Джейн Ан Кренц
Пророчески сънища (44)

43.

Джъдсън затвори телефона, подпря едната си ръка върху полицата над камината и погледна Гуен.

— Оксли каза, че от болницата му съобщили, че Ланкастър има леко мозъчно сътресение. Ще го задържат за наблюдение тази нощ и ще го изпишат утре. Що се отнася до Райли Дънкан, записали са го като самоубийство.

— Сънят му го уби — поясни Гуен. Тя погали дремещия котарак, който се беше опънал до нея на креслото. Не спираше да мърка. По-рано, въпреки недоволството му, Гуен беше измила кръвта от козината му. — Това, което Райли видя, го накара да полудее. Също както стана със Зандър.

Бяха се върнали в уютната дневна на странноприемницата. Беше късно. В камината гореше огън. Джъдсън пак беше взел пица за вкъщи. Засега Гуен обръщаше повече внимание на чашата с бренди, която той й беше налял.

Чувстваше се нервна и уморена — комбинацията от дълбокото изтощение и последиците от силния прилив на адреналин и изразходена психична енергия още въздействаше на сетивата й. А тази рецепта гарантираше безсънна нощ.

Джъдсън се дръпна от полицата и пресече стаята. Той се отпусна на другото кресло и се загледа в пламъците на огъня.

— Радвам се, че огледалният мотор беше разрушен днес — въздъхна Гуен. — Знам, че Сам и техниците от лабораторията щяха да искат да го разгледат, но мисля, че е по-добре, че е изчезнал завинаги.

Джъдсън я погледна.

— Въпреки че спаси живота ти два пъти?

— Много се надявам да не се нуждая от него трети път.

— Няма — обеща той мрачно. — Отсега нататък няма да те изпускам от погледа си.

Тя се усмихна.

— Напротив, ще го правиш, нищо ни няма и на двамата.

— Има ни. Ще сънувам кошмари заради това, което едва не се случи днес.

Гуен се протегна и го докосна леко.

— Имам една добра новина за теб, Копърсмит. Аз оправям лоши сънища.

Той се усмихна на думите й, после улови ръката й и я целуна.

— Знам. — Сплете пръстите си с нейните. — Реши ли какво ще правиш с лабораторията?

— Брат ти може да вземе оборудването, което му се струва интересно. Останалото ще оставя на Уесли, ако все още иска да снима поредицата си в хижата. Може и да размисли, когато машините и приспособленията на Евалин изчезнат.

Джъдсън кимна.

— Сам ще ти даде добра цена за всичко, което вземе.

— Радвам се, че поне някои от машините на Евалин ще попаднат в ръцете на хора, които наистина ще ги оценят. Това означава, че работата й няма да бъде загубена.

Известно време двамата отпиваха мълчаливо от чашите си. Макс мъркаше със затворени очи.

— Чудя се какво видя Райли Дънкан накрая, когато съзря Макс — каза Гуен след малко.

Джъдсън погледна дремещия котарак.

— Най-ужасния си кошмар. Каквото и да е било, явно се е оказало последната капка. Било е толкова непоносимо, че е насочил пистолета към себе си.

— Знаеш ли, нямам търпение да се махна от Уилби.

— И аз изпитвам същото към този град.

— Това ще бъде дълга нощ за мен. — Тя се размърда на стола си. — Ти си лягай.

— Не и без теб.

— Сигурна съм, че няма да мога да заспя — предупреди го Гуен.

— В такъв случай и аз ще будувам.

— Много мило, че предлагаш да ми правиш компания, но няма нужда и двамата да стоим будни цяла нощ.

Джъдсън я издърпа от стола й и я накара да седне в скута му. Прегърна я силно.

— Да прекарам нощта тук с теб е точно това, което искам да направя — каза той. — А след тази вечер мечтая да прекарам и утрешната нощ с теб. И следващата, и всички останали…

Надежда и копнеж изпълниха душата й.

— Казваш, че ще даде шанс на партньорството ни?

— Не говоря за партньорството — възрази Джъдсън. — Това е делово споразумение. А ние сме любовници, не помниш ли?

— Да, любовници. Така е.

Може би не завинаги, но поне за известно време.