бъдещето на фермата в ръцете на две деца, които едва разпознават муцуната на коня от опашката му.