Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (18)

18.

Камионът, който трябваше да закара Благородния воин от ферма „Флийт“ до Луисвил, тръгна по обед. Предстоеше му около час и половина път в зависимост от движението. Кен седеше зад волана, придружен от Кит и Тарик, които трябваше да държат жребеца под око, и от Иван, чиято задача беше да наблюдава за евентуални конекрадци.

Тъй като в кабината едва имаше място за четиримата, Лора щеше да пътува в конвоя с шефа на охраната Гарт Лонгбрук. Той беше току-що подстриган и облечен с черни командоски дрехи, сякаш очакваше война. Преди да тръгнат от фермата, тя забеляза, че пъха пистолет в жабката на синия си пикап.

— Засада ли очаквате? — попита тя иронично.

Този човек не спираше да я изумява и забавлява. Той я изгледа строго.

— Истинският професионалист, хлапе, се познава по това, че винаги е подготвен. Тези бандити веднъж ме измамиха. Това няма да се повтори. Не и когато аз съм дежурен. Разбира се, добре е и че Благородния воин пътува в немаркиран камион под наем. Камионът на фермата още е в сервиза. Разбойниците доста го посмачкаха.

Лора се опита да събере кураж да каже какво й мина през ума през нощта. Преди да заспи, тя мислеше за отговора на Мич на въпроса за сухата тренировка. Той беше казал, че става дума за вид упражнение или пробно тичане. Мат Уокър често си лягаше с някаква загадка в главата, защото според него подсъзнанието притежава невероятна дарба да я разрешава. Лора беше направила същото и отговорът я беше поразил.

Сега тя беше убедена, че това, което е видяла от прозореца през първата нощ след пристигането си, е било репетиция за престъпление. Бандитите са тренирали как да откраднат Злати или Благородния воин. Това я накара да се замисли по темата за близнаците и още едно парче от пъзела си дойде на мястото.

Това, което не знаеше, беше на кого да каже. Искаше да го обсъди с Тарик, но до последния момент не бяха разбрали, че ще пътуват поотделно. Можеше да рискува да й се присмеят и да каже на шефа на охраната, но след фиаското с паникбутона първата нощ не й се искаше да предизвика гнева на Уейнрайтови с още една фалшива тревога. Пък и какво щеше да постигне? Гарт вече я беше скастрил, че се меси. „Бог да ме пази от любители детективи“, беше казал той. Нямаше желание да преживява всичко това отново.

През първите двайсет и пет минути от пътуването всичко вървеше гладко. Гарт пусна кънтри музика по радиото и омекна достатъчно, за да се заговори с Лора за Сейнт Айвс. После на свой ред й разказа няколко случки от годините, които бе прекарал във военноморските сили. Тя постепенно започна да изпитва по-топли чувства към него и да си мисли, че го е преценила погрешно.

— Мич спомена, че снощи е вечерял с вас и сте организирали мерките за сигурност — спомена тя, чудейки се дали ще хване треньора в лъжа.

Гарт обаче веднага потвърди.

— Точно така беше. Направих му стек с пипер, моя специалитет. — Изведнъж той скочи на спирачките. — Какво става тук?

Ауспухът на камиона пред тях забълва облаци черен пушек. Аварийните му светлини се включиха и бавно спря, като едва успя да влезе в паркинга на едно крайпътно заведение.

Гарт скочи от пикапа и се запъти към камиона. Кен слезе от кабината, последван от Иван, Кит и Тарик.

— Беда, шефе! Двигателят отказа — рече Кен. — Мислех си, че ще успеем да стигнем по-далеч, ако внимавам, но не стана.

Шефът на охраната беше бесен.

— Проклет късмет! Това е последното, което му трябва на Благородния воин.

— Да обадя се Мич? — попита притеснено Иван. — Той може звънне фирмата, от която взели камион, и докарат бързичко друг фургон.

— Добра идея, Иван — съгласи се Гарт Лонгбрук. — Мич ще им даде да разберат и ще им обясни колко е спешно. Кретени! За последен път използвам тази компания!

Иван трябваше да отиде почти до другия край на паркинга, за да намери обхват на телефона си. Гледаха го как крачи напред-назад и развълнувано жестикулира. Най-после се върна при тях.

— Мич докара нов камион, но има известно закъснение. Може час.

Гарт издаде звук, който напомняше ръмжене на куче, но после сви примирено рамене.

— Не можем да направим кой знае какво, така че нека извлечем максималното от ситуацията. Деца, вие вървете с Иван и Кен да хапнете. Аз ще остана тук и ще пазя камиона.

Всички се обърнаха и тръгнаха, с изключение на Лора. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не я чуват, тя се обърна към Гарт и му каза настойчиво:

— Моля ви, поискайте Кен да остане с вас! Така ще го направят. Така ще сменят конете.

Той я погледна озадачено.

— Кой? Какви коне? За какво говорите?

— За Благородния воин и Храбреца — обясни Лора, повишавайки глас от вълнение. — Ще ги разменят! Не съм сигурна кой стои зад всичко това, но съм убедена, че са имали нещо като репетиция онази нощ, когато пристигнахме в Кентъки. Вторият камион не беше плод на въображението ми. Всичко беше истинско, включително алестият кон, който доведоха, за да сменят Злати или Благородния воин. Не съм сигурна защо са решили да променят плана. Може би защото вие усилихте охраната.

Главата на Лонгбрук започна да се поти. Той прекара ръка по наболата си брада.

— Мис Марлин, аз съм търпелив човек, но вие сериозно изпитвате нервите ми. Откакто двамата с вашия приятел пристигнахте във ферма „Флийт“, следват катастрофа след катастрофа. Детективите би трябвало да решават проблеми, не да ги създават. Сега горещо ви препоръчвам да се присъедините към Тарик и Кит за обяд и да пазите недомислените си идеи за себе си. Аз имам състезателен кон за охраняване.

Иван се приближи откъм заведението.

— Всичко наред? Нося бургер и безалкохолно вас, мистър Лонгбрук. — Той се усмихна широко на Лора. — Хайде, Лапушка, остави охрана на експерт. Този човек най-добър.

Лора го последва с пламнали уши, без да каже и дума повече. Когато влезе в заведението — весело място с червени карирани покривки, мебели от иглолистна дървесина и кънтри музика, двамата с Тарик се спогледаха. Той я смушка под масата. Забеляза, че момчето също е притеснено. И двамата не вярваха, че повредата е била случайна, и постоянно хвърляха поглед към камиона, който се виждаше отчасти през щорите на прозорците. Гарт Лонгбрук се беше облегнал на него и пушеше. Лора се обърна и разгледа менюто. Поръча си вегетариански бургер, макар че изобщо не й беше до ядене. Унижението има този ефект — да разваля апетита.

Кит й се усмихна мило и й предложи да опита малцовия й шейк.

— Не обръщай внимание на Гарт — каза тя под носа си. — Дядо не го е наел заради благия му нрав.

Не след дълго Лора въпреки всичко се смееше. Иван направи няколко фокуса с карти, извади банкноти иззад ушите им и монети изпод чашите с шейковете. Часовникът на Кен изчезна и се появи насред салатата му „Цезар“. Той изгледа убийствено Иван, докато го вадеше, и напразно се опитваше да изчопли парченцата пармезан от сребърната верижка.

— Напомни ми защо те взех!

Иван смигна на Лора и Кит, които седяха една до друга.

— Защото Воин няма спечели Дерби без мен.

Лора се присъедини към всеобщия смях, но въпреки това се чувстваше неспокойна. Предупреждението на съседката им в Сейнт Айвс, мисис Крабтрий, сега звучеше удивително проницателно: „Надбягванията са магнит за любители на риска, комарджии, престъпници и мечтатели. Великолепните коне, ярките костюми на жокеите, красивите шапки на дамите, които ходят да гледат — те са само за показ. Зад кулисите стават неща, на които би завидял всеки фокусник. Разбирате ли, там играят големи пари! А където са заложени милиони, винаги има хора, които се опитват да изкарат още повече и са готови на всичко за това. Ловки пръсти, дим и огледала, зайчета в шапки — каквото ви хрумне, все ще го откриете в ръкавите им“.

Лора погледна към Иван, който тъкмо вадеше червена копринена кърпичка от устата си. Наистина ли беше шутът, на който се правеше — вечно усмихнат, вечно дружелюбен, вечно готов да помогне? Имаше много доказателства за това. Все пак именно той я беше спасил от Къщата на призраците. Или беше хамелеон? Човек, криещ безскрупулна коварност под безгрижната си външност? Който се прави на мързелив и безполезен, но поддържа форма на супермен благодарение на изтощителните си тренировки в кариерата?

— Всичко наред ли е, Лора? — попита Кит. — За момент изглеждаше направо свирепо.

Лора се усмихна пресилено.

— О, мислех си как ще накажа Тарик, ако свие още един от сладките пържени картофи.

Тя погледна през прозореца и се сащиса, като видя Гарт Лонгбрук да тича през моравата към заведението, стиснал се за корема.

Той се втурна през вратата с течащи и замъглени очи. Мургавата му кожа беше синкавобяла.

— Нещо в този бургер не ми понесе. Съжалявам! Камионът пристига! Кен, можеш ли…? — Той не можа да каже нищо повече и влетя в тоалетната.

— Майко мила! — рече Кен, като гледаше остатъците от собствения си бургер. — Надявам се да не получим всички хранително отравяне.

Разговорът по въпроса беше прекъснат от пристигането на новия камион на паркинга. Всички забравиха за Гарт и изтичаха навън, за да надзирават прехвърлянето на Благородния воин. Наближаваше буря. Вятърът се беше усилил и асфалтът тъмнееше под тлъстите капки дъжд.

Мич скочи от шофьорското място и натисна бутона за сваляне на задната стена.

— Не е за вярване! — каза той. — За последен път използвам тази фирма. Знаете ли какво е мотото им? „Наемете нас! На нас може да се разчита!“ Заплаших ги, че ако Благородния воин не спечели, ще ги съдя. Кен, имам една идея. И двата камиона имат задни врати, които не само се спускат, но и се отварят. Вместо да сваляме рампите, може да ги отворим на пантите. Ако се качиш зад волана и дадеш малко назад, така че вратите да застанат плътно една срещу друга, аз ще натисна бутоните и на двете. После ще бъде лесно да прекараме Воина от едната каросерия в другата. Ще му спестим слизането и качването, мокренето на дъжда и нервите от всички тези преминаващи автомобили. Какво ще кажеш?

— Гениално — одобри Кен. — Колкото по-малко стресираме момчето, толкова по-добре. Да се хващаме за работа.

— Трябва ли ти помощ, Мич? — попита Кит с надежда.

— Благодаря, Кит, но мисля, че трябва да го направим по най-простия начин. И сам ще се оправя.

С тези думи той скочи в каросерията при Благородния воин, докато Кен приближи празния камион. После изключи двигателя. Няколко напрегнати секунди се чуваше трополене на копита и камионите се клатеха под тежестта на еднотонния кон. Накрая Мич извика:

— Готово!

Кен запали и внимателно се отдалечи. Лора се присъедини към останалите зад камиона. Алестият кон беше вътре на сигурно място. Виждаха се хълбоците и върховете на ушите му. Стоеше с повдигнат крак.

— Може ли да се кача за малко при него? — помоли Тарик. — Може да му поговоря и да го успокоя.

Мич поклати глава и натисна бутона за затваряне на вратата.

— Достатъчно се забавихме. Най-доброто, което можем да направим за коня, е да го заведем на хиподрума възможно най-бързо и да го оставим да си почива.

Той плесна с ръце.

— Да тръгваме, хора! Аз ще изчакам тук с другия камион, докато дойде пътна помощ. Вие тръгвайте към Луисвил. — Той се огледа. — Чакайте, а къде е Лонгбрук?

Чу се грачещ звук и отстрани на камиона докуца, позеленял, Гарт.

— Още веднъж много съжалявам, приятели! — каза той, като вдигна немощно ръка. — Радвам се, че се оправихте и без мен. Вече съм по-добре, но още не съм съвсем в кондиция. Иван, имаш ли нещо против да ме закараш до Чърчил Даунс? Не мисля, че е разумно да сядам зад волана. Лора, ти върви при Кен, Кит и Тарик в камиона. Трябва да ми помогнете и да стоите нащрек за конекрадци. Моите охранителни способности са малко компрометирани.

Докато камионът излизаше на потъмнялото от дъжда шосе с пуснати чистачки и час и дванайсет минути закъснение от разписанието, Кит притеснено каза:

— Надявам се това да не е лоша поличба. Дядо разчита на нас да закараме Благородния воин здрав и в най-добрата му форма. Разчита да му помогнем да спечели Дербито.

Лора нищо не каза. Имаше неприятно усещане в стомаха си и то нямаше нищо общо с бургера, който беше изяла.