Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Загадките на Лора Марлин (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kentucky Thriller, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta (2013)
Корекция
tanqdim (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Лорън Сейнт Джон. Неочаквани разкрития

Американска. Първо издание

ИК „Фют“, 2013 год.

Редактор: Албена Раленкова

ISBN: 978-954-625-844-1

История

  1. — Добавяне

21.

— Предупредихме те, Лора Марлин!

Думите докоснаха тила на Лора като леден вятър. Момичето стоеше в тъмния коридор близо до заграждението, наречено падок. Чакаше Кит, която се опитваше да изчисти едно петно от кафе от роклята си, и отново пишеше съобщение на вуйчо си. Той не беше голям любител на телефоните, но беше надежден като сняг през зимата, станеше ли дума да отговори на съобщение; фактът, че вече почти двайсет и четири часа няма вест от него, започваше да я тревожи. Ето защо реакциите й бяха по-бавни от обикновено. Докато успее да мигне, Джанет Рейн я беше хванала както анаконда улавя мишка.

— Мислеше си, че ще ми се изплъзнеш, а, Лора Марлин? Е, сгрешила си! Никой не може да се изплъзне на Джанет Рейн! Ако този глупак Иван беше по-бърз в Къщата на призраците, щеше да те намери, преди да се появи приятелят ти, и ти също щеше да попаднеш в графа „изчезнали“.

В мига, в който Джанет се пресегна да запуши устата на Лора, момичето нададе пронизителен писък. Внезапно хватката на Джанет отслабна.

— Стой далеч от нея, черна вдовица такава! — изкрещя Кит, която беше ритнала Джанет в корема. — Охрана! Някой да ни помогне! Помощ! Пожар! Пожар!

Настана страхотна суматоха. Почти веднага се появи пожарната команда, придружена от няколко яки здравеняци от охраната. На Кит й се наложи да обяснява поне сто пъти, че е извикала „Пожар!“, защото случаят бил спешен, а не защото трибуната наистина гори. Когато най-накрая се огледаха наоколо, от Джанет Рейн нямаше и следа.

Пожарникарите бяха ядосани, защото им бяха изгубили времето. Според Лора най-много ги беше яд, че пищящите момичета са ги вдигнали от екраните с последната гонка, но не можеше да го каже на глас. Пък и те не бяха единствените сърдити.

Представителите на ръководството на хиподрума изпаднаха в паника, защото се притесниха, че сред тълпата броди похитител на деца. Зрителите се разбесняха, защото гонките се отложиха без ясна причина. И сякаш това не стигаше, ами две надути ченгета се присмяха на Лора, когато се опита да им каже, че наблизо се подвизава жена, която е член на една от най-прочутите банди в света, и нищо хубаво не може да се очаква от нея.

— Да кажем, хлапе, че не само от нея не можем да очакваме нищо хубаво! — изхили се единият.

— Трябва някак си да опазим това в тайна от баба и дядо — прошепна Кит на Лора, докато се опитваха да се измъкнат от цялата лудница. — Обещай ми, че няма да им кажеш нищо! Те толкова се радват, че са тук, и с такова нетърпение чакат да видят Благородния воин, че не искам да ги тревожа. Освен това, ако дядо преживее още един шок тази седмица, ще получи инфаркт.

— Но Джанет Рейн трябва да бъде спряна! — настоя Лора. — Ако ти не се беше оказала майстор на бойните изкуства, кой знае какво щеше да се случи с мен. „Асовете“ са големи любители на хлороформа. Само да го помиришеш, изпадаш в безсъзнание за часове наред, а после се събуждаш с главоболие.

— Знам, но моля те, нека изчакаме до края на надбягването — помоли Кит. — След един час ще направя всичко, каквото поискаш. Ще го извикам от покрива на трибуната, ако трябва! Само ми обещай да не им казваш нищо дотогава. Нищо няма да се промени за шейсет минути!

Представа си нямаш какво значи един час с „Асовете“ — помисли си Лора, но се съгласи да не проваля дългоочаквания миг за Уейнрайтови с предчувствията и тревогите си. Много пъти беше грешила. Може и сега да е така.

— Обещавам — усмихна се широко на Кит и двете понечиха да си вървят.

— Не бързайте толкова! — излая едно ченге. — Къде са родителите ви? Трябва сериозно да си поговорим с тях.

— Тук сме с баба и дядо, но не мисля, че е добре да ги безпокоим точно в момента, полицай — отговори учтиво, но твърдо Кит.

Мъжът се изпъна в цял ръст, което не беше кой знае колко много.

— И защо така, млада госпожице?

— Защото нашият кон, Благородния воин, в момента влиза в падока, а дядо ми чака този миг цяла година. Освен това може да съм преувеличила малко за спешния случай. Разбирате ли, тази жена, която не харесваме, се държеше отвратително с Лора и това беше единственият начин, който ни хрумна, за да се отървем от нея.

Другото ченге присви очи.

— Благородния воин? Това не е ли фаворитът, който задмина Сроден дух?

— Точно така! — Кит грейна от гордост. — И той ще спечели!

Мъжът погледна към партньора си.

— Има ли закон, който забранява залозите от униформени?

— И да има, не помня.

— Добре, момичета, благодаря за съвета. Предайте много поздрави на баба си и дядо си. А! И запомнете — никога не губете времето на полицията. Докато вие си измисляте истории, истинските престъпници остават ненаказани.

— Да, полицай, съжаляваме! — засмя се Кит и хвана Лора под ръка. — Да вървим да видим как ще тича Благородния воин.

* * *

Лора никога не се бе чувствала толкова горда с някого, колкото сега, като гледаше как Тарик води Благородния воин в падока. Момчето й се усмихна и сърцето на Лора се сви. На всичко беше готова, само и само Тарик да е щастлив. Би преживяла всичко отново — е, може би без смъртоносната езда с Меденка — само да види приятеля си усмихнат.

Благородния воин изглеждаше величествено. Мускулите му играеха под огнената козина и въпреки неголемия си ръст той пристъпваше царствено и държеше главата си високо. Благородния воин със сигурност бе достоен съперник на основните си опоненти — едрия червеникавокафяв Сроден дух и високия нервен Търговец на скорост.

— Според специалистите тези двамата са най-сериозната заплаха — обясни Блейк на Лора, — но ме е страх и от двама аутсайдери, Аватар и Комично време.

— Не забравяй за Мусона — вметна Раян, който гледаше внимателно как Тарик води Благородния воин.

Бенгалското момче мислеше, че тренировъчният ездач лично ще отведе коня до падока, но Раян отказа. „Никой не иска да гледа в падока човек с патерици, който се подпира на първокласен жребец. Това е моментът, в който Воина трябва да блесне. И ти също“, каза той.

— С други думи — обърна се Кит към Лора, — няма гаранции за победа. Това му е хубавото на Дербито — всеки може да спечели.

От другата страна на падока Гарт Лонгбрук наблюдаваше всяка крачка на Благородния воин заедно с още двама детективи под прикритие. През последните месеци бе допуснал много грешки заради гордостта си, но беше осъзнал това и Лора беше сигурна, че в бъдеще няма да има по-добър шеф на охраната на която и да е конюшня за състезателни коне.

— Оказа се права за случилото се в нощта на пристигането ви — каза й той по-рано сутринта. — Наистина е имало втори камион. Иван и хората от фермата на Нейтън Пери се упражнявали в разтоварването на Храбреца, размяната му с Воина и откарването му, преди камерата да се насочи към конюшнята. Отнело им повече време, отколкото очаквали, затова решили да ги разменят по пътя. Имало е фалшиво отделение в камиона, точно както ти предположи.

В този момент Кит смушка Лора.

— Състезателните седла са страхотни, нали? Леки са като перце, приличат на детска играчка. В повечето надбягвания общото тегло на жокея и седлото не може да надвишава петдесет и пет килограма. Ако искам да стана жокей, ще трябва да се откажа от гофретите на Анита.

Прекъсна ги един фотограф.

— Извинете, господине, госпожо — обърна се той към Кристин и Блейк, — може ли да ви снимам заедно с красивата ви внучка за светската хроника на местния вестник?

Кит обърна очи към Лора, докато той ги отвеждаше настрани.

— Ей сега се връщам! — викна тя.

Не мина дори и минута, откак Лора остана сама, когато човекът до нея я потупа по рамото.

— Мис, един младеж току-що пъхна някаква бележка в джоба ви.

Лора настръхна.

— Какъв младеж?

Който и да беше, вече си беше отишъл. Лора огледа тълпата за Джанет или Иван, но не видя нито един от двамата. После предпазливо пъхна ръка в джоба си. Не беше бележка, а карта за игра — жокер със сатанинска усмивка.

Кръвта й изстина. „Асовете“ бяха намислили нещо и скоро щеше да се разбере какво е то. Оставаха броени минути до най-оспорваните гонки в Дерби Кентъки и надбягването за купата, следователно беше сигурно, че ще е нещо, свързано с надбягването! Явно планираха някаква измама.

Тя погледна към Кит и Уейнрайтови, които позираха и се смееха, и към Благородния воин, който се пъчеше до Тарик. Беше обещала на Кит, че няма да провали този миг. И възнамеряваше да удържи думата си.

Изведнъж се почувства много самотна. Ех, ако вуйчо й беше тука, той щеше да знае как да постъпи и щеше да поеме нещата в свои ръце. Лора за стотен път погледна телефона си. Нямаше съобщения. Къде ли е той?

И тогава изведнъж го видя! — сякаш беше мираж. Мигом го разпозна сред тълпата — не защото сивият му костюм беше твърде обикновен в сравнение с лъскавите дрехи на околните, а защото и той, също като Благородния воин, вървеше по начин, който го отличаваше от множеството.

Лора изтича към него. Той я вдигна във въздуха и я завъртя, докато й се зави свят.

— Извинявай, че не се обадих, но исках да те изненадам — разсмя се той. — Вчера говорих с Блейк и доколкото разбрах, двамата с Тарик сте били доста заети напоследък. Ако не сте били вие, Благородния воин е нямало да стигне до Дербито.

Лора го погледна смутено.

— Наистина направихме всичко възможно да стоим далеч от неприятностите, но…

Вуйчо й се ухили.

— Не ми обяснявай, просто загадките са настоявали да бъдат решени.

— В определен смисъл.

Вече стягаха опасите на конете и жокеите — дребнички мъже и жени със загрубяла кожа и ярки копринени блузи се качваха по седлата. Бяха толкова силни, че приличаха на роботи. Жокеят на Уейнрайтови, облечен в синьо-бяла блуза, се суетеше неспокойно до Благородния воин.

Лицето на Калвин Редфърн изведнъж стана сериозно.

— Лора, откровено казано, не съм тук само за удоволствие. Дойдох, защото в полицията се получило сведение, че „Асовете“ планират нещо за Дербито. Нямаме представа какво е, но предполагаме, че е свързано със самото надбягване.

В този момент на Лора й светна лампичката. Спомни си как Иван постоянно тренираше бягане.

— Не е надбягването! — извика тя. — Всичко е било за отвличане на вниманието. Може би не кражбата на Злати, но размяната на Благородния воин, намеците, че някой ще се опита да нагласи резултатите… Всичко това е било за отвличане на вниманието.

— Но от какво? Точно това не можаха да разберат от полицията.

— Не ги интересуват конете, а парите. Ти веднъж ми каза, че „Асовете“ не се занимават с хиляди. Интересуват се от милиони и дори милиарди. Мисля, че планират да нападнат залата с парите по време на гонката, когато вниманието на всички, включително на охраната, е насочено към конете.

Очите на вуйчо й се разшириха.

— Разбира се! Как може да сме били толкова слепи? Те искат парите. До последния цент! — Той извади радиостанция от джоба си. — До всички екипи, внимание! Очаквайте разпореждания!

Лора едва потисна усмивката си. Вуйчо й беше в Кентъки едва от няколко часа, а вече беше поел командването. След цялото напрежение от последните няколко дни за нея беше удоволствие да предаде юздите на разследването на друг.

Кит дотича при тях.

— Всичко наред ли е? — попита тя, като гледаше подозрително към Калвин Редфърн.

— Вече ще бъде — увери я Лора. — Вуйчо Калвин, това е моята приятелка, Кит. Кит, това е вуйчо ми, Калвин Редфърн. Вуйчо Калвин, моля те, нека да дойда с теб.

Той притисна Лора към себе си.

— Не, Лора, ти вече направи достатъчно, а тук може да стане доста напечено. Върви и се наслаждавай на надбягването заедно с приятелите си. Кит, приятно ми беше да се запознаем, макар и за кратко. Късмет на Благородния воин!

С тези думи той изчезна.