Джейн Ан Кренц
Пророчески сънища (22)

21.

Илайъс Копърсмит пристигна с огромен лъскав черен джип със силно затъмнени стъкла. Гуен стоеше с Джъдсън във фоайето и видя как огромният автомобил спря на едно празно място на паркинга пред странноприемницата.

— И брат ти Сам кара черен джип, нали? — попита тя.

— Да. Защо? — Джъдсън не обърна внимание на въпроса, беше зает да наблюдава баща си.

— Просто питах. Защото и ти караш черен джип. Сигурно е същата марка.

— Получихме отстъпка за количество — обясни Джъдсън.

По-вероятно нещо в ДНК-то на мъжете от семейство Копърсмит ги караше да си падат по големи коли, помисли си Гуен. Други богаташи се фукаха с лъскави червени ферарита или поршета.

От странноприемницата беше невъзможно да се види кой е в джипа, но Гуен се изненада леко, когато отвътре се показа висок слаб мъж с посребрена коса, който би могъл да играе ролята на градски шериф.

— Това е татко — каза Джъдсън. — Подранил е. Трябва да е тръгнал от Сиатъл малко след полунощ. Чудно ми е кой шофира. Трябва да е взел някой от охраната на Копърсмит.

— Баща ти толкова ли е параноичен заради този геод, че си е довел въоръжена охрана?

— Повярвай ми, като знам татко и мнението му за Ханк Барет, не само охраната му е въоръжена — отбеляза Джъдсън.

Гуен се сети за кобура на глезена му и се зачуди дали това не е още една отличителна черта на мъжете Копърсмит — да ходят въоръжени.

— Ще изляза да го успокоя, че е пристигнал където трябва — рече Джъдсън. — Веднага се връщам.

Той прекоси фоайето с дълги спокойни крачки, отвори вратата и излезе навън.

Гуен проследи поздрава помежду им през прозорците на фоайето и потисна тъгата, която изпита за момент. Забеляза, че двамата мъже не се прегърнаха, но връзката между бащата и сина беше толкова силна, че тя я усещаше дори от мястото, където стоеше. Силата на сплотеното семейство.

В този момент се отвори и шофьорската врата на джипа. Слаб, елегантен и привлекателен мъж с платиненоруса коса, подстригана късо по войнишки, слезе от колата с грацията на танцьор. Беше облечен от главата до петите с модерни и много скъпи черни дрехи — черно поло, черен панталон и черни мокасини.

Гуен усети как я облива щастие. И тя имаше семейство. Единствената разлика беше, че с нейния брат не я свързваше кръвно родство.

Тя се втурна през фоайето, изхвърча през вратата и побягна към паркинга.

— Ник — извика. — Какво правиш тук?

Ник Сойър се усмихна, показвайки ослепително белите си зъби, и разтвори ръце. Тя се хвърли в прегръдката му. Той я вдигна с лекота и я завъртя в кръг. Когато я остави на земята, тя го прегърна силно.

— Дойдох да проверя как си — каза той. — Последния път, когато една от сестрите ми се забърка с мъж, чиято фамилия беше Копърсмит, едва не беше убита. Ти добре ли си?

Гуен се засмя.

— Да, чудесно.

Джъдсън се появи до нея. Той изгледа Ник изпитателно.

— Ти трябва да си крадецът котарак.

— За теб съм дилър на антикварни книги — отговори Ник със студен тон.

— Така де… — Джъдсън изглеждаше развеселен. — Онзи дилър на книги, който държи в багажника оборудване за алпинист.

— Всеки с хобито си — отбеляза Ник. — Между другото има един куфар отзад. Аби ти опакова малко дрехи, Гуен. Знаеше, че не си планирала да останеш дълго в Уилби. Предположи, че ще ти трябват някои неща.

Гуен се усмихна, усещайки топлината, която изпълваше душата й.

— Това е сестра ми. Винаги се грижи за мен, дори и когато се приготвя за собствената си сватба.